Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: АГЛИКА А. С. при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 2495/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БД "ИБР") гр. Пловдив, чрез процесуален представител против решение № 2415 от 22.12.2023 г. по адм. д. 2562/ 2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С решението е отменена заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022г. на директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“/БД ИБР/, с която на основание чл.119, ал.4, т.1 и т.2 от Закона за водите и чл. 37, т.1 от Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони /СОЗ/ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /Наредбата, Наредба № 3/, е учредена санитарно-охранителна зона /СОЗ/ -подземни води около два броя каптирани естествени извора КЕИ „Калояново дере 1" и „Калояново дере 2", за обществено питейно-битово водоснабдяване на [населено място], община Родопи, област Пловдив - подземно водно тяло BG3G00000Pt050 - Пукнатинни води - Централно-Родопски комплекс, с възложител „ВиК" ЕООД, гр. Пловдив.
Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради доводи, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита, че неправилно съдът е приел допуснато в административното производство нарушение на чл. 66, ал.1 АПК, тъй като административният орган е спазил посочената норма, за което е изложена подробна фактическа обосновка и са представени доказателства в първоинстанционното производство. Подържа, че е спазена и нормата на чл. 35 АПК, както и са приложени правилно Закона за водите и Наредба № 3/2000г. Изтъква, че неправилно съдът се е позовал на погрешните изводи на експертите по допуснатата експертиза, тъй като в случая не се е изисквало изготвяне на математически модел. Излага и съображения, че съдът не е съобразил постиганата с оспорения акт обществена цел за осигуряване водоснабдяването на [населено място], за което има недостиг на разрешен воден обем. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение.
Ответникът "Холсим кариерни материали Пловдив" АД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба.
Ответникът "Европейски пътища" АД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Ответниците П. Г., С. П., Н. С., "Водоснабдяване и канализация" ЕООД не вземат становище по касационните жалби.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Налице са процесуалните предпоставки за допустимост на производството. Разгледана по същество, е основателна.
Производството пред АС - Пловдив е образувано по жалби на „Холсим кариерни материали Пловдив" АД и "Европейски пътища" АД срещу заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022г. на директора на „БД ИБР“, с която на основание чл.119,ал.4,т.1 и т.2 от Закона за водите и чл.37,т.1 от Наредба № 3 е учредена СОЗ - подземни води около два броя каптирани естествени извора /КЕИ/ „Калояново дере 1" и „Калояново дере 2", за обществено питейно-битово водоснабдяване на [населено място], община Родопи, област Пловдив - подземно водно тяло BG3G00000Pt050 - Пукнатинни води - Централно-Родопски комплекс.
От фактическа страна Административен съд Пловдив е констатирал, че административната преписка по учредяване на санитарно-охранителната зона е образувана по заявление от 22.02.2022г., подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Пловдив, като титуляр по разрешително за водовземане от подземни води с място на водовземане двата посочени в заповедта каптирани естествени извора до [населено място]. Към заявлението е приложен проект с изискуемите според съда приложения и данни.
За процедурата са уведомени и е поискано становище от СГКК – Пловдив, ОДЗ – Пловдив, ВИК – Пловдив, Областния управител на област Пловдив, Регионална дирекция по горите – Пловдив, РЗИ Пловдив, кмета на община Родопи, като са получени съответни положителни становища. С писмо вх. № ПУ-09-7(17)/06.06.2022 г. кметът на общ. Родопи е заявил, че проектът е обявен в сградата на Общината и в кметството на [населено място] и че документацията е на разположение от 01.06.2022 г. за най-малко един месец. В рамките на административното производство са постъпили възражения. Проектът на СОЗ и направените предложения и възражения са разгледани на заседание № 30 на басейновия съвет на 04.08.2022г., след което е издадена оспорената заповед.
По делото е прието заключение на комплексна съдебно-техническа експертиза, което съдът е кредитирал и въз основа на което е постановил решението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът е счел заповедта за незаконосъобразна, поради съществени нарушения на административно-производствените правила, и по-конкретно на чл.35 и чл. 66 АПК. Това съответно довело до неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. На първо място, съдът е счел, че административният акт е издаден в противоречие с Разрешителното за водовземане и създава неясноти относно конкретното положение на източника на водовземане, тъй като размяната на една цифра от координатите водела до съвсем различно местоположение на изворите, а оттам – на СОЗ. На второ място, не е извършено математическо моделиране и визуализация на модела в Проекта на СОЗ, съгласно изискването на чл. 32, ал. 1, т. 5 Наредба № 3/2000 г. На трето място, водният обект е определен като „защитен“, но предвид каптирането на изворите като разсеяни изходища чрез дренажни устройства, последните не отговарят на критериите за защитен воден обект - направената бетонова настилка и глинести материали за предпазване от повърхностни води са изпълнени с цел пряка защита на изворите от повърхностни води и не може да бъде критерий за защитеността на целият водоносен хоризонт. На четвърто място, нарушени са нормите на чл.22-24 от Наредба № 3/2000 г. относно границите на поясите е тяхното оразмеряване. На пето място, в разработката липсват представителни екзекутивни чертежи на извършените водохващания. На шесто място, извършените анализи на води са счетени за непълни. Седмо, според съда липсват данни за извършено геодезическо заснемане на изворите, т. е. проектът не съдържа записка за установяване на местоположението на изворите, което го прави непълен. Осмо, липсват екзекутивни чертежи или проект на водоизточника, съгласно изискването на чл. 32, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2000г. Девето, заповедта въвежда забрани в нарушение на Наредба № 3/2000г., без да бъде отчетено въздействието на конкретната дейност върху водоизточника, като в проекта не са описани потенциални замърсители, кариерните площи на „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД и на „Европейски пътища“ АД не би трябвало да попадат в санитарно-охранителната зона на тези два водоизточника, ако тя е очертана според изискванията на приложимата наредба. Десето, в заповедта не е определен размер на обезщетение в полза на собствениците, чиито имоти попадат в обхвата на СОЗ, в нарушение на чл.27, т.17 от Наредба № 3/2000г. и чл. 33, ал.4 от Закона за водите.
Решението е неправилно. Налице са сочените касационни основания по чл.209, т.3 АПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.
При издаване на заповедта административният орган се е позовал на процедурата за определяне на санитарно-охранителна зона, уредена в чл. 38-39 от Наредба № 3/2000 г. Видно от събраните по делото доказателства, тази специална процедура е спазена - ползвателят на водоснабдителната система е депозирал нарочно заявление, придружено с изготвен от него проект за СОЗ, компетентният за разглеждането му орган - директорът на БД го е изпратил за становище на компетентните регионални органи на МЗ и МЗП с цел съгласуването му, видно от приетата по делото кореспонденция, съгласувателната процедура е осъществена. Наред с изложеното и в изпълнение на задълженията си по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2000 г. директорът на БД е уведомил кмета на община Родопи, на територията на които се разполага СОЗ за времето и мястото за запознаване на лицата, чиито имоти попадат в границите на проектираната СОЗ с охранителните режими в пояс ІІ и ІІІ, както и за срока за представяне на писмени възражения и становища. Съгласно събраните по делото доказателства кметът е обявил на видно място в общината горните обстоятелства, като в дадения едномесечен срок от датата на обявлението са постъпили възражения от жалбоподателите в първоинстанционното производство. Поради това спазването на специалната процедура по Наредба № 3/2000 г. осъществява и конкретизира общите изисквания на общите процесуални разпоредби на АПК относно уведомяване на заинтересованата общественост за откриване на процедурата по издаване на конкретния общ административен акт, събирането на относими доказателства в рамките на производството по издаването му, както и изискванията за осигуряване правото на заинтересованите лица да изразят писмени възражения и становища по проекта за издаване на такъв. Следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 66, ал.1 АПК предоставя на административния орган да избере подходящия начин за публично оповестяване на откриването на производството за издаване на общ административен акт, като в случая касаторът е избрал именно подходящият, а и изрично предвиден в специалната наредба начин за това.
Освен това, правата на двете дружества – жалбоподатели в първоинстанционното производство в нито един момент от административното производство не са били нарушени. Напротив, те са участници в административното производство и са подали възражения, които са обсъдени. Ето защо, противно на приетото от административния съд не е налице съществено нарушение на административно-производствените правила, в частност на чл.66 АПК, във връзка с уведомяване на обществеността за образуване на производството по издаване на общ административен акт.
Съдът неправилно е счел, че административният акт е издаден в противоречие с Разрешителното за водовземане и създава неясноти относно конкретното положение на източника на водовземане, тъй като размяната на една цифра от координатите водела до съвсем различно местоположение на изворите, а оттам – на СОЗ. В случая действително е налице очевидна фактическа грешка, но местоположението на изводите, видно и от представените доказателства по преписката, е точно определено както по графични данни, така и по документи. Фактическата грешка подлежи на отстраняване не посредством съдебно обжалване, а по реда на чл.62 АПК.
Съдът, в нарушения на изискванията на служебното начало при изясняване на фактическата обстановка, не е извършил самостоятелна преценка на приложения към преписката проект на СОЗ и не е формирал изводи дали този проект отговаря на изискванията на чл. 32 от Наредба №3, както и дали евентуалните пропуски и отклонения от него са от толкова съществено значение, че да доведат до краен извод за незаконосъобразност на целия оспорен акт. Изводите на съда са формирани и без да е извършен оглед на приложения към преписката цифров носител. Не са съобразени становищата на РЗИ Пловдив и РДГ Пловдив. Доказателствата по делото са само изброени, така както са били представени по опис, без да е коментирано тяхното съдържание.
В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е оставил без уважение искане за допускане на допълнително заключение към техническата експертиза, чиято цел е била свързана именно с това да се установи мястото на кариерите и на съответните охранителни пояси. Въпросът дали ползването на кариерите би довело до замърсяване на водоизточниците е останал неизяснен по делото. Неизяснени са останали и повдигнатите спорни въпроси относно местонахождението на охранителните пояси. В тази връзка съдът е следвало служебно да даде указания и да изиска доказателства, включително да използва експертни знания.
Макар съдът да е отбелязал общо, че не кредитира правните изводи на вещите лица, реално експертизата изобилства от правни изводи и съдът не е разграничил кое от изявленията на експертите счита за правно, и кое – за такова по установяване на факти, във връзка с което са необходими специални знания. Изводите на вещите лица са възприети безкритично и без да бъдат коментирани в съвкупност с останалия доказателствен материал. В същото време част от тези изводи са неясни и е следвало във връзка с тях да се изискат допълнителни уточнения.
От експертизата не може да се установи защо вещите лица считат за недопустимо положението на границите на СОЗ и дали този извод почива на фактически или на правни съображения. В частност, в експертизата не е уточнено по какъв начин се определя СОЗ, когато не се касае за речни водохващания, а за извори на подземни води. Не е изследвано и дали този въпрос е фактически или правен.
С оглед доводите на касационния жалбоподател, изложени изрично и пред административния съд, по делото е останал неизяснен въпросът дали в случая оразмеряването на СОЗ чрез математическо моделиране изобщо е приложимо и дали целите на това оразмеряване не са постигнати по друг подходящ начин в приложения проект, още повече, че в него се съдържат изрични доводи относно методиката за оразмеряване на СОЗ.
Следва изрично да се посочи, че вещите лица са извършили анализ на разпоредбите на чл.22, 23 и чл.28 от Наредбата, който е изцяло извън тяхната компетентност. Анализ на тези разпоредби е следвало да извърши съда, а не да възприема правните изводи на експертите. Същото се отнася до понятието „защитен воден обект“, което е предмет на легално определение в наредбата. В това легално определение се използва и друго такова – „водонепропусклив пласт“. Противно на становището на вещите лица, и двете определения не уточняват вида на пласта, нито неговите физически характеристики, като плътност и дебелина.
За касационната инстанция не е ясно какво се има предвид под „представителни“ екзекутивни чертежи на извършените водохващания, а по преписката има обилен графичен материал, който не е обсъден от съда.
Що се отнася до анализите на води, лицата, за които оспореният акт е благоприятен, а именно жителите на [населено място], не се предявили никакви възражения или оспорвания в тази връзка. Що се отнася до евентуалното обезщетение на собствениците, чиито имоти попадат в обхвата на СОЗ, ответниците в касационното производство могат да повдигат възражение не по принцип, а само във връзка със собствените си имуществени права.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Пловдив. При новото разглеждане съдът следва в съответствие с принципа на служебното начало да обсъди всички представени по делото доказателства, които при първото разглеждане са само изброени, както и да попълни делото с доказателствен материал в съответствие с констатираните по-горе пропуски от касационната инстанция, включително посредством използване на специални знания. Всички събрани при двете разглеждания на делото доказателства следва да бъдат подробно обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, разноските за тази инстанция следва да се присъдят при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 и т.2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2415 от 22.12.2023 г. по адм. д. 2562/ 2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на дадените задължителни указания.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА