1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2779

гр.София,

02.10.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: В. Р.

Членове: Г. М.

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр. д. № 3827 описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Обжалвано е определение № 1579 от 16.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1495/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено протоколно определение от 22.02.2023 г. по гр. д. № 3687/2022 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е върната искова молба на „М. М. К. ЕООД и производството е прекратено.

Частният жалбоподател – „М. М. К. ЕООД, чрез процесуалния си представител, сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси r поддържа доводи за неправилност на определението .

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от ответника в производството „Нитроинценеринг“ ЕООД, в което са изложени съображения за неоснователност на частната касационна жалба.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище и от третото лице помагач – „Терем – Ц. С. ЕООД, в което са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Съдебното исково производство е образувано по искова молба на „М. М. К. ЕООД против „Нитроинженеринг“ ЕООД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер на 264 037, 05 лв., както и сумата в размер на 96 800, 07 лв. лихва за забава. Първоинстанционният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна и я е оставил без движение с разпореждане от 29.04.2022 г., в което на ищеца е указано да посочи дали поддържа твърдението за наличието на договорно отношение между него и ответника и дали има договорно неизпълнение, както и за обосноваване на правен интерес от иска за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД, както и да посочи периода, за който е лишен от ползване на имота и периода на лихвата за забава. Първостепенният съд е указал на ищеца и да обоснове правен интерес от привличането на „Видекс“ АД като трето лице помагач. Указанията са получени от процесуалния представител на ищеца по реда на чл.46, ал.2от ГПК на 10.05.2022г. В дадения едноседмичен срок пълномощникът на ищеца е депозирал молба - уточнение, за която съдът е установил, че не изпълнява указанията му и исковата молба продължава да е нередовна. С разпореждане от 25.05.2022г. първостепенният съд е указал на ищеца да поправи исковата молба като е дал и нови указания, които са съобщени валидно на ищеца на 22.06.2022г. С молба от 30.06.2022г. е направено второ уточнение на исковата молба като е посочено, че се предявява иск за реално изпълнение и при условията на евентуалност такъв по чл.59, ал.1 ЗЗД. Конкретизиран е периода на лихвата за забава. В молбата е посочена нов размер на иска, различен от този по исковата молба.

Първостепенният съд с определение от 08.11.2022г. съдът е дал нови указания до ищеца във връзка с депозираните молби – уточнения, което определение е връчено на ищеца чрез процесуалния му предсатвител на 25.11.2022г., но не са били изпълнени.

За да постанови определението си въззивният съд е приел, че с двете молби – уточнения не са изпълнени указанията на първостепенния съд, а са въведени нови обстоятелства, различни от релевираните в първоначалната искова молба и по този начин не са отстранени констатираните нередовности. Прието е, че ищецът не е посочил период на иска за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване, като е налице и разминаване в размера му, посочен в исковата молба и в молбата уточнение от 30.06.2022г. В нея се твърди, че искът е предявен като частичен без да е посочен пълният размер на притезанието. Прието е, че дори и съдът е изготвил доклад, и е насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание не е пречка той да установи, че исковата молба е нередовна и неизпълнение на указанията му по чл.129, ал.2 ГПК и да я върне.

В приложено към частната жалба на жалбоподателя „М. М. К. ЕООД изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, както и в изложението, инкорпорирано в частната жалба, се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора: какво е задължението на съда при нередовна искова молба да даде точни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовност като съдейства за защитата на претендираните права вземайки предвид всички релевантни факти от значение за разрешаването на възникналия правен спор и респективно, какви са последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни или неясни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, кога исковата молба е нередовна, какво е задължението на съда да квалифицира спорното право въз основа на изложените от ищеца обстоятелства и налице ли е процесуална възможност на въззивния съд да обоснове извод за нередовност на исковата молба, оттам и законособразност на постановеното разпореждане за връщане на същата, въз основа на констатирани от него нередовности, за които не са дадени указания за отстраняване от страна на първоинстанционния съд. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в определение № 512/03.11.2016 г. по гр. д. № 3026/2016 г. на IV – г. о., определение № 146/20.04.2022 г. по ч. гр. д. № 1356/2022 г. на IV – г. о., решение по търг. д. № 495/2010 г. на II – т. о., определение № 439/11.06.2014 г. по гр. д. № 3447/2014 г. на IV – г. о., т.3 от Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение по търг. д. № 495/2010 г. на II – т. о., определение № 439/11.06.2014 г. по гр. д. № 3447/2014 г. на IV – г. о. и т.3 от Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание.

Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.Обобщени въпросите касаят процесуалните задължения на съда при констатирана нередовна на искова молба и обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителна съдебна практика, обективирана в на т.5 на ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В хипотези на констатирана от въззивния съд ( служебно или с оглед на релевиран довод във въззивната жалба) нередовност на исковата молба са актуални и разясненията дадени още с т.4 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че „спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК /отм/. Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане материално-правния спор по същество, той може да остави без движение исковата молба чл. 100 ГПК( отм.) при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото прекрати.“

В настоящия случай при разглеждане на делото в първата инстанция при констатирана нередовност на исковата молба на ищецът са давани многократно указания за отстраняването им, които последният не е изпълнил. Съдът е върнал исковата молба именно в съответствие посочената задължителна и казуална практика на ВКС.

Ето защо касационно обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото не е налице несъблюдаване на задължителните указания в цитираните по – горе тълкувателни решения на ВКС.

Предвид изложените съображения съдът:

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1579 от 16.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1495/2023 г. по описа на Апелативен съд – София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: