Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: В. А. Я. К. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 1708/2024 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Б. ЕООД ЕНД КОКД със седалище в [населено място], обл. София, чрез адв. М., срещу Решение №1582 от 15.12.2023г., постановено по адм. дело №1054/2023г. по описа на Административен съд София област(АССО). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед №566 от 30.05.2023г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендират се и разноски.

О. П. на Комисията за защита на потребителите (КЗП) не взема становище по така депозираната касационна жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да отхвърли жалба на командитното дружество, първостепенният съд е приел, че при извършената от него пълна проверка на всичките посочени в чл.146 АПК основания, оспореният пред него индивидуален акт на Председател КЗП не страда от пороци, които да обосноват отмяната му.

Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за правилни.

На първо място не е спорно, че повод за издаване на неблагоприятния административен акт е била извършена от служители на КЗП проверка на дата 15.02.2023г. в търговски обект магазин Л. В. 821, находящ се в гр.Враца, за която е бил съставен и К. П. №К-2742281 от същата дата.

В Протокола са отразени множество констатации, вкл. и във връзка с предлагани за продажба в магазина стоки на намалени цени: сукуленти - 30% и измиващ лосион и шампоан Lupilu 48%. За тези два продукта на етикетите били отбелязани: предишна, зачертана цена и нова, намалена цена. Именно с цел установяване на реалната предишна цена на тези конкретни стоки от търговеца били изискани справки за извършени продажби на двата вида в предходни периоди. Така било констатирано, че търговецът е посочил по-високи предишни цени и за двете стоки, респ. по-висок процент на намаление от реално установения.

С оглед на това е било прието, че по този начин е представена невярна и по този начин подвеждаща информация за предишната цена и процента на намаление, което представлявало по своята същност нелоялна заблуждаваща практика, която има или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел, без използването и. В тази връзка от страна на органа е формиран и извода му, че по този начин е налице хипотеза на заблуждаваща търговска практика по см. на чл.68д ал.1, предл. първо, във вр. с чл.68г. ал.4 от Закона за защита на потребителите(ЗЗП). Консеквентно това е обосновало и прилагането на забраната, наложена на търговеца, при упражняване на дейността си да използва подобна нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

С касационната жалба от страна на защитата на Л. Б. ЕООД ЕНД КОКД се изтъкват аргументи, обосноваващи и касационните му основания, в две основни посоки.

На първо място се сочи, че обжалваното решение не било съвместимо с основните принципи на правовата държава, като аргументи за това са приложените спрямо дружеството кумулативно принудителна административна мярка, предмет на разглеждане в това производство, наложена от един орган в системата на КЗП(Председател на КЗП) и санкционна мярка Имуществена санкция от 1 000 лева, наложена с НП №002813 от 12.09.2023г., издадено от друг орган(Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца) в същата ведомствена система. Счита, че по този начин чрез двата акта по същество се санкционира двукратно дружеството, като по субективна преценка на администрацията приложното поле на ЗЗП се разширява за постигане на въздействие върху проверяваните лица, каквото законодателят не е предвидил на законово ниво на правно регулиране.

Настоящият касационен състав намира така направеното възражение за неоснователно и то поради фактическата му недостоверност. Видно е от съдържанието на приложеното по делото НП №002813 от 12.09.2023г., че с него е приложена Имуществена санкция, която макар и да касае същата проверка на дата 15.02.2023г. в обекта в гр. Враца, се отнася до други констатирани нередности: във връзка с обявени намаления за продавани в този магазин на следните три стоки: дамско термо яке Rocktrail S-L, мъжко термо яке Rocktrail S-ХL и мъжки суитшърт Livergy M-XL, за които обаче не бил посочен срока, в който те са се продавали на намалените им цени. Т. е. реализираната административно-наказателна отговорност и приложената ПАМ не касаят едни и същи случаи, като е без значение факта, че констатациите са все в резултат на проверката, извършена на дата 15.02.2023г..

Вторият развит аргумент в касационната жалба се свързва с твърдението за неправилно приложение на материалния закон, доколкото се счита, че в случая приложение следва да намери чл.65 ЗПП, а не общите състави за нелоялните търговски практика, като доводите се черпят от правото на ЕС, като се реферира към съотношението при прилагане на Директива 2005/29 /ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, известна и като Директива за нелоялни търговски практики и Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите, в светлината на приетото от Г. Д. П. и потребители на Е. К. и публикувано в официалния вестник на ЕС на дата 29.12.2021г. Известие на К. Н. относно тълкуването и прилагането на член 6а от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите.

С жалбата се развива подробно тезата, че в случай като настоящия, приложимо е специалното законодателство на ЕС, уредено с Директива 98/6/ЕО, транспонирана във вътрешното право с нормите на чл.63-65 ЗЗП, а не уреденото с Директива 2005/29 /ЕО, транспонирана с разпоредбите на раздел III-ти на Глава IV-та от ЗЗП(чл.68б-чл.68м ЗЗП). По този начин се приема, че незаконосъобразно е приложена ПАМ, тъй като ясно било правилото на 1а от ДР на ЗЗП, според което При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики.

Настоящият състав на касационния съд намира и това възражение за неоснователно.

Действително разсъжденията на касационния жалбоподател имат принципна опора досежно съобразяване предписаното в последноцитирания 1а, но не и за конкретния случай. И това е всъщност ясно от визираното в иначе селективно(избирателно) цитираните пасажи от Известие на Комисията от 2021г., в което недвусмислено е отбелязано, че правилното посочване от страна на продавача на предишната цена и на съответното намаление на цените трябва да бъде оценено спрямо специфичните изисквания, предвидени в член 6а от ДОЦ. Това обаче не създава пречки за националните правоприлагащи органи при прилагането на ДНТП и по отношение на практики на търговци, които нарушават разпоредбите на член 6а от ДОЦ, когато те също така представляват нелоялни практики, забранени с ДНТП, по-специално заблуждаващи действия във връзка със съществуването на специфично ценово предимство по смисъла на член 6, параграф 1, буква г).

Или прилагането на Директива за нелоялни търговски практики - ДНТП, транспонирана в ЗЗП с глава четвърта, раздел III, в разглеждания казус не е изключено, тъй като в пълна мяра се разкрива случай на заблуждаваща търговска практика, така както тя е дефинирана в чл.6 ДНТП, която съдържа невярна информация, която заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел..., касателно: г) цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство.

Следва да се посочи, че по отношение дължимата проверка по чл.168 АПК, първоинстанционния съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.

При това положение не са налице и сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1582 от 15.12.2023г., постановено по адм. дело №1054/2023г. по описа на Административен съд София област.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ