Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 703/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Дино 2019 ЕООД гр. Варна, представлявано от управителя П. Р., чрез процесуален представител срещу решение № 1692/30.11.2023г., постановено по адм. дело № 2062/2023г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-03000322006395-091-001/08.06.2023г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 162/25.08.2023г. на Директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди 12.2020г. 09.2022г. в главница в общ размер на 61 271.82лв. и лихви за забава в размер на 8 969.69лв. и задължения по ЗКПО за корпоративен данък за 2020г. и 2021г. в размер на 0.00лв.

В касационната жалба се релевират оплаквания, че съдебното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.

В депозираната касационна жалба се сочи, че неправилно както първоинстанционния съд, така и ревизиращия орган са приложили нормата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, тъй като търговеца извършва ресторантьорска дейност, предвид т. 61, 1 от ДР на ЗДДС. Твърди се, че обекта на дружеството попада в типа заведения по чл. 124 от ЗТ и е обхванат от заповедите на министъра на здравеопазването с ограничение на дейността по време на пандемията. Счита, че дейността му попада в обхвата на Регламент /ЕО/ № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006, като се позовава и на решение на СЕС по дело № С-703/19.

По подробно изложени в жалбата доводи се моли за отмяна на решението на АС Варна и за цялостна отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Директор на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата по доводи изложени в писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея.

При извършената при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо /макар и да няма такова наведено основание, предвид нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК/ и като такова при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, предвид следното:

С РА № Р-03000322006395-091-001/08.06.2023г., по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК на Дино 2019 ЕООД са установени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди 12.2020г. 09.2022г. в главница в общ размер на 61 271.82лв. и лихви за забава в размер на 8 969.69лв. и задължения по ЗКПО за корпоративен данък за 2020г. и 2021г. в размер на 0.00лв., но е намалена декларираната от търговеца данъчна загуба. Изрично в оспорения РА в частта по ЗКПО са установени неотчетени приходи от продажба на стоки и материали, начислени лихви по предоставени заеми от 2021г. и неотчетени приходи от продажби чрез ЕКАФП за 2020г. В частта по ЗДДС за да се достигне до извод за начисляване на допълнителни задължения ревизиращия орган е установил начислен ДДС за продажба на неосчетоводени стоки т. е. на тези по които в частта по ЗКПО е установено, че касаят неотчетени приходи от продажба на стоки и услуги; отказано е право на ДК на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по отношение доставчиците Раш Ер ЕООД, Капиком ЕООД и ЕТ В. В. Ш. отказано е право на ДК на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС по отношение фактури издадени от Енерго про продажби АД, Енерго про енергийни услуги ЕООД и Рилена ООД; отказано е право на ДК на основание чл. 72, ал. 2 от ЗДДС по отношение Т. Б. ЕАД и е начислен допълнително ДДС със ставка 20%, вместо 9% върху реализиран оборот за периода 12.2020г. 09.2022г.

С подадената до АС Варна жалба, търговеца е посочил, че оспорва изцяло издадения срещу него РА, но в изложените в обстоятелствената част на жалбата доводи е засегнал само акта в частта касаеща начисления допълнителен ДДС за периода 12.2020г. 09.2021г.

В съдебното си решение АС Варна е приел, че на оспорване подлежи целия РА, но е изложил мотиви само и единствено по отношение начисления допълнителен ДДС за периода 12.2020г. 09.2021г., като в диспозитива е отхвърлил жалбата срещу целия РА, а не само в частта в която се е произнесъл по съществото на спора.

Пред касационната жалба се оспорва съдебното решение на АС Варна, като се моли то да бъде отменено и ВАС изцяло да отмени оспорения РА, но отново се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт само в частта касаеща начисления допълнителен ДДС за периода 12.2020г. 09.2021г.

По силата на чл. 149, ал. 1 от ДОПК депозираната до съда жалба трябва да отговаря на изискванията на чл. 145, ал. 1 от ДОПК, като т.2 от същата разпоредба изисква да се посочи акта или действията срещу които се подава жалбата. Нормата изисква не само да се посочи акта, както е направено с подадената до АС Варна жалба, но следва жалбоподателят да посочи дали обжалва акта изцяло или частично, като изложи и своите твърдения в подкрепа на това. Видно е, че с депозираната жалба пред АС В. Д. 2019 ЕООД изрично е посочил, че оспорва изцяло РА № Р-03000322006395-091-001/08.06.2023г., в който са изложени факти и обстоятелства касаещи данъчни задължения както по ЗКПО, така и по ЗДДС, вкл. както за отказано право на ДК, така и за начислени допълнителни задължения, но жалбоподателят е посочил само и единствено доводи свързани с начислените допълнителни задължения по ЗДДС поради промяна на ставката от 9% на 20%. По отношение останалите установени задължения няма изложени доводи.

При това положение е следвало АС Варна да остави жалбата без движение и да укаже на жалбоподателят да уточни, вкл. с навеждане на доводи и възражения, дали оспорва изцяло РА № Р-03000322006395-091-001/08.06.2023г., съдържащ изводи за задължения както по ЗДДС, така и по ЗКПО или оспорва акта само и единствено в частта касаещ допълнително начислен ДДС за периода 12.2020г. 09.2022г. Неизвършването на това процесуално действие от съда е довело до произнасяне по нередовна жалба и до неизясняване на спора от фактическа страна. Разглеждането като предмет на спор, който не е изяснен, поради процесуалното бездействие на съда е довел и до постановяване на недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане следва да се остави без движение депозираната от Дино 2019 ЕООД жалба срещу РА № Р-03000322006395-091-001/08.06.2023г. и да се укаже на жалбоподателя точно, ясно и конкретно да посочи в кои части оспорва акта и да наведе доводи, аргументи и съображения свързани с оспорения акт, като представи и съответни доказателства в тази насока. Едва тогава следва да се извърши преценка на събраните факти и обстоятелства и да се изложат правни изводи относно законосъобразността на акта.

Предвид връщане на делото за ново разглеждане, настоящият съдебен състав не се произнася по претенциите за разноски, а това следва да стори първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, вкл. и за разноските, направени пред настоящата инстанция с оглед изхода на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1692/30.11.2023г., постановено по адм. дело № 2062/2023г. на Административен съд Варна.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ