3№ 3614/20.11.2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3164 по описа за 2023 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 164/19.04.2023 г. по гр. д. № 711/2022 г., с което Окръжен съд – Кюстендил, потвърждавайки решение № 469/21.10.2022 г. по гр. д. № 1195/2022 г. на Районен съд – Дупница, по предявените искове:
· на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ признава за незаконно и отменя уволнението на Д. К. М. по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ със заповед № РД-01-10-177/29.04.2022 г. на кмета на община [община];
· на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ възстановява Д. М. на длъжността „директор“ на детска градина „С. А. – гр. [населено място] и
· на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ осъжда Детска градина „С. А. – град [населено място] да заплати на Д. М. сумата 1 000 лв. – обезщетение поради незаконно уволнение в периода 29.04.2022 г. – 29.10.2022 г., ведно със законните лихви от 29.06.2022 г.
Решението се обжалва от детската градина с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния процесуално-правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд в своето решение да анализира всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои кредитира и кои не? Касаторът намира въпросът обуславящ – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение. Касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК е обосновано с оплакването, че въззивният съд не е обсъдил важна част от събраните доказателства които установяват, че при съвпадане на работното време и при отдалеченост на работните места – в детска градина „С. А. в [населено място] по прекратеното трудово правоотношение и в детска градина „Ян Бибиян“ в [населено място] по другото съществуващо към момента на уволнението трудово правоотношение, е обективно невъзможно в смисъла по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ ищецът да изпълнява едновременно трудовите си задължения по двете правоотношения, поради което е уволнен.
Ответникът по касация Д. М. възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Въззивният съд е приел за незаконно уволнението със заповед № РД-01-10-177/29.04.2022 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ кметът на [община] баня прекратява трудовото правоотношение на ищеца Д. М. на длъжността „директор“ на детска градина „С. А. . Въззивният съд е приел, че обстоятелствата, с които заповедта е мотивирана – друго трудово правоотношение, по което ищецът е назначен за старши учител в група в детска градина „Ян Бибиян“ в [населено място], не поражда упражненото право на уволнение. Изяснил е, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е самостоятелно и по фактическия си състав не се припокрива с никое от другите предвидени в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Съставът изисква нова фактическа обстановка, възникнала в период на съществуващо трудово правоотношение, при която изпълнението на трудовия договор става невъзможно по причина извън поведението на страните, която те не могат да преодолеят. Сключеният от работника/служителя трудов договор с друг работодател е ново обстоятелство, възникнало по време на съществуващото между страните трудово правоотношение, но то произтича от поведението на работника, и не създава „обективна невъзможност за изпълнение“ в смисъла по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
При тази принципна изходна позиция, която съответства на установената практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, въззивният съд не е обсъждал дали в конкретния случай за ищеца е възможно да изпълнява задълженията си по двете паралелно съществуващи трудови правоотношения. С оспорването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ответникът е въвел такова възражение, поддържал го е като оплакване във въззивната жалба и по делото има събрани доказателства за припокриващото се работно време и за отдалечеността на двете работни места. Въпреки това обжалваното решение не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК в аспекта на задълженията на въззивния съд по чл. 269, изр. 2 ГПК. В тази практика се приема, че въззивният съд е длъжен в решението си по съществото на спора да обсъди събраните доказателства по възражение, направено своевременно и поддържано с оплакванията във въззивната жалба, само когато установимите факти са релевантни/относими. Пояснено е, че релевантни/относими са само фактите в хипотезиса на приложимите за спора материално-правни норми. Не и тези, които стоят извън фактическия състав, в случая – на упражненото от работодателя право на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Поради това въззивният съд е нямал задължението и не е обсъждал събраните доказателства за ирелевантни факти и не е обосновавал правните си изводи на тях. Макар повдигнатият въпрос да обуславя решението в смисъла на общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, начинът, по който въззивният съд е мотивирал своето решение, не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд. Настоящият състав я споделя и не съзира основание да я променя. Изключена е всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора са разноските, направени от ответника по касация (от ищеца) пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 164/19.04.2023 г. по гр. д. № 711/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА детска градина „С. А. – [населено място] да заплати на Д. К. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 400 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.