О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№60367София,20.10.2021 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 2023/2021г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частни жалби (неправилно преценени като „частни касационни жалби“) на „К. Т. Банка“ АД (н.) и „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 258 от 26.04.2021 г. по т. д. № 282/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без разглеждане като недопустими подадените от същите дружества въззивни жалби срещу решение № 260490 от 04.12.2020 г. по т. д. № 1500/2020 г. на Софийски градски съд, VI-10 състав за откриване на производство по несъстоятелност на „Кемира“ ООД, [населено място].

Частните жалбоподатели молят за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат подробни съображения в подкрепа на тезата си, че са активно легитимирани да обжалват първоинстанционното решение по чл. 630 ТЗ, независимо, че не са участвали в производството, в което то е постановено, като обосновават своята легитимация с разпоредбата на чл. 134 ЗЗД.

Към всяка от частните жалби е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Същото обаче не подлежи на обсъждане, тъй като в случая се касае за производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не за производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, само при което разглеждането на жалбата е обвързано с предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Ответникът по частните жалби – „Кемира“ ООД, [населено място] – оспорва същите и моли за оставянето им без уважение като неоснователни.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частните жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

За да остави без разглеждане подадените от „К. Т. Банка“ АД (н.) и „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД жалби срещу решение № 260490 от 04.12.2020 г. по т. д. № 1500/2020 г. на Софийски градски съд, VI-10 състав, въззивният съд е приел, че същите са процесуално недопустими, тъй като жалбоподателите не са легитимирани да обжалват първоинстанционния акт. Този извод е направен, от една страна, поради обстоятелството, че дружествата не са били конституирани като страни и съответно не са участвали като такива в производството пред Софийски градски съд, а от друга страна – поради това, че не са налице предпоставките на чл. 613а, ал. 2 ТЗ, при които решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632 ТЗ по изключение могат да се обжалват и от трети неучаствали в първоинстанционното производство лица.

Решаващият въззивен състав не е споделил становището за приложимост на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД. Посочил е, че в случая не се касае за предявяване на иск от въззивниците, в качеството им на процесуални субституенти на длъжника „Кемира“ ООД за защита на негови имуществени права, а за защита на техните собствени права. Освен това, въззивният съд е преценил, че не е налице втората хипотеза на чл. 134 ЗЗД, при която се предоставя възможност на кредитора да извърши други действия за упражняване правата на длъжника, но с изрично овластяване от съда по реда за обезпечаване на исковете, като е изтъкнал, че законът има предвид извънсъдебно упражняване правата на длъжника, но не и процесуално действие по конкретно дело, каквото претендира да извърши всеки един от въззивниците.

Настоящият състав намира, че определението е правилно.

Легитимацията на страните във въззивното производство е обусловена от легитимацията на страните в първоинстанционното производство, т. е. инстанционна проверка на съдебния акт може да бъде инициирана само от страните по делото. По отношение на решенията за откриване на производство по несъстоятелност е налице изключение от посоченото процесуално правило, като в чл. 613а, ал. 2 ТЗ е предвидена възможност, при точно определени предпоставки, тези решения да бъдат обжалвани и от трети лица, които не са участвали в първоинстанционното производство. В случая, доколкото е безспорно, че „К. Т. Банка“ АД (н.) и „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД не са били страни в производството пред Софийски градски съд, в което е постановено решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Кемира“ ООД, както и че по отношение на тях не са изпълнени императивните изисквания на посочената по-горе разпоредба, напълно обоснован и законосъобразен е изводът на предходната инстанция за недопустимост на подадените от тези дружества въззивни жалби поради липса на легитимация.

Легитимацията на частните жалбоподатели да обжалват решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Кемира“ ООД не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 134 ЗЗД. Неприложимостта на същата произтича, от една страна, от това, че обжалваемостта на съдебните актове (дали подлежат на обжалване и от кого) винаги е предмет на изрична законова регламентация, каквато по отношение на решенията за откриване на производство по несъстоятелност се съдържа в чл. 613а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. От друга страна, разпоредбата на чл. 134 ЗЗД не би могла да бъде приложена и поради обстоятелството, че предвидената в нея възможност кредиторът да упражни правата на своя длъжник касае единствено неговите имуществени права, но не и правата му като страна в съдебен процес, в т. ч. и правото да обжалва постановените в него актове.

С оглед изложеното, подадените от „К. Т. Банка“ АД (н.) и „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД въззивни жалби са недопустими и не подлежат на разглеждане, както правилно е преценил и въззивният съд.

Що се отнася до развитите от страните съображения във връзка с това дали частните жалбоподатели са кредитори на „Кемира“ ООД и дали подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност на това дружество цели увреждането на всички негови кредитори, същите са ирелевантни за допустимостта на въззивното производство и поради това не следва да бъдат обсъждани.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 258 от 26.04.2021 г. по т. д. № 282/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: