Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 11936/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез процесуален представител – старши юрисконсулт в Дирекция "Защита на потребителите при продажби от разстояние" на КЗП – Я. С., срещу Решение № 6135/19.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8053/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което по жалба на "Б. Б. ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Триадица", бул. "България" № 55, е отменена негова Заповед № 511/16.05.2023 г., забраняваща на "Б. Б. ЕООД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като представя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък в протеинов бар "Chocolate Brownie", предлаган за продажба в магазин "Билла", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Черешово топче" № 2, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и съответно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Развива съображения, че съдът е достигнал до неправилно заключение за недоказаност на фактите, субсумиращи се под фактическия състав на принудителната административна мярка (ПАМ), визирана в чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че обратно на приетото от решаващия състав, дружеството е осъществило нелоялна търговска практика, изразяваща се в представяне на невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък в протеинов бар "Chocolate Brownie". Изхождайки от дефиницията за "търговска практика", съдържаща се в 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП и чл. 2, б. "г)" от Директива № 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директивата за нелоялни търговски практики/Директивата), и от легалното определение на термина "хранителна претенция" по смисъла на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (Регламент (ЕО) № 1924/2006 г./Регламента), поддържа, че "Б. Б. ЕООД е търговец, който представяйки на потребителите "Chocolate Brownie", е заявил хранителна претенция, че продуктът е с конкретно посочено, високо, съдържание на протеин, а оттам – е повлиял на решението на потребителя да го закупи. Доколкото обаче по делото е безспорно установено, чрез извършване на съответното лабораторно изследване, че описаното на етикета на стоката количество на белтъка не съответства на реално съдържащото се в нея, административният орган правилно е приложил процесната ПАМ. В заключение, поддържа, че ЗЗП въвежда механизъм за осъществяване на цялостен контрол върху производството, търговията, дистрибуцията и вноса на стоки и услуги, предназначени за крайния потребител, което прави допустима проверката на начина, по който се представя информацията чрез етикета на съответната стока.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорената заповед на председателя на КЗП. Не претендира разноски.

Ответникът – "Б. Б. ЕООД, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител – юрк. С. К., оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно Закона за правната помощ (ЗПП).

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отменена Заповед № 511/16.05.2023 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во, във връзка с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., бр. 14 от 2014 г., в сила от 18.02.2014 г., бр. 32 от 2015 г., в сила от 5.05.2015 г., бр. 53 от 2022 г., в сила от 8.07.2022 г.) и Решение, обективирано в т. 22 от Протокол № 17/04.05.2023 г. на КЗП, на "Б. Б. ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като представя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък в протеинов бар "Chocolate Brownie", предлаган за продажба в магазин "Билла", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Черешово топче" № 2, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и съответно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че във връзка с жалба на потребител с вх. № Ц-03-3763/06.04.2023 г. по описа на Комисията, в която са изложени оплаквания за изпитани в резултат на консумация на протеинови блокчета с търговска марка Born Winner чревен дискомфорт и стомашно неразположение, е извършена проверка, констатациите от която са описани в Констативен протокол (КП) №К- 2702740/07.04.2023 г., на търговски обект – магазин "Билла", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Черешово топче" № 2, стопанисван от "Б. Б. ЕООД.

Установено е, че в обекта се предлагат следните видове и количества протеинови барчета:

1) 22 опаковки Born Winner протеинов бар страчатела (Stracciatella) Keto, 60 гр. (2х30 гр.), с обявена цена – 4,49 лева;

2) 7 опаковки Born Winner протеинов бар банан (Banana Milk Shake) Boost, 55 гр., с обявена цена – 3,09 лева;

3) 56 опаковки Born Winner протеинов бар кокос (Coconut) Active, 60 гр. (2х30 гр.), с обявена цена – 3,59 лева, и

4) 6 опаковки Born Winner протеинов бар шоколадово брауни (Chocolate Brownie) Slim, 50 гр., с обявена цена – 3,99 лева.

Направена е контролна покупка на общо четири опаковки протеинови блокчета, по едно от всеки вид.

На 12.04.2023 г. с КП №К- 2702744/12.04.2023 г., са закупени още 9 броя протеинови барчета Born Winner страчатела (Stracciatella) Keto.

При извършено изследване от лаборатория за изпитване "Алименти-Омнилаб" при "Ди Енд Ви Консулт" ООД е установено, че съдържащият се в протеинов бар "Chocolate Brownie" белтък е в размер на 42,72 гр., а посоченото на етикета количество е 50 гр. Тази констатация е обективирана в КП №К- 21217/24.04.2023 г.

С докладна записка с изх. № У-01-156/28.04.2023 г. главният директор на Главна дирекция "Контрол на пазара" е изразил становище, че въз основа на извършената проверка може да се изведе заключение, че информацията относно съдържанието на белтък в предлагания за продажба протеинов бар "Chocolate Brownie" въвежда или би могла да въведе в заблуждение средния потребител и да доведе до вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на тази търговска практика.

Произнасяйки се по въпроса, поставен с депозираната докладна записка, с. 22 от Протокол № 17/04.05.2023 г., КЗП е взела решение, че "Б. Б. ЕООД предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на протеинов бар "Chocolate Brownie".

Във връзка с взетото решение, на 16.05.2023 г. председателят на КЗП е издал оспорената пред АССГ заповед.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби и становищата на страните, в резултат на което е достигнал до заключение, че административният орган незаконосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП да забрани на "Б. Б. ЕООД да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика. Мотивирал е извода си по съображения, че дружеството - адресат на мярката, не е отговорно за точността на информацията, съдържаща се върху етикета на предварително опакованата стока, която е закупило от нейния производител, макар именно то да я предлага на крайния потребител. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с ПМС № 97 от 19.03.2021 г., обн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2021 г., в сила от 10.04.2021 г. (Наредбата), съдът е приел, че стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е този, под чието име или търговско наименование се предлага храната на пазара, а ако този субект не е установен в Европейския съюз (ЕС/Съюза) – вносителят на пазара на ЕС. Доколкото "Б. Б. ЕООД не е такова лице по отношение на проверявания продукт, то не е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика.

По изложените съображения АССГ е отменил по жалба на "Б. Б. ЕООД атакуваната заповед на председателя на КЗП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на процедурата по издаването му и законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие.

Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, 1 и 3, буква "a)" от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) Общността допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез приетите от нея мерки, съгласно член 95. Безспорно възможността на потребителя да вземе своето информирано решение досежно потребността си от дадена стока или услуга може да бъде силно повлияна от нелоялни търговски практики. Именно по тази причина европейският законодател императивно ги забранява, регламентирайки комплекс от правила, съдържащи се в Директива 2005/29/ЕО, които да хармонизират уредбата в държавите членки в посочената сфера.

Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, 1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, 2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. По предписание на 4 от същата разпоредба, търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9.

Чл. 6 Директива 2005/29/ЕО дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Цитираните предписания на чл. 5, 1, 2, 4 и чл. 6, 1 Директивата са дословно възпроизведени в националния правопорядък съответно с разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) е имал възможност да се произнесе по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 Директива 2005/29/ЕО, като в свое Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, 1 Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, 2. Това становище е застъпено и в Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г.

Предвид аналогичното съдържание на националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тях. В този смисъл твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с. з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в и да бъде правилно забранена същата по реда на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП със заповед на председателя на КЗП.

Предписанието на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 6 Директивата, нормира две хипотези. Първата от тях, на която се е позовал и административният орган в случая, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

В контекста на последната предпоставка, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи предварително, че съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. (Виж: Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай.

В случая, както правилно е приел първостепенният съд, описаното в атакувания индивидуален административен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, т. к. не е налице първият елемент от описания фактически състав, което прави безпредметно обсъждането на останалите два.

По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

Действително, "Б. Б. ЕООД е търговец. Съгласно 13, т. 2 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Проверяваното дружество е вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), като видно от отбелязванията по партидата му, по които не се спори, същото се занимава с производство на хранителни стоки и безалкохолни напитки, търговия на едро и търговско посредничество, търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки, ресторантьорство, транспорт на стоки и товари, сделки с недвижими имоти, представителство на чуждестранни фирми и посредничество във външнотърговски сделки, отдаване под наем на автомобили, строителство, проектиране и надзор, покупко-продажба на стоки, търговско посредничество на вътрешния и международен пазар, лизингови сделки, внос и износ на стоки от всякакъв вид. Сключването на подобни сделки по занятие безспорно води до придобиване на качеството "търговец" по смисъла на ЗЗП.

Независимо от горното обаче, упражнената по отношение на "Б. Б. ЕООД разпоредителна власт е незаконосъобразна. Съображенията, мотивирали председателя на КЗП да издаде оспорената пред АССГ заповед, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към този правен субект.

Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламентът). По аргумент от чл. 1, 1 от същия, Регламентът предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, 2 Регламента, в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Разпоредбите му, предвид 3 от цитираната разпоредба, определят средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията.

Терминологичното съчетание "информация за храните" е дефинирано в чл. 2, 1, б. "а" Регламента, и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. "и" с. з. с понятието "етикет" се обозначава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е посочен ясно в предписанието на чл. 8, 1 Регламента. Това, според цитираната норма, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза вносителят на пазара на Съюза. Именно това лице, по аргумент от 2 с. з., осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби.

Законът прави категорична разлика между този субект и лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. Видно от разпоредбата на чл. 8, 3 Регламента стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

В този смисъл е вярно, че императивите на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Но задълженията им са различни. Докато производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя.

Ето защо "Б. Б. ЕООД, както правилно сочи ответникът по касация, не би могла да извърши твърдяната в административния акт търговска практика. Това дружество не предоставя информация във връзка със съставките на продукта. Тези данни са изложени предварително от производителя и именно той отговаря за тяхната достоверност, затова и само той може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с етикетирането на продукта. Именно неговата отговорност може да се търси и във връзка с евентуално заявена "хранителна претенция", каквито са доводите на касатора. Ако такава има, с каквато преценка настоящата инстанция не се ангажира поради неотносимост на факта към спора, то тя следва именно от описанието, съдържащо се на поставения от производителя етикет, което действие категорично не е на търговеца "Б. Б. ЕООД.

По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционния съд, председателят на КЗП е постановил акт, който не отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 АПК. От извършената касационна проверка следва категорично заключение, че процесната заповед не съответства на приложимия материален закон, т. к. отразява воля за прилагане на ПАМ по отношение на правен субект, който не е извършил заблуждаваща нелоялна търговска практика, а последното е елемент от състава на посочената в атакуваната заповед нормативна разпоредба.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева, определено по реда на чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. с чл. 24 НЗПП.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6135/19.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8053/2023 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, със седалище в гр. София, ул. "Врабча" № 1, да заплати на "Б. Б. ЕООД с [ЕИК], със седалище в гр. София, бул. "България" № 55, разноски в размер на 100,00 (сто) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство пред Върховния административен съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА