О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60673 гр.София, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 1842 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД чрез адвокат А. А. от АК-Варна срещу решение № 63/12.01.2021 г. по в. гр. д.№ 3354/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение 15.09.2020 г. по гр. д.№ 14476/2019 г. на Районен съд Варна в частта, в която са уважени предявените искове на И. И. И. против „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, да се признае за незаконна и отмени Заповед № РД-0991/15.07.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване на щата, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител отдел „Механизация и автотранспорт““ в „ТСВ“ ЕАД, клон – Варна и за обезщетение за оставането без работа поради незаконно уволнение за шест месеца в размер на 9162,69 лева /след прихващане на изплатено обезщетение при уволнение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 3705,90 лева/.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: “Предмет ли е на съдебен контрол взетото от синдикалното ръководство решение за предварително съгласие за уволнение на синдикален член?“; “Може ли субект на правото да носи гражданска отговорност за нечие чуждо неправомерно поведение, когато такава отговорност не е изрично уредена в нормативен акт?“; „Опорочава ли уволнението взетото от синдикалното ръководство решение за предварително съгласие за уволнение на синдикален член в случай, че при вземането му са допуснати нарушения на синдикалните правила/устави?“; „Има ли разлика между понятията „синдикален комитет“ и „синдикално ръководство“?; „Диспозитивна ли е разпоредбата на §1, т.6 от ДР на КТ и допустимо ли е синдикално ръководство на СО в предприятие от повече от 2 члена – председател и секретар?“; „Диспозитивна ли е разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ и в противоречие със закона ли е уговаряне на КТД на друг субект за даване на предварително съгласие за уволнение, а именно синдикалното ръководство при съответната синдикална организация?“; „При изрична уговорка в КТД между страните, непротиворечаща на закона, следва ли съдът да се съобрази с нея?“; “При липса на нормативно уреден ред за провеждане на синдикални събрания и вземане на решения в Устава на синдикат „ТСВ“, следва ли по аналогия да се прилага редът по ЗЮЛНЦ?“ „Представляват ли социалните разходи елемент от трудовото възнаграждение, респективно от присъдените обезщетения?“. Според касатора въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото, а отделно са изложени съображения и за очевидна неправилност на решението, тъй като съдът погрешно е определил размера на обезщетенията, като е включил и плащания, които не са с постоянен характер.

От И. И. И. чрез адвокат И. В. от АК-Варна е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, и претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „Ръководител отдел „Механизация и автотранспорт“ в „ТСВ“ ЕАД, по трудов договор, прекратен със Заповед РД-0991/15.07.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 16.07.2019 г. Съдът е установил, че ищецът е член на синдикална организация в предприятието и съгласно чл.11, ал.4 КТД, за неговото уволнение е необходимо да се вземе предварителното съгласие на синдикалния орган. По делото не се доказва решението за даване на съгласие по чл.333, ал.4 КТ да е било взето предварително, доколкото свидетелските показания /св.С. и св.И./ установяват по несъмнен начин, че двама от членовете на колективния орган - Й. и С. не са присъствали на събранието на 15.07.2019 г., а са подписали протокола от същата дата няколко дни по-късно /по отношение на Й. Й. съдът е приел за безспорно това обстоятелство на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК/. Според съда е обективно невъзможно писменото уведомление на работодателя за взетото от синдикалния орган решение да е направено преди връчване на заповедта за уволнение на служителите на 15.07.2015 г. между 9-9,30 ч.,/св.Т./, което нарушение е достатъчно за отмяна на уволнението и уважаване на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225 КТ. Според въззивния съд, сумите за „социални разходи поевтиняване на храна“ и за „ангажирано време“ представляват постоянна част от брутното трудово възнаграждение по силата на действащите Вътрешни правила за организацията на работната заплата, тъй като са с постоянен характер - предвидими и сигурни, и се включват при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ.

При тези фактически и правни изводи, не е налице поддържаното от касатора основание за „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи и начала на гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за законосъобразност на уволнението по чл.333, ал.4 КТ. Не е налице явна необоснованост на мотивите на решението в нарушение на правилата на формалната логика при прилагането на материалния и процесуалния закон или нарушаване на императивна правна норма, нито законът е приложен в неговия обратен смисъл, както твърди касаторът, тъй като на първо място чл.17, ал.1 НСОРЗ се отнася и за определяне „на обезщетенията по чл.228 КТ“, а на второ място – чл.15, ал.2 НСОРЗ изрично предвижда, че допълнителни възнаграждения с постоянен характер „се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време“, т. е. предвидените по чл.16 от Вътрешните правила за организация на работната заплата в „ТСВ“ ЕАД суми за „социални разходи поевтиняване на храна“ и „ангажирано време“ се считат за допълнително възнаграждение с постоянен характер и представляват елемент от брутната работна заплата. В този смисъл, не може да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението поради „очевидна неправилност“, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие.

При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следното: Първите две групи въпроси се свеждат до обхвата на съдебния контрол, при твърдения за дадено предварително съгласие на синдикален орган за уволнение на някой работник или служител в дружеството и отговорността на работодателя при неспазване на закрилата по чл.333, ал.4 КТ, Тези въпроси обуславят изхода на делото и решаващите изводи на съда, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС, формирана с ТР № 4/17.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГК, решение № 417/12.07.2010 г. по гр. д. № 788/2009 г., IV г. о. и решение № 181/17.01.2019 г. по гр. д. № 843/2018 г., III г. о., според които предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.4 КТ намира приложение тогава, когато е изрично предвидена в съответния КТД. Документът, възпроизвеждащ дадено предварително съгласие на съответния синдикален орган може да бъде подписан и еднолично от председателя на синдикалната организация, стига да се установи по делото, че удостоверява действително взето решение от колективния синдикален орган. По отношение на реда за даването на съгласие, законът действително не предвижда никакви специални изисквания, с изключение на това, че решението следва да е взето от колективния синдикален орган преди уволнението. Самото уведомление за взетото решение до работодателя може да бъде отправено еднолично от синдикалното ръководство /включващо председател и секретар - §1, т.6 от ДР на КТ/ само доколкото удостоверява волята на синдикалния орган, а не едноличното решение на председателя. В случая, обаче, въззивният съд е установил, че закрилата по чл.333, ал.4 КТ е приложима, но от събраните доказателства не се установява към деня на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца да е било взето предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието, тъй като няма валидно решение на синдикалния комитет с мнозинство от присъстващите. Според мотивите на съда, само двама от четиримата членове на синдикалния орган са изразили съгласие за уволнението на ищеца, от което следва, че протоколът от 15.07.2019 г., не отразява надлежно взето решение, а единствено волята на председателя и секретаря, поради което липсва предварително съгласие по чл.333, ал.4 КТ към датата на уволнението, което е достатъчно за неговата отмяна. Тези изводи са изцяло в съответствие с практиката на ВКС, с оглед на което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Другите две групи въпроси относно характера на разпоредбите на §1, т.6 от ДР на КТ и чл.333, ал.4 КТ, приложим ли е ЗЮЛНЦ към реда за провеждане на синдикалните събрания, начинът на вземане на решения от синдикалния орган и законосъобразни ли са клаузите на КТД, не обуславят допускане на касациовво обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая въззивното решение е мотивирано с решаващия извод за липса на една от предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение поради съкращаване на щата, а именно взето решение с предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието, както изрично предвижда чл.11, ал.4 от колективния трудов договор. Според съда, след като се доказва, че протоколът от 15.07.2019 г. е бил подписан след прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, работодателят не е спазил реда за преодоляване на предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.4 КТ, а заповедта е незаконосъобразна. Крайните изводи в решението не са в противоречие с цитираната практика на ВКС, че независимо от реда за вземане на решение от синдикалния орган, неговото съгласие обективно следва да бъде дадено преди, а не след връчване на оспорената заповед, тъй като в последния случай уволнението на работника или служителя ще е незаконно поради липсата на предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието, обективирано в писмен документ, че е достигнало до работодателя. Ето защо, въпросите за характера на нормите, уреждащи предварителната закрила при уволнение, редът за провеждане на синдикалните събрания и вземане на решения от синдикалния орган, с оглед клаузите на КТД, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС.

След като съдебната практика на ВКС е уеднаквена по поставените от касатора въпроси, а мотивите на въззивното решение е в съответствие с нея, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на аргументи същата да бъде изменена или осъвременена, с оглед настъпили изменения в обществените отношения и законодателството, не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и по последния въпрос, дали плащанията за социалните разходи са елемент от трудово възнаграждение на работника, респ. от обезщетенията, които се дължат. В практиката на ВКС, вкл. цитирани от касатора, е изяснено, че обезщетенията по гл.X, раздел III на КТ, следва да бъдат определени въз основа на последното получено от работника или служителя брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ месеца, в който възникна основанието за съответното обезщетение, „доколкото друго не е предвидено“ /чл.228, ал.1 КТ/. При преценката за това кои елементи от възнаграждението следва да бъдат включени при определяне размера на брутното трудово възнаграждение по чл.228 КТ съдът изхожда от характера на съответното допълнително трудово възнаграждение, т. е. вземат се предвид и допълнителните възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в КТ, КТД, вътрешните правила в предприятието и със заповед на изпълнителния директор, вкл. възнагражденията, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от полагащото се отработено време, както е приел и въззивният съд.

От И. И. И. чрез адвокат И. В. от АК-Варна са поискани сторените разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция, но липсват доказателства да са извършени, поради което съдът не присъжда такива.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63/12.01.2021 г. по в. гр. д.№ 3354/2020 г. на Окръжен съд Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.