Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 11469/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение №159 от 10.10.2023 г. на Административен съд - Перник по адм. дело № 295/2023 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-02-36-851 от 18.07.2023 на ръководителя на УО на ОПРР, с което на О. П. е определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по Договор №BG16RFOP001-1.018-0007-C01-S-05 от 31.01.2022 г. с „О. Б. К. ЕООД, за три нередности за нарушение на чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирани по т. 11, б. б) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и информационни фондове (Наредбата).
Касационният жалбоподател – ръководителят на УО на ОПРР, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
По отношение на първото нарушение касаторът оспорва извода на съда, че с думата еквивалентно на практика възложителят е дал възможност и за наличие на друг вид квалификация, а не е посочил само и единствено квалификация „строителен инженер“. Поддържа становището за незаконосъобразност на изискването спрямо експерта „ръководител на обекта“, тъй като в случая от заложените в техническата спецификация изисквания и условията в документацията не е ясно какви дейности, различни от дейностите на технически ръководител би могъл да изпълнява изисканият експерт ръководител на обекта, за да се изисква и образователна квалификация „строителен инженер или еквивалентна“. Счита, че достатъчна гаранция в това отношение е поставеното изискване за опит на посочената позиция, независимо от образователната квалификация. Обосновава извод, че в случая възложителят е поставил изискване към образователната квалификация на експерта, което не произтича от закона и не е обосновано с оглед спецификата на предмета на поръчката.
По отношение на второто нарушение касаторът твърди, че приложимата нормативна уредба, която регламентира упражняване на дейността, свързана със здравословните и безопасни условия на труд, не обвързва възможността за придобиване на обучение и/или конкретни умения с определено удостоверение. Сочи, че разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и 3 от Наредба № 2/2004 г., предвиждат разглежданата длъжност да се доказва не само с удостоверение/сертификат за завършено обучение за длъжностно лице по безопасност и здраве, или еквивалентно, както е изискано в случая, а дава възможност, компетентността на тези лица, да може да бъде доказвана и с диплома, лицензи, и други документи. Счита, че с оглед предмета на обществената поръчка не се установяват особености, които да отличават поръчката от други със сходен предмет СМР, поради което определените в документацията изисквания към експерта за безопасност и здраве са незаконосъобразни.
Относно третото установено нарушение твърди, че възложителят е предпоставил за съответствие с процесния критерий експертът „контрол на качеството“ да доказва правоспособност единствено след преминато нарочно обучение, което се удостоверява и с конкретно посочен от него документ, но доколкото това не е единствената възможност, която законодателството в областта предоставя във връзка с компетенциите на този експерт, то с поставеното условие необосновано се ограничава участието на стопански субекти.
Прави искане решението да бъде отменено като неправилно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции въз основа на представен списък. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, в случай, че то е над установените минимални размери.
Ответникът – О. П. счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за правилно.
Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. А..
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното:
На 27.04.2021 г. между О. П. и УО на ОПРР е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №РД-02-37-15, в максимален размер до 961 586,50 лева за проект „Обследване на енергийна ефективност и прилагане на мерки за енергийна ефективност (основен ремонт и въвеждане на енергоспестяващи мерки) в ДГ №9 „К. М. - филиал „Проучване“.
На 20.07.2021 г., с Решение № 21-СЛУ- 5427, кметът на О. П. открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на СМР по проект №BG16RPOP001-1.018-0007 „Обследване на енергийна ефективност и прилагане на мерки за енергийна ефективност (основен ремонт и въвеждане на енергоспестяващи мерки) в ДГ №9 „К. М. - филиал „Проучване“.
В т. 4.5.2 от документацията е поставено изискване: „ Участникът трябва да разполага с екип от следните технически лица за изпълнение на поръчката:
1) Ръководител на обекта (1 бр.)
Образование и квалификация: - виеше образование с квалификация „ строителен инженер или еквивалентна, а за чуждестранните лица - еквивалентно образование и квалификация, когато са придобити в чужбина. Специфичен професионален опит: притежаващ специфичен опит, като „ръководител или зам. ръководител на обект ” на минимум един изпълнен обект от Първа група, Четвърта категория или на строеж с еквивалентни характеристики (за строежи, изпълнени в чужбина). “
3). Експерт „Контрол на качеството“ (1 бр.)
Образование и квалификация: наличие на валидно удостоверение/сертификат за завършено обучение в областта на контрола върху качеството на изпълнение в строителството и контрола на съответствието на строителните продукти със съществените изисквания по ЗУТ или еквивалентно; Специфичен професионален опит: участие в екип, свързано с извършване на контрол на качеството и приемане на строителните работи (или еквивалентни) в минимум 1 (един) изпълнен обект. “
„ 4). Експерт „ Безопасност и здраве “ (1 бр.)
Образование и квалификация: наличие на валидно удостоверение/сертификат за завършено обучение за длъжностно лице по безопасност и здраве, или еквивалентно; Специфичен професионален опит: участие в екип, свързано с упражняване на дейности по безопасност и здраве (или еквивалентни) в минимум 1 (един) изпълнен обект. “
„Под „еквивалентно образование” или „еквивалентна специалност” следва да се разбира, придобито образование или специалност приравнени към посочените. Приравнени са специалностите, при които учебната програма на специалността покрива най-малко 80 на сто от учебната програма на някоя от специалностите посочените по-горе.“
Документацията за обществената поръчка е публично достъпна на адрес: https://app.eop.bg/today/144499.
На 31.01.2022 г. О. П. сключва Договор №BG-16RFOP001-1.018-0007-C01-S-05 с „О. Б. К. ЕООД, с предмет „Обследване на енергийна ефективност и прилагане на мерки за енергийна ефективност (основен ремонт и въвеждане на енергоспестяващи мерки) в ДГ №9 „К. М. - филиал „Проучване“, в размер на 688 849,99 лв. без ДДС. С Допълнително споразумение №1 от 10.03.2023 г. на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП във вр. с чл. 117а, ал. 1 ЗОП, във вр. с Методиката за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС №290 от 27.09.2022 г., цената на Договор №BG16RFOP001-1.018-0007-C-S-05 от 31.01.2022 г. е променена в общ размер на 950 612, 99 лв. с ДДС.
На 27.06.2023 г. ръководителят на УО на ОПРР уведомява О. П. за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция.
На 07.07.2023 г. О. П. представя възражение.
На 18.07.2023 г. с Решение №РД-02- 36-851, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), ръководителят на УО на ОПРР определя на О. П. финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по Договор №BG16RFOP001-1.018-0007-C01-S-05 от 31.01.2022 г. с „О. Б. К. ЕООД, за три нередности за нарушение на чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, квалифицирани по т. 11, б. б) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Представена е Заповед № РД-02-14-642 от 15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПРР.
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби.
Относно първото нарушение - ограничително изискване по отношение на ръководителя на обект, съдът приема, че неправилно административният орган е счел, че в случая е налице ограничително условие, тъй като в документацията възложителят е посочил изискване това лице да притежава висше образование с квалификация „строителен инженер“ или еквивалентно на него. Приема е, че с думата еквивалентно на практика възложителят е дал възможност и за наличие на друг вид квалификация, а не е посочил само и единствено квалификация „строителен инженер“.
Относно второто нарушение - ограничително изискване по отношение на експерта „безопасност и здраве“, съдът приема, че спорното условие не може да се квалифицира като ограничително, защото изискването за проведено обучение във връзка с безопасността и здравето, не е в противоречие с нормативните разпоредби. Посочено е, че разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) дава възможност на работодателя сам да прецени как и по какъв начин да изпълни изискването за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, като в случая това право и тази отговорност са вменени на възложителя на проекта, който може сам да прецени какви изисквания да постави към тези лица, с цел да бъде опазено здравето не само на работещите във връзка с проекта, но и на цялото население. Прието е, че възложителят не е пристъпил границата на оперативната самостоятелност, защото не е стеснил възможността на участниците в обществената поръчка, доколкото дори не е въведено изрично изискване за образователна степен на тези лица. Според съда, обратно на мотивите на органа, възложителят е посочил, че би приел и еквивалентни документи, с което не е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба №2 от 2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба №2/2004 г.).
Относно третото нарушение - ограничително изискване по отношение на експерта „контрол на качеството“, съдът приема, че изрично в условието възложителят е посочил, че ще бъде признат и документ еквивалентен на този, който е посочил в документацията, а не е сочил само и единствено конкретно удостоверение или сертификат, поради което не е налице нарушение.
Въз основа на горното, съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.
Решението е неправилно.
Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за които е определена финансова корекция.
По нарушението на чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП - ограничително изискване по отношение на ръководителя на обект:
В т. 4.5.2 от документацията възложителят е поставил изискване за образование и квалификация на ръководителя на обекта - висше образование с квалификация „строителен инженер“ или еквивалентна, а за чуждестранните лица - еквивалентно образование и квалификация, когато са придобити в чужбина.
Административният орган приема, че в случая възложителят е поставил изискване към образователната квалификация на експерта, което не произтича от закона, но и не е обосновано с оглед спецификата на предмета на поръчката.
Този извод е правилен.
Наличието на необходими човешки ресурси, още повече такива, разполагащи и с определена професионална компетентност са въведени като допустим критерий за установяване на професионални способности в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 и 5 ЗОП, като легалната дефиниция за "професионална компетентност" е дадена в 2, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗОП.
Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.
В съответствие тълкуването дадено с решение от 31.03.2022 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-195/21, се допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет.
В случая предметът на обществената поръчка е свързан със СМР – основен ремонт и въвеждане на енергоспестяващи мерки на триетажната сграда на ДГ№ 9 „К. М. - филиал, кв. Проучване, гр. Перник. Този предмет на поръчката не разкрива специфики, които да обосновават поставянето на по-стриктни от минималните изисквания на критериите за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори. Подобни доказателства не са ангажирани нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство.
Съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) според степента училищното образование е основно и средно, а според подготовката – общо, профилирано и професионално. Съгласно чл. 42 от Закона за висшето образование (ЗВО) системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои в три образователно-квалификационни степени: бакалавър – осигуряващо широкопрофилна подготовка или специализирана подготовка по професионални направления и специалности, ал. 2; магистър – осигуряващо задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност, ал. 3; доктор – осигуряващо обучение по докторски програми, ал. 4.
Видно от описанието за обществената поръчка, нито предметът й, нито обектът и характерът на дейността на ръководителя на обект (съгласно доводите в първоинстанционната жалба – „ръководи, управлява, отчита и т. н. обекта, да кореспондира и отговаря пред възложителя“) сами по себе си разкриват някаква специфика, която да изисква задълбочена фундаментална подготовка с профилиране в дадена специалност (магистър), нито широкопрофилна подготовка или специализирана подготовка по професионални направления и специалности (бакалавър). Изискването за висше образование, специалност „строителен инженер“ ограничава участието на потенциални участници, които биха ангажирали за ръководители на обект физически лица, притежаващи специфичен опит, но които не са с изисканото образование.
Видно от характера на изпълняваните дейности, относим за доказване на качеството на изпълнението им е по-скоро специфичният и/или професионалният опит на посочения експерт, доколкото и този опит би могъл да бъде придобит от лице, притежаващо различно образование и квалификация. С оглед обстоятелството, че законът допуска лица със средно образование и завършен четиригодишен курс на обучение да бъдат "технически ръководители", както и че по отношение на тези лица не е поставено изискване да притежават висше образование с конкретна специалност, то за ръководителя на обекта, който няма да осъществява техническо ръководство на строежите не може да се приеме, че подобно изискване е обосновано. Следователно правилен е изводът на административния орган, че поставеното от възложителя изискване се явява ограничително по смисъла на закона.
Тъй като заложеният критерий относно образователно-квалификационната степен на посочения експерт е непропорционален на предмета на поръчката, следователно необосновано ограничителен, правилен е изводът на органа за осъществяване на нарушението на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, като елемент от фактическия състав на нередността.
Бенефициерът е допуснал нарушение, за което, с оглед на характера му и при прилагане на теста на Съда на Европейския съюз за преценка на третия елемент на фактическия състав на нередността – вредата – не може да се изключи възможността да има отражение върху бюджета на Съюза (решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU:C:2016:562, точка 45), което прави доказан фактическият състав на нередността.
Що се отнася до нейния размер, административният орган е мотивирал приложимите нормативни актове като квалификацията на нередността правилно е по т. 11, б. б) от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, в която е предвиден конкретен размер на корекцията.
По нарушението на чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП - ограничително изискване по отношение на експерта „безопасност и здраве“:
В т. 4.5.2 от документацията възложителят е поставил изискване за образование и квалификация на експерта „безопасност и здраве“ да притежава валидно удостоверение/сертификат за завършено обучение за длъжностно лице по безопасност и здраве, или еквивалентно.
Административният орган приема, че приложимата нормативна уредба, която регламентира упражняване на дейността, свързана със здравословните и безопасни условия на труд, не обвързва възможността за придобиване на обучение и/или конкретни умения с определено удостоверение. Приема, че удостоверения за квалификация за експерт по безопасност и здраве не се издават от признати учебни заведения, а в резултат на частни обучения на кадри, а приложимата нормативна уредба дава възможност, компетентността на тези лица да може да бъде доказвана не само с удостоверения от курсове/обучения, а и с диплома, лицензи и др. документи. Обоснован е извод, че процесното изискване е ограничително, тъй като не произтича от приложимата нормативна разпоредба и същото не е съобразено със сложността на обществената поръчка.
Този извод е неправилен.
Член 5, ал. 2 от Наредба № 2/2004 г. предвижда координаторите по безопасност и здраве да са правоспособни лица с квалификация, професионален опит и техническа компетентност в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно изпълнение на СМР, доказани съответно с диплома, лицензи, удостоверения и др.
В случая изискването е за валидно удостоверение/сертификат за завършено обучение за длъжностно лице по безопасност и здраве, или еквивалентно, което не е в нарушение на цитирания чл. 5, ал. 2 от Наредба №2/2004 г., тъй като с възможността за представяне на еквивалентен документ са обхванати и предвидените в разпоредбата „диплома, лиценз, удостоверение и др.“ В тази връзка неправилни са изводите на административния орган, че за доказване на съответната квалификация на тези лица възложителят би приел само и единствено удостоверение/сертификат за завършено обучение.
Освен това нелогичен и противоречив е изводът на органа, че удостоверения за квалификация за този експерт не се издават от признати учебни заведения, а в резултат на частни обучения на кадри, и „е неясно, поради което същото изискване има разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници в процедурата ". От една страна органът приема, че процесното изискване не дава достатъчна гаранция за качественото извършване на обществената поръчка, а от друга страна, че е неясно и необосновано завишено. Това противоречие в мотивите на органа прави акта в тази част незаконосъобразен
Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП.
По нарушението на чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП - ограничително изискване по отношение на експерта „контрол на качеството“:
В т. 4.5.2 от документацията възложителят е поставил изискване за образование и квалификация на експерта „контрол на качеството“ - наличие на валидно удостоверение/сертификат за завършено обучение в областта на контрола върху качеството на изпълнение в строителството и контрола на съответствието на строителните продукти със съществените изисквания по ЗУТ или еквивалентно;
Административният орган приема, че за упражняване на посочената длъжност няма правно изискване за придобиване правоспособност, като удостоверения за квалификация за този експерт не се издават от признати учебни заведения, а в резултат на частни обучения на кадри. Обоснован е извод, че процесното изискване е ограничително, тъй като не произтича от приложимата нормативна разпоредба и същото не е съобразено със сложността на обществената поръчка.
Този извод е неправилен.
Действително, както сочи и органа, разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4, б. б) от Закона за Камарата на строителите (ЗКС) изисква, за да бъде едно лице вписано в Централния професионален регистър на строителя, т. е. за да бъде годно да изпълни процесната поръчка, да разполага с необходимия нает по трудов договор персонал за контрол върху качеството на изпълнение на строителството, за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност. Тази разпоредба не поставя конкретно изискване към и не ограничава, с оглед на образователно-квалификационната степен и на професионалната квалификация, лицето, което ще извършва контрол на качеството. Право да осъществяват контрол на строителството имат лицата, които са придобили съответната професионална квалификация по смисъла на 1, т. 5 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Това, което нормативният акт изисква, е лицето да е преминало изискуемото обучение и по този начин да е придобило необходимите знания, удостоверени чрез нарочен сертификат (удостоверение), издаван от лицензирана от Националната агенция за професионално образование и обучение – национален орган за лицензиране на дейности в системата на професионалното образование и обучение с оглед на чл. 41, ал. 2 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО).
Следователно поставеното от възложителя изискване досежно експерта „контрол на качеството“ е в съответствие с нормативните изисквания.
И тук органът прави същият противоречив извод, че удостоверения за квалификация за този експерт не се издават от признати учебни заведения, а в резултат на частни обучения на кадри и „е неясно, поради което същото изискване има разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници в процедурата ". От една страна органът приема, че процесното изискване не дава достатъчна гаранция за качественото извършване на обществената поръчка, а от друга страна, че е неясно и необосновано завишено. Това противоречие в мотивите на органа прави акта и в тази част незаконосъобразен.
Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП.
В случая в съответствие с изискването на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ за определяне на една финансова корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, установената от съда липса на нередност за две от нарушенията не води до промяна на определения размер на финансовата корекция. Касационната жалба на ръководителя на УО се явява основателна и съдът следва да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което жалбата на О. П. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор, направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото същите са в общ размер на 580,25 лв., от които 380,25 лв. държавна такса за касационната инстанция и по 100,00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №159 от 10.10.2023 г. на Административен съд - Перник по адм. дело № 295/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. П. срещу Решение №РД-02-36-851 от 18.07.2023 на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г.
ОСЪЖДА О. П. гр. Перник, пл. „Св. И. Р. №1а, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №17-19, разноски по делото в размер на 580,25 (петстотин и осемдесет лева и двадесет и пет стотинки) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
секретар:
Членове:
/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА