Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар С. П. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 255/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез юриск. Н. З. против решение № 924/27.11.2023 г., постановено по адм. дело № 486/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 113 - 0122883/10.03.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив, с която на „Ф. Ф. Т. ЕООД - гр. Харманли, Хасковска област е наложено запечатване на търговски обект – заведение за хранене, находящ се в гр. Харманли, бул. „България“ №30, стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 06.03.2023 г. при контролна покупка на 1 бр. малък дюнер на стойност от 3,60 лв.Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед, предвид установеното по безспорен начин нарушение. Твърди, че в конкретния случай са констатирани и други утежняващи обстоятелства - разлика между отчетената и фактическата касова наличност, които са взети предвид при определяне продължителността на мярката. В тази връзка се позовава на практика на Върховния административен съд /ВАС/. По подробно изложени в жалбата аргументи касаторът възразява срещу изводите на съда относно даденото тълкуване от Съда на ЕС /СЕС/ по дело С-97/21 и счита същите за неправилни, като поддържа становище, че в случая приложение следва да намери решение на СЕС по дело № С-524/15. Сочи, че съдът е следвало да измени определената с оспорената заповед продължителност на мярката или по аргумент от чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК да изпрати преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба „Ф. Ф. Т. ЕООД - гр. Харманли, Хасковска област в депозирано от процесуалния представител адв. Д. А. писмено становище, я оспорва и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да отмени наложената на дружеството принудителна административна мярка (ПАМ) първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности“ към главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП съгласно заповед ЗЦУ - 1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената форма, съдържа както фактически, така и правни съображения за издаването й, които кореспондират помежду си, вкл. и подробни мотиви относно продължителността на определения срок на налагане на ПАМ и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че в случая нарушението е безспорно установено, но е обосновал извода си за незаконосъобразност на мярката предвид събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че за извършеното от дружеството административно нарушение е ангажирана и административнонаказателната му отговорност, като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лв., която е заплатена изцяло. В тази връзка и с оглед формиралата се практика на ВАС след постановяване на решение на СЕС по дело С-97/21 е приел, че не следва да се допуска кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер и е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и е постановил нейната отмяна.
Решението е правилно постановено като краен резултат.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, както и правилно са възприети фактите и обстоятелствата, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за налагане на ПАМ. Неизпълнението на задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. малък дюнер на стойност от 3,60 лв. да издаде фискална касова бележка, представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба.
Изводите на първостепенния съд относно наличието на конкретни фактически основания за налагането на 14 - дневен срок на продължителност на мярката не се споделят от настоящия касационен състав. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, както основателно посочва и в касационната жалба. Административният орган разполага с възможност за преценка по отношение на определянето на продължителността на мярката.
Задължението на приходния орган да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок 30 дни, произтича първо от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и второ от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи мотиви относно извършеното нарушение, което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона. Изложените данни относно местонахождението на обекта, клиентопотока, както и изброяването на предлагания от търговеца асортимент стоки и констатираната разлика в касовата наличност и тази, отчетена по ФУ, не са анализирани, като не е анализирана и тяхната относимост към продължителността на определения срок. Липсват и данни относно начина на организиране на търговската дейност или факти, свързани с конкретното нарушение и търговеца. В конкретния случай не става ясно как е формирана волята на издателя на акта да определи срока на мярката около средния предвиден от законодателя в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, като не се установява кои обстоятелства са приети за значими и каква е тяхната тежест. В заповедта липсват и данни за дневния оборот на търговския обект, предмет на проверка, което също е относимо към определяне срока на мярката.
Доводите в касационната жалба, че продължителността на мярката е мотивирана с установени други утежняващи обстоятелства и по-конкретно с разлика между отчетената и фактическата касова наличност, съставляваща нарушение на чл. 33 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., са неоснователни. Въпреки, че е посочено като част от фактическите основания за определяне срока на мярката, с позоваване на дадените от управителя на дружеството обяснения, констатираното обстоятелство, обсъдено в контекста на липсата на данни за предходни нарушения от същия характер, не обуславя мотивираност на определената продължителност на мярката и спазване на принципа за съразмерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 169 АПК законодателят изрично е посочил, че когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Излагането на бланкетни мотиви не означава изпълнение на разпореденото в чл. 169 АПК и като се има предвид константната съдебна практика, неизлагането на мотиви относно срока по чл. 186, ал. 1 ЗДДС води до отмяна на заповедта за принудителната административна мярка. В тази връзка се налага изводът, че извършеното от административния орган нарушение поради неизлагането на конкретни мотиви за срока на запечатването на търговския обект, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и само на това основание заповедта за ПАМ е незаконосъобразна.
Изложените в първоинстанционното решение мотиви досежно налагането на процесната мярка в нарушение на Директива 2006/112/ЕО, с оглед даденото в решение по дело С-97/21 на СЕС тълкуване, са относими към конкретния случай и в този смисъл възраженията на касатора се явяват неоснователни. Доколкото от ангажираните по делото доказателства е видно, че за същото нарушение спрямо търговеца е издадено наказателно постановление № 722509 - F698445/29.08.2023 г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, платена изцяло видно от представената разписка от 12.09.2023 г., то обоснован и съответен на доказателството по делото е достигнатият от първоинстационния съд краен извод за за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност. В този смисъл е и решение по адм. дело № 8747/2023 г. по описа на ВАС, Първо отделение.
Изложеното от страна на касатора становище по отношение на правомощията на първоинстанционния съд да измени продължителността на срока на мярката, определена в рамките на оперативната самостоятелност на органа, е необосновано. Както се посочи по – горе, в чл. 169 АПК е предвидено, че в случаите когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Законът не предоставя правомощие на съда да измени определения от органа по приходите срок на продължителност на принудителната административна мярка. В случаите, когато съдът установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, следва да отмени акта изцяло.
Предвид изложеното, обсъдено в контекста на изложените мотиви от настоящия съдебен състав за липсата на мотиви относно продължителността на мярката, за която се запечатва търговския обект и се забранява достъпа до него за 14 дни, следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.
Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски въпреки заявената претенция. Разноски се дължат на ответника по касация съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1 000 лв., представляващи платено по банков възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.12.2023 г.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 924/27.11.2023 г., постановено по адм. дело № 486/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Ф. Ф. Т. ЕООД - гр. Харманли, Хасковска област направените разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА