О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60550
С., 15.10.2021 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………….………..……. и с участието на прокурора……..….................……, като изслуша докладваното от съдията Е. М. т. д. № 2444 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8266 от 15.VІ.2020 г. на С. Н. Б. от С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Я. против онази част (Вж. уточнението с вх. № 70449/9.VІІ.2020 г.) от решение № 783 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 15.ІV.2020 г., постановено по т. д. № 6094/2019 г., с която настоящият касатор е бил осъден – на основание чл. 145 ТЗ – да заплати на ищцовото „НТО–Нестандартно технологично оборудване“ ЕООД-С. /ЕИК[ЕИК] сума в размер на 46 190.26 лв., представляваща обезщетение за причинени от него в качеството му на управител на този търговец, с предишно фирмено наименование „Б.“, имуществени вреди от сключен на датата 1.VІІІ.2007 г. договор с „Инертни материали – К. К.“ ЕООД за наемане на етаж от сграда в [населено място], на [улица], с площ от 153 кв. м., изразяващи се в претърпяната загуба от платен по-висок в сравнение с пазарния наем за 3-годишния период на действие на наемния договор 1.VІІІ.2007 г. – 31.VІІ.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.VІІІ.2015 г. и до окончателното й изплащане
Оплакванията на касатора Б. са за необоснованост и постановяване на второто въззивно решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира отменяването му, а също и да се постанови от настоящата инстанция „прекратяване на производството по делото поради изтекъл законоустановен давностен срок за водене на иска“.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част на второто си решение п спора новият състав на САС се е произнесъл в противоречие не само със задължителната практика на ВКС, обективирана „в тълкувателни решения и постановления“, но също и в противоречие с практиката му, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите граждански и търговска колегии, по следните два „процесуалноправни“ въпроса:
1./ „Какъв е характерът на отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ - договорна или деликтна?“;
2./ „Следва ли да се приеме за приложим общият 5-годишен давностен срок досежно искове срещу управителя по реда на чл. 145 ТЗ?“;
Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на въззивния съд с атакуваната осъдителна част на решението му по спора по следния правен въпрос: „Следва ли да се счита за прекъснат давностният срок по отношение на пълния размер на заведения иск при влязъл в сила съдебен акт относно уважен частичен иск по реда на чл. 145 ТЗ?“
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „НТО - Нестандартно технологично оборудване“ ЕООД-С. /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на С. Н. Б. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Съгласно чл. 295 ГПК, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, „второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото“.
В процесния случай в мотивите към отменителното решение на ВКС (Р. № 99/9.ХІІ.2019 г. на І-во т. о. по т. д. № 2823/2018 г.) са били направени следните констатации: „Последователно във формираната съдебна практика по чл. 145 ТЗ се споделя разбирането, че отговорността по чл. 145 ТЗ е специална имуществена отговорност, която произтича от съществуващите между капиталовото дружество и управителя му два вида правоотношения - договорно и органно (така решения по т. д. № 669/08 г. на І-во т. о.; т. д. № 61/2011 г. на ІІ-ро т. о.; т. д. № 1389/02 г. на ІІ-ро т. о.; т. д. № 2795/2015 г. на І-во т. о.; т. д. № 1212/2018 г. на І-во т. о.) на ВКС и др.). Отговорността е за вреди в причинна връзка с действия или бездействия на управителя при и по повод осъществяването на управленските му функции съгласно сключения договор за управление и закона, уреждащи задълженията му като органен представител, причинени виновно. Очевидно е, че ответникът не оспорва наличието на твърдените от ищеца вреди и настъпването им в причинна връзка с визирани конкретни, виновни, вкл. при форма на вината умисъл, действия на ответника /настоящия касатор – бел. на ВКС/ - сключване на неизгодна сделка, в ущърб на имуществените интереси на дружеството и в полза на свързано лице, но оспорва претендирането им в резултат на управленски деликт: вреди, настъпили при или по повод осъществяване на управленски функции. Сключването на договора от името и за сметка на дружеството е безспорно в обхвата на действията на управление. Дали при осъществяването им управителят се е отклонил виновно от дължимото им, съобразно грижата на добрия търговец, съдържание, е предмет по съществото на спора. При това, влязлото в сила решение по т. д. № 8198/2012 г. на СГС, с потвърждаването му от САС – решение № 1402/29.VІ.2015 г., съгласно разрешенията в т. 2 от ТР № 3/22.ІV.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на отговорността на ответника по настоящия иск, за защита на вземането от обезщетение за вреди на основание чл. 145 ТЗ, за разликата до пълния му, предявен в предходното производство размер. Несъстоятелно е твърдението на ответника, че в същото не е разгледан частичен иск за идентично материално субективно право. Такъв е разгледан и единствено уважен от всички обективно съединени претенции, основани на чл. 145 ТЗ, с ясно разграничен, вкл. в диспозитива на съдебното решение пълен размер на вземането, с който размера на предявения частичен иск кореспондира, доколкото не го надхвърля, нито се обосновава с допълнителни, незаявени в предходното производство факти и обстоятелства“.
Според съдопроизводственото правило на чл. 294, ал. 1, изр. 2-ро ГПК: „Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото“. В процесния случай, с атакуваната осъдителна част от решението си при повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция е приела не само, че е налице абсолютната предпоставка по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за редовното учредяване на настоящия процес, образуван по осъдителния иск с правно основание по чл. 145 ТЗ, но също и че - с оглед дадените разяснения с ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС – в това производство са допустими възраженията на ответника Б. досежно пълния размер на вземането на ищцовото дружество, вкл. правопогасяващите му защитни възражения за останалата част от това задължение - предвид погасяването му по причина на изтекла погасителна давност, разглеждайки ги по същество. Съобразявайки, разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, според която давността за вземания, произтичащи от деликт почва да тече от деня в който деецът е открит, а и предвид констатацията си за липса на ангажирани по делото доказателства за узнаване от ищцовото д-во за причинените му от ответника вреди във вр. със сключването на процесния договор за наем преди датата на вземане на решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ,1 т. е. 20.VІІІ.2011 г., САС е приел, че именно от последната дата започва да тече законоустановеният общ /5-годишен/ давностен срок за погасяване вземането на търговеца за обезщетение на причинените му от бившия управител Б. вреди, като същият срок, броен по правилото на чл. 72, ал. 1 ЗЗД, изтича на 20.VІІІ.2016 г., докато процесният иск по чл. 145 ТЗ е бил предявен в канцеларията на СГС на 19.VІІІ.2015 г. Изложен е допълнителен мотив от страна на въззивния съд, че дори ако условно бъде възприета защитната теза на ответника Б., че дружеството ищец е знаело за деянието, респ. открило е дееца по-рано /каквото доказване по делото обаче не е било проведено/, то до меродавната дата на освобождаване на ответника от длъжността управител на „Б.“ ЕООД с решението по протокол от 20.VІІІ.2010 г., на основание чл. 115, ал. 1, б. „г“ ЗЗД („Д. не тече за вземанията на лица, чието имущество по закон е под управление, срещу управителя, докато трае управлението“), давност не е текла. Така, броен от последната дата, 5-годишниятг давностен срок изтича на 20.VІІІ.2015 г., докато сезиралата първостепенния съд /СГС/ искова молба по настоящия спор е подадена на 19.08.2015 г., т. е един ден преди изтичането на погасителната давност.
Дадените с отменителното решение на ВКС по настоящето дело задължителни указания са относно характера на отговорността по чл. 145 ТЗ като специална (неограничена и резултатна) деликтна отговорност на управителя на ООД. Същите се основават на създадената трайна съдебна практика, обективирана в следните решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК: 1./ Р. № 41/29.ІV.2009 г. на І-во т. о. по т. д. № 669/08 г.; 2./ Р. № 115/27.ХІ.2012 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 61/2011 г.; 3./ Р. № 177/11.VІІІ.2014 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 66/2012 г.; 4./ Р. № 152/13.І.2017 г. на І-во т. о. по т. д. № 2795/2015 г.; Р. № 91/16.ІV.2018 г. та І.-то г. о. по гр. дело № 3513/2017 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от трите процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението на касатора Б. по чл. 284, ал. 3 ГПК към неговата жалба, няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и така да се е проявил като обуславящ изхода по конкретното дело. Произнасянето на САС по първия правен въпрос е в съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени по реда на чл. ГПК, докато произнасянето му по втория въпрос се отнася до правилността на постановеното от него решение, т. е. до приложението на чл. 115, ал. 1, б. „г“ ЗЗД. Отделно от това, във връзка с последния формулиран от касатора Б. правен въпрос /с пор. № 3/, ще следва да се отбележи, че наличието на задължителна практика на ВКС, обективирана в постановката по т. 1 на ТР № 3/22.І..2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г., изключва a priori възможността този въпрос да е такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /в този смисъл вж. и разяснението по т. 4 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г./. В заключение, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице е някоя от релевираните от Б. две допълнителни предпоставки за това /по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 783 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 15.ІV.2020 г., постановено по т. д. № 6094/2019 г. В А. Н. ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1
2