О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2121
гр. София, 29.04.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3857 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 12932/25.05.2023 г., подадена от „Е. Б. ЕООД, чрез адвокат И. Р., срещу решение № 487 от 19.04.2023 г. по гр. д. № 20223100501068/2022 г. на Окръжен съд – Варна.
С въззивното решение е потвърдено решение № 261967 от 15.06.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260183 от 22.03.2022 г., и двете постановени по гр. д. № 15166/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, в обжалваните пред Окръжен съд – Варна части, с които Б. Г. Б. е осъден да предаде на „Е. Б. ЕООД владението върху реална част с площ от 2900.44 кв. м от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, находящ се в землището на [населено място], [община], област В., целият с площ от 3433 кв. м, земеделска земя, с начин на трайно ползване: за животновъдна ферма, категория при неполивни условия: 0, при граници: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, която реална част представлява неповдигнатата в цвят част от имота, съгласно скица към заключението на вещото лице инж. Вл. А., находяща се на л. 162 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, както и в частта, с която е отхвърлен искът на „Е. Б. ЕООД срещу Б. Г. Б. за предаване на владението на реална част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта, с площ на реалната част от 533.56 кв. м, повдигната в лилав цвят на същата скица, представляваща нормативно определена по реда на чл. 64 ЗС прилежаща площ от ПИ с идентификатор *** към собствения на ответника недвижим имот: сграда-овцеферма с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], [община], на основание чл. 108 ЗС.
Въззивният съд е съобразил, че производството пред Районен съд - Варна е образувано по предявен иск от „Е. Б. ЕООД срещу Б. Г. В., с правно основание чл. 108 ЗС, относно ПИ с идентификатор *** (описан подробно по-горе). Ищецът твърди, че през 2004 г., с нот. акт № 61, том 7, peг. № 8632, дело № 1235/2004 г., закупил недвижим имот - овцеферма със застроена площ от 252.76 кв. м, находяща се в землището на [населено място], [община], построена в ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 3433 кв. м. С договор № РД-51-4272/17.11.2006 г., по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, закупил имот частна държавна собственост, представляващ имот № * по КВС на [населено място], идентичен с парцел * по плана за парцелиране на стопански двор на землището на [населено място], с площ от 3434 кв. м, в който се намира овцефермата. За погасяване на задължения на дружеството към НАП и [община] имотите били изнесени на публична продан, а с постановление за възлагане на ЧСИ ответникът Б. Б. придобил сградата-овцеферма. Ищецът твърди, че след възлагането на сградата с предназначение овчарник, ответникът завзел изцяло поземления имот, в който тя се намира, сменил ключалките на входната врата към двора и не допуска никого в него, включително „Е. Б. ЕООД. Излага, че поради поведението на Б. Б. е лишен от достъп до собствения си поземлен имот и другите постройки в него и моли да бъде уважен предявеният ревандикационен иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Б. е оспорил иска. Твърди, че никога не е ползвал и владял процесния поземлен имот с площ от 3433 кв. м. Сочи, че през 2019 г., с постановление за възлагане от съдебен изпълнител, придобил изградената в имота овцеферма и същата се използва от него и от сина му Т. Б. за отглеждане на около 300 овце. Във връзка с преминаването на животните ползва малка част от поземления имот, която е необходима за обслужването им. Счита, че има право да ползва прилежащата площ към сградата си, а останалата част от поземления имот не се ползва от него.
Окръжен съд – Варна е приел за установено следното от фактическа страна:
С нот. акт № 61, том 7, рег. № 8632, дело № 1235 от 09.09.2004 г. Земеделска кооперация „Въглен“ е продала на „Е. Б. ЕООД овцеферма, находяща се в землището на [населено място], с площ от 252.76 кв. м, изградена върху земя, попадаща в държавен поземлен фонд – МЗГ, цялата с площ от 3.434 дка, съставляваща парцел № *, масив 50. С договор № РД-51-4272 за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя - частна държавна собственост, по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, „Е. Б. ЕООД е закупило от МЗГ земя - частна държавна собственост, с площ от 3434 кв. м, съгласно АДС № 5758/17.06.2015 г., представляваща имот № * по КВС на [населено място], [община], идентичен с парцел * по плана на парцелиране на стопански двор на землище [населено място], прилежаща площ към „овцеферма“, при описани граници и съседи. С постановление за възлагане на недвижим имот от 05.06.2019 г., вписано в Служба по вписванията - [населено място] на 27.08.2019 г., по изп. д. № 20188950402334 по описа ЧСИ Л. С. на ответника Б. Г. Б. е възложен следният недвижим имот: овцеферма, находяща се в землището на [населено място], с площ от 252.76 кв. м, изградена върху поземлен имот с идентификатор *** с площ 3433 кв. м. С удостоверение за търпим строеж № 183/09.12.2019 г., издадено от [община], са признати за търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ построените в поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място] сгради: работилница; битовка, навес, с идентификатори, съответно, ****, ****, ****.
По делото е проведена съдебно-техническа експертиза - основна и допълнителна, с вещо лице В. А.. Съгласно заключенията от нея, съществуващата на място в имот с идентификатор *** в [населено място] овцеферма е с площ от 252.76 кв. м. Нормативно определената прилежаща част от двора към овцефермата, съгласно Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, според вещото лице е в размер на 280.80 кв. м, а прилежащата площ от двора, ведно с площта, заета от самата овцеферма, е 533.56 кв. м. Вещото лице е посочило, че по действащия парцеларен план на стопанския двор на [населено място] не е предвиден достъп на овцефермата до улица, а такава е налична южно и източно от ПИ с идентификатор ***. Към заключението са предложени варианти (5 броя) за осигуряване на достъп от сградата на овцефермата до улица, през съществуващия на място метален портал (южно и източно), при изграждане на подход с ширина от 2.5 м, 3 м и 3.5 м. Вариант № 4 (л. 162) предвижда изграждане на подход с ширина от 3 м между улицата и овчарника през източната част на имота. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че за преминаване на тежка стопанска техника - трактор с ремарке, е достатъчна ширина на подхода от 2.50 м.
По делото е проведена повторна съдебно-техническа експертиза - основна и допълнителна, с вещо лице В. В.. Съгласно нея процесният имот е бил ограден изцяло с кухи бетонови блокчета, като понастоящем оградата е компрометирана от всички страни. В оградата са оформени няколко подхода към имота чрез метални врати с различна големина, през които може да преминава средно габаритна селскостопанска техника за обслужване на овцефермата. По отношение на самата овцеферма вещото лице посочва, че площта й е 262.20 кв. м, а площта на имота на ищеца, измерена по съществуващата на място ограда, е 3089 кв. м. Разликата в площта до тази по скица се дължи на неправилно поставена южна ограда, която не е изградена по регулационната линия, а е отдръпната около 3 м навътре. По отношение на нормативно прилежащата площ за обслужване на овцефермата вещото лице В. възприема и потвърждава заключението на вещото лице А. относно обема на необходимата прилежащата площ към сградата-овцеферма, като съобразно предназначението, местонахождението и наличния подход възприема като най-удачен вариант 4 (скица л. 162), при който нормативно установената прилежаща площ от ПИ с идентификатор *** се определи по източната граница на имота, възможният подход е с ширина от 4.20 м, което е достатъчно за преминаване на селскостопанска техника за обслужване на овчарника. Вещото лице посочва също, че съгласно Норми за проектиране на генерални планове за животновъдни и птицевъдни комплекси, вътрешнофермерските пътища трябва да осигуряват оптимална транспортно-технологическа връзка между сградите и съоръженията и се проектират с ширина при еднопосочно движение от 3.5 м.
В хода на въззивното производство изслушана съдебно-техническа експертиза, с вещо лице С. К., от която се установява, че само северната граница на процесния имот с идентификатор *** съвпада с изградената ограда, а южната и източната са изградени навътре в имота. Според това вещо лице най-удачен за проектиране на нормативно установената прилежаща част към сградата-овцеферма, в размер на 534 кв. м, е този по приложение № 4 към заключението на вещото лице А. (л. 162), но за целта следва да се проектира и път-тупик откъм североизточната граница, с ширина от 3.5 м и с площ от 92 кв. м.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. П., И. Г. и С. С.. Изложил е, че от показанията на свидетеля П. се установява, че овцефермата се намира в стопанския двор, като земята към нея някога била оградена, но сега дворът е отчасти заграден и през разрушената част може да се стигне до постройките. В оградата от северната и източната страна има процепи от 2 м до 5-6 м, тя се саморазпада. Б. купил овцефермата от брат си Т. Б. и я използвал за отглеждане на животни, като преминавал през незастроената част от двора, колкото да достигне до постройките си. Използваема била частта от двора пред сградите, а отзад било неизползваемо, бунище. Свидетелят посочва, че закарал ремарке с бали сено на Б., които разтоварили вътре в двора. Свидетелката Г. - дъщеря на управителя на ищцовото дружество Т. В., сочи, че след като овцефермата била закупена, новият собственик ограничил изцяло достъпа им до имота. Били сменени ключалките и нямало достъп до него, тъй като целият бил ограден с бетонна ограда. Същият претендирал, че целият двор от 3433 кв. м е негова собственост, а отделно от това ползвал и другите налични постройки в имота извън овцефермата. Т. В. нямал достъп до другите сгради, в които държал свои вещи, а голяма част от тях били унищожени. В двора имало автомобил на „Е. Б. ЕООД, който ответникът изнесъл на своя глава извън имота, като този автомобил бил оставен на поляната. Постройката, която закупил ответникът, представлявала сграда на един етаж, без прилежащи към нея помещения. Пред нея ответникът направил заграждения, в които се разхождали овце и други животни. От показанията на свидетеля С. се установява, че имотът, в който се намира овцефермата на Б. Б., някога бил ограден, но понастоящем оградата е съборена в голямата си част. Б. отглеждал от около 4-5 години животни - овце, агнета, кокошки и петли, и свидетелят му помагал за прибирането на храна за тях, правене на бали. Сградата, в която ги отглеждал, била на буквата „Г“. Около сградата на Б. имало много боклуци, струпани на купчина - стари дървета, пръст и др. Около фермата му имало сеновал и трактор.
От така изложената фактическа обстановка, Окръжен съд – Варна е направил следните правни изводи:
Не е налице спор между страните, че „Е. Б. ЕООД е собственик на процесния имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 3433 кв. м, което обуславя и материалноправната легитимация на ищеца по иска за собственост на поземления имот. Установява се също, че ответникът Б. В. е придобил през 2019 г. въпросната сграда-овчарник, бивша собственост на ищеца, с постановление за възлагане от 05.06.2019 г., издадено по изпълнителното дело, по което „Е. Б. ЕООД е било длъжник. Понастоящем същата представлява имот с идентификатор ****, с площ от 252.76 кв. м, находяща се в ПИ с идентификатор ***. В същата, съгласно твърденията на самия ответник и показанията на разпитаните свидетели П. и С., Б. В. отглежда животни - овце, агнета и кокошки. Пред сградата на овчарника е направил заграждения, където животните излизат на въздух, пак в имота, извън сградата, съхранява храната за тях. Свидетелката Г. посочва, че след като закупил овцефермата в стопанския двор на [населено място], Б. В. сменил ключалките на порталните метални врати и с това ограничил изцяло достъпа до поземления имот на „Е. Б. ЕООД. Б. В. използвал както двора, така и останалите постройки в него, разпореждал изнасяне и преместване на вещи на дружеството, включително на негов лек автомобил, който бил изнесен извън границите на поземления имот. Установява се, че управителят на „Е. Б. ЕООД е подавал сигнали до МВР и жалби до прокуратурата, с твърдения за самоуправни действия на ответника по исковата молба по отношение на имота, в който се намира овцефермата, за което спрямо последния е бил съставен предупредителен протокол по реда на чл. 65 ЗМВР. Ето защо, съдът е приел, че действително след 2019 г., когато е придобил сградата-овчарник, Б. Б. не само е ползвал част от поземления имот за придвижване на стадото му от овце до овчарника, но е извършил и действия, с които е ограничил достъпа на ищеца както до собствената си, така и до другите сгради в имота, сменяйки заключващите устройства на порталните оградни метални врати. Налице са, следователно, действия по отнемане владението на поземления имот и лишаване на собственика му „Е. Б. ЕООД от възможността да го ползва по предназначение. Съдът е визирал, че обстоятелството, че достъпът до вътрешността на поземления имот е възможен и от други места, извън заключените портални врати, поради компрометираната и на места изобщо липсваща ограда на имота, не променя извода за отнемане на владението на имота от собственика, доколкото смяната на заключващото устройство на вратите, от една страна, е явна демонстрация на незачитане на качеството собственик на ищцовото дружество по отношение на терена, а от друга, не е основание последният да бъде принуждаван да търси отвори в оградата, за да влезе в имота си. Въззивният състав е приел, че по делото не се установява чии са струпаните отпадъци в имота, за които са събрани гласни доказателства, както и откъде точно преминават животните на Б. Б., за да достигнат до овчарника, къде излизат, когато не са в сградата и каква площ от поземления имот ползват, къде са разположени храната и съоръженията, необходими за отглеждането им, поради което е намерил за недоказани защитните възражения на ответника по иска, че ползването на имота е само в рамките на необходимото за преминаването им до сградата на овчарника.
С оглед горното, Окръжен съд – Варна е заключил, че са налице първите два елемента от фактическия състав на чл. 108 ЗС - право на собственост на ищеца по отношение на терена и упражнявана от ответника фактическа власт върху него. Изложил е, че основателността на ревандикационния иск зависи и от преценката за наличие на конкуриращо право на ответника, представляващо по същността си годно правно основание за това да владее/ползва поземления имот, което да изключва ревандикирането му, като в тази връзка Б. Б. се е позовал на правото му по чл. 64 ЗС, като собственик на сграда в имота, да ползва земята, доколкото това е необходимо за използване постройката по предназначение.
Въззивният съд е намерил въведеното правоограничаващо ищеца възражение на ответника по чл. 64 ЗС за основателно. Посочил е, че тази разпоредба е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, тогава когато върху нея е построена сграда (сгради), собственост на лица, които не притежават права върху терена. На тях собственикът на земята следва да осигури възможност да ползват земята в рамките на необходимото за пълноценното упражняване на правото на собственост на постройката съобразно нейното предназначение. Съдът се е позовал на установената съдебна практика, съгласно която в хипотезата на разделна собственост между земята и сградата, собственикът на сградата има право и на достъп до нея, когато тя няма пряк излаз на улица, както и право да ползва прилежащите към нея площи, необходими за обслужването й по предназначение, като възможността за това следва да бъде осигурена от собственика на земята. Това право може да бъде упражнено както чрез нарочен иск по чл. 64 ЗС за определяне на прилежащите площи към сградата, така и чрез заявено възражение в същия смисъл по предявен срещу собственика на сградата иск за предаване владението на имота, в който е построена. Съдът е заключил, че в случая е налице именно цитираната по-горе конкуренция на права между ищеца, в качеството му на собственик на поземления имот, и ответника, в качеството му на собственик на една от сградите в него. Ползването на земята съобразно предназначението на постройката включва такава част от мястото, в което е построена, което да осигури на собственика на сградата както ползването й, така и нормалният достъп до нея. Това следва да важи за всички сгради, построени в поземления имот, като в случая те са общо четири - процесния овчарник, сграда-битовка, сграда-работилница и стопанска постройка.
Съдът е приел, че в случая приложима е именно Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, а не правилата на ЗУТ, като е отчел спецификата на настоящата постройка - овцеферма. Като се е позовал на заключенията на вещите лица по делото, е намерил, че прилежащата към овчарника площ от поземлен имот с идентификатор *** възлиза на 280.80 кв. м. Отделно от прилежащата площ към сградата, в обема на правото да се държи постройка в чужд имот се включва и площта, заета от самата сграда - в случая 252.76 кв. м. Т.е. поради факта на притежание на собствеността на сградата-овчарник, на Б. Б. следва да се признае правото на ползва земята, заета от постройката, а също и частта от незастроеното дворно място, необходима за ползването на постройката според нейното предназначение и достъпа до нея, в общ размер от 533.56 кв. м. Същевременно съдът е приел, че от всички предложени варианти за определяне на прилежащата част от земята към овцефермата, най-удачен се явява вариант № 4 от допълнителното заключение по СТЕ на вещото лице А., графично изобразено на скицата на л. 162, като в този смисъл са и становищата на всички вещи лица. Този вариант отчита както нормативно определения обем на прилежащата площ от земята към сградата в размер на общо 533.56 кв. м, така определя и ползването й по начин, който осигурява достъп на собственика на сградата до нея самата, без да се засяга неоправдано правото на собственика на земята да ползва поземления имот пълноценно по предназначението му. Посоченият вариант предвижда достъпът до сградата на овцефермата да се осъществява по улица-тупик с ширина от 3 м, разположена по източната граница на имота, където се намира и един от съществуващите входове към имота, която е достатъчна за преминаването на средно габаритна стопанска техника, а също и за излизане на стадото от животни на паша извън имота. Площта на улицата-тупик, чрез която да се осъществява достъпът до овцефермата, следва да бъде включена в обема на установената прилежащата площ към сградата по смисъла на чл. 64 ЗС, доколкото собственикът на земята следва да осигури възможност за ползване на сградата чрез преминаване през имота му. Признатото от закона право на собственика на сградата да я достъпва чрез използване на част от земята, върху която е построена, е само ограничено право на ползване, което не отменя правата на собственика на земята върху нея. Предвиждането площта от терена, служещ за достъп до сградата, да е извън нормативно определената прилежаща площ към сградата, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице К., дадено в хода на въззивното производство, по същество би представлявало учредяване на сервитутно право на преминаване на ответника, за което обаче е предвиден специален договорен режим между собствениците на служещия и господстващия имот, какъвто няма данни да е проведен. В случая правото на ответника по иска да достига до сградата му произтича от правото му да ползва земята, доколкото е необходимо да ползва постройката, и по тази причина площта за осъществяване на достъпа следва да е включена в общия обем на прилежащата площ по смисъла на чл. 64 ЗС.
Съдът е приел и че по делото не се установява Б. Б. да е придобил в собственост други сгради и/или съоръжения в поземления имот.
При тези изводи, Окръжен съд – Варна е приел иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част за частично основателен - за площта, представляваща разликата над нормативно признатото право на ответника да ползва реална част от поземления имот, с площ на частта от 533.56 кв. м, графично изобразена в лилав цвят на скицата на л. 162 от делото на първоинстанционния съд, с цел достъп и ползване по предназначение на постройката-овчарник с идентификатор ****. Тази разлика, с площ от 2900.44 кв. м, е отразена като неповдигната в цвят на скицата на л. 162, като за нея исковата претенция по чл. 108 ЗС следва да бъде уважена.
Жалбоподателят не е доволен от решението на въззивния съд в частта, с която не е уважен искът му по чл. 108 ЗС в осъдителната част за предаване на владението (за разликата над 2900.44 кв. м до предявените 3433 кв. м), като го счита за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че по делото липсват достатъчно доказателства относно извършваната от Б. Б. стопанска дейност. Моли ВКС да уважи изцяло претенцията му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК визира разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Неправилно тълкуване и приложение на материалния закон относно събиране на доказателствата и тяхното обсъждане. Следва ли съдът за определяне на прилежаща част към обект да обследва ползва ли се по предназначение даден имот. Липсата на извършване на стопанска дейност ще доведе и до липса на необходимост от прилежаща територия. Което означава, че въззивният съд следва да обсъди в решението си всички релевантни факти.“. 2. „Нарушението на процесуалното правило на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 12 ГПК, изискващо при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, което не е сторил.“.
Жалбоподателят визира противоречие на въззивното решение с приетото в решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ВКС, ІV г. о.
Счита, че горните въпроси са от съществено значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на цитираното тълкувателно решение е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
От наведеното от жалбоподателя в изложението към касационната жалба може да бъде изведен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК за задълженията на въззивния съд по чл. 235, ал. 1, във вр. с чл. 12 ГПК. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, съгласно която въззивната инстанция, като инстанция по съществото на спора, е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка на доказателствата и при съблюдаване очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се.
В случая това е сторено от въззивния съд, който е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви и е направил съответните правни изводи.
Другият въпрос от изложението – дали съдът, при определяне на прилежаща част към обект, трябва да изследва ползва ли се по предназначение даден имот, е формулиран при изразено становище на жалбоподателя, че Окръжен съд – Варна не е изследвал дали ответникът по иска ползва собствената си сграда за стопанска дейност и каква конкретно. Това становище не отговаря на изложените от въззивния съд мотиви и на обсъдените от него доказателства. Ето защо въпросът не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени и оплаквания, които попадат в хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК.
Същевременно атакуваното пред ВКС решение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба има право на направените пред ВКС разноски за адвокат в размер на 500 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 487 от 19.04.2023 г. по гр. д. № 20223100501068/2022 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Е. Б. ЕООД да заплати на Б. Г. Б. разноски пред ВКС в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: