Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 623/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Общински приходи при Столична община, приподписана от юрк. В. срещу Решение № 6254/23.10.2023 г., постановено по адм. д. № 8170/2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 647003-1/28.09.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел Общински приходи Студентска при Столична община в частта, потвърдена с Решение № СФД22-РД28-271/01.08.2022 г. на касатора.

Наведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение 2 АПК, аргументирано с довод, че първостепенния съд е допуснал нарушение при преценка на съвкупността от писмени доказателства за компетентността на административния орган, издал оспорения акт. Поддържа, че изводът на АССГ за недоказаност на обективната невъзможност кметът на Столична община да изпълнява служебните си задължения на 14.02.2020 г. са в противоречие със съдържанието на служебната бележка за отсъствието му на посочената дата. Според касатора обективна невъзможност титулярят да изпълнява правомощията си би била налице не само при издаден болничен лист, ползване на отпуск или командировъчна заповед, а и в случаите на всяка фактическа невъзможност на титуляря да изпълнява правомощията си. По тези съображения се отправя искане за отмяна на решението и за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по касационната жалба, Ю. Е. ЕООД, ЕИК 203642492, [улица],[адрес], представлявано от И. Г., чрез адв. Г., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността й и претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна.

Пред АССГ е оспорен АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 647003-1/28.09.2020 г. издаден от орган по приходите в отдел Общински приходи Студентска при Столична община в частта, потвърдена с Решение № СФД22-РД28-271/01.08.2022 г. на касатора, с който в тежест на Ю. Е. ЕООД за периода от 01.01.2017 г. - 31.12.2020 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 5 204,33 лв. и лихви 1 874,90 лв. за декларирани от дружеството имоти партиден №№ 7223F46764 и 7223Н46765.

Първостепенният съд е приел, че АУЗ е издаден от С. С., старши инспектор в отдел Общински приходи Студентска в дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община. Правомощията на орган по приходите по чл. 4, ал.1 от ЗМДТ са му възложени със Заповед № СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. на кмета на СО. Последната е издадена в хипотезата на заместване от заместник кмета на Столична община - А. Х. А. по силата на Заповед № СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г. на кмета, издадена на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

С. С. бележка № СБ-120/04.04.2023 г. на директора на дирекция Човешки ресурси при Столична община на 14.02.2020 г. Й. Ф., кмет на Столична община, е изпълнявала служебни задължения извън общината, свързани с посещението на делегация на кмета на гр. Охрид, Р. С. М.

При тези факти АССГ е приел, че заместването се основава на заповед № СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г. на кмета на СО, но от доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод за наличието на втория елемент от фактическия състав на заместването отсъствие/обективна невъзможност на титуляря да изпълнява функциите на кмет на 14.02.2020 г. Причината за отсъствието на кмета към посочената дата не е законен отпуск, командироване или временна неработоспособност, която да препятства изпълнението на служебните му задължения. Съдът заключава, че фактическият състав по упражняване на правото на заместване за датата 14.02.2020 г. не е осъществен и заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, издадена от неговия заместник на посочената дата, с която са определени служителите от общинската администрация, които да изпълняват правомощия на органи по приходите, е нищожна, не поражда целените правни последици и не може да бъде годна правна основа за издаването на друг акт, което обуславя нищожност и на оспорения АУЗ.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 5 ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения на публични изпълнители чл. 9б ЗМДТ. Съгласно чл. 4, ал. 4 ЗМДТ служителите от общинската администрация с такива правомощия се определят със заповед на кмета на общината. В разглеждания случай заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, с която издателят на оспорения АУЗ е определен като орган по приходите по чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, е издадена от заместник кмета Столична община А. А. при условията на заместване за периода от 12.00 часа на 13.02.2020 г. и на 14.02.2020 г. съгласно Заповед № СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г. на кмета на СО.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на Върховния административен съд по т. д. ТР-4/2002 г. фактическият състав на заместването при издаване на административни актове включва следните кумулативни предпоставки:

1. изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността и

2. доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции.

Източник на правомощията на заместник кмета е изричната заповед на титуляря по чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, нареждаща заместването за определения в нея период от време. Тя е годно и достатъчно основание за упражняване на компетентността на кмета от страна на неговия заместник, тъй като не съдържа ограничение на предоставените правомощия. Актът за заместване е издаден от носителя на правомощията, а негов адресат е лице със служебния статус на заместник.

Съобразителната част на заповедта за заместване включва изявление на кмета, че за периода от 12,00 часа на 13.02.2020 г. и на 14.02.2020 г. ще бъде в невъзможност да изпълнява текущите си задължения в общината, т. е. извън мястото на работа по терминологията на чл. 66, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 КТ, разбирано като териториалните граници, в които служителят се задължава да предоставя на работодателя работната си сила и където трябва да полага труда си. По критериите на чл. 66, ал. 3 КТ, дефиниращи мястото на работа като конкретно служебно помещение или съобразно обема на правомощията на кмета по чл. 44, ал. 1, т. 1-19 ЗМСМА, включващи и поддържане на връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина (т. 10), мястото на работа на кмета на Столична община се характеризира със специфика, обусловена от функциите му по ръководството на цялата изпълнителна дейност в общината (чл. 44, ал.1, т. 1 ЗМСМА). Систематичното тълкуване хипотезите по чл. 44, ал. 1 ЗМСМА отчита спецификите на правното положение на кмета, обуславящи по-облекчен режим на уреждане на отсъствието му. Съдебната проверка къде се е намирал кметът в деня на постановяване на Заповед № СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. и бил ли е в обективна невъзможност да я издаде би навлязла в дискрецията на органа на изпълнителната власт да организира изпълнението на функциите си. Опасението за използване на института на заместването в противоречие с неговата основна цел в разглеждания случай е неоснователно.

Бе посочено, че според Служебна бележка № СБ-84/27.02.2023 г. на директора на дирекция Човешки ресурси при Столична община, в периода от 12,00 ч. на 13.02.2020 г. до 14.02.2020 г. кметът на СО е отсъствал поради служебна ангажираност извън общината във връзка с посещение на делегация на кмета на гр. Охрид, Р. С. М. Тази служебна ангажираност обективно е препятствала титуляря да изпълнява нормативно установените му правомощия на кмет. В хипотезата на заместване съгласно цитираното ТР № 4/2004 г. на ВАС по т. д. ТР-4/2002 г. заместникът действа от името на замествания административен орган, поради което заповед № СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. на кмета на Столична община, подписана от заместник кмета на Столична община А. А. е валидна и определя, че служителите на длъжност старши инспектор в отдел Общински приходи в Столична община упражняват правомощията на орган по приходите по чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б ЗМДТ. От Допълнително споразумение № СОА20-РД15-583/08.01.2020 г. се установява, че издателят на оспорения АУЗ С. С. заема длъжността старши инспектор в отдел Общински приходи Сердика, дирекция Общински приходи в Столична община. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла по чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 1 и 4 от ЗМДТ.

По изложените съображения е дължима отмяна на обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по останалите основания за оспорване на АУЗ.

По исканията на страните за разноски следва да се произнесе първостепенният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6254/23.10.2023 г., постановено по адм. д. № 8170/2022 г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА