7Р Е Ш Е Н И Е
№ 60145
Гр. София, 19 октомври 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА
с участието на прокурора Я. Г.
като разгледа докладваното от съдия Грозданова к. д. № 516/2021 година по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК.
Образувано е по касационната жалба на защитника на подс. М. Г. Т. срещу въззивно решение № 75/09.03.2021 година, постановено по в. н.о. х.д. № 1151/2020 година на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 22/04.08.2020 година на Софийски окръжен съд по н. о.х. д. № 243/2019 година. С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Иска се отмяна на присъдата и прилагане от касационната инстанция на правомощието й по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК и да оправдае подсъдимия, а алтернативно –деянието по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК, за което подсъдимият Т. е признат за виновен, да се преквалифицира на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 4 НПК в такова по чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК и да се намали наложеното наказание под средния, предвиден от закона, размер.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява, а защитникът му поддържа касационната жалба и изложените в нея оплаквания, които се свеждат до това, че въззивният съд в нарушение на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК е потвърдил присъда, почиваща на предположения и така, при положение че цялостният анализ на доказателствата по делото налагал извод за недоказаност на авторството на подс. Т. в деянието, за което е осъден, е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК. Пледира за постановяването на оправдателна присъда, но поддържа и алтернативното искане за преквалификация на деянието и намаляване на наложеното на подсъдимия Т. наказание.
Гражданският ищец и частен обвинител Н. С. и неговият повереник молят касационната жалба да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски.
Гражданските ищци И. С., А. С. и М. С. не се явяват. Повереникът им – адв. Г., счита, че законът е приложен правилно, а касационната жалба – неоснователна. Претендира присъждане и на направените разноски за явяване пред ВКС.
Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изложените в нея доводи във връзка с причинно-следствения механизъм на деянието са оплаквания за необоснованост, която не е касационно основание. Сочи, че контролираната инстанция е формирала вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, а фактическите и правни изводи не се основават на предположения и са изградени върху допустими и годни доказателствени източници, анализирани съобразно действителния им смисъл. Според прокурора оспорването на правната квалификация на деянието не кореспондира с доказателствата по делото и е израз на защитната позиция на подсъдимия.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт по чл. 346, т. 1 НПК, подлежащ на касационен контрол и е частично основателна по следните съображения:
С присъда № 22/04.08.2020 година по н. о.х. д. № 243/2019 година на Софийски окръжен съд, подс. М. Г. Т. е бил признат за виновен и осъден на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК за причинената на 26.10.2016 година в [населено място], [община], Софийска област по непредпазливост смърт на А. И. С. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда на 5 години лишаване от свобода с приспадане на срока на предварителното задържане, които да изтърпи при първоначален „Общ“ режим. Подс. Т. бил осъден да заплати на наследниците на пострадалия С. – гражданските ищци И. С., Н. С., М. и А. С., и различни по размер обезщетения за причинените им с деянието неимуществени вреди.
По жалба на защитника само срещу наказателно-осъдителната част на присъдата първоинстанционният съдебен акт е бил проверен и потвърден от Софийския апелативен съд с решение № 75/09.03.2021 година по в. н.о. х.д. № 1151/2020 година, предмет на касационния контрол.
Касационната жалба, с която е сезиран ВКС, дословно възпроизвежда съдържанието на въззивната жалба, с която е била оспорена обосноваността на първоинстанционната присъда пред Софийския апелативен съд. Изложените в нея доводи и искания за ревизия на въззивното решение налагат няколко принципни бележки относно обхвата на касационната проверка и правомощията на върховната инстанция.
На първо място - посочването пред ВКС на факти, различни от приетите по делото, основаващи се на самостоятелния анализ от страна на защитата, въз основа на които се претендира наличие на допуснати процесуални нарушения при аналитично-оценъчната дейност на решаващите съдилища, съставляват доводи за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание и не фигурира измежду изрично посочените в чл. 348, ал. 1 НПК основания. После - извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК, какъвто настоящият казус не е, касационната инстанция не може да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения. Въззивната инстанция е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти. Когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а вътрешното убеждение на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от въззивния съд. По-нататък - ВКС е инстанция по правото и проверката за правилното приложение на закона е свързано с преценката дали установените от решаващите инстанции факти правилно са подведени към съответстващата им материалноправна норма. По тази причина (извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК), оправдаването на подсъдимия в касационното производство е възможно само, когато установените от въззивната инстанция факти сочат на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Без промяна на фактите е допустимо и изменението на контролирания съдебен акт при наличие на хипотезите по чл. 354, ал. 2, т. 2 или т. 4 НПК.
В така очертаните предели на касационния контрол, върховната инстанция намира, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Не се констатира нарушение на чл. 314, ал. 1 НПК в протеклото въззивно производство. Въззивният съд е изпълнил задълженията си и е проверил изцяло правилността на присъдата по н. о.х. д. № 243/2019 година. Наличните доказателства, събрани от първоинстанционния съд, са прецени от гледна точка на допустимост, относимост и валидност, подложени са от контролираната инстанция на изключително внимателен и детайлен анализ и са обсъдени както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. Фактите, установени от въззивния съд, се основават на доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения в НПК процесуален ред и съвпадат с фактическите изводи на Софийски окръжен съд. Спазено е и изискването на чл. 339, ал. 2 НПК и в проверявания съдебен акт Апелативен съд - София ясно е изложил защо не приема възраженията и доводите на подс. Т. и неговия защитник, релевирани във въззивната жалба.
Несподеляемо е оплакването на касаторите, че както Софийският окръжен съд, така и Софийският апелативен съд, безкритично са кредитирали показанията на единствения очевидец на инцидента - св. С., която е заинтересована от изхода на делото и са игнорирали както обясненията на подсъдимия, така и по-голямата част от показанията на свидетелите Ц. П., О. Я., И. Р. и М. А., преценявайки ги като средство за защита. Твърдението, че доказателствени източници са игнорирани, би било основателно, ако всички или някои от тях не са били обсъждани изобщо. Коректният прочит на мотивите на обжалваното решение изключва подобен извод. Осъществената от въззивната инстанция аналитично-оценъчна дейност не може да бъде подложена на критика. Апелативният съд, подобно на първата инстанция, се е отнесъл към показанията на С. изключително внимателно, съобразявайки се с това, че от една страна в тях се съдържат единствените преки доказателства за авторство, време, място и начин на извършване на престъплението, а от друга – с процесуалното й качество на частен обвинител и граждански ищец като преживяла съпруга на пострадалия А. С., което би могло да бъде причина тя да не бъде обективна в разказа си. Решаващите инстанции са следвали правилния процесуален подход – да преценят достоверността на показанията на свидетелката от гледна точка на тяхната последователност, логичност, вътрешна непротиворечивост, устойчивост във времето и наличието на корелация с други доказателствени източници. С основание е прието, че показанията на С. са достоверен доказателствен източник и съобщените от нея факти как е протекъл инцидента между съпруга й и подс. Т. не са изолирани, а се намират в синхрон и се подкрепят от приетите и неоспорени от страните заключения на съдебно-медицинските експертизи и протокола за оглед на местопроизшествие. Първоинстанционният съд изключително обстойно и подробно е обсъдил всички противоречия в доказателствената маса и така както го задължава разпоредбата на чл. 305, ал. 2 НПК е изложил аргументирани съображения защо не дава вяра и в кои части на обясненията на подс. Т. и на показанията на свидетелите Ц. П., О. Я., М. А. и И. Р.. Цялостната аналитично-оценъчната дейност на първата инстанция е утвърдена от Софийския апелативен съд, който е отделил нужното внимание на главния спорен момент, свързан с механизма, по който е настъпило увреждането на пострадалия А. С.. Въззивният съд убедително се е аргументирал защо не се доверява на заявения от подс. Т. в обясненията му механизъм на причиняване на травматичните увреждания на пострадалия - замахване от С. с цел нанасяне на удар върху подсъдимия с алуминиев бастун и загуба на равновесие поради наклонения терен и падане по гръб. Фактическите данни, съдържащи се в достоверните и процесуално валидни доказателствени източници – показанията на св. С., показанията от досъдебното производство на св. Р., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК и протокола за оглед на местопроизшествие в комплекс със заключенията на съдебно-медицинските експертизи изключват всеки един елемент от така описания от подсъдимия механизъм на причиняване на уврежданията. Същевременно – показанията на св. С. и заключенията на съдебно-медицинските експертизи установяват по несъмнен начин възприетия от инстанциите по фактите друг механизъм – бутане от подс. Т. на пострадалия С. в гърдите с ръце, свити в юмрук, изваждането му от равновесие поради придадената достатъчна кинетична енергия, последващо падане по гръб на пострадалия и удар на задната част на главата в стената на плевня, причинил закритата черепно-мозъчна травма, довела до смъртта му и удар на гърба в камъни и тухли върху терена, причинил контузия на левия бъбрек и травматичен тъканен джоб в областта на гърба. При наличието на достатъчни по обем доказателства за разкриване на обективната истина оплакването на касаторите, че присъдата и въззивното решение в нарушение на чл. 303 НПК почиват на предположения, е неоснователно.
Основателни са обаче, доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Решаващите съдилища при правилно установената фактическа обстановка неправилно са приложили материалния закон, като са приели, че подсъдимият следва да отговаря за причинена по непредпазливост смърт вследствие на умишлено нанесената средна телесна повреда, каквато е медикобиологичната характеристика на причинената закрита черепно-мозъчна травма, пряка причина за смъртта на пострадалия С..
Престъплението по чл. 124, ал. 1 НК е усложнен както от обективна, така и субективна страна престъпен състав. От една страна изпълнителното деяние поражда два вредоносни резултата - по-близък (телесното увреждане, към което същото е насочено) и по-далечен (смъртта), без да е необходимо умишлено причиненото телесно увреждане да е пряка причина за настъпването на смъртта. Причинната връзка между неправомерния акт и леталния изход е косвена, опосредена е от конкретно междинно състояние на пострадалия. За разлика от престъпленията „Телесна повреда“ по раздел ІІ от глава ІІ на НК, при които деецът отговаря за най-тежките последици за здравето, независимо от това дали те са настъпили непосредствено след деянието или по-късно, при престъплението по чл. 124, ал. 1 НК той отговаря за съзнателно причинената телесна повреда, но не и за настъпилите междувременно и обусловени от нея усложнения или по-интензивни по тежест увреждания на здравето, които не са желани или допускани.
Затова от решаващо значение за правилната квалификация на престъпната деятелност е определянето на характера и резултата от външното въздействие на дееца върху пострадалото лице, които са поставили началото на протеклия причинно-следствен процес, довел до неговата смърт. От субективна страна - престъплението по чл. 124, ал. 1 НК се отличава със смесена форма на вина - умисълът към по-лекия резултат се съчетава с непредпазливост към по-тежкия – настъпилата смърт на пострадалия.
Решаващите съдилища са изложили правни аргументи за обективната и субективна съставомерност на деянието на подс. Т. по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК, които не са в синхрон с константната съдебна практика във връзка с този вид престъпления (вж. напр. Решение № 8 от 20.III.1990 г. по н. д. № 85/89 г., ОСНК, Решение № 285 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1507/2011 г., II н. о., НК, Решение № 402 от 22.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 401/2008 г., III н. о., НК и др.) и изцяло са игнорирали установения от тях факт, че началото на протеклия причинно-следствен процес, обусловил настъпването на тежката закрита черепно-мозъчна травма и довел до смъртта на С., е поставено от осъщественото от подсъдимия блъскане на пострадалия в областта на гърдите с ръце, свити в юмрук. То, преценено от позицията на т. 15 и т. 16 на ППВС 3/79, отговаря по своите медико-биологични характеристика на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК. Причинената средна телесна повреда, пряка причина за смъртта на пострадалия, не е резултат от външното въздействие на подс. Т., а е именно онова, опосредяващо настъпването на по-далечния съставомерен престъпен резултат, по-интензивно по тежест увреждане на здравето на пострадалия, което не е желано или допускано от дееца. При установените по делото факти престъпната деятелност на подс. Т. е съставомерна от обективна и субективна страна по чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК – причинена по непредпазливост смърт на пострадалия С. вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда.
Неправилното приложение на закона, което засяга правната квалификация на деянието и справедливостта на наложеното наказание, е отстранимо в касационното производство. При установените от решаващите съдилища факти деянието на подс. Т. следва да бъде преквалифицирано от престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 НК в такова по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 2 НК, а наказанието му – при правилно определения от инстанциите баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства - намалено в размер близък до средния - на две години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при определения от първоинстанционния съд „общ“ режим.
На подс. Т. следва да бъдат възложени и направените в касационното производство разноски от конституираните като страни наследници на А. С. - Н. С., И. С., А. С. и М. С..
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 4 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ решение № 75/09.03.2021 година, постановено по в. н.о. х.д. № 1151/2020 година по описа на Софийски апелативен съд и преквалифицира деянието на подс. М. Г. Т. от престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 НК в такова по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
НАМАЛЯВА НАКАЗАНИЕТО на подс. М. Г. Т. от пет години лишаване от свобода на две години и шест месеца лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подс. М. Г. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. С. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лв. разноски в касационното производство.
ОСЪЖДА подс. М. Г. Т. ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. С. сумата от 1000 (хиляда) лв. разноски в касационното производство.
ОСЪЖДА подс. М. Г. Т. ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. С. и М. Н. С. сумата от по 300 (триста) лв. за всяка една от тях разноски в касационното производство.
ОСТАВЯ решението в сила в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.