Р Е Ш Е Н И Е

№ 60096

София, 18.09.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н. разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 654/2019 година.

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Подадена е молба от М. Б. Г., чрез адв. Т. Б., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила решение № 276997 от 18. 11. 2019 г. и на влязло в сила решение от 3. 07. 2020 г., и двете постановени по гр. д. № 52235/2018 г. на Софийския районен съд, 2 г. о., 156 състав, с които е допусната съдебна делба между М. Б. Г., при дял 18/100 ид. ч., и Т. Т. К. и Е. Т. К., при общ дял 82/100 ид. ч. в режим на СИО, на апартамент № ..., на две нива, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Д, ет. 7 и ет. 8, със застроена площ от 258, 80 кв. м., състоящ се от кухня, пет стаи, две антрета, тоалетна, баня с тоалетна, четири балкона на ет. 7 и кухня, пет стаи, две антрета, тоалетна, баня с тоалетна и четири балкона на ет. 8, заедно с мазе № ...., с площ от 9, 66 кв. м., заедно с 11, 829 % ид. ч. от общите части на сградата и с 1, 376 % ид. ч. от правото на строеж върху УПИ ..., в кв. ....д по плана на [населено място], м. „К. – П.“, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост в сграда с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри, с административен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] с първото решение, и описаният жилищен имот е изнесен на публична продан с второто решение по извършване на делбата.

Твърди се, че молителката узнала за постановените решения на 16. 10. 2020 г., когато получила известие № 5066/29. 09. 2020 г. по изпълнително дело № 643/2020 г. по описа на ЧСИ О. М., с което е уведомена, че имотът е изнесен на публична продан на основание влязло в сила решение по извършване на делбата. След като се запознала с делото, по което са постановени решенията, установила, че в нарушение на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК и при липса на предвидените в тези разпоредби предпоставки, същата е била призована от първоинстанционния съд чрез залепване на уведомление и й е бил назначен особен представител, с което е било нарушено правото й да участва по делото лично или чрез определен и упълномощен от нея процесуален представител. Твърди се, че поради степента на инвалидност, молителката Г. живее постоянно на адреса, не е напускала имота и грижи за нея осъществява синът й. Процедурата по чл. 47 ГПК също била нарушена: уведомление не е било залепвано на домофоните (както е удостоверено от призовкаря), на вратата, на пощенската кутия, на входната врата или на видно място около нея, нито било пуснато в пощенската кутия, въпреки наличие на достъп до същата; не е спазено изискването между посещенията да има интервал от една седмица; не е посочена годината на извършване на връчването и залепването, а само ден и месец. Назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Я. Г. С. не е подал отговор на исковата молба, оттеглил е въззивната жалба, явил се е само в едно заседание и не е поискал извършване на делбата на поделяемия имот чрез разпределяне на дялове на съделителите, нито е поискал възлагането му. Въпреки констатираната от назначената съдебно-техническа експертиза реална поделяемост на имота на два жилищни обекта, е допуснато имотът да бъде изнесен на публична продан. Иска отмяна на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата.

Горното видно от молба за отмяна вх. № 25160134/5. 11. 2020 г. и уточняваща молба вх. № 2826/2. 04. 2021 г.

С писмен отговор вх. № 25005554/13. 01. 2021 г. и вх. № 3773/29. 04. 2021 г. ответниците по молбата Т. Т. К. и Е. Т. К. са изразили становище за неоснователност на същата. Претендират присъждане на разноски, направени в производството по отмяна на влязлото в сила решение.

Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 60093 от 7. 06. 2021 г. по гр. д. № 654/2021 г. на ВКС, 1 г. о.

При преценка основателността на молбата за отмяна, настоящият състав съобрази следното:

Исковото производство е било образувано по предявен от Т. Т. К. и Е. Т. К. против М. Б. Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане до съдебна делба на описания по-горе жилищен имот, при дялове 82/100 ид. ч. за ищците и 18/100 ид. ч. за ответницата. Препис от исковата молба с приложенията, ведно със съобщение от съда за възможността за подаване на отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131 ГПК и последиците от неупражняване на това право, са изпратени до М. Г. на посочения в исковата молба адрес - [населено място],[жк], [жилищен адрес] но са върнати с отбелязване от призовкаря при СРС В. Ц. И., че от две години лицето М. Б. Г. не живее на адреса и е посочен нов адрес в[жк]. Съдът е направил справка за настоящ и постоянен адрес на ответницата Г., от която е установено, че от 17. 08. 2017 г. последната е заявила като настоящ и постоянен адрес този в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Съобщението, ведно с копие от исковата молба, приложенията и препис от разпореждането на съда са изпратени по постоянния и настоящ адрес на лицето, но са върнати с отбелязване, че в продължение на един месец лицето не е намерено на адреса, посетен на 28. 12. 2018 г., 13. 01. 2019 г., 25. 01. 2018 г. и 31. 01. 2008 т., нито е намерено лице съгласно да получи книжата. Посочено е, че на домофоните има отбелязани номера на апартаменти 52Б и 52В, но няма отбелязан номер на апартамент 52, както и че е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на вх. Г, на стената до домофоните. Горните обстоятелства са удостоверени на 31. 01. 2019 г., от призовкаря при СРС И. В. С.. Поради неявяване на ответницата да получи книжата, съдът е приложил чл. 47, ал. 3, 5 и 6 ГПК и е назначил особен представител на същата – адв. Я. Г. С., посочен в уведомително писмо № 37012/2019 г. на председателя на САК. Последният е бил процесуален представител на М. Г. и в двете фази на делбеното производство, като по първата фаза е постановено влязло в сила решение, с което делба на жилището е допусната при дялове 82/100 ид. ч. общо за ищците, придобити в режим на СИО, и 18/100 ид. ч. за ответницата М. Г., а втората фаза е приключила с влязло в сила решение, с което имотът е изнесен на публична продан.

В настоящото производство са разпитани свидетелите Р. И. Б.-С., доведена от молителката, както и свидетелите И. В. С. и В. И. И., призовани по искане на ответниците по молбата.

От показанията на св. Б.-С. се установява, че същата живее в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и познава живущите във входа, тъй като ежемесечно събира парите за ток. Живущите й предават намерена кореспонденция за лица от входа, тъй като знаят, че контактува с всички. Входната врата се отваря с чип. Има домофонна уредба и пощенски кутии, на които са посочени само номера на апартаменти, без имена на собственици. Във вх. Г има ап. 52б и 52в, няма ап. 52. Не е имала проблеми с призовкари и е получавала призовки за водени дела. Съобщения и обявления обикновено се залепват на стъклата над пощенските кутии и на металната рамка около домофонната уредба. Свидетелката познава М. Г. от 2017 г., вижда я почти ежедневно. През последните години свидетелката не е виждала съдебни съобщения. Не е виждала и съобщение за М. Г.. Предполага, че и съседите не са виждали, тъй като в противен случай биха й го предали.

Според показанията на свидетеля И. В. С., същият, като призовкар при СРС, е залепвал уведомления на адреса на М. Г.. Адресът е бил неточен, тъй като апартаментът е бил посочен с № 52, а на място е съществувал апартамент № 52а и ап. № 52б. Връчвал й е лично и решение. В делото се съдържа съобщение, връчено лично на М. Г. на 1. 12. 2020 г., която дата следва по време датата на подаване на молбата за отмяна – 5. 11. 2020 г.

Показанията на свидетелката В. Ц. И. не следва да се обсъждат, тъй като касаят опит за връчване на съобщение до М. Г. на предишния й адрес в[жк].

От приложените към молбата за отмяна писмени доказателства се установява, че на 16. 10. 2020 г. на М. Г. е връчено съобщение от частен съдебен и приложени към него документи.

При тези данни настоящият състав намира молбата за отмяна за неоснователна по следните съображения:

Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството или ненадлежно представляване на страната, като и в двата случая страната е лишена от възможност да участва в разглеждането на делото лично или чрез надлежен представител. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК предпоставя извършено нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи надлежно представителство на страната от особен представител. То ще е налице както в случаите на допуснато процесуално представителство на страна от особен представител, въпреки липсата на законовите предпоставки за това, така и в случаите на недопуснато процесуално представителство на страна от особен представител, въпреки наличието на законовите предпоставки за това. И при основанието по т. 6 се касае за нарушено право на участие на страната в производството – лично, чрез упълномощен от нея процесуален представител или чрез назначен особен представител.

Правилата, установени в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК, обезпечават правото на участие на ответника в процеса и надлежното му представителство. Съгласно редакцията на нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК в периода 1. 03. 2008 г. (ДВ, бр. 59/2007 г.) – октомври 2017 г. (ДВ, бр. 86/27. 10. 2017 г.), когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. При тази редакция съдебната практика застъпваше становището, че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, направени в рамките на един месец, освен ако връчителят е събрал данни и удостоверил, че ответникът не живее на адреса (решение № 233 от 03. 07. 2014 г. по гр. д. № 7723/2013 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 14 от 20. 04. 2015 г. по гр. д. № 5741/2014 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 231 от 15. 10. 2014 г. по ч. гр. д. № 4270/2014 г. на ВКС, 1 г. о. и др.). С последното изменение на чл. 47, ал. 1 ГПК със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) посочените изисквания бяха въведени изрично като законови предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба. Посочено е, че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

В случая са били налице предпоставките на чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване чрез уведомление. Невъзможността ответницата да бъде намерена на адреса в продължение на един месец е констатирана с четири посещения на съдебния призовкар (на 28. 12. 2018 г., 13. 01. 2019 г., 25. 01. 2019 г. и 31. 01. 2019 г.), като интервалът между първите три е повече от седмица и едно от посещенията е в неприсъствен ден (13. 01. 2019 г., неделя). Не е намерено и лице, съгласно да получи съобщението. Процедурата по чл. 47 ГПК не е била нарушена - уведомление е било залепено на входната врата на вход „Г“, на стената до домофоните.

Тези обстоятелства са удостоверени от призовкаря при СРС И. В. С.. Разписките за връчени от съдебни служители съобщения и съдебни книжа представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл, удостоверителното изявление на съдебния служител И. В. С., призовкар в СГС, в коментираната по-горе разписка доказва факта на извършване на посочените от служителя действия, на посоченото място и на посочените дати. Разписката има не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване на обстоятелството, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение. В случая, събраните гласни и писмени доказателства са недостатъчни, за да се приеме, че са удостоверени неосъществили се в обективната действителност обстоятелства и не оборват доказателствената сила на разписката.

Поради изложеното настоящата инстанция намира, че не е било нарушено правото на молителката на участие в двете фази на делбеното производство. При наличие на предпоставките и при спазване изискванията на чл. 47 ГПК, същата е призована чрез залепване на уведомление и й е бил назначен надлежно особен представител, чрез който е осъществено процесуалното й представителство в делбеното производство.

Зле осъществената защита от особения представител, която според молителката се изразява в неподаването на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в оттегляне на подадената въззивна жалба срещу решението по извършване на делбата, в неявяването му в проведените открити съдебни заседания, в неотправяне на релевантни възражения и искания, в неангажиране на доказателства и др., няма отношение към основателността на молбата за отмяна.

Като неоснователна, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Молителката М. Б. Г. ще следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата Т. Т. К. и Е. Т. К. сумата 41, 30 лв. разноски в производството по чл. 307 ГПК, представляващи внесен депозит за призоваване на свидетели.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Б. Г. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила решение № 276997 от 18. 11. 2019 г. и на влязло в сила решение от 3. 07. 2020 г., и двете постановени по гр. д. № 52235/2018 г. на Софийския районен съд, 2 г. о., 156 състав.

ОСЪЖДА М. Б. Г. да заплати на Т. Т. К. и Е. Т. К. сумата 41, 30 лв. разноски в производството по отмяна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: