Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: ДЕСИСЛАВА С. Ч. при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Р. Ч. по административно дело № 11693/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по касационна жалба на М. Я. с [ЕГН] от гр. София срещу Решение № 5603 от 14.09.2023г., постановено по адм. д. № 9556/2022г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Разпореждане № 4506-40-75/08.09.2022г. на директора на фонд „ГВРС“ при ТП на НОИ София град. Претендира се неправилност и необоснованост на оспореното решение. Твърди се допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводсвтените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и обявяване нищожността на оспореното разпореждане или алтернативно неговата отмяна. Претендират се разноски.
Ответникът – Директор на Фонд „Гарантиране вземания на работници и служителите“ в писмени бележки, чрез процесуален представител - юриск. М. А. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира същата за неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Разпореждане № 4506-40-75/08.09.2022г. на директора на фонд "Гарантиране на вземанията на работниците и служителите" /ГВРС/, издадено въз основа на заявление на лицето, извършената проверка и в изпълнение на Решение № 6584/04.07.2022г. по адм. дело № 3375/2022г., по описа на ВАС, по силата на което предходно разпореждане е било отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
За да отхвърли жалбата, съдът е изложил мотиви, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР - Директорът на фонд "ГВРС", в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при правилното приложение на материално-правните норми. Така направените изводи на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящият касационен състав и не следва да се преповтарят.
Следва да се посочи, че в хода на първоинстанционното производство са събрани всички относими към спора доказателства и са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата послужили за издаване на оспорения акт. Видно от приобщените по делото доказателства с процесното разпореждане № 4506-40-75/08.09.2022г., издадено от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", на М. Я. е отказано изплащането на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3, във връзка с чл. 3 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР. Като мотиви за процесния отказ, административния орган е посочил, че от извършена проверка в ТР е установено открито с Решение № 931 от 16.05.2019г. на СГС, по отношение работодателя на жалбоподателката - „БИ АЙ ТЕЛЕВИЗИЯ“ ЕООД, производство по несъстоятелност, а видно от издадения Констативен протокол № КГ-5-21-00773380/24.06.2020г., по време на извършената проверка, по чл. 5, ал.1 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /НРНИРСОИГВНР/, е установена липса на неизплатени от работодателя трудови възнаграждения и обезщетения, дължими по Кодекса на труда, които да са били начислени към дата на вписване на Решение № 931 от 16.05.2019г. на СГС. Административния орган е посочил, че с оглед датата на откриване производството по несъстоятелсност на работодателя, а именно 16.05.2019г., 36- месечния период, за който се гарантират начислените, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения, е от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. включително. Отбелязано е наличието на извършена проверка в регистъра на трудовите договори по отношение на жалбоподателката и установеното в хода на същата наличие на вписан трудов договор с „БИ АЙ ТЕЛЕВИЗИЯ“ ЕООД, считано от 26.01.2016г. и прекратяване на същия по подадено от лицето Заявление вх. № 19080179/05.07.2019г. до ИА „ГИТ“, считано от 05.07.2019г. От приобщените по делото писмени доказателства относно данните в регистъра на осигурените лица и информационната система на НОИ е установено, че за периода от 02.05.2017г. до 07.07.2019г. на М. Я. са изплатени парични обезщетения за общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. В заключение органът е посочил, че с оглед извършените проверки гарантираните, определени с чл. 22, ал.1 от ЗГВРСНР, парични обезщетения, в размер на последните 6 начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6, са изплатени на лицето, поради което по отношение М. Я. не са налице начислени но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, които да са гарантирани от ЗСВРСНР.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е мотивиран и постановен след извършване на дължимата от органа проверка на относимите фактически обстоятелства, при спазване законовите разпоредби релевантни към установените факти.
За да достигне до тези прави изводи, съдът се е основал на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР, съгласно която "Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време., както и на чл. 22, съгласно който „гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6. Посочил е, че от приобщените по делото доказателства не се установява по отношение на Якимова да са налице начислени но неизплатени трудови възнаграждения или парични обезщетения, гарантирани по ЗГВРСНР
Решението на съда е правилно и законосъобразно постановено.
Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР с подаване на заявление-декларация по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30 - дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от работодателя за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност. Пропускането на преклузивния срок за упражняване на субективното материално право на гарантирано вземане води до погасяването му. М. Я. е упражнила в срок правомощието си по този закон.
Наред с горното следва да се има предвид, че ЗГВРСНР охранява интересите на работниците и служителите, в случай на настъпила несъстоятелност за работодателя, но в определени параметри, заложени в нормата на чл. 22 от закона. Разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР от своя страна държи сметка за вида на гарантираните по силата на този закон вземания, а те са само за начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Безспорно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовия договор, е такова дължимо по силата на нормативен акт – чл. 224, ал.1 от КТ, но в конкретната хипотеза трудовият договор на жалбоподателката е прекратен на 05.07.2019г., т. е. след датата на вписване на решението за обявяване в несъстоятелност на работодателя – 16.05.2019г. Доколкото правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква след прекратяване на трудовото правоотношение, то начисляването на дължимото обезщетение следва това събитие. Последното води на извод, че претендираните от жалбоподателката обезщетения не са били начислени към 16.05.2019г., датата на обявяване на несъстоятелността на работодателя. Ето защо тези обезщетения макар и дължими по отношение на жалбоподателката, не са гарантирани по силата на ЗГВРСНР и не са в тежест на Фонд „ГВРС“, предвид което правилно и законосъобразно е отказано изплащането на гарантирано вземане от страна на ответника. Целта на ЗГВРСНР е да гарантира вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписане в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Оспореният акт не се явява постановен в разрез с Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008г. относно закрилата на работниците и служителите, в случай на неплатежоспособност на техния работодател, в каквато насока се излагат твърдения в касационната жалба. Видно от Решение по дело С-247/12 на Съда на Европейския съюз, Директива 2008/94/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя.
Като е достигнал до този извод, първоинстанционни съд е постановил своя акт при правилно приложение на материалния закон и с оглед липсата на допуснати съдопроизводствени нарушения, следва оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за издаване на процесния административен акт при неизяснена фактическа обстановка. Процесната касационна жалба изцяло преповтаря мотивите на съдебното решение, с което е било отменено предходното разпореждане по процесното заявление. Следва да се посочи, че след връщане на преписката за ново произнасяне, административният орган е изяснил релевантните факти и обстоятелства и въз основа на същите е обосновал липсата на предпоставки за изплащане на гарантирано вземане. Процесният отказ не е постановен, с оглед непредставени от страна на жалбоподателката доказателства, в каквато насока са наведените касационни основания за неправилност на оспореното съдебно решение и потвърденото с него разпореждане, предвид което жалбата се явява неоснователна.
Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК които съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ възлизат на 100лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5603 от 14.09.2023г., постановено по адм. д. № 9556/2022г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА М. Я. с [ЕГН] от гр. София, да заплати на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ разноски по делото в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Д. С. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА