Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА А. Д. при секретар А. И. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 2597/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Й. Б. ЕАД, със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник – адв. В. К., против решение № 225/08.01.2024 г. постановено по адм. д. № 5406/2023 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 335/28.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за използване на нелоялна агресивна търговска практика".

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Оспорва извода на съда за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 34 АПК, допуснати от издателя на акта, като твърди, че не е запознат с преписката и не му е дадена възможност за становище и възражения. Счита, че изготвените констативни протоколи не следва да се обсъждат, тъй като тези доказателства не са били събрани редовно в производството по чл. 68л от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Поддържа, че съдът неправилно е приел за неоснователно възражението на оператора, че наследникът на починалия титуляр по договор няма качеството на потребител, както и че не е съобразил, че след като няма данни към датата на издаване на заповедта правонарушението да продължава, приложената принудителна мярка няма предмет.

Дружеството сочи, че съдът не е извършил съвкупна и обективна оценка на доказателствата съобразно спецификата на процесния случай и не е направил обоснована преценка дали соченото в оспорената заповед пазарно поведение на търговеца осъществява приетия от органа състав на нелоялна агресивна търговска практика, по смисъла на чл.68з, предл. „второ“ ЗЗП и излага съображения за недоказване на елементите от фактическия състав.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед на председателя на КЗП. Претендира присъждане на възнаграждение на основание чл. 63, ал. 3 във вр. с чл. 63, ал. 5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Ответникът - Председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят пред КЗП на 22.11.2022 г. е посетил офис на дружеството - касатор в гр. Видин, ул. “Ц. С. В. № 55, като е носел следните документи – смъртен акт и удостоверение за наследници, за да прекрати договора на починалия на 18.11.2022 г. свой наследодател (титуляр по договори с дружеството) и да заплати задълженията по него. Не се оспорва, че търговецът е отказал да прекрати договорите, докато не се заплати цялата дължима сума – сметки за потребление на четири мобилни номера и оставащи лизингови вноски за взети две устройства на лизинг.

След подадена на 23.11.2022 г. в Регионална дирекция (РД) - Монтана при КЗП жалба от лицето – наследник, относно отказ на дружеството да приеме подадено от него заявление за прекратяване на договорите, на 24.11.2022 г. от служители на КЗП е извършена проверка в обекта на търговеца, за която е изготвен констативен протокол (КП) № К-2742830. По време на проверката, наследникът отново е поискал прекратяване на договорите, като отново е представил удостоверение за наследници. Представителят на търговеца е отказал да регистрира документите за прекратяване на договорите, като е попълнил „Заявление за отказ от услуги“ – заявка № 267161044 и е изискал заплащане на дължимите суми по всички договори, в т. ч. и оставащите лизингови вноски.

С КП от търговеца са изискани редица документи – които впоследствие са представени и от същите се установява, че и след извършената на 24.11.2022 г. проверка търговецът е продължил да начислява месечни такси за мобилните номера. С подадено становище търговеца е пояснил процедурата, която се следва при прекратяване на договори на починал титуляр, съгласно която при смърт на титуляр по договор се изисква от наследниците му заплащане на неизплатените задължения и сключване на договор за изкупуване на взети на лизинг устройства, ако са налице непогасени лизингови вноски.

На 19.12.2022 г. е извършена повторна проверка от служители на КЗП, за която е оформен КП № К-2742849, при която са изискани всички договори на починалото лице към 18.11.2022 г. и становище за дължимата от него сума. Търговецът е представил изисканите документи, установяващи задължението към 25.11.2022 г., като в становището си е посочил, че до момента в системата му не са постъпвали заявления за прекратяване на договорите с починалото лице.

След анализ на направените констатации, в т. ч. и че в договорите за мобилни услуги и общите условия към тях, в договорите за лизинг и общите условия към тях и на интернет страницата на търговеца, липсва информация, че за прекратяване на договор наследникът следва да е заплатил всички задължения към момента на подаване на заявлението, и изготвена Докладна записка изх. № Ц-02-212/20.02.2023 г. на гл. директор на Главна дирекция (ГД) “Контрол на пазара“, на 23.02.2023 г. е проведено заседание на КЗП, на което е прието, че дружеството при упражняване на своята дейност е използвало нелоялна агресивна търговска практика, като е изискало неправомерно от наследника да заплати всички останали неизплатени задължения по фактури и оставащи лизингови вноски на починалия абонат, за да приеме заявлението за прекратяване на договорите и да ги прекрати.

Прието е единодушно решение, че търговецът при упражняване на своята дейност използва нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з (злоупотреба с влияние) във връзка с чл.68и, т. 4 във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в ЗЗП, а именно: чрез злоупотреба с влияние, се е възползвал от качеството си на по-силна страна в договорното правоотношение с потребител – наследник на починал титуляр, като без наличие на правно основание е изискал от наследника да заплати изцяло всички неизплатени задължения по фактури и оставащи лизингови вноски, недължими при прекратяване на договори за мобилни услуги, като по този начин е създал прекомерни и несъответстващи за целта извъндоговорни пречки, когато наследникът желае да прекрати договорите на титуляра на мобилни услуги.

С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед №335/28.03.2023 г. председателят на КЗП, на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68з (злоупотреба с влияние), във вр. с чл. 68и, т. 4 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП, е приложил принудителна административна мярка, като е забранил на дружеството при упражняване на своята дейност да използва нелоялна агресивна търговска практика, а именно: чрез злоупотреба с влияние, като се възползва от качеството си на по-силната страна в договорно правоотношение с потребител-наследник на починал титуляр, без наличието на правно основание, да изисква от наследника да заплати изцяло всички негови неизплатени задължения по фактури и оставащи лизингови вноски, недължими при прекратяване на договори за мобилни услуги, като по този начин създава прекомерни и несъответстващи за целта извъндоговорни пречки, когато наследникът желае да прекрати договорите на титуляра за мобилни услуги.

При безспорно установените по делото релевантни факти първоинстанционният съд е стигнал до извод, че административният акт е издаден от компетентния орган по чл. 68л ЗЗП, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна.

Настоящият състав на ВАС намира решението за валидно, допустимо и правилно

Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Неоснователни в тази връзка са съображенията на касатора за допуснати нарушения на чл. 26, чл. 35 и чл. 36 АПК.

Законодателят е предоставил на Комисията за защита на потребителите определен обем правомощия, права и задължения. Като контролен орган тя осъществява дейност и чрез длъжностни лица, които имат правомощия по чл. 192 и чл. 192а, ал. 1 ЗЗП или чл. 193 ЗЗП. В зависимост от правомощието, което реализира в конкретния случай, длъжностното лице на контролния орган има различно качество и издава актове с различен характер.

В случая издадените констативни протоколи за извършени проверки след сезирането на Комисията, предявени и подписани от представител на дружеството, отразяват констатациите на съответните длъжностни лица на КЗП по чл. 192, т. 2 ЗЗП, която разпоредбата дава право на длъжностното лице на контролния орган да изиска необходимите във връзка с осъществяваната контролна дейност документи. С тези протоколи се осигуряват необходимите на компетентния орган доказателства, за да може той обосновано и при спазване на принципа на истинност, да установи действителните факти от значение за случая и въз основа на тях и при спазване на принципа на съразмерност да упражни по разумен начин, добросъвестно и справедливо правомощията си. Правото на длъжностното лице по чл. 192, т. 2 ЗЗП е проявление и на задължението по чл. 4 АПК, както и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 АПК.

Ето защо и възражението, че изготвените констативни протоколи не следва да се обсъждат, тъй като не са били събрани редовно в производството по чл.68л ЗЗП се явява несъстоятелно.

Несъмнено, във връзка с подадената жалба, служители на КЗП са осъществили комуникация с касатора и са получили неговото становище и, установявайки несъответно поведение на дружеството, Комисията е упражнила правомощието по чл. 165, ал. 3, т. 2 ЗЗП.

Независимо, че касаторът не е уведомен за започналото административно производство, в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1 АПК, в случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е формирал изводите си, са предоставени на търговеца и той е взимал становище по тях. Ето защо се налага извода, че в конкретния случай фактически е осъществената функцията на чл. 26, ал. 1 АПК, поради което нарушението не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Правото по чл. 34 АПК на страната в административното производство да се запознае с документите по преписката и да вземе становище по доказателствата фактически е спазено.

Несъстоятелно е и възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е отчел, че оспорената заповед няма предмет, тъй като по делото няма доказателства към датата на издаване на заповедта правонарушението да продължава.

Следва да се посочи, че приложена по отношение на дружеството ПАМ има двузначна функция - както да преустанови извършването на конкретна нелоялна агресивна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Т. е. приложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Забраната формулирана в заповедта "да използва нелоялна агресивна търговска практика", следва да се разбира в смисъл, дружеството да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. Противното би било в противоречие с целта на закона да се осигури защита на икономическите интереси на потребителя при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия (чл. 1, ал. 2, т. 3 от ЗЗП).

Правилен е и изводът на решаващия съд за материална законосъобразност на акта.

Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики, каквито са забранени, е уредена в глава четвърта, раздел III от ЗЗП.

Определението на "търговска практика" се съдържа в 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, съгласно която "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги, е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Изрично в чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП е посочено, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.

Съгласно чл. 68з от ЗЗП търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

По делото не е спорно, че „Й. Б. ЕАД има качеството на търговец по смисъла на 13, т. 2 ДР ЗЗП и в качеството си на такъв осъществява търговска практика.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен фактическият състав на нелоялната агресивна търговска практика по чл. 68з ЗЗП, като е налице злоупотреба с влияние по смисъла на 13, т. 30 от ДР на ЗЗП.

Възползването от страна на търговеца от качеството му на по-силна страна в договорното правоотношение с потребителя, несъмнено представлява злоупотреба с влияние, доколкото без наличието на правно основание, неправомерно е изискал от наследника на починал титуляр по договори, които договори са прекратени със смъртта му, да заплати всички останали неизплатени задължения по тях, за да прекрати договорите.

По този начин за наследника са създадени прекомерни или несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, при искането му да се прекратят договорите на неговия наследодател.

Неоснователно е и възражението на касатора, че лицето, като наследник на починалия титуляр, няма качество „потребител“. Понятието потребител е дефинирано в 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Подателят на жалбата, в качество си на законен наследник на потребител на "Й. Б. ЕАД, е депозирал искането си до оператора. Потребителят като приобретател на наследствени права по сключен договор с дружеството е бил временно препятстван чрез поведението на търговеца да постигне търсения резултат по силата на сключения договор между неговия наследодател и оператора.

Настоящият състав споделя и изводите на решаващия съд, че оспорената заповед е в съответствие и с целта на закона, формулирана в чл. 68б във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3 от ЗЗП - осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги.

С оглед на изложеното, изводът на съда за наличието на предпоставките на нелоялна агресивна търговска практика, по смисъла на чл. 68з, пр. 4 във вр. с чл. 68и, т. 4 ЗЗП, е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото.

Неоснователни са и доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е мотивирано.

По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225/08.01.2024 г. постановено по адм. д. № 5406/2023 г. по описа на Административен съд София – град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА