Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Г. Членове: И. Р. В. П. Л. П. И. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията И. Р. по административно дело № 11839/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Д., чрез адв. В. срещу Решение № 8503/01.09.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС) постановено по административно дело № 11083/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Д. срещу части от Наредба № Н 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, (обн., ДВ, бр.1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г., доп., бр.30 от 31.03.2020 г., в сила от 31.03.2020 г., изм. и доп., бр.10 от 5.02.2021 г., в сила от 1.01.2021 г.), издадена от министъра на финансите и жалбоподателката е осъдена да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата на С. Д. срещу части от Наредба № Н 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, (обн., ДВ, бр.1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г., доп., бр.30 от 31.03.2020 г., в сила от 31.03.2020 г., изм. и доп., бр.10 от 5.02.2021 г., в сила от 1.01.2021 г.), издадена от министъра на финансите. Твърди се, че разписаните в Наредбата правомощия на НОИ да подава данни, липсват в разпоредбата на чл. 5, ал.6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, както и че за оспорените разпоредби липсват публикувани мотиви преди издаването на акта и не стават ясни съображенията за разширяването на правомощията на НОИ, поради което жалбоподателката счита, че процедурата по чл. 26 и чл.27 от Закона за нормативните актове /ЗНА/не е спазена. Излагат се твърдения, че е налице несъответствие между изложените мотиви за издаване на наредбата и конкретното съдържание в проекта за наредбата. Жалбоподателката обосновава извод, че съдът следва да издаде изрична препоръка на държавните органите, при издаване на нормативни актове, да обясняват целта на всяко предложение. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се уважи подадената жалба или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд.

Ответниците по касационната жалба Министърът на финансите и Националният осигурителен институт, чрез процесуални представители оспорват касационната жалба по съображения изложени в депозираните им писмени отговори. Молят обжалваното решение да се остави в сила. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава, писмено и в заседание, заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Петчленен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от С. Д. срещу части от Наредба № Н 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, (обн., ДВ, бр.1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г., доп., бр.30 от 31.03.2020 г., в сила от 31.03.2020 г., изм. и доп., бр.10 от 5.02.2021 г., в сила от 1.01.2021 г.), издадена от министъра на финансите, а именно:Чл. 1 за събиране;Чл. 4 (10) Националния осигурителен институт подава данни и за: 1. Лицата, които получават обезщетение по чл.230, ал.1 и чл.231, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, и безработните, получаващи парично обезщетение за безработица; 2. Пенсионерите от държавното обществено осигуряване; 3. Дължимия данък върху доходите от изплатени гарантирани вземания на лицата; 4. Заличаване на декларации образец №1 или образец №5, подадени за лицата по чл.4 и 4а от КСО, когато не е изпълнено в срок влязло в сила; 5. Заличаване или коригиране на декларация образец №1 или образец №5, подадени за лицата по чл.4 и 4а от КСО, когато не е изпълнено в срок влязло в сила задължително предписание по чл.108, ал.1, т.3 от КСО; 6. Издадените по чл.108, ал.1, т.3 от КСО и влезли в сила задължителни предписания, когато предписанията са за подаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, включително и след срока по чл.8, ал.1, т.4; (11) Данните по ал.10, т.1 се подават с декларация образец №1, по т.2 с декларация образец №3 в срок до 20 о число на месеца, следващ този на издаване на разпореждането за отпускане на пенсия или съответно обезщетение; (12) Данните по ал.10, т.3 се подават с декларация образец; №6 на електронен носител; (13) (Изм. ДВ, бр.10 от 2021 г., в сила от 01.01.2021 г.) Данните по ал.10,т.4 и т.5 се подават по електронен път в седемдневен срок от влизане в сила на задължителното предписание, съответно от приключване на проверката от контролните органи на Националния осигурителен институт; (14) Данните по ал.10, т.6 се подават по електронен път в тридневен срок от влизане в сила на предписанието по ред, определен с инструкция по чл.23 от Закона за Националната агенция по приходите.

По делото, от фактическа страна е установено, че С. Д. е с прекъснати осигурителни права, в следствие на служебното им заличаване от стана на НОИ на основание чл.10 Наредба № Н 13 от 17.12.2019 г. след извършена проверка на осигурителя БАДАХОС 27 ДЗЗД с [ЕИК] със заличена регистрация.

За да постанови обжалваното решение, съдът е изложил съображения, че лицето има правен интерес да обжалва частите от процесната наредба, който е обусловен от промяната на осигурителния статус на жалбоподателката, свързан със загубването на осигурителните права, респективно възникването на задължения. Приел е, че Наредба № Н 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е издадена от компетентен орган в изпълнение на възложената му с чл.5, ал.6, чл.9а, ал.3 КСО, чл.73, ал.6 ЗДДФЛ, чл.39, ал.1, чл.40, ал.5, т.2, чл.40а, ал.4, чл.41, ал.2 ЗЗО. Наредбата е издадена от министъра на финансите именно с цел прилагане на разпоредби от цитираните кодекси и закони. На основание чл.115 от Конституцията на РБ и чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Във връзка с вменените с наредбата правомощия на НОИ, съдът посочва, че НОИ упражнява правомощия, свързани с управлението на държавното обществено осигуряване чл.33 КСО. Целта на подзаконовия нормативен акт е да детайлизира и конкретизира разпоредбите, съдържащи се в нормативен акт от по висока степен. Правата и задълженията на НОИ, посочени в чл.4, ал.10, т.1, т.2 и т.3 от Наредба Н 13 са свързани с дейността на института по управление на ДОО и неговите функции на оправомощената държавна институция да администрира задължителното осигуряване за общо заболяване и майчинство, безработица, трудова злополука и професионално заболяване, инвалидност, старост и смърт, изплащане на гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя (чл.2, ал.1 вр. с чл.33, ал.1 КСО).

Решаващият съд е обосновал извод, че не са налице нарушения на административнопроизводствени правила, допуснати при приемането/издаването на текстовете от подзаконовия нормативен акт наредбата. Спазена е разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗНА, т. к. проектът на подзаконовия нормативен акт е подготвен при спазване принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.

Решението е правилно.

С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. По фактическите установявания на съда касационният жалбоподател не спори.

В касационната жалба не се сочат конкретни пороци на съдебното решение в подкрепа на заявеното, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция дължи служебна проверка по валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Обжалваното решение е и материалнозаконосъобразно при следните съображения:

Съгласно чл. 115 от КРБ и чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Компетентността на органа, издаващ акта произтича от изричното овластяване от Конституцията или по закон чл.76, ал.1 АПК. Съгласно чл.5, ал.6 КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ. По делото е установено, че проектът на Наредба № Н 13 и мотивите за неговото изработване, са публикувани ни интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации с дата на откриване 25.10.2019 година за изразяване на мнения и становища на заинтересуваните лица, с дата на приключване 24.11.2019 година чл.26, ал.5 ЗНА. Посоченият в чл.26, ал.4 ЗНА минимален срок за обществени консултации е спазен. Както е установил решаващият съд, извършено е съгласуване с НАП и НОИ, видно от писмата с № 91 00 317/17.10.2019 г. и с № 91 00 317/27.11.2019 година. Депозираните предложения и бележки са обсъдени и съобразени в проекта за наредбата. Реализирано е също вътрешноведомствено съгласуване при което са отразени становищата на съответните дирекции. Спазено е изискването на чл.36, ал.1, т.4 КСО, защото проектът на процесните текстове от наредбата е бил разгледан и утвърден с Протокол № 10 от 3. декември от Надзорния съвет на НОИ. В мотивите към проекта на нормативния акт е посочено, че въз основа на данните регламентирани в наредбата, осигурените лица ще реализират конституционното си право на осигуряване, като въз основа на тези данни се осъществява зачитане на действителен осигурителен стаж и осигурителен доход при отпускане на пенсии, определяне праното и размера на парични обезщетения и помощи от ДОО, ползване на безплатни медицински услуги, своевременно разпределяне на осигурителните вноски по индивидуалните партиди на лицата във фондовете на ДЗПО и др. Правата и задълженията на НОИ, визирани в чл.4, ал.10 от оспорената наредба са свързани с дейността на института по управление на ДОО и функциите му на единствена компетентна публична институция, която отговоря за администрирането на задължителното осигуряване в Р. Б. чл. 33 от КСО, което е свързано със събирането и обработването на данни, водене на определени регистри и поддържане на информационни системи. В тази връзка настоящата инстанция не се съгласява със становището на касаторката, че се променят или разширяват правомощията на НОИ. Разписаното в наредбата правомощие на НОИ, да подава данни е логическо обосноваване и конкретизиране на вече закрепените в закона компетенции на института и е израз на контролната му функция по опазване на осигурителното законодателство Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт чл. 107 и сл. от КСО. В тази връзка е и проверката на коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, който се използва за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите по реда на КСО. При установяване на несъответствие или липса на подадени данни в Регистъра на осигурените лица с фактическото положение, с наличната документация, с останалите събрани доказателства, контролните органи на НОИ, дават задължителни предписания.

Правилни са изводите на решаващия съд, че Наредбата е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора своевременно направената от ответниците по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело №5/2009 г. на Върховния административен съд, следва да се уважи в искания минимален размер.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8503/01.09.2023 г., постановено по административно дело № 11083/2021 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав.

ОСЪЖДА С. Д. с [ЕГН] да заплати на министерство на финансите с адрес гр. София, [улица]сумата от 100 (двеста) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

ОСЪЖДА С. Д. с [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт с адрес гр. София, [улица], [номер] сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ

/п/ ИВА КЕЧЕВА