Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Лозан Панов

по касационно административно дело № 11688/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение № 4991 от 21.07.2023 г. по адм. д. № 3959/2022 г. Административен съд София-град (АССГ) е изменил по жалба на В. В. от гр. София ревизионен акт (РА) № №Р-22002218008177-091-001 от 27.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с Ревизионни актове за поправка на ревизионен акт (РАПРА) №П-22221020005500-003-001/15.01.2020 г. и №П-22221020044703-003-001/13.03.2020 г., изменени с Решение № 413/19.3.2020 г. на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, като за установените на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК задължения по Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за ревизираните години 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в размер на 11 326. 19 лв., в това число 7032. 89 лв. главница и 7293. 30 лв. лихви за забава, са определени задължения общо в размер на 6886. 09 лв., в това число 4193. 15 лв. главница и 2692. 94 лв. лихви за забава.

С определение № 8114 от 25.09.2023 г. по адм. д. № 3959/2022 г. АССГ е оставил без уважение молбата на директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - гр. София за изменение на постановеното решение № 4991 от 21.07.2023 г. в частта за разноските.

Срещу решението на АССГ е подадена касационната жалба от В. В., чрез адв. И. И. от САК, в която се поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и отмяна на РА.

Ответният по касационната жалба - директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - гр. София, чрез гл. юрк. К., взима становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Срещу определение № 8114 от 25.09.2023 г. по адм. д. № 3959/2022 г. на АССГ е подадена частна жалба от директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - гр. София, с която се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг такъв, с който да присъдят разноски в пълния претендиран размер от ответника в първоинстанционното производство.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и на частната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред АССГ е ; след постановяване на Решение № 3714 от 19.04.2022 г. по адм. д. № 7457/2021 г. на ВАС, осмо отделение, с което е обезсилено Решение № 85 от 07.01.2021 г. по адм. д. № 3745/2020 г. на АССГ и делото е върнато за разглеждане в друг състав на същия съд.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА №Р-22002218008177-091-001 от 27.11.2019 г., поправен РАПРА №П-22221020005500-003-001/15.01.2020 г. и №П-22221020044703-003-001/13.03.2020 г. в частта, изменена с Решение № 413/19.3.2020 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София, относно установени допълнителни задължения ЗДДФЛ - данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2011 г. в размер на 118, 56 лв. главница и лихви в размер на 91, 34 лв., за 2012 г. главница в размер на 5384, 27 лв. и лихви са в размер на 3 595, 91 лв., за 2013 г. главница в размер на 252, 00 лв. и лихви в размер на 142, 69 лв. и за 2015 г. главница в размер на 1 278, 06 лв. и лихви в размер на 463, 36 лв., или общо в размер на 11 326, 19 лв.

Допълнителните задължения на В. В., в качеството му на местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, са установени по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради установени обстоятелства по ал. 1, т. 2 за всички ревизирани данъчни периоди 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2015 г.

Ревизиращите органи са извършили анализ и са констатирали несъответствие между имуществото и доходите на физическото лице и направените от него разходи за процесните 2011 г., 2012 г., 2014 г. и 2015 г. Въз основа на това ревизиращите органи са констатирали, че е налице недостиг на парични средства за покриване на извършените разходи от задълженото лице спрямо получените доходи: за 2011 г. в размер на 527, 01 лв., за 2012 г. в размер на 55 730, 13 лв.; за 2014 г. 14 491, 03 лв. и за 2015 г. 29 608, 45 лв. Недостигът е приет за получен доход от ревизираното от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, които не попадат в обхвата на необлагаемите доходи по чл. 13 от същия закон, поради което така установеният доход е приет за облагаем.

Административен съд София-град е възприел възражението на жалбоподателя В. В. относно двойното облагане на разходите за живот и издръжка. Според решаващия съд видно от изготвената в хода на ревизията съпоставка, в разходната й част са включени както сумите, които самото ревизирано лице е посочило като месечна издръжка общо на семейството, с които са покривани разходите на цялото домакинство (представено в хода на ревизията становище вх. № 59-00-1334#26 от 06.03.2018 - 6000 лв. за 2011 г., 6600 лв. за 2012 г., по 7200 лв. за 2013 г. и 2014 г. и 8400 лв. за 2015 г.), така и информация от ИС на НАП по дневници за продажби на регистрирани по ЗДДС доставчици на стоки и услуги и комунални разходи. Първоинстанционният съд е приел, че посочени от ревизираното лице разходи са включени във всички останали посочени в съпоставката разходи, като изложеното е житейски логично предвид обстоятелството, че посочените от В. В. в хода на ревизията суми са ориентировъчни и разбираемо касаят всички сторени от семейството разходи за издръжка, както е посочил и самото ревизирано лице. По тази причина сумите от 6000 лв. за 2011 г., 6600 лв. за 2012 г., по 7200 лв. за 2013 г. и 2014 г. и 8400 лв. за 2015 г. са изключени от АССГ от разходната част на съпоставката.

Решаващият съд е кредитирал основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) в нейния първия подвариант (Б. 1) на вариант Б. Съдът е посочил, че видно от стр. 22 на основното заключение вещото лице е включило в съпоставката: разходи по фактури от доставчици, комунални и други разходи (т. 15-28 от таблица № 15а за 2011 г. и идентично за другите ревизирани години), т. е. при съпоставката са изключени именно декларираните от лицето разходи за живот и издръжка, които според АССГ се включват в установените при ревизията, респ. с включване на декларираните от лицето разходи би се стигнало до тяхното двойно облагане. Съдът се е мотивирал и с обстоятелството, че на съпругата на В. В. е извършена данъчна ревизия за процесните периоди, приключила с РА №Р-22221017007982-091-001/16.08.2018 г., с който не са установени задължения по ЗДДФЛ, а напротив установено е превишение на приходите над разходите, посочено по размер в таблица № 15 от допълнителна ССЕ. Според АССГ не е спорно по делото, че в РА на съпрузите, при изготвяне на съпоставката на получените от тях доходи и извършените разходи във връзка с покупко-продажба на недвижими имоти и МПС, ревизиращите органи са се ръководили не от режима на съпружеската имуществена общност, а от документите, удостоверяващи кой е реалният получател на доходите, съответно кой е реалният платец на разходите. В случая В. В. не оспорва, че при ревизията на съпругата не са включени разходи за издръжка на семейството. Решаващият съд е посочил, че основание за съобразяване на доходите на съпругата на ревизираното лице при определяне на данъчните задължения на В. В. се съдържа в разпоредбите на чл. 13, чл. 17, чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс.

Със съдебния акт АССГ е изменил РА № №Р-22002218008177-091-001 от 27.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РАПРА)№П-22221020005500-003-001/15.01.2020 г. и №П-22221020044703-003-001/13.03.2020 г., изменени с Решение № 413/19.3.2020 г. на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, като за установените на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК задължения по ЗДДФЛ)за ревизираните години 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в размер на 11 326. 19 лв., в това число 7032. 89 лв. главница и 7293. 30 лв. лихви за забава, са определени задължения общо в размер на 6886. 09 лв., в това число 4193. 15 лв. главница и 2692. 94 лв. лихви за забава.

Решението на АССГ е правилно.

1.В касационната жалба се релевират доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Касационните оплаквания ще бъдат разгледани по реда на тяхното изложение:

Първото основно оплакване на касатора е относно допуснато на нарушение на чл. 109 ДОПК, което води до нищожност на РА в частта за ревизираната 2011 г. и 2012 г. Релевираният довод е неоснователен. Ревизията е повторна и е възложена в изпълнение на указанията, дадени с Решение№ 1951/14.12.2018 г. на директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - гр. София, с което е отменен РА №Р-22221017007983-091-001/16.08.2018 г. и преписката е върната за извършване на повторна ревизия.

Второто оплакване на касатора е относно притежаваните от него към 01.01.2011 г. парични средства в брой от 20 000 лв., в т. ч. 10 000 лв. събрани от гости на сватбата, както и сватбен подарък от баща му К. Ц. в размер на 10 000 лв., както и наличието на съвместна банкова сметка в У. Б. АД със съпругата му, от която са изтеглени парични средства, налични към 2011 г.. Въз основа на събраните доказателства по делото, решаващият съд правилно е приел, че са налице единствено твърдения на К. Ц. - бащата на ревизираното лице за дарена сума в размер на 10 000 лв. като подарък за сватбата през 2010 г., но не и убедителни доказателства за това обстоятелство. Обратно на твърденията касатора, от извършения анализ на ревизиращите органи на наличните данни в информационната система на НАП относно ЕТ В.-63-К. ЦЕКОВ, се установява, че К. Ц. е декларирал малък размери на доходи в подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на ЕТ, както и данни за осигуряване на лицето по трудово правоотношение с възнаграждение в размер на 200 лв. месечно. Обосновано АССГ е приел за правилен изводът на приходните органи, че бащата на ревизираното лице не е имал възможност да спести сума в посочения по-горе размер, поради което и да предостави същата на сина си.

По отношение на сумата от 9 900 лв. е извършена проверка, при която е установено, че не е налице дублиране на разходи, а същата е възприета като получена безвъзмездно от бащата на ревизираното лице през 2013 г. след извършена продажба на недвижи имот в с. Д. Л.

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба за наличието на сума в размер на 10 000 лв. в брой, която преди това е съхранявана в съвместна банкова сметка със съпругата му в У. Б. АД. От приходните органи е установено, че към 31.12.2010 г., титулярите по сметката не са изтегляли сума в посочения по-горе размер. В случая съдът правилно е приел, че в хода на административното и съдебно производство не са представени доказателства във връзка с твърденията на ревизираното лице. С оглед изложеното и предвид факта, че не са представени други документи, освен писмени обяснения, решаващият съд правилно е приел, че не са налице доказателства за разполагаема сума от В. В. в брой в размер на 20 000 лв. към 01.01.2011 г., поради което правилно и обосновани приходните органи са приели наличие на разполагаема сума в брой от 5 000 лв. Нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК разпределя доказателствената тежест в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122, като определя, че фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. В случая, в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в частта по ЗДДФЛ на процесния РА, което обаче не е сторено.

С оглед изложеното не е налице нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.

2.По частната жалба на директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - гр. София срещу определение № 8114 от 25.09.2023 г. по адм. д. № 3959/2022 г. на АССГ.

С посоченото определение № 8114 от 25.09.2023 г. по адм. д. № 3959/2022 г. АССГ е оставил без уважение молбата на директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - гр. София за изменение на постановеното решение № 4991 от 21.07.2023 г. в частта за разноските, като е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение се дължат към момента на сключване на договора за правна помощ. По аналогични съображения, разноските за юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК (вкл. Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) следва да се определят към този момент.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като предвид всички посочени критерии АССГ правилно е определил размера на дължимото юрисконсултско възнграждение.

3. По разноските пред касационната инстанция: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция, определени при посочените по-горе критерии. С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4991 от 21.07.2023 г. по адм. д. № 3959/2022 г. на Административен съд София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8114 от 25.09.2023 г. по адм. д. № 3959/2022 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА В. В. от гр. София, [адрес] да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото в размер на 500 (петстотин ) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ