О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1807

гр.София, 11.04.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 3491/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Н. Б., срещу решение № 512/24.04.2023г. по гр. д.№ 213/23г. по описа на Окръжен съд Варна, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, са уважени предявените от П. П. Т. и Р. Т. Т. искове по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Т. Г. Т., настъпила в резултат от трудова злополука на 03.07.2021г., до размери от по 94 234, 50 лева и са отхвърлени за разликите над 94 234, 50 лева до заявените като частични размери от по 150 000 лева от дължими по 200 000 лева, и са присъдени разноски.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение в частта, с която исковете са уважени, излагайки подробни оплаквания във връзка с всички касационни основания по чл. 281 т.3 ГПК. В контекста на възраженията си срещу извода за неоснователност на възражението за съпричиняване по чл. 201, ал.2 КТ и на тезата си за несправедливо завишаване на присъдените обезщетения, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси:

1/ Оборима ли е материалната доказателствена сила на официалните документи?

2/ Следва ли в случай, че тя е оборена, съдът да обоснове фактическите си констатации и правни изводи на други, събрани по делото доказателства?

3/ Когато официалният документ свидетелства за факти, които излизат вън от компетентността на издалия го орган, той действителен ли е като официално удостоверяване и ползва ли се със силата, присъща на официалните документи?

4/ Неизпълнението от страна на работодателя на задължението му да осигури здравословни и безопасни условия на труд, само по себе си достатъчно ли е, за да се презюмира, че работникът е допринесъл за настъпване на трудовата злополука?

5/ „Грубата небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ, допусната от работника, отличава ли се по форма или правно значение за нейното съществуване и обем има само обективното съотношение на допринасянето на трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства?

6/ Когато дадена дейност съставлява източник на повишена опасност за живота и здравето на упражняващия я работник и генерира висок професионален риск от увреда, работникът притежава съответните умения за правомерното й осъществяване и дългогодишен опит, и пренебрегне основни технологични правила за работа и безопасност при извършване на съответната специфична дейност, в резултат на което бъде увреден, допусната ли е от него „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ?

7/ Представлява ли неполагането на елементарно старание и внимание и пренебрегването на основни правила за безопасност, с които работникът е запознат и е длъжен да спазва, проява на „груба небрежност“?

8/ За да е справедливо определено по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетението, следва ли да се преценят всички съотносими обективни обстоятелства - вид, характер на увреждането, начин на извършване, реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между него и близките му, търсещи обезщетение, както и всички други релевантни към конкретния случай факти и обстоятелства ?

Насрещните страни по жалбата - ищците П. П. Т. и Р. Т. Т., чрез адв. П. К., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорват оплакванията по жалбата.

На третото лице помагач – ЗЕАД „Б. В. иншурънс Груп“ не е изпращан препис от касационната жалба.

По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Предявените искове по чл. 200 КТ са частични, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от смърт при трудова злополука от 03.07.2021г. Ищците са преживяла съпруга и син на починалия при злополуката, който е заемал при ответника длъжността „електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ, експерт, ниво (грейд) 6“.

За да уважи исковете до размер от 94 234, 50 лева, въззивният съд, позовавайки се на прогласения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост при обезщетяване на неимуществените вреди от деликт и разясненията, дадени в ППВС 4/68г., е приел, че суми от по 150 000 лева ще компенсират в най - пълна степен болките и страданията на ищците, предвид следните обстоятелства, установени от доказателствата по делото: отношенията в семейството на ищците и значимостта на фигурата на съпруга и бащата – семейството е било сплотено, силно привързани един към друг, в качеството на авторитетна и водеща фигура Т. Т. му давал сигурност, спокойствие, емоционална и финансова стабилност; начина, по който била понесена загубата му от ищците и интензитета на търпените болки и страдания в тази връзка – внезапната загуба на съпруг и баща в разцвета на силите и кариерата му /на 52 г./ нарушила цялостното функциониране и качеството на живота на ищците; възрастта на ищците - ищцата е в зряла възраст, в която вече е създала семейство и е лишена от спътника си в живота, като в тази възраст нуждата от близък човек, какъвто е съпругът, и неговата подкрепа в ежедневието, са много по-силни; ищецът е в началото на самостоятелния си път в живота и завинаги ще бъде лишен от бащина подкрепа. Съдът е съобразил и дълбокото и продължително чувство на тъга у двамата ищци, довело до ограничен интерес и удоволствие от контактуване с близки и приятели, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на трудовата злополука. От така определените размери на обезщетенията са приспаднати заплатените на ищците от третото лице-помагач ЗЕАД „Б. В. И. груп“ обезщетения по застрахователния договор от по 55 765, 50 лева.

За да откаже да намали на основание чл. 201, ал.2 КТ определеното като справедливо обезщетение, въззивният съд е изяснил, че небрежността в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа и работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, а доказателствената тежест за възражението за съпричиняване е на работодателя, който следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. В приложение на тези теоретични постановки, въззивният съд е приел, че разпоредбите, на чието нарушение от пострадалия се позовава ответникът - чл. 202, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл. 140 и чл. 143 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ); чл. 263 от Правилник за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически топлофикационни централи и по електрически мрежи и т. 3.7 от Инструкция W1-51-EPR-JE за извършване на работи с нареждане, одобрена от работодателя, предвиждат като задължителна техническа мярка за безопасност при работа с електрически уредби на електрически топлофикационни централи и по електрически мрежи с напрежение до 1000 V (включително замяна на предпазители) изключването на напрежението за тоководещи части, по които ще се работи, както и за тези, които при работа случайно могат да бъдат допрени или доближени на разстояние, по-малко от: 1. при напрежение до 35 kV вкл. – 1, 0 м.; 2. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) при напрежение над 35 kV до 110 kV включително – 1, 5 м.; 3. при напрежение 220 kV - 2,5 м; 4. при напрежение 400 kV - 4,5 м. Счел е обаче, че същите са неприложими за процесния случай, при който злополуката е настъпила при смяна на предпазител ниско напрежение в трафопост с няколко отделни клона /линии/ ниско напрежение и изключено напрежение в клона, в който е трябвало да се смени предпазителя. Отделно, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че нарушението на цитираните правила за безопасност от страна на пострадалия не е посочено в Протокола № 15/30.07.2021 год., изд. от НОИ ТП – Русе, за резултатите от извършеното разследване на трудовата злополука, където като единствена причина за нея се сочат допуснати нарушения от „Електроразпределение Север“ АД - Варна, както и на приетия за установен механизъм на злополуката (токовият удар е причинен от допир на пострадалия с лакътя на лявата му ръка до тоководещи части от табло ниско напрежение с три отделни клона, което се е обслужвало вътре в трафопост, където се намира и трафомашина 20 KV, в резултат от загубата на равновесие при упражненото от пострадалия усилие да извади високомощния предпазител от стойката му, като в момента на злополуката пострадалият е бил приклекнал, коленичил с едното си коляно на земята, за да има опора), предвид на който от значение за съпричиняването било дали Т. е знаел или е допускал, че при опит да издърпа високомощния предпазител от линията на таблото ниско напрежение, докато е бил коленичил на едно коляно, ще се допре до линия ниско напрежение в същото табло, която е била под напрежение и която не се намира в непосредствена близост до линията, по която Т. е следвало да работи. В отговор на този въпрос въззивният съд е приел, че с оглед конкретното разположение на таблото ниско напрежение в трафопоста – в непосредствена близост до инсталации със средно и високо напрежение, което е било свързано със специфичен риск, работодателят е следвало предварително да изготви и утвърди инструкция за безопасност и здраве при извършване на действия по отстраняване на аварии по табло ниско напрежение в близост до инсталации или машини средно и високо напрежение, съобразно конкретните условия в трафопоста; бил е длъжен да извърши и оценка на риска, която да обхване избора на използваното работно оборудване и параметрите на работната среда и да установи и сведе до минимум опасностите при работа в близост до инсталации или машини средно и високо напрежение и като не го е сторил, не е осигурил безопасни условия на труд, поради което не можело да се приеме, че злополуката се дължи на допусната груба небрежност от пострадалия. Отделно е изтъкнато и че на пострадалия Т. не е бил проведен периодичния тримесечен инструктаж за безопасност, а от обстоятелствата не било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща неговото здраве/ живот.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Всички поставените от касатора въпроси са обуславящи, доколкото касаят приложението на чл. 201, ал.2 КТ ( от първи до седми, вкл.) и на чл. 52 ЗЗД (осми въпрос). По приложението на чл. 201, ал.2 КТ е налице съдебна практика на ВКС (решение № 186/01.02.2019г. по гр. д.№ 4922/2017г. на ІV ГО; решение № 144 /19.07.2019г. по гр. дело № 2413 /2018г. на ІІІ ГО ; решение № 58/20.04.2018г. по гр. д.№ 2037/2017г ІІІ ГО и посочените в него решения по чл. 290 ГПК ; решение №187/29.10.2020г. по гр. д.№ 4559/2019г. на ІVГО ; № 132/18.12.2020г. по гр. д.№ 4606/2019г., ІІІ ГО и др. ), част от която се сочи от самия касатор, с която безпротиворечиво се приема следното: Изводът за съпричиняване поради груба небрежност предпоставя установяване на механизма на увреждането, вкл. конкретното поведение на работника, което стои в каузална връзка с вредите, при доказателствена тежест на работодателя ответник. Когато е налице такова поведение ( действие или бездействие) се преценява дали то изпълва хипотезата на груба небрежност, като се има предвид, че грубата небрежност не се отличава по форма ( според субективното отношение към увреждането), а по степен от небрежността в гражданското право, както и че самонадеяността в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. Заключението за допусната груба небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително поведение на работника с абстрактния модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия и ако това сравнение показва, че поведението на работника е проява на липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, следва извод за съпричиняване при допусната груба небрежност. Когато такава е установена, се поставя въпросът за намаляване отговорността на работодателя, за разрешаването на който от значение е виновното поведение на работодателя, на работника, тежестта и съотношението на причините, довели до увреждането при злополуката, като се следва принципа, че колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.

Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка дали решаващите мотиви на въззивния съд по приложението на чл. 51 ал.2 ГПК са съобразени с цитираните разрешения.

Касаторът дължи държавна такса за касационното обжалване в размер на 3769, 38 лева (по 1884, 69 лева за всеки иск).

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 512/24.04.2023г. по гр. д.№ 213/23г. по описа на Окръжен съд Варна.

УКАЗВА на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 3769,38 лева.

При неизпълнение в срок касационна жалба ще бъде върната.

Делото да се докладва на председателя на IІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след изтичане срока за изпълнение на указанията за представяне на доказателства за внесена държавна такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: