Р Е Ш Е Н И Е

№ 538

Гр. София, 01.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №3805/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Oбразувано е по касационна жалба вх. №8785/07.08.2024г. на Й. К., чрез адв. Р. Б. срещу решение №291/01.07.2024г. по в. гр. д. №394/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е обезсилено като недопустимо решение №309/10.03.2024г., постановено по гр. дело №1325/2023г. на Районен съд - Русе. Според касатора, въззивният съд не е съобразил, че предмет на завещанието е само 1/22 ид. част от описаните в същото имоти, предвид което неправилен се явява изводът му, че цената на иска възлиза на 497 762.50 лв., а не на 24 063,78 лв., съответстваща на 1/22 ид. част от имуществото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличието на касационното основание по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Формулира и въпроси, по отношение на които посочва наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В о. с.з. касационната жалба се поддържа чрез пълномощник, като се моли за присъждане на съдебно –деловодни разноски в размер на внесената държавна такса.

Ответникът по касационната жалба – М. П. К. не е депозирал писмен отговор в предоставения му срок, и не изразява становище в о. с.з.

С определение №2004 от 23.04.2025г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с цел преценка дали изводът на въззивния съд за начина, по който следва да се определи цената на иска по чл. 42 ЗН съответства на разясненията, съдържащи се в ТР №4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. №4/2014г.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Й. С. К. против М. П. К. при условията на обективно евентуално съединяване искове както следва: главен иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. б“ за прогласяване нищожността на саморъчно завещание нa З. С. К. в полза на М. П. К., поради неспазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН; евентуален иск за унищожаване на завещанието на осн. чл.43 ЗН /производството, по който е прекратено на осн. чл.232 ГПК/; евентуален иск по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената за ищеца част от наследството на К..

Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск за прогласяване нищожността на завещанието на З. К., съставено на 12.04.2018 год., вписано на 20.04.2018 год. и обявено на 11.05.2020 год. на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, и е уважил евентуалния иск по чл. 30, ал.1 ЗН, предявен от Й. К. против М. К..

Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение след като е приел, че цената на главния облигационен иск за прогласяване нищожността на процесното саморъчно завещание обуславя извода, че искът по чл. 42, ал. 1, б. б ЗН е подсъден като първа инстанция на окръжен съд по арг. от чл. 104, т.4 ГПК.

За да достигне до този извод, въззивният съд е посочил, че по делото е представено удостоверение за данъчна оценка на следните недвижими имоти: - 1/22 ид. ч. от 402,50/1599 кв. м. от имот с идентификатор [№] с площ от 1599 кв. м., с адрес: [населено място], [улица]; самостоятелен обект с идентификатор [№] с площ от 77,70 кв. м., с адрес: [населено място], [улица], ет.1; самостоятелен обект с идентификатор [№], с площ от 128,09 кв. м., с адрес: [населено място], район Т., [улица], ет. 1 и самостоятелен обект с идентификатор № [№] с площ от 34,21 кв. м., с адрес: [населено място], район Т., [улица], ет. 1.

Доколкото общата данъчна оценка на тези имоти е 497 762.50 лв., въззивният съд е приел, че цената на главния иск за прогласяване нищожността на процесното саморъчно завещание възлиза най-малко на 497762.50 лв., което обуславя извода, че искът по чл. 42, ал.1, б. б ЗН е подсъден като първа инстанция на Окръжен съд-Р у. по арг. от чл. 104, т.4 ГПК.

Преценявайки наличието на касационното основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

С Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. на ВКС по тълк. д. №4/2014г. на ОСГК се приема, че исковете с правна квалификация чл.42 от Закона за наследството са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. Според разясненията, съдържащи се в т.1 на същото, ако предмет на завещанието е цялото или дробна част от имуществото на завещателя /тоест, когато завещанието е общо/, искът с правна квалификация чл. 42 ЗН също е оценяем, тъй като имуществото на наследодателя представлява съвкупност от неговите имуществени права и задължения, които имат парична оценка. Поради това цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН за прогласяване нищожността на общо завещание също се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед стойността на сделката - стойността на цялото имущество на наследодателя или на завещаната дробна част от това имущество към момента на завеждане на делото. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска и в този случай, както и във всички останали случаи, следва да бъде посочена от ищеца.

В Решение №117 от 19.08.2016г. на ВКС по гр. д. №2011/2014г., се посочва, че в съответствие с предмета на завещанието - конкретни недвижими имоти и облигационни права, цената на иска с правна квалификация чл.42, б. б ЗН е равна на стойността на данъчната оценка на имотите към момента на завеждане на делото, както разпорежда чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК, и съответно - на стойността на сделката, тоест на стойността на облигационните права към същия момент, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.

Предвид изложеното, правилно въззивният съд е приел, че искът по чл. 42, ал. 1, б. б ЗН е оценяем, но неправилен е изводът му, че цената му възлиза на 497762.50 лв.-колкото е общата данъчна оценка на целите имоти.

От съдържанието на завещанието е видно, че наследодателката З. К. е завещала на ответника М. К. голям магазин с около 200 кв. м., разделен на два магазина, находящ се в [населено място], [улица], както и малък магазин, застроен на 70 кв. м., находящ се в [населено място], [улица] вход откъм [улица], заедно със зимнично помещение от 80 кв. м., заедно с приспадащите се идеални части от общите части на сградата и мястото, находящо се в [населено място], [улица]. Независимо от буквалния текст на завещанието следва да се има предвид, че едно лице може да завещае само имущество, което притежава, като неговият обем и какво точно се включва се преценява с оглед събраните по делото доказателства.

От представените по настоящото дело писмени доказателства се установява, че завещателката З. С. не е била единствен собственик на цялото, посочено в завещанието имущество- „голяма магазин с около 200 кв. м.“ и „малък магазин, застроен на 70 кв. м.“, „заедно със зимнично помещение от 80 кв. м., заедно с припадащите се ид. части от общите на сградата“, а само на ид. част него. Видно е, че тези имоти са били собственост на нейната наследодателка А. А. М. Ж. по силата на съдебна делба от 05.04.1941г., в последствие отчуждени и възстановени на всички нейни наследници, т. е. това имущество се разпределя между многобройните наследници на А. А. М. Ж., починала на 06.11.1956г., един от които е З. С..

Следователно, изводът на въззивния съд, че цената на главния иск за прогласяване нищожността на процесното саморъчно завещание възлиза най-малко на 497762.50 лв.-колкото е общата стойност имотите, не съответства на приложените доказателства и твърденията на страните.

От приетото по първоинстанционното дело писмо, се установява, че данъчната оценка за 0.01144 ид. части от земя с площ 1599 кв. м. на адрес: [населено място], [улица] 1506.70 лв.; на самостоятелен обект с идентификатор [№] с площ от 77,70 кв. м., с адрес: [населено място], [улица], ет. 1- 160 662.80 лв.; самостоятелен обект с идентификатор [№], с площ от 128,09 кв. м.,с адрес: [населено място], район Т., [улица], ет. 1 – 264 855.90 лв., и на самостоятелен обект с идентификатор [№] с площ от 34,21 кв. м., с адрес: [населено място], район Т., [улица], ет. 1 – 70 737.10 лв., т. е. действително общата данъчна оценка на тези имоти е 497762.50 лв., но като се има предвид, че предмет на завещанието е само 1/22 ид. част от тях, то цената на иска по чл. 42 ЗН е 24 063.78 лв. /включваща 22 557.08лв. – за 1/22 ид. част от сградите на обща стойност 496 255,80 лв. и 1506.70 лв. – за 0.01144 ид. части от земя с площ 1599 кв. м./. В този смисъл е и Решение №100 от 25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2014 г., в което се посочва, че цената на иска се определя от предмета на завещанието, и ако се завещава ид. част от недвижим имот, то цената на иска се определя съобразно тази част от данъчната му оценка.

Предвид което се налага извода, че съобразно правилата за родовата подсъдност, установени в разпоредбата на чл.104, ал.1, т.4 ГПК исковете са били подсъдни на районен съд като първа инстанция, и законосъобразно са били разгледани от него.

По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени, като делото се върне на окръжния съд за произнасяне по съществото на спора.

Въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските, претендирани и направени от страните, включително пред настоящата касационна инстанция, – съобразно крайния изход на делото, съгласно разпоредбите на чл.78, чл.81 и чл.294, ал.2 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №291/01.07.2024г., постановено по гр. д. №20244500500394 по описа на Окръжен съд Русе за 2024.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Русе за ново разглеждане.

Решението е окончателно.

Председател: ___________________

Членове:

1. ____________________