Главният прокурор на Република България, на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт, е отправил искане до Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по въпроса: "При оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност към кой момент се преценява наличието на правен интерес за оспорващия - към момента на подаване на жалбата или към момента на издаване на оспорения административен акт?"

В искането се посочва, че в съдебните актове на Върховния административен съд (определение № 2880/28.02.2012 г. по адм. д. № 2072/2012 г. на второ отделение; определение № 1612/01.02.2012 г. по адм. д. № 13345/2011 г. на седмо отделение; решение № 855/17.01.2012 г. по адм. д. № 13017/2011 г. на второ отделение; определение № 1866/07.02.2011 г. по адм. д. № 1535/2011 г. на второ отделение; определение № 3739/20.03.2009 г. по адм. д. № 14784/2008 г. на второ отделение; определение № 9099/03.10.2007 г. по адм. д. № 2831/2007 г. на второ отделение; определение № 1104/30.01.2006 г. по адм. д. № 18/2006 г. на второ отделение) съществува противоречива съдебна практика към кой момент се преценява наличието на правен интерес за оспорващия - към момента на подаването на жалбата или към момента на издаването на оспорения като нищожен административен акт.

Една група съдебни състави приемат, че валидността на процесуалните действия следва да е налице при извършването им, поради което първоначалната допустимост на оспорването се преценява към момента, в който то е направено, а не към момента на издаването на оспорения административен акт. Тези състави намират, че наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, включително процесуалната легитимация, се преценява към момента на подаването й. Ако към момента на издаване на административния акт жалбоподателят не е бил сред лицата, имащи право да го обжалват, но към момента на подаване на жалбата е сред тях, тя ще...