Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 1006/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Х. и Л. М. и двамата от гр.Роман, обл.Враца, чрез процесуален представител адв. К. Т. срещу Решение № 385 от 07.11.2023 г., постановено по адм. д. № 423/2023 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № ППН-01-441/2022 г. от 09.05.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) и са осъдени да заплатят разноски по делото.

Касационните жалбоподатели поддържат че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Считат, че неправилно първоинстанционният съд не е допуснал поисканите от тях свидетели, които е следвало да установят реално съществуваща за здравето и живота им заплаха, както и неправомерно поведение от страна на заинтересованата страна М. А..

Оспорват и приетото от съда, че чрез монтираната камера за видеонаблюдение на фасадата на жилищната им сграда, се наблюдават имотите на заинтересованите лица и че същите попадат в нейния обхват.

Искат обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени Решение № ППН-01-441/2022 г. от 09.05.2023 г. на КЗЛД, алтернативно делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по касация – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуален представител К. П.–служител с юридическо образование, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд.

Иска обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – М. А., редовно призована, не е взела становище по касационната жалба.

Ответникът по касация – В. В., редовно призован, не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № ППН-01-441/2022 г. от 09.05.2023 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, КЗЛД е обявила жалбите на М. А. и В. В. /инициирали производството пред КЗЛД, с твърдения за неправомерно обработване на личните им данни от Н. Х., чрез осъществено видеонаблюдение, посредством камера, монтирана на фасадата на жилищната му сграда/ за основателни и на основание чл. 58, 2, б. "г" за нарушение на чл. 5, 1, б. "а" и "в" от регламент /ЕС/ 2016/679 е издала разпореждане на Н. Х. и Л. М., в качеството им на администратори на лични данни, да преустановят видеонаблюдението и демонтират камерата, със срок на изпълнение – десетдневен от влизане в сила на решението, след което да уведомят комисията за изпълнението, като предоставят съответните доказателства.

За да отхвърли жалбата на Н. Х. и Л. М., първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на защита на участниците в административното производство и в съответствие с материалния закон. Споделил е приетото от административния орган, че в обхвата на видеонаблюдението попадат обществени места и чужди имоти и е осъществяван аудиозапис, в нарушение на разпоредбите на ОРЗД /Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободно движение на такива данни/ и в частност на чл. 5, 1, б. “а“ и „в“ от съшия.

Решението е правилно.

Съдът е извършил дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него акт, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят. Ето защо на основание чл. 221, ал. 2, предл."последно" от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях.

За да е налице законосъобразно обработване на личните данни по смисъла на чл. 4, . 2 от ОРЗД, е необходимо и достатъчно то да се извършва съобразно принципите, прогласени в чл. 5 от ОРЗД и при наличие на някое от основанията, визирани в чл. 6, . 1 от ОРЗД.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е допуснал поисканите от касаторите /жалбоподатели в първоинстанционното производство/ свидетели, които е следвало да установят съществуваща за здравето и живота им заплаха, неправомерно поведение от страна на заинтересованата страна М. А. и проблеми, които създава хранителния й магазин.

Предвид предмета на спора, обстоятелствата, които жалбоподателите са искали да установят, се явяват неотносими, поради което правилно съдът не е допуснал доказателственото искане.

Безспорно по делото са установени релевантните за спора факти, а именно: че на фасадата на жилищната сграда на касаторите е монтирана видеокамера; че посредством същата се осъществява видеонаблюдение, придружено с аудиозапис, на улицата пред домът им, но и пред имотите на заинтересованите лица М. А. и В. В., както и на самата улица, т. е. че е налице обработване на лични данни; че видеонаблюдението нарушава личната неприкосновеност на заинтересованите лица, както и че липсват доказателства, които да водят до извод за прилагане на нормата на чл. 6, . 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 - наличие на надделяващ легитимен интерес на администраторите.

При безспорно установената фактическа обстановка, правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че обработването на лични данни, по смисъла на чл. 4, . 2 от ОРЗД, от субектите при ползване на публични места и собствените им имоти е прекомерно, като по този начин се нарушава регламентирания в чл. 5, . 1, б. "в" от ОРЗД принцип за "Свеждане на данните до минимум". Посредством осъществяваното видеонаблюдение касаторите могат да идентифицират лицата ползващи обществени места, да правят изводи относно ежедневните им навици и контакти и да съхраняват тази информация, без да са получили изрично информирано съгласие затова, без да имат правно основание или преимуществен интерес, без обработването на данните да е подходящо и ограничено до необходимото във връзка със защитата на собствеността и здравето им.

С оглед изложеното и доколкото видеонаблюдението съставлява автоматизирано обработване на лични данни, предвид липсата на основания по чл. 6 от ОРЗД за законосъобразното им обработване, в процесния случай, както обосновано е приел и първоинстанционния съд, е налице нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6 от Регламента.

Ето защо и издаденото на основание чл. 58, . 2, б. "г", за нарушение на чл. 5, 1, б. "а" и "в" от регламент /ЕС/ 2016/679 разпореждане администраторите на лични данни да преустановят видеонаблюдението и да демонтират камерата, правилно е прието за законосъобразно от първоинстанционния съд.

В тази връзка твърдението, в касационната жалба, за несъответствие на обжалваното решение с материалния закон се явява несъстоятелно.

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано. Анализът на решаващия съд на представените по делото доказателства и приложимото право е логичен и последователен и отразяват формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд.

По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, касаторите следва да заплатят на КЗЛД направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, в съответствие с чл.228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 385 от 07.11.2023 г., постановено по адм. д. № 423/2023 г. по описа на Административен съд - Враца.

ОСЪЖДА Н. Х. с [ЕГН] и Л. М. с [ЕГН] и двамата от гр.Роман, обл.Враца да заплатят на Комисията за защита на личните данни сумата от 100 (сто) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА