Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 2562/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град София, чрез юрк. В. А. обжалва решение № 412/15.01.2024 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 2012/2023 г., в частта в която е отменен ревизионен акт № Р-22002222000437-091-001/19.09.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП -София относно определените на К. К. К. задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за 2015 г. в размер на 37 139.47 лева и съответните лихви и данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 3 858.85 лева и съответните лихви.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на процесуалния и материалния закон.

Като нарушение на процесуалните правила касаторът сочи, че съдът не му е дал възможност да изрази становище по възражението на ревизираното лице за изтекла погасителна давност. Възражението не е направено до приключване на устните състезания по делото, а едва с писмените бележки по делото, които в нарушение на принципа за равенство на страните в процеса по чл. 8 АПК не са връчени на ответника.

При отмяната на ревизионния акт, поради изтекла погасителна давност за задълженията за 2015 г., съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не е съобразил, че тези задължения са погасени на друго основание - чрез прихващане, с надвнесен данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2018 г., преди да бъде направено възражението за изтекла погасителна давност, както и че давността по чл.171, ал.1 ДОПК е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т.1, 4 и 5 от ДОПК и не е изтекла към момента на издаване на оспорения ревизионен акт, когато е прекъсната съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК.

По реда на чл.219, ал. 1 АПК представя доказателства, че ревизията е повторна и е възложена при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК с връчването на ЗВР от 12.04.2019 г.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – К. К. К., чрез адвокат Г. Б. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение като краен резултат, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Ответникът сочи, че с молба от 24.04.2023 г., докладвана в с. з. на 27.04.2023 г. своевременно и в съответствие с процесуалните правила е направил възражение за изтекла погасителна давност, както и възражение за неспазен преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионното производство, по което липсва произнасяне от първоинстанционния съд и което поддържа пред касационната инстанция. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 ДОПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С решението в обжалваната част, Административен съд, София град е отменил ревизионен акт № Р-22002222000437-091-001/19.09.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП –София, изменен в тази част с решение № 1933/09.12.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, град София относно определените на К. К. К. задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за 2015 г. в размер на 37 139.47 лева и съответните лихви и данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 3 858.85 лева и съответните лихви.

За да постанови този резултат, съдът е уважил възражението за изтекла погасителна давност за посочените задължения, като е приел, че към 31.12.2021 г. е изтекъл 5 – годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, считано от 01.01.2017 г. за задълженията за 2015 г., които е следвало да бъдат декларирани и платени в срок до 30.04.2016 г.

Решението е неправилно постановено, предвид представените в касационното производство доказателства за спиране на давността на основание чл. 172, ал.1, т.1 и 4 ДОПК.

Доводите в касационната жалба за нарушение на процесуалните правила, са неоснователни. Възражението за погасяване на задълженията, поради изтекъл давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК е направено своевременно от жалбоподателя чрез адвокат Балджиев, преди приключване на устните състезания по делото, с писмена молба от 24.04.2023 г. постъпила в съда преди с. з. на 27.04.2023 г. Действително препис от тази молба не е връчен на ответника по делото, но с оглед редовната процедура по призоваването му съгласно чл. 138, ал. 2 АПК, не е имало процесуални пречки да се запознае с молбата и да изрази становище в следващото съдебно заседание на 12.10.2023 г., когато е даден ход на устните състезания по делото.

Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Вярна е преценката на първоинстанционния съд относно началния момент на погасителната давност – 01.01.2017 г., макар че в решението са изложени съображения единствено по отношение на задължението за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2015 г., което се декларира и внася в срок до 30.04.2016 г. Задължението за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗДДФЛ за ликвидационния дял в размер на 1 139 577.00 лева, разпределен на 07.12.2015 г. от Инжталант ООД, се удържа и внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през който е взето решение за разпределянето му – в случая в срок до 30.04.2016 г., поради което давностният срок и за това задължение тече от 01.01.2017 г.

Броен от този начален момент, 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК за процесните задължения изтича на 01.01.2022 г. От представените пред касационната инстанция доказателства се установява, че давността е спряна както следва:

На основание чл. 172, ал.1, т.1 ДОПК със започване на ревизионното производство по установяване на вземанията за данъци по чл. 38 и чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за срок от една година до издаването на акта. В случая ревизионният акт е издаден при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК след отмяна на предходен ревизионен акт и връщане на преписката за нова ревизия от решаващия орган. Поради това ревизионното производство е започнало на 12.06.2019 г. с връчването на първоначалната заповед за възлагане на първоначалната ревизия от 12.04.2019 г.

До започването на ревизионното производство са изтекли 2 години, 5 месеца и 12 дни от давностния срок. Считано от 12.06.2019 г. давностният срок е спрян за 1 година – до 12.06.2020 г. Спирането на давността за времето на извънредното положение за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., се включва в едногодишния срок по чл. 172, ал.1, т.1 ДОПК. Давностният срок е продължил да тече до 30.09.2021 г, когато е прекъснат с издаването на първия ревизионен акт № Р-22221019002418/30.09.2021 г. От 12.06.2020 г. до 30.09.2021 г. са изтекли още 1 година, 3 месеца и 18 дни или общо 3 години, 8 месеца и 30 дни.

Този ревизионен акт е отменен с решение № 15/04.01.2022 г., поради което и на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК давността не се смята прекъсната.

На основание чл. 172, ал.1, т. 4 ДОПК давността е спряна за времето на обжалването му от подаване на жалбата по административен ред на 27.10.2021 г. до 04.01.2022 г. От 30.09.2021 г. до 27.10.2021 г. са изтекли още 27 дни.

Оспореният ревизионен акт е издаден на 19.09.2022 г., с което давността е прекъсната. До този момент са изтекли още 9 месеца и 15 дни, считано от 04.01.2022 г. или от давностният срок, са изтекли общо 4 години, 7 месеца и 12 дни. С оглед на изложеното следва да се приеме, че оспорените задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ и чл. 38, ал.1, т. 2 ЗДДФЛ не са погасени по давност на основание чл. 171, ал.1 ДОПК.

Твърденията в касационната жалба за спиране на давността на основание чл. 172, ал.1, т. 5 ДОПК, поради налагане на обезпечителни мерки, не са доказани.

След като погасителната давност за оспорените задължения не е изтекла, то не е налице и твърдяната в касационната жалба конкуренция на погасителните способи по чл. 168, т. 2 и 3 ДОПК.

Неоснователни са доводите на ответника по касация за неспазване на преклузивния срок по чл.109, ал.1 ДОПК за образуване на ревизионното производство. Тази норма предвижда, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. При постановяване на решението съдът не е извършил проверка за спазването на този срок, каквато е дължима съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК и не се е произнесъл по възраженията на ревизираното лице. В това отношение са основателни доводите на ответника по касация. Становището му, че спазването на посочения преклузивен срок следва да се преценява към момента на издаване на ЗВР № Р-2200222200437-020-001/31.01.2022 г., е в противоречие с чл.109, ал.1 ДОПК. В конкретния случай оспореният ревизионен акт е издаден в резултат на повторна ревизия след отмяна на първоначално издадения акт с решение № 15/04.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП – София и връщане на преписката за нова ревизия. При връщане на преписката за нова ревизия на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК, не се образува ново ревизионно производство, а съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството продължава от незаконосъобразното действие, послужило за отмяна на ревизионния акт т. е. възстановява се висящността на производството по издаване на акта. В случая ревизионното производство е образувано на 12.06.2019 г. с връчването на първоначалната ЗВР № Р-22221019002418-020-001 от 12.04.2019 г., при спазване на срока по чл.109, ал. 1 ДОПК. В този смисъл и съдебната практика на ВАС решение № 1656 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2021 г., VIII о и решение № 4841 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5283/2016 г., I о.

От изложеното следва, че решението в обжалваната част е неправилно постановено и следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да обсъди представените от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град София за първи път пред касационната инстанция доказателства за компетентност на органите по приходите, издали оспорения акт – решение от 28.06.2022 г. за изземване на преписката на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК на директора на ТД на НАП – София и заповед № РД-01-466/27.06.2022 г. и да изложи собствени мотиви по валидността на акта в оспорената част и такива по материалната законосъобразност на установените задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗДДФЛ и данък върху годишна данъчна основа по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2015 г.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на К. К. разноски. По разноските, включително и тези за настоящото касационно производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 412/15.01.2024 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 2012/2023 г. в обжалваната част, в която е отменен ревизионен акт № Р-22002222000437-091-001/19.09.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София относно определените на К. К. К. задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за 2015 г. в размер на 37 139.47 лева и съответните лихви и данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 3 858.85 лева и съответните лихви.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, в посочената част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА