Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
гр. София, 25.09.2025 год.
Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Т. И. като разгледа докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 2649 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от „К. Т. ООД и О. К. против решение № 1574 от 19.12.2022 г. по гр. дело № 1756/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 62 от 21.03.2022 г. по гр. дело № 436/2021 г. на Врачански окръжен съд в частта за солидарното им осъждане да заплатят на Г. В. П. сумата 33026.39 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законната лихва от 24.09.2021 г., и сумата 5284.16 лева, представляваща законна лихва върху главницата за времето от 27.02.2020 г. до 24.09.2021 г., и за присъждане на разноски от 2272.12 лева, в която част на основание чл. 248 ГПК решението е изменено с определение № 304 от 04.07.2022 г. по гр. дело № 436/2021 г. на Врачански окръжен съд, и същите са осъдени да заплатят разноски за въззивното производство в размер на 2350 лева.
Касаторът „К. Т. ООД поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Извежда изложените касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с липсата на нормативно установени и/или договорни задължения за поддържане и надзор на ВиК системите и съоръженията и за предоставянето на ВиК услуги, констатирано и от въззивната инстанция, осъществени от него действия въз основа на договор за обществена поръчка от 13.06.2019 г. за реконструкция и рехабилитация на водоснабдителната система и съоръжения в с. Хърлец, общ. Козлодуй, работата по който е изпълнена и приета, неправилно определяне на размера на вредите не към момента на увреждането, а към момента на определяне на обезщетението, и с включване в него на печалба и ДДС, и липсата на собствен анализ и изводи от въззивната инстанция. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете или връщането му за ново разглеждане от въззивната инстанция. Претендира разноски.
В касационната жалба на О. К. се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати от въззивният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила от необсъждане на наведени възражения за собствеността и законността на постройките, съответно за дължимостта и определянето на обезщетението, и постановяването му в нарушение на материалния закон при ангажиране отговорността на общината. Претендира разноски.
Ответникът в касационното производство - ищецът Г. В. П., в подадения в срок отговор на касационните жалби и представената писмена защита при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, излага съображения за тяхната неоснователност, като аргументира липсата на противоречие между въззивното решение и трайно установената съдебна практика на касационната инстанция при решаване на спорове с правно основание чл. 49 ЗЗД. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание касаторът О. К. чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба, като изтъква, че в противоречие с практиката на ВКС с обжалваното въззивно решение е определено и присъдено обезщетение, несъобразено с момента на увреждането и включването на 20 % ДДС и 10 % данък печалба, и постановяване на същото при допуснати процесуални нарушения с необсъждане на наведени възражения, включително и относно начина на сключване на сделките за придобиване на собствеността.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по подадените касационни жалби с определение № 3502 от 08.07.2024 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка на съответствието на дадените от въззивния съд разрешения в него с практиката на Върховния касационен съд по уточнените и конкретизирани правни въпроси към кой момент следва да се определи обезщетението за причинени от непозволено увреждане имуществени вреди и в обезщетението за такива вреди, изразяващи се в необходими разходи за отстраняване на уврежданията на имуществото, включват ли се печалба и ДДС като пряка и непосредствена последица от увреждането.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като обсъди заявените в касационните жалби основания и данните по делото, приема следното:
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците „К. Т. ООД и О. К. по чл. 49 ЗЗД за причинените на ищеца Г. П. имуществени вреди от увреждане на собствено й недвижимо имущество в резултат от спукана и несвързана водопроводна тръба при извършвана на 27.02.2020 г. подмяна на сградно отклонение на водоснабдителната система за захранване на с. Хърлец, общ. Козлодуй, с питейна вода и несвоевременното им установяване. Установил е, че ответникът О. К. е възложител, а К. Т. ООД - изпълнител по обществена поръчка за изпълнението на СМР по проект за реконструкция и рехабилитация на водоснабдителните система и съоръжения на с. Хърлец, общ. Козлодуй. Ищецът Г. П. се легитимира като собственик на два съседни застроени поземлени имота в селото по силата на нотариални актове от 2011 г., като при извършена подмяна на сградно отклонение на водоснабдителната система в близост до тези имоти, на 27.02.2020 г. се е получила посочената авария. Въз основа на изслушаните свидетелски показания и експертно заключение, въззивният съд е извел извод, че увреждането на имуществото на ищеца (масивна жилищна сграда и прилежащи към нея постройки, порта, ограда и двор) е причинено именно в резултат на тази авария. Приел е, че общината, като собственик на водопроводното съоръжение, което е част от водностопанската система на територията на общината - публична общинска собственост по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ), е носител на задължението за поддръжката му в техническа изправност – арг. от чл. 141 ЗВ, а работещите при изпълнителя по възложената обществена поръчка не са изпълнили възложените им СМР с дължимата грижа, предвид осъщественото при изпълнението на същите и несвоевременното установяване и отстраняване на настъпилата авария на водопровода в процесния участък с необходимите контрол и мерки за нормалното провеждане на питейната вода и свободното й протичане при осъществяваната подмяна на водопровода. Така установеното неправомерно поведение, включващо действия и бездействия на ответниците, е довело до наводняване на почвата под имота на ищеца Г. П. и нейното пропадане с около 10-15 см, станало причина за възникването на пукнатини с ширина 4-5 см в стените на сградите, накланяне на оградата, засукване на портите, входната врата и прозирната част от оградата, а също така и до компрометиране на настилката от фугирани каменни плочи в двора. За размера на дължимото обезщетение въззивният съд е изложил съображения, че при възможност за възстановяване на увреденото имущество и при стойност на необходимите разходи за материали и труд за отстраняването на вредите, които не надхвърлят пазарната му стойност и които не са били направени от собственика им, доколкото те представляват бъдещи сигурни вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането на имуществото, техният размер следва да се определи не към момента на деликта, а по пазарната стойност към момента на тяхното определяне. Този размер на обезщетението за имуществените вреди би следвало да включва ДДС и печалба, тъй като по силата на ЗДДС и качеството на собственика на увреденото имущество като краен потребител на стоките и услугите, заплащането им за отстраняването на вредите е сигурно.
По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В установената практика на ВКС, постановената по реда на чл. 290 ГПК, част от която е посочена в определението за допускане на касационно обжалване - решение № 658 от 05.01.2010 г. по гр. дело № 1781/2009 г. на ВКС, IV г. о., е прието, че определянето на размера на обезщетението за имуществени вреди в случаите на непозволено увреждане се осъществява с оглед размера на причинените вреди към момента на настъпването на същите, а не към момента на решаване на спора. При непозволено увреждане вещта е повредена или унищожена към момента на увреждащото събитие, като законната лихва е предназначена да обезщети увредения за вредите, които търпи от забавеното плащане на паричното вземане – арг. от чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разяснено е също в решение № 63 от 01.02.2024 г. по гр. дело № 362/2023 г. на ВКС, I г. о., че при непозволено увреждане, довело до повреда на собствена на увредения вещ, делинквентът дължи на собственика на вещта обезщетение за всички реално претърпени от собственика на вещта имуществени вреди. Тези реално претърпени имуществени вреди се определят по размер съобразно необходимата за ремонта/поправката на увредената вещ сума. Без значение за дължимостта на обезщетението за такова увреждане е дали към датата на заявяване на претенцията по чл. 45 ЗЗД и към датата на приключване на делото сумата за ремонта/поправката на вещта вече е разходвана, т. е. ремонтът е извършен, или все още не е. Дори ремонтът все още да не е извършен, не се касае за бъдещи вреди, които не подлежат на обезщетяване, докато не настъпят. Това е така, защото при непозволено увреждане, довело до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането (когато вещта е повредена), а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за ремонт и поправка на увреденото при това непозволено увреждане имущество. Следователно този момент е и правнорелевантният момент за определяне на размера на обезщетението за имуществените вреди. Това гарантира пълно и справедливо обезщетяване на увредения, съобразено с действителното настъпване на вредите.
По въпроса относно дължимостта на печалбата и на ДДС като разходи за поправяне на увреденото от непозволено увреждане имущество в установената практика на ВКС - решение № 499 от 30.06.2010 г. по гр. дело № 647/2009 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 103 от 23.09.2022 г. по гр. дело № 101/2022 г. на ВКС, I г. о., е прието, че такива се дължат ако се докаже от увредения сигурното им настъпване като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ обхвата на обезщетението при деликтната отговорност, което се дължи за всички вреди, които са настъпили или може да настъпят при условие, че са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (претърпени вреди и пропуснати ползи). На обезщетяване подлежат следователно само онези вреди, които са в причинна връзка с увреждането, но само доколкото е сигурно (доказано), че действително са настъпили, респ. ще настъпят. Разяснено е, че с ДДС по арг. от чл. 1 от ЗДДС се облага само добавена стойност, като съгласно чл. 67, ал. 2 и 3 ЗДДС този данък се включва в цената на стоката и услугата и и във всички случаи на реализирана доставка остава за сметка на крайния потребител. Затова за дължимостта на печалбата и на ДДС, заплатени от увредения като разходи по поправяне на увредената вещ, респ. сигурното им осъществяване (заплащане) като такива за поправянето на вещта, също трябва да бъдат установени от увредения.
Настоящият състав възприема така дадените отговори на материалноправните въпроси, които следва да намерят приложение при разглеждане на спора по настоящото дело.
По основателността на касационните жалби:
По делото не е спорно, че ответникът „К. Т. ООД е изпълнител по договор от 13.06.2019 г., сключен с ответника О. К. Предмет на договора е възлагането на обществена поръчка за изпълнение на строително-монтажни работи по проект „Реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна система и съоръжения в с. Хърлец, общ. Козлодуй, обл. Враца“. В клаузите на чл. 1, 23, 24 и 33 от договора са регламентирани задължения на страните по организиране изпълнението на възложените по същия СМР по предварително изготвени и одобрени работен проект и техническа спецификация и с предварително и текущо съгласуване на персонал, изпълнение на СМР, произход и качество на вложени материали при извършването на последните и създаване от изпълнителя на условия при възникнали проблеми по изпълнението на договора за предприемане от него на мерки за тяхното отстраняване и/или необходимост от даване на разпореждания от възложителя и за осъществяване от последния на контрол при изпълнение на работата, за което възложителят (т. е. общината) следва да съдейства и да осъществява контрол по изпълнение на СМР заедно с осигурен вътрешен такъв от изпълнителя (дружеството „К. Т. ООД). Признава се от ответниците, че към датата на причиняване на вредите на собствените на ищеца Г. П. имоти - 27.02.2020 г., по силата на договора все още са били провеждани строителни мероприятия от дружеството - изпълнител, като видно от представеното по делото разрешение за ползване изградените съоръжения и строителни обекти са въведени в експлоатация след тази дата, а именно на 03.09.2020 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК нито един от ответниците „К. Т. ООД и О. К. (сега касатори) не е оспорил твърдението на ищеца, че на 27.02.2020 г. е извършена подмяна на водопроводните тръби от дружеството - изпълнител по възложената обществена поръчка, свързващи имота на ул. * № *. Впоследствие от съседа на ищеца Г. П., обитаващ имота на ул. * , е подаден сигнал за липса на достъп до питейна вода именно вследствие подновяването на водопроводната мрежа, като на петия ден след установяването на този проблем водата от спуканите тръби под земята е излязла на повърхността на имота на ищеца.
Посочените твърдения се подкрепят и от събраните по делото доказателства. По показанията на св. М. М. (дъщеря на ищеца Г. П.) дружеството, което е полагало новите тръби на водопровода в селото е копаело с багер, който е повредил старата тръба, която е била от страната на увредения имот, а новата - положена от отсрещната страна на улицата. Тя е възприела лично прекъснатата при работата им тръба, след аварията от която съседът пет дни не е имал вода, поради което пристигнали представители на дружеството, които установили усуканата от багера част от водопровода и го подменили. След още пет дни водата избила пред дома на ищеца Г. П. и свидетелката лично сигнализирала ответното дружество „К. Т. ООД, чийто работници пристигнали на адреса, изкопали наводнената почва и насипали 5-6 камиона чакъл на нейно място. Свидетелства, че служители на общината са посещавали имота и са съобщили за предложение от страна на дружеството - изпълнител за заплащане на обезщетение в размер на 16 000 лева, за което не е постигнато съгласие поради невъзможността със сумата да бъдат репарирани нанесените вреди. За настъпването на последните свидетелства и Д. П. - съсед от отсрещната страна на улицата спрямо имота на ищеца Г. П., който посочва, че при подмяната на тръбите на селото е било прекъснато водоснабдяването на имота му, за което той уведомил работниците на дружеството, извършващо СМР. Те продължили да копаят и открили усукана тръба, и я подменили, като водата в имота на ищеца се появила пет дни след това. Така събраните гласни доказателства, като логични, последователни и основаващи се на лични възприятия, съответстващи и на установените от другите доказателства данни, правилно са възприети от въззивния съд, включително и при преценката им съгласно чл. 172 ГПК. Същите кореспондират и на изслушаното по делото експертно заключение, в което се съдържат изводи, че на 27.02.2020 г. е извършена подмяна на сградно отклонение към процесния имот на улица *, вследствие на което е причинена авария на действащия водопровод, която е установена няколко дни по-късно. В резултат на теч на водата под налягане в близост до сградите в имота на ищеца се е образувало слягане на почвата във вид на кратер. Според експертното заключение слягането е в резултат на ненавременното отстраняване на аварията и именно то е довело до наведените в исковата молба вреди върху жилищната сграда, оградата и дворното място на ищеца Г. П.. Поправката на повредената тръба налагало да се извърши замяна на компрометираната почва със здрава такава. Твърденията на ответниците (сега касатори) за възможност вредите да са причинени от обилни валежи са изключени от вещото лице при неговото изслушване в открито съдебно заседание. Същото разяснява, че льосовата почва може да бъде компрометирана от метеорологичните условия само тогава, когато тя е разположена на повърхността на земята, а в процесния случай това не е така, тъй като горният слой почва е чернозем, а льосът е разположен на повече от един метър дълбочина.
С оглед на изложеното правилно е възприет от съдебните инстанции изводът за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците. Общината отговаря в качеството на собственик на водностопанската система и включените в нея водопроводните съоръжения и носител на задължението за нейната поддръжка в техническа изправност по арг. от чл. 19, ал. 1, т. 4 и чл. 141 ЗВ, както и като възложител на работата по сключения договор за обществена поръчка, при извършване на която работа работниците на дружеството – изпълнителя „К. Т. ООД, на които последното е възложило изпълнението на работата, по непредпазливост (при неполагане на дължимата грижа), поради повреждане на тръба на действащия (съществуващ) водопровод и несвоевременно установяване и предприемане на мерки за качествено отстраняване на аварията на водопровода в процесния участък при осъществяваната подмяна на същия, следващи се от характера на работата, изисквания за която са регламентирани и в чл. 163 – 163а ЗУТ, и в нарушение на общия дълг да не се вреди другиму, са причинили вреди на притежаваното от ищеца Г. П. недвижимо имущество. В тази хипотеза възложителят и изпълнителят на работата носят солидарна отговорност спрямо увреденото лице за нанесените вреди при или по повод изпълнението на възложената работа, макар и изпълнителят, чиято отговорност също има обезпечително-гаранционна функция и произтича от натоварените с работата физически лица, да е възложил от своя страна изпълнението й на свои работници (ППВС № 7/1958 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС № 9/1966 г., решение № 60292 от 21.02.2022 г. по гр. дело № 3992/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 134 от 8.12.2021 г. по гр. дело № 1081/2020 г. на ВКС, IV г. о.). Тази отговорност за тях несъмнено следва както от противоправното деяние при изпълнение на възложената работа и несвоевременно изпълнение на произтичащите им от закона и характера на работата задължения, така и от осъществяването на действията по организация, ръководство и контрол на възложената работа по договора съвместно и от двамата касатори, за които изрични уговорки се съдържат в сключения помежду им договор за възлагане на обществената поръчка по реконструкция и рехабилитация на водоснабдителната система и съоръжения. Увреденият може да реализира правата си като предяви иска за обезщетение срещу лицата, възложили работата (по чл. 49 ЗЗД) и срещу прекия причинител на вредите (по чл. 45 ЗЗД), като по отношение на деликтната солидарна отговорност са приложими разпоредбите на чл. 121 - 127 ЗЗД. Задължението за обезвреда е едно и от кредитора зависи дали ще предяви иска си срещу всички длъжници и за целия дълг, както и за солидарното им осъждане в общ или отделни процеси.
При непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД вината се предполага, а отговорността на възложителите на работата по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, поради което за ищеца не възниква необходимост да доказва други факти извън гореописаните. Отговорността се носи и тогава, когато конкретният причинител на вредата е останал неизвестен. Що се отнася до причинно-следствената връзка, тя е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. В случая се установява, че от действията на работниците на дружеството - изпълнител по договора за обществена поръчка, и липсата на своевременно установяване и отстраняване на осъщественото от тях засягане на съществуваща сградна инсталация, са причинени вреди върху действащата водопроводна система в населеното място – с. Хърлец, общ. Козлодуй, като вследствие на така възникналата авария имотът на ищеца Г. П. е наводнен, а имуществото й (жилищна сграда, лятна кухня, ограда, порти и двор) - увредено. Следователно налице е и последната предпоставка от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД.
Ето защо, изцяло неоснователни са оплакванията на касатора „К. Т. ООД за липса на основание за ангажиране на отговорността му, тъй като вредата била нанесена от теч на стария водопровод, а на него било възложено изграждането на новия водопровод, който освен това бил въведен в експлоатация без забележки от възложителя. Вътрешните отношения между солидарните длъжниците нямат значение за отговорността на дружеството към увредения, нито към размера на дължимото на последния обезщетение при деликтната отговорност. Нещо повече, самият факт (който се поддържа и в касационната жалба на дружеството), че негови работници са се отзовали на подадения сигнал за настъпилата авария и са го отстранили за собствена сметка, представлява косвено признание на възникналата в патримониума му отговорност за поправяне на нанесените вреди. За това свидетелстват и данните за отправено от представители на дружеството към ищеца Г. П. извънсъдебно предложение за заплащане на обезщетение в размер на 16 000 лева.
Като неоснователни следва да се отхвърлят и наведените от О. К. възражения относно собствеността на постройките, респективно липсата на материалноправна легитимация на ищеца Г. П. да претендира търсеното обезщетение. Последната се легитимира като собственик на процесните имоти по силата на нотариални сделки, които са изповядани по реда на чл. 569 и сл. от ГПК и в изискуемата съгласно чл. 18 ЗЗД форма, поради което представляват официални свидетелстващи документи, годни да удостоверят принадлежността на правото на собственост. Поначало те могат да бъдат оспорвани от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят им не е собственик, но в този случай доказателствената тежест лежи върху страната, оспорваща признатото от нотариуса право. В случая от ответниците не са представени доказателства, които да разколебават доказателствената сила на приложените по делото титули за собственост. Единственото направено възражение е това за липса на представителна власт на ищеца - купувач по сделките, действал и в качеството на пълномощник на продавача. По смисъла на задължителните разрешения, дадени с ТР № 5 от 12 декември 2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, обаче на недействителността по чл. 42 ЗЗД може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Несъстоятелен е и доводът за недължимост на обезщетение поради липсата на представени по делото строителни книжа за увредените постройки. Според експертното заключение същите са изградени преди около 60 години. С оглед на това и предвид разпоредбата на пар. 16 ПР на ЗУТ, след като към настоящия момент няма открита процедура за тяхното премахване, то те представляват годни обекти на правото на собственост и липсва основание да не бъде предоставена търсената от ищеца защита за нанесените на собственото му недвижимо имущество вреди (ППВС № 6/1974 г., решение № 60087 от 28.06.2021 г. по гр. дело № 3984/2020 г. на ВКС, II г. о.).
Оплакванията на касаторите са основателни в частта им относно момента на определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди, но не и относно включване в него на разходи за печалба и ДДС като сигурни имуществени вреди от увреждането.
При съобразяване на възприетото при отговора на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, неоснователен е доводът на ищеца Г. П. за съизмеряване на вредите с необходимата сума за поправяне на причинените вреди към датата на постановяване на съдебното решение, защото извършването или не на тези разходи към този момент не е правопораждащият отговорността по чл. 49 ЗЗД юридически факт. Освен това извършването им не е сигурна последица от деликта, доколкото не съществува задължение за пострадалия да употреби средствата именно за поправката на увредената вещ. В случай, че интересът на кредитора е реалното поправяне на вредата (респективно избягване допълнителните разходи, породени от настъпилото повишаване в цените за труд и материали между момента на засягане на материалното благо и действителното отстраняване на последиците от него), то той е могъл да предяви иск за натуралното възстановяване на положението преди увреждането (вместо такъв за парично обезщетяване), каквато претенция обаче в разглежданата хипотеза не е налице.
Приетото обаче от въззивният съд в обжалваното решение относно момента на определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди от непозволено увреждане е в нарушение на материалния закон, поради което същото е неправилно и следва да бъде отменено. След отмяна на решението и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия чрез изслушване на нова (допълнителна) съдебно-техническа експертиза, която да изчисли поотделно и в общ размер необходимите за поправяне на увреденото недвижимо имущество разходи за материали и труд по средни пазарни цени към датата на увреждането, респ. към момента на тяхното настъпване - 27.02.2020 г.
В обхвата на обезщетението при деликтната отговорност в случаите на увреждане на чужда вещ, включително и когато то се определя за покриване на необходимите разходи за поправянето й, както е в разглеждания случай, а не само за направените такива, когато вещта е вече поправена, се включват вредите, които са в причинна връзка с увреждането и е сигурно (доказано) тяхното действително настъпване. Необходимите в случая разходи за поправяне на увреденото имущество от процесното непозволено увреждане е свързано и с осигуряването на нужното качество по изпълнението на СМР за неговото репариране и с гаранция на последното при осъществяването на работите от строителя по аргумент от разпоредбите на чл. 160 и чл. 163 – 163а ЗУТ, регламентиращи взаимоотношенията на участниците в строителството и възложените на строителя задължения за съблюдаване на строителните правила и норми и отговорност при изпълнение на възложените СМР. Само с така извършени СМР, т. е. от строител, гарантиращ качеството на тяхното изпълнение, може да се постигне поправянето на действително настъпилите вреди за имуществото на увредения собственик. Изпълнението на такива работи, видно и от представената количествено-стойностна сметка на СМР за отстраняване на вреди с цени на стоките и услугите с включен ДДС, изготвена от „Стромет – 2004“ ООД по възлагане на ищеца Г. П., и изхождайки от опитните правила като източник на информация за обичайно повтарящите се факти в обективната действителност и техните взаимовръзки, се осъществява от лица - строители с опит и утвърдени в своята област, цената на предоставяните стоки и услуги от които на клиенти, включително и крайни потребители, със сигурност включват както търсената от всеки от тях печалба, разбирана като надценка – сума, с която се увеличава себестойността на стоката или услугата, така и ДДС, предвид и на регламентирания в чл. 96 ЗДДС за задължителна регистрация на данъчно задължените лица минимален облагаем оборот от 100 000 лева за период от 12 последователни месеца. Следователно в разходите за репариране на увреденото имущество като сигурни действителни вреди, които са в причинна връзка с увреждането, следва да се включи не само стойността на необходите материали и труд за поправянето на вредите, но така и разходите за обичайния размер на печалбата на строителите при изпълнение на СМР за отстраняване на такива вреди, и данъкът върху добавената стойност, в случай че същите не са включвани в стойностите (цените) на вложените материали и труд, използвани при изготвянето на експертното заключение. В тези разходи обаче не следва да се включва посоченият от касаторите данък печалба, регламентиран в ЗКПО и известен като корпоративен данък, който е дължим при положителен финансов резултат от юридическите лица за упражняваната от тях стопанска дейност в страната, сред които не е и получателят на стоката или услугата от тази дейност. Този данък, макар и в еднакъв размер на този на посочената в приетото от първоинстанционния съд експертното заключение печалба за строителя, не е включван в стойността на необходимите разходи за отстраняване на уврежданията на имуществото. Включена е печалба на строителя, като сума, с която се увеличава себестойността на предоставените от същия стоки и/или услуги по изпълнението на СМР.
Предвид връщането на делото за ново разглеждане, касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед крайния изход на спора – чл. 294, ал. 2 във вр. с чл. 78 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1574 от 19.12.2022 г. по гр. дело № 1756/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно дадените указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.