О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2915

София 09.10.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. № 3856 по описа за 2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Л. П., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат И. Ю., срещу определение № 7383 от 15.06.2023 г. по ч. гр. д. № 2894/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 6503 от 16.02.2023 г. по гр. д. № 61588/2022 год. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на В. Л. П., въз основа на която е било образувано гр. д. № 61588/2022 г. на Софийския районен съд и производството е прекратено, поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите .

Жалбоподателят излага доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че претендираното с исковата молба обезщетение за вреди, произтичащи от нарушаване на правото на личен и семеен живот на ищеца, закрепено в чл. 8 ЕКЗПЧОС, не следва да се квалифицира като иск по чл. 2в ЗОДОВ, тъй като ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. С оглед на това е направен извод, че дадените указания за довнасяне на държавна такса са правилни и доколкото същите не са били изпълнени в указания срок, исковата молба е върната в изпълнение на правомощието на съда по чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК.

Въззивното определение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на закона, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища определения е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване през 2017 г. (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.). Очевидната неправилност не е тъждествена с неправилността, произтичаща от основанията за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Обжалваното определение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), тъй като съдът е действал изцяло в правомощията си и е изложил собствени мотиви, нито извън закона (extra legem), нито изложените от съда изводи по съществото на спора са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7383 от 15.06.2023 г. по в. ч.гр. д. № 2894/2023 г. на Софийския градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.