Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 973/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение № 5681 от 25.09.2023 г. по адм. д. № 7360/2019 г., Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на М. И. К. от гр. София, против ревизионен акт /РА/ № Р-22002218001501-091-001 от 15.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 590/04.04.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М. И. К., чрез адв. В. А. от САК, в която се поддържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на процесуалния закон, необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде изцяло отменен. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП – София, оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си гл. юрк. К.. Претендират се разноски за касационната инстанция в размер на 42 923 лв.

Представителят на Върховна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ № Р-22002218001501-091-001 от 15.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 590/04.04.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, с който е ангажирана отговорността на ревизираното лице за невнесени задължения на [Фирма 8] в общ размер на 1 218 188, 20 лв., в т. ч. главница в т. ч. главница 830 357, 72 лв. за задължения от дружеството съответно за корпоративен данък на база ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. в размер на 175 395, 45 лв., за ДДС в размер на 432 145, 06 лв., за вноски ДОО – за осигурители в размер на 59 632, 84 лв., за вноски за здравно осигуряване – за осигурители в размер 26 344, 25 лв., за вноски за универсален пенсионен фонд за осигурители в размер 14 532, 91 лв., за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 35 304, 68 лв., за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица в размер на 87 002, 53 лв. и лихви общо за 387 830, 48 лв.

При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА решаващият съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 6-17 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. М. И. К. е управител на [Фирма 8] през ревизирания период и като такъв е представлявал и ръководил дейността на дружеството. Притежавал е квалифициран електронен подпис, с който е подписвал декларации и финансови отчети, подавал е данни към НАП, а също така е бил титуляр по разплащателни сметки на дружеството и се е разпореждал с наличните парични средства по тях.

2. М. И. К. е подавал декларации обр. 1 и обр. 6, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, СД по ЗДДС, декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ на [Фирма 8] с квалифициран електронен подпис. По подадените декларации задълженията не са внесени от дружеството. Посочено е, че в обхвата на ревизионното производство попадат и установените задължени с РА №Р-22221014002491-091-001/14.09.2015 г.

3. Образувано е изпълнително дело № 22140006275/2014 г. по повод задълженията на [Фирма 8] дружеството, но няма постъпили плащания. Издадени са 5 постановления за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети.

4. [Фирма 8] е получило декларираните суми от своите клиенти, вкл. по банковите сметки на дружеството са постъпвали средства, достатъчни за погасяване на публичните задължения на "КРАМ КОМПЛЕКС ИНЖЕНЕРИНГ" ЕОО,Д а при анализа на наредените плащания в РД е установено, че ревизираното лице като управител на дружеството е сключвало договори, издавало е фактури, участвало е във вътрешните за предприятието отношения.

5. М. И. К. е откривал нови разплащателни сметки с цел избягване, поради наложен запор върху сметките на дружеството, като наличните средства по новите сметки поетапно са прехвърляни към "ИНФРА – ИНЖЕНЕРИНГ" ДЗЗД, в което задълженото лице имало 50 на сто участие, а през м. 06. 2014 г. дружеството е прехвърлило всички свои налични активи към [Фирма 9]. Реализираните приходи в общ размер на 1 148 056, 98 лв. от [Фирма 8] за периодите от м. 03. 2014 г. до м. 09. 2014 г. във връзка с издадени фактури към неговите клиенти - "ГБС - ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО" АД, [Фирма 6] и [Фирма 7] не са отишли за погасяване на изискуемите данъчно-осигурителни задължения, а са в отклонявани по нови разплащателни сметки в [Фирма 1] /открита на 14.04.2014 г. /, [Фирма 3] /открита на 12.05.2014 г. /, "ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" /открита на 27.05.2014 г./ и "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" /открита на 10.06.2014 г. /, върху които няма наложен запор. По новооткритите сметки на дружеството са постъпили парични средства, които макар и достатъчни за погасяване на публичните задължения на [Фирма 8], са прехвърляни към "ИНФРА – ИНЖЕНЕРИНГ" ДЗЗД .

6. По данни от масива на НАП "ИНФРА – ИНЖЕНЕРИНГ“ ДЗЗД е регистрирано на 06.01.2014 г. и към момента е с прекратена регистрация. Собственост на консорциума са [Фирма 10], – 50% и [Фирма 8] с управител М. И. К. – 50%.

7. В хода на първоинстанционното производство е допуснатата и приета ССЕ, която АССГ изцяло е кредитирал, като съдебният експерт е посочил в табличен вид данните от банковите извлечения за движението на средства по разплащателни сметки на [Фирма 8] в У. Б. АД, Б. П. Б. АД и СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПЕРС БАНК. Установени са транзакции между [Фирма 8] и [Фирма 11] (предходното наименование на "ИНФРА-ИНЖЕНЕРИНГ" ДЗЗД).

При така установените факти АССГ е приел за доказани от приходната администрация елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като е доказано извършването на недобросъвестни плащания в пари от имуществото на задълженото търговско дружество, в резултат на което имуществото на [Фирма 8] е намаляло и то не е в състояние да си плати задълженията си. Според АССГ, тъй като липсва основание за нареждане на подобни плащания към свързаното лице, като няма данни за развили се търговски правоотношения между "ИНФРА – ИНЖЕНЕРИНГ ДЗЗД и [Фирма 8], то обосновано е прието от ревизиращите органи, че остатъкът от парични средства /след превеждане задълженията към доставчиците/, насочван съзнателно от ревизираното лице към "ИНФРА – ИНЖЕНЕРИНГ ДЗЗД следва да се третира като скрито разпределение на печалбата. Първоинстанционният съд е посочил също така, че постъпилите парични средства, в т. ч. и получената сума от 81 168, 00 лв. от продажбата на 15 МПС на задълженото дружества, е можело и следвало да се насочат за погасяване на публичните задължения на [Фирма 8].

Наред с горното, решаващият съд е приел, че лично М. И. К. е подал справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатен дивидент от дружеството. В декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, подадена също от ревизираното лице, [Фирма 8] се е обявило като платец на доход от дивидент в полза на своя управител, като оповестените факти в справката и декларацията по ЗДДФЛ недвусмислено сочат изплащане на дивидент в значителен размер, довело до намаляване имуществото на юридическото лице – платец.

Крайният извод на АССГ е за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По отношение на приложението на чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Видно от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК елемент от фактическия състав е не всяко укриване на факти и обстоятелства, а само такива, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В оспорения РА и в решението на АССГ не е посочено в нарушение на кое конкретно законово задължение ревизираното лице е укрило откриване на банкови сметки (и последващото закриване) на банковата сметка и наличните парични средства на дружеството. Както посочва първоинстанционният съд в съдебния акт, действително ревизираното лице е декларирало задълженията на дружество и не е налице хипотеза на недеклариране или невярно деклариране на данни. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК не подлежи на разширително тълкуване от съда.

Следователно касационната жалба в тази част е основателна, тъй като липсата на един от кумулативно регламентираните в чл. 19, ал. 1 ДОПК елементи на фактическия състав е достатъчно, за да се приеме, че отговорността на М. И. К. е ангажирана с РА незаконосъобразно.

По отношение на приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Настоящият съдебен състав намира за правилно приетото от съда, че от нареждането на преводи от банковите сметки на задлъжнялото дружество към сметка на [Фирма 11] /предходно наименование на "ИНФРА - ИНЖЕНЕРИНГ" ДЗЗД/ реализира и състава на чл. 19, ал. 2 от ДОПК в хипотезата на недобросъвестни плащания в пари от имуществото на задлъжнялото дружество, представляващи скрито разпределение на печалбата в резултат на което имуществото на [Фирма 8] е намаляло и същото не е в състояние да плати задълженията си. В случая от анализа на банковите извлечения на сметките на [Фирма 8] се установява отклоняване на постъпили средства от негови клиенти към сметката на "КРАМ ЕЛИТ" ДЗЗЗ /предходното наименование на "ИНФРА-ИНЖЕНЕРИНГ" ДЗЗД/. Така например на 14.05.2014 г. от [Фирма 6] е постъпила сумата от 20 000, 00 лв./по фактура № 274/0.05.2014 г./ и на следващия ден - 15.05.2014 г. е наредено плащане на 14 750, 00 лв. към [Фирма 11]. На 16.05.2014 г. от [Фирма 6] постъпват 25 000, 00 лв. и от "ГБС -ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО" постъпват 100 000, 00 лв. по фактури 270, 271, 276 и 277/2014 г. във връзка със сключен договор за СМР и още на същия ден към [Фирма 11] са направени преводи за 25 000, 00 лв. и за 71 600, 00 лв. В съответствие с доказателствата по делото и приетата ССчЕ е и констатацията, че по аналогичен начин М. И. К. се е разпореждал и със постъпващите суми от клиенти на [Фирма 8] по сметката в Б. П. Б. АД. На 15.04.2014 г. от клиентите [Фирма 6] и "Одесосстрой" ООД постъпилите сумите 51 344, 38 лв. и 25 200, 00 лв. или общо 76 544, 38 лв. След разплащане с доставчиците "Петрол" АД, "Сити-В" ЕООД, "А. В. , "В и В Комерс" ЕООД и "М. Т. ЕООД, по-голям размер от сумата като остатък от 68 151, 00 лв. е преведена на [Фирма 11].

Същото е относимо и за движението по сметката на [Фирма 8] в СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПЕРС БАНК. От постъпилите общо 4 превода на 12.06.2014 г. са постъпили общо 4 превода от свързаното с него лице [Фирма 9], съответно превод на сумата 16 800, 00 лв. по фактура № 285/12.06.2014 г. във връзка с покупко - продажба на МПС, превод на 11 328, 00 лв. по фактура № 286/12.06.2014 г., превод на 3 720, 00 лв. по фактура № 283/12.06.2014 г. и превод на 49 320, 00 лв. по фактура № 284/12.06.2014 г. или общо постъпилата сума от свързаното лице е 81 168, 00 лв. От "ГБС-ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО" АД на 12.06.2014 г. са постъпили 80 000, 00 лв. във връзка с договор за СМР. Общо постъпилата сума е за 161 168, 00 лв., като на същата дата - 12.06.2014 г. след разплащане с доставчиците "Петрол" АД и "Пътинженеринг" е нареден изходящ превод към [Фирма 11] на много по–голям остатък от 145 450. 00 лв.

Наред с това, видно от представено банково извлечение от Корпоративна търговска банка по сметката на [Фирма 8] в КТБ на 20.12.2013 г. лично М. И. К. е изтеглил на каса в банката сумата от 33 800, 00 лв., а на 30.01.2014 г. е наредил изходящ превод към [Фирма 11] на натрупаните средства по сметката в размер на 133 500, 00 лв. За изтеглената на каса от КТБ сума от ЗЗ 800, 00 лв. няма доказателства същата да е постъпила обратно в [Фирма 8].

Неоснователен е касационният довод за приложението на чл. 739 от ТЗ. Приложението на посочената норма е неотносимо към реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Твърденията за липса на причинно-следствена вързка между поведението на М. И. К. и невъзможността за събиране на задълженията на [Фирма 8], повтарят изцяло доводите на жалбата пред АССГ. Последният е изложил достатъчно задълбочени мотиви в този смисъл на стр. 18 от съдебния акт, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.

Не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от решаващият съд, изразяващо се в отказ да се изиска цялото търговско дело по несъстоятелността на [Фирма 8]. Публичната информация за обявяването в несъстоятелност на дружеството в случая е достатъчна за попълване на делото с необходимите доказателства за изясняване на спора от фактическа и правна страна.

Възражението за погасяване на задълженията по давност на всички публични задължения и лихвите към тях на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ и чл. 119 ЗЗД е неотносимо за правния спор. Институтът на давността в данъчното производство, вкл. и за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, е регламентирана в чл. 271, ал. 1 и сл. ДОПК. Давността не се прилага служебно, а по възражение на длъжника, но такова възражение не е направено от страната в касационното производство.

По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че от страна на приходните органи са доказани елементите от фактическия състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице за процесните задължения на [Фирма 8].

Изложените мотиви обосновават извод за законосъобразност на оспорения РА, вкл. в частта му за лихвите с оглед ТР № 5/29.03.2021 г. по т. д. № 7/2019 г. на ОСС на ВАС, и като е достигнал до същите правни изводи АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание моли за присъждане на разноски в размер на 42 923 лв., като в изявлението на процесуалния представител на касатора не е посочено основанието за определяне на размера, но вероятно същото се основава на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото не е представен отговор на касационната жалба, а процесуалният представител на ответника е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание пред касационната инстанция, чрез кратко изявление по съществото на спора с акцент върху претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че не следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на 42 923 лв., а на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5681 от 25.09.2023 г. по адм. д. № 7360/2019 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА М. И. К. от гр. София, [жк], [адрес] да заплати на Национална агенция за приходите – София разноски в размер на 1 000 (хиляда) лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ