Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 62/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по касационна жалба на Д. И. по труда гр. Хасково, представлявана от юрисконсулт С. М., срещу Решение № 782/20.10.2023 г., постановено по адм. дело № 301/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено по жалба на Недев ЕООД, Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 23.02.2023 г., издадено от главен инспектор в Д. И. по труда - Хасково. Наведените в жалбата възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

О. Н. ЕООД, представлявано от управителя Ж. К., чрез адвокат Ат.Георгиев, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът Р. И., редовно призован не се явява и представлява.Не взима становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд,Първи състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 23.02.2023 г. между Недев ЕООД - гр. Хасково, в качеството му на работодател и Р. И., изпълняващ длъжността работник по изработка на детайли за метални улуци на цех за улуци в гр.Хасково, бул.Съединение № 58а/бивше предприятие Н. Т. с работодател Недев ЕООД, издадено от гл. инспектор при Д. И. по труда гр. Хасково.

След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, установени в нормите на чл. 34, ал.3 АПК и чл. 35 АПК, при накърняване правото на участие на страните в производството и неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, шесто отделение, не споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо, но неправилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Производството пред администативния орган е започнало при извършена проверка в дружеството за настъпила злополука на 27.01.2023г с лицето Р. И., удостоверена с медицински документ, установяващ [заличен текст ]с преса за метал и свидетелства на работниците В. В.,А. Касим.В рамките на проверката органът установил, че Недев ЕООД в качеството му на работодател допуснал на 27.01.2023г на работа лицето Р. И. на длъжността работник по изработка на детайли за метални улуци на цех за улуци в гр.Хасково, бул.Съединение № 58а /бивше предприятие Н. Т. с работодател Недев ЕООД без сключен писмен трудов договор с работодателя и срещу заплащане от 0.01лв на изработен детайл при определено работно време от 08.00 до 17.00 часа с работно оборудване и материали, предоставени от работодателя при спазване на йерахична подчиненост и технологична дисциплина.Било му указано да си води отчет на една тетрадка за изработените детайли, като уговорката е била заплащането да се извършва на 10-то число следващия месец.На 27.01.2023г между 16.00 и 16.30часа при работа с хидравлична преса, изразяваща се в изготвянето на части/детайли за произвежданите метални улуци, поради неволно/неосъзнато движение по време на работа, дясната му ръка попаднала в опасната зона, като е затисната от работния орган, което е довело до нараняване и неработоспособност.В резултат на злополуката е премачкана дясна длан и пръсти при работа с хидравлична преса..

Първоинстанционният съд е формирал неправилен извод по основния спорен въпрос по делото, който е свързан с вида на възникналото правоотношение между Р. И. и ЕООД Недев. При съвкупния анализ на доказателства, събрани в административното и съдебното производство, включително показанията на разпитаните по делото свидетели, се налага извода, че Р. И. е предоставял работна сила на длъжността работник по изработка на детайли за метални улуци на цех за улуци в гр.Хасково, бул.Съединение № 58а /бивше предприятие Н. Т. с работодател Недев ЕООД, без за това да е сключен писмен трудов договор. В рамките на съдебното производство са разпитани свидетелите Д. Ж.,П. П. и В. В..Жекова заявява, че тя съжителства с Р. И., и е отговорила на обява на фирма Недев ЕООД в интернет профил за набиране на работници, като поканили Иванов в дружеството.Там той се срещнал със свид.Въчев, който му обяснил какво ще работи и му казал на следващия ден да е на работа, като работното време щяло да е от осем до пет.Около 4 часа следобяд на Жекова й се обадил Иванов, че се намира в Бърза помощ, като ръката му била затисната от машината, на която работил. Показанията на свид.Въчев сочат, че първо той провеждал общо интервю с кандидата, което сторил и с Иванов и ако преценял позитивно търсещия работа, тогава го викал на следващия ден, за да види естеството на работа.Показвали му как работи пресата, което продължавало два - три часа, като свидетелят наблюдавал Р. И. и му дал инструктаж как да си пази ръцете.Едва след тази втора преценка свидетелят го представял на изпълнителния директор и документално в счетоводството му пускали договор. След като настъпил инцидента, свидетелят завел пострадалия до Бърза помощ и на следващия ден му дал 200 лв като проява на човещина.За случая не било уведомено ръководството.След инцидента Въчев не бил извикал другите кандидатстващи за работа петима души, като едва след три месеца наели друг човек за позицията.С. П. който е счетоводител на дружеството разяснил процедурата по наемане на работници, като заявил, че свид.Въчев няма правомощия да решава окончателно дали да се наеме един работник, като това било единствено преценка на изпълнителния директор, а само казвал дали същият е технически грамотен.Петров заявява, че пострадалия Иванов не е подавал заявление за постъпване на работа, както и че не му е известно да е бил назначен.Действително за конкретната длъжност имало пускана обява.

Неправилна е преценката на първоинстанционния съд досежно наличието на трудово правоотношение спрямо конкретната фактическа обстановка, установена от събраните доказателства по делото. За да се формира извод за характера на съществуващото правоотношение, от значение е дали работата е била организирана от възложителя и дали се е осъществявала под неговото ръководство или изпълнителят е действал самостоятелно. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. В случая пострадалият Р. И. е престирал единствено своята работна сила. Това той е извършил в определеното от управителя на ЕООД Недев, гр. Хасково, работно време, установено работно място цех за улуци в гр.Хасково, бул.Съединение № 58а /бивше предприятие Н. Т. , както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа.Тези обстоятелства са установени както в рамките на административното производство - обясненията на пострадалия, дадени при административното производство, както и показанията на свидетелите Въчев и Жекова, както и Петров, които конкретно описват начина на наемане на работа в дружеството - извършваната двойна преценка за техническите качества на кандидатстващия работник, с конкретно посочено работно време, работно време и възнаграждение, запознаването му с правилата за безопасност на труда. Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение и е обвързващо по отношение на даденото задължително предписание за сключване на трудов договор за конкретна длъжност, а това се доказва именно с тези показания.Волята на лицето Р. И. да не сключва трудов договор преди или след инцидента не следва да влияе върху задължението за работодателя, което той има по закон да сключи писмен трудов договор, да го регистрира, да връчи препис от договора и от уведомлението на работника /служителя, доколкото желанието на едната страна по правоотношението не следва да обвързва другата/ обикновено доминираща/ страна - работодателя.Изискването за сключване на трудов договор, въведено от законодателя, не е самоцелно - то пази както работника при възникнали трудови злополуки и професионални болести, при упражняване на гарантираното му от закона право на отпуск, включително и временна нетрудоспособност, но и всички други трудови права на същия, ведно с възможността да се увеличава постепенно осигурителния стаж и в един момент да се измени и размера на получаваната от него пенсия.Това изискване пази и работодателя - чрез спазването на закона - се избягва извършването на административни и данъчни нарушения, на нарушения на осигурителното право, въвежда се задължително застраховане за безопасни условия на труда и едновременно с това при един бъдещ процес, работодателят ще може да претендира съпричиняване или неспазване на изискванията за безопасност и здраве на труда.

При преценката на събраните по делото доказателства и формиране на изводите си по спора съдът е допуснал игнориране на относими доказателства, както и превратно тълкуване на такива, което е довело до постановяване на необосновано решение и противоречащо на материалния закон.

Предвид изложените съображения се налага извода, че осъществяваната от Р. И. дейност като работник по изработка на детайли за метални улуци е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване указанията на работодателя, което обосновава извода, че осъществяваната от Р. И. дейност е такава по трудово правоотношение, а не по граждански договор. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Лицето е било наето от ЕООД Недев, гр. Хасково за престиране на работна сила срещу уговорено възнаграждение, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. В този смисъл обжалваното пред съда постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му.

Като е достигнал до изводи в обратния смисъл и е отменил обжалваното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, първоинстанциноният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което бъде отхвърлена подадената от Недев ЕООД жалба против постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 23.02.2023 г. между Р. И. и Недев ЕООД.

Предвид изхода на спора, своевременно заявената от касатора Д. И. по труда - Хасково акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна и разноските се определят в размер на 200 лв - по 100 лв на инстанция съгласно чл.24 от НзПрПщ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл.222 ал.1 от АПК от АПК, Върховният административен съд, Първи състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 782/20.10.2023 г., постановено по адм. дело № 301/2023 г. по описа на Административен съд Хасково и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Недев ЕООД,[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Хасково, [улица] против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 23.02.2023г, издадено от Д. И. по труда Хасково.

ОСЪЖДА Недев ЕООД,[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Хасково, [улица] да заплати на Д. И. по труда Хасково разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ