Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. Н. Г. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 1765/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. ЕООД, ЕИК 130007884, представлявано от управителите В. Д. С. и В. Ш., подадена чрез пълномощника адв. Г. Д. от САК, с която се оспорва Решение № 7957 от 19.12.2023 г., постановено по адм. д. № 7081/2023г. по описа на Административен съд - София-град.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Б. ЕООД срещу Заповед № 552/26.05.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на основание чл. 68л, ал.1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал.4 вр чл. 68д ал.1 вр ал.2 т.2 предл 15- географски или търговски произход от Закона за защита на потребителите; чл. 5, ал.1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията, и Решение на Комисията за защита на потребителите по т.26, съгласно Протокол № 18 от 18.05.2023г., е забранено на жалбоподателя да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 вр. ал.2, т.2 предл. 15 от ЗЗП, като предоставя невярна информация и следователно подвеждаща информация относно географски или търговски произход на продукт червени ябълки, като е записано на етикета пред ябълките страна на произход България, а всъщност произходът е Полша. С решението в полза на КЗК са присъдени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че Б. Б. ЕООД е осъществило фактическия състав на нелоялна търговска практика, тъй като макар и на етикета на щанда, на който са били предлагани ябълките да е посочен произход България, на всяка една отделна стока, в случая мрежа с ябълки, е поставен етикет с вписан произход Полша, поради което не е налице възможност за въвеждане в заблуждение на средния потребител по смисъла на чл.68г, ал.1 и чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Излагат се съображения, че в търговския обект са се предлагали червени ябълки както с произход Полша, така и с произход България, поради което и с оглед етикетите върху самата стока разминаването в информацията е било лесно установимо от потребителите. Освен това към датата на установяване на нарушението не е имало оплаквания от потребители за въвеждане в заблуждение относно произхода на закупени червени ябълки в мрежа, поради което и с оглед липсата на установен резултат от допуснатото разминаване в информацията на етикетите не може да бъде обосновано заключение за наличие на заблуждаваща търговска практика.

В заключение е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и постановяване на друго, с което да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, не ангажира становище във връзка с касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага да бъде оставено в сила решението на АССГ.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед № 552/26.05.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на основание чл. 68л, ал.1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал.4 вр чл. 68д ал.1 вр ал.2 т.2 предл 15- географски или търговски произход от Закона за защита на потребителите; чл. 5, ал.1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията, и Решение на Комисията за защита на потребителите по т.26, съгласно Протокол № 18 от 18.05.2023г., е забранено на жалбоподателя да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 вр. ал.2, т.2 предл. 15 от ЗЗП, като предоставя невярна информация и следователно подвеждаща информация относно географски или търговски произход на продукт червени ябълки, като е записано на етикета пред ябълките страна на произход България, а всъщност произходът е Полша.

По делото е установено от фактическа страна, че при извършена на 22.02.2023г. проверка в магазин Билла 126, стопанисван от Б. Б. ЕООД, находящ се в гр. София, [улица], инспектори от КЗП са констатирали, че в търговския обект се предлагат за продажба на щанд за плодове червени ябълки в опаковка тип мрежа, пред които е поставен търговски етикет, на който е записано страна произход България, а на етикета на мрежите, в които се намират ябълките е записано произход Полша. Горните констатации са отразени в съставения по повод проверката Констативен протокол № К- 2758918 от 22.02.2023г.

С Писмо № С-03-1390/07-03.2023г. от управителите на дружеството е изискана информация за предлаганите в търговския обект червени ябълки в мрежа доставни документи и информация за произход, във връзка с констатациите от посочения по-горе КП. Във връзка с това жалбоподателят е представил посредством електронна поща декларации за произход и декларация от вносител. В придружаващата писмена информация търговецът е посочил, че декларацията за произход от НМН 60 ЕООД е декларация от вносителя/доставчика на Б. Б. ЕООД на ябълки с произход Полша; Декларацията за произход от Чакрина 1991 ЕООД е декларация от регистриран в Министерство на земеделието български земеделски производител, който е доставчик на ябълки Р. Ч. с произход България; Ябълките с произход Полша, клас 1, сорт Глостер представляват червени ябълки, а вторият вид ябълки с произход Полша от сорта Златна превъзходна не са червени ябълки; Ябълките с произход България от сорта Р. Ч. са червени ябълки.

Въз основа на констатациите от проверката и събраните в административното производство доказателства КЗП е взела решение, обективирано в съставения Протокол № 18/ 18.05.2023г., като в т.26.1. е приела, че поведението на жалбоподателя, изразяващо се в предоставяне на невярна информация и следователно подвеждаща информация /чл. 68д, ал.1 предл. 1 от ЗЗП/ относно географски или търговски произход на продукт червени ябълки, като е записано на етикета пред ябълките страна на произход България, а всъщност произхода е Полша, представлява заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 вр. с ал.2, т.2 предл. 15 ЗЗП.

На основание решението на КЗП и чл.68л, ал.1 ЗЗП председателят на КЗП е издал оспорвания в настоящото производство административен акт.

Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършил е задълбочен анализ на приложимата нормативна уредба и е приел, че административният орган правилно е констатирал несъответствие между информацията за произход върху етикета на щанда, на който са се предлагали червените ябълки и действителния произход на същите, отразен върху етикета, поставен върху мрежичките, в които са били опаковани, като е изложил съображения, че това несъответствие правилно е квалифицирано като нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15 ЗЗП, съставляваща основание за издаване на процесната заповед.

Във връзка с конкретните оплаквания на жалбоподателя е посочил, че ценовите табели /етикетите на рафтовете пред стоките/ несъмнено представляват средство за комуникация с потребителите, тоест търговско съобщение по смисъла на 13, т.23 от ДР на ЗЗП, което осигурява достъпна за възприемане информация, посочена от търговеца. Съдът е приел, че е възможно потребителят да се довери единствено от тази информация, без да погледне етикета върху мрежичката, но дори и да го стори, то у него би могло да възникне съмнение за действителния произход на стоката, което би могло да повлияе върху избора му. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Между страните не е налице спор по фактите, установени от КЗП при извършена проверка, обективирани в Констативен протокол № К- 2758918 от 22.02.2023г., а именно, че в търговския обект, стопанисван от касатора, са се предлагали за продажба на щанд за плодове червени ябълки в опаковка тип мрежа, пред които е поставен търговски етикет, на който е записано страна произход България, а на етикета на мрежите, в която се намирали ябълките е изписан произход Полша.

Спорът е правен, тъй като касаторът оспорва квалификацията на установените от КЗП факти като нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, респективно наличието на основанията по чл.68л от ЗЗП за забраната ѝ.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел за налични материалните предпоставки на чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15 ЗЗП за издаване на административния акт.

Съобразно разпоредбата на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

От горната разпоредба е видно, че фактическият състав на нелоялната търговска практика се състои от три кумулативни елемента:

1. Наличие на търговска практика, свързана с предлагането на стока или услуга; 2. Противоречие на търговската практика с изискването за добросъвестност и компетентност; 3. Въпросната практика да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.

Съобразно разпоредбата на 13, т.23 от ЗЗП, търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед посочената дефиниция настоящият съд намира, че поставянето на етикет с изписан произход България пред щанда, върху който се е намирала стоката /в конкретния случай червени ябълки/ представлява търговско съобщение, адресирано до потребителите и респективно е търговска практика от страна на търговеца към потребителя по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Тази практика е нелоялна, тъй като посоченият на етикета пред щанда произход не съответства на действителния, макар и той да е бил изписан върху етикета на самата стока. Горното не се вписва по никакъв начин в изискването за добросъвестност и компетентност при осъществяване на търговската дейност, а предоставената по този начин информация за произхода на продукта е в състояние да въведе в заблуждение потребителя относно произхода на стоката и съответно да го мотивира да вземе решение за закупуването ѝ. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, за потребителя е по-лесно видима и достъпна за възприемане информацията, посочена от търговеца върху етикетите на рафта, поради което за него /потребителя/ не би била налице основателна причина да я сравнява с информацията, посочена върху етикета на самата стока.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода от касационната жалба, че към датата на установяване на нарушението не е имало оплаквания от потребители за въвеждане в заблуждение относно произхода на закупени червени ябълки в мрежа, с оглед което не е налице един от елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика. В разпоредбата на чл.68г, ал.1 от ЗЗП тази предпоставка е дефинирана с две алтернативни хипотези - ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, т. е. не е необходимо непременно да е настъпила въпросната промяна в икономическото поведение, а е достатъчно да е налице възможност за настъпването ѝ, какъвто несъмнено е настоящия случай.

По изложените съображения настоящият съд намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7957 от 19.12.2023 г., постановено по адм. д. № 7081/2023г. по описа на Административен съд - София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ