Производството е по чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт.

Образувано е по искане на главния прокурор до Общото събрание на колегиите от Върховния административен съд (ВАС) за произнасяне с тълкувателно решение по прилагането на разпоредбите на чл. 155, ал. 1 и чл. 156, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) относно: 1.Какъв е характерът на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК /включително и в случаите на продължаването му по чл. 156, ал. 7/ - преклузивен или инструктивен, и в случаите на непроизнасяне по смисъла на чл. 156, ал. 4 от ДОПК до кой момент и при какви предпоставки решаващият орган може да постанови решение по жалбата и 2. До кой момент може да се приложи разпоредбата на чл. 156, ал. 7 от ДОПК - в рамките на 45-дневния срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК или и след изтичането му.

В направеното искане на главния прокурор се излагат доводи, че е налице противоречива практика по прилагането и тълкуването на посочените разпоредби. В едни случаи състави на Административен съд-София град и състави на първо отделение на ВАС приемат, че решаващият орган не разполага с компетентност да постанови изрично решение след изтичане на предвидения по чл. 155, ал. 1 от ДОПК /съответно удължения по чл. 156, ал. 7 от ДОПК/ срок, като органът може да се произнесе след изтичането на този преклузивен срок само ако е подадена жалба срещу мълчаливото потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. По тези съображения тези състави приемат, че подписани споразумения по чл. 156, ал. 7 от ДОПК за удължаване на 45-дневния срок за произнасяне са невалидни след изтичането му и не пораждат правни последици. В други случаи състави на Административен съд-София град и на първо "А" отделение на ВАС приемат, че срокът по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е...