Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:М. П. М. Р. при секретар Б. П. и с участието

на прокурора Македонка Поповскаизслуша докладваното от съдиятаМ. Р. по адм. дело № 1279/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от „Т. И. АД, представлявано от изпълнителния директор И. С., чрез адв. С. С., срещу решение № 3353 от 29.06.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 10258/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22222516005747 - 091 -001/06.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1161/21.07.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП -гр. София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 1 174 117,89 лв. за 2013 г. и лихви за забава в размер на 340 657,39 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място касаторът сочи, че оспорения съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в нарушение на императивните разпоредби на Търговския закон. Цитира разпоредбата на чл. 185, ал. 3, изр. 3 от ТЗ, в която е предвидено, че „правото на глас по заложени акции се упражнява от акционера, освен ако в договора за залог е предвидено друго. В тези случаи чл. 473 не се прилага.“. В тази връзка счита, че чл. 185, ал. 3 от ТЗ изрично изключва приложението на чл. 473 от ТЗ, на който съдът се е позовал. Според касатора, приложение не може да намери и чл. 152 от ЗЗД, тъй като цитираната разпоредба от една страна не противоречи на чл. 185 от ТЗ, а от друга – общите правила на реалния залог по ЗЗД не могат да намерят приложение по отношение на специфичния залог на поименни акции, за който се прилагат специалните правила на ТЗ. Намира, че съдът не е съобразил приложимия по делото материален закон, в резултат на което не е установил фактическия състав и последиците на залога на поименни акции. Също така, касаторът излага съображения за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради факта, че съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните, като не е дал изрични указания относно фактите и обстоятелствата, за които страните трябва да проведат пълно и главно доказване твърди, че по делото липсва указание чия е доказателствената тежест за ангажирането на доказателства, релевантни за изхода на правния спор, каквито са книга на акционерите на „Б. Т. И. АД и временно удостоверение № 6/29.03.2013г., на които се ползват и двете страни по спора. Излага подробни съображения, че доказателствената тежест по делото е следвало да се понесе от ответника по спора. На трето място касаторът излага аргументи за необоснованост на решението. В тази връзка намира, че съдът неправилно приема констатациите на данъчния орган, без да анализира съществените факти и обстоятелства от значение за спора. В касационната жалба са изложени пространствени доводи, че РА е немотивиран и незаконосъобразен, като с него се цели облагане на дружеството без да се прилагат законосъобразно и обективно материалните и процесуалните разпоредби на данъчното законодателство. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, алтернативно в проведено открито съдебно заседание на 08.06.2021г., процесуалният представител на касатора адв. П., претендира връщане на делото на административния съд за ново разглеждане. Оспорва подадената частна жалба от директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика – гр. София.

От „Т. И. АД, представлявано от изпълнителния директор И. С., чрез адв. С. С. е депозирана и частна жалба, срещу определение от 26.10.2020г. по адм. дело 10258/2017г. на Административен съд – София – град, с което съдът е изменил решение № 3353 от 29.06.2020 г. по същото дело, в частта за разноските. В жалбата се твърди, че съдът неправилно и незаконосъобразно е приложил чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., вместо разпоредбите на Закона за правната помощ. Защитава тезата, че приложение е следвало да намери чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не чл. чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Претендира отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да се намали присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение до 450 лв.

Депозирана е и частна жалба от директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика – гр. София, срещу същото определение от 26.10.2020г. по адм. дело 10258/2017., с което се изменя присъденото с решение № 3353 от 29.06.2020 г. по същото дело, юрисконсултско възнаграждение от 23 271,18 лв. и е определено в размер на 14 074,32 лв. В частната жалба се сочи, че съдът неправилно и необосновано без да коментира изложените от страните основания за изменение на съдебното решение в частта на разноските се е произнесъл извън депозираните искания и незаконосъобразно е изменил размера на определеното юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди наличието на вътрешна противоречивост на съдебния акт. В тази връзка излага, че към датата на постановяване на решението по същество е в сила решение № 5419 от 08.05.2020г. постановено по адм. д. № 14384 по описа на 2019 г. на ВАС, с което се изменя чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.04.2004г., като липсва основание цитираната разпоредба да се прилага в редакцията й преди изменението. Излага подробни аргументи в жалбата. Претендира се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се присъди в полза на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 26 677,75 лв. за всяка съдебна инстанция.

Ответникът по касационната жалба и частната жалба и частен жалбоподател – директорът на Д. О. и данъчно-осигурителна практика – гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. В. поддържа частната жалба и оспорва касационната и частната жалби на „Т. И. АД. Излага подробните си съображения в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение възлизащо в размер на 26 677,75 лв. за всяка инстанция, ведно със заплатената държавна такса за касационното обжалване на определението за изменение на решението в частта за разноските в размер на 30 лв.

Ответникът по частната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София –чрез процесуалния си представител адв. П. изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, основателност на частна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика – гр. София и неоснователност на депозираната от „Т. И. АД частна жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № Р-22222516005747 - 091 -001/06.02.2017 г., издаден от Й. М. - орган, възложил ревизията и Й. Й.-Захариева - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1161/21.07.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП -гр. София при ЦУ на НАП, с който на „Т. И. АД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 1 174 117,89 лв. за 2013 г. и лихви за забава в размер на 340 657,39 лв., формирани в резултат от извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2013г. на основание чл. 78 от ЗКПО във вр. с чл. 16, ал. 3 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО със сумата в размер на 15 390 031,03 лв., представляваща неотчетени приходи от лихви до края на 2013г.

Ревизията на „Т. И. АД е извършена в изпълнение на решение № 1313/04.08.2016г. на директора на Дирекция „ОДПО“ - гр. София. С протокол № Р-22222516005747-ППД-001/09.09.2014 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на първото ревизионно производство.

Административният съд е описал подробно извършените в хода на ревизията процесуални действия и е приел за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че основната дейност на ревизираното дружество „Т. И. ЕАД /старо наименование „БРОМАК ИНВЕСТ“ АД/ е придобиване и управление на участие в други търговски дружества, инвестиции в Р. България и в чужбина, инвестиционно консултиране, сделки с недвижими имоти и др. В хода на ревизията след анализ на събраните доказателства ревизиращите установили, че през 2011 г. по силата на сключен договор за заем на 31.01.2011 г. ревизираното лице е предоставило заем на „Бромарк“ ЕООД, предоговарян с анекси от 18.02.2011 г., 18.07.2011 г., 30.12.2011 г., 19.10.2012 г., 24.10.2012 г., 29.10.2012 г., 21.12.2012 г., 05.02.2013 г., 14.02.2013 г., 10.04.2013 г. и 11.06.2013 г., при договорена годишна лихва в размер на 10%. Заемът е осчетоводен по счетоводна сметка 225 „Предоставени краткосрочни заеми“. След извършена проверка било установено, че през 2013 г. е имало остатък по заема. По договора за заем с „Бромарк“ ЕООД от 31.01.2011 г. и анексите към него са отчетени приходи от лихви в размер на 5 315 054,90 лв., изчислени до 03.04.2013 г. Установено е, че ревизираното дружество е отчело по дебита на сметка 221 „Инвестиции в дъщерни предприятия“ придобити 12 580 000,00 бр. акции от капитала на „Б. Т. И. АД на стойност 226 440 000,00 лв., като основание за извършените счетоводни записвания представляват два договора, сключени на 03.04.2013 г. между „Бромак“ ЕООД, в качеството на продавач и „Т. И. АД, в качеството на купувач, с предмет покупко - продажба на акции от капитала на „Б. Т. И. АД. След анализ на клаузите по сключените договори и представените документи във връзка с сделките с акции, приходните органи установили, че по първия договор от 03.04.2013 г., продавачът има право да прехвърли на купувача 4 250 000 бр. акции от капитала на „БРОМАК ТЕЛКОМ ИНВЕСТ“ АД, с номинална стойност 10 лв. всяка една, представляващи 10% от капитала на дружеството, срещу цена от 76 500 000,00 лв., която купувачът се задължава да заплати както следва: до 30.06.2013 г. сума в размер на 71 868 914,32 лв. и до 01.12.2017 г. останалата сума в размер 4 631 085,68 лв. Уговорено било, че прехвърлянето може да бъде осъществено до един месец след плащането на остатъка от сумата в размер на 4 631 085,68 лв., но не по - рано от края на м. 11.2017 г. В договора е предвидено, че считано от подписване на същия, всички рискове и всички ползи от собствеността върху акциите се прехвърлят на купувача, независимо, че собствеността върху акциите още не е прехвърлена. По втория договор от 03.04.2013 г., ревизиращите установили, че продавачът прехвърля на купувача собствеността върху 8 330 000 бр. налични поименни акции с номинал 10 лв., представляващи 49% от капитала на „Б. Т. И. АД, като договорената цена в размер на 149 940 000,00 лв. следва да бъде заплатена в срок до 30.06.2013 г. От него било установено, че акциите, предмет на продажбата, са материализирани във временно удостоверение № 6/29.03.2013 г. за 8 330 000 броя акции с номера от № 03 610 001 до № 11 940 000, но същото не е било представено. Страните са се договорили да положат прехвърлително джиро до 30.06.2013 г., съгласно което 28.06.2013 г., „Бромак“ ЕООД прехвърля в полза на „Т. И. АД собствеността и правата си по настоящето временно удостоверение № 6/29.03.2013 г. за 8 330 000 броя налични поименни акции с право на глас от капитала на „Б. Т. И. АД, като същото временно удостоверение се предава в държане на изпълнителния директор на „Т. И. АД - И. С.. Като представител на джиранта „Бромак“ ЕООД и на джиратаря „Т. И. АД се е подписал И. С.. Представено бил джиро за залог от 28.06.2013 г., по силата на което „Т. И. АД предоставя в залог на „Бромак“ АД акциите и правата си по временно удостоверение № 6/29.03.2013 г. за 8 330 000 броя поименни акции с право на глас от капитала на „Б. Т. И. АД, като същото временно удостоверение № 6/29.06.2013 г. се предава и се оставя в държане на „Бромак“ ЕООД. Съобразно включената в джирото уговорка до пълното и точно изпълнение на „Т. И. АД към „Бромак“ ЕООД произтичащи от договор за продажба на акции от 03.04.2013 г., правото на глас по заложените с настоящото заложно джиро акции по временно удостоверение № 6/29.03.2013 г. ще се упражнява от „Бромак“ ЕООД, освен ако друго не е уговорено между страните. Като основание за предоставения залог е представен договор за залог от 28.06.2013 г., сключен между „Т. И. АД, в качеството на залогодател и „БРОМАК“ ЕООД, в качеството на заложен кредитор. Предмет на договора за залог е обезпечаване на вземанията на „Бромак“ ЕООД от „Т. И. АД, възникнали на основание сключения договор за продажба на акции от 03.04.2013 г., по силата на който залогодателят се е задължил да заплати на „Бромак“ ЕООД останалата част от договорената цена на акциите или сума в размер на 4 631 085,68 лв. За обезпечаване на вземанията залогодателят учредява в полза на заложния кредитор реален залог на временно удостоверение № 6/29.03.2013 г.

Съгласно представено споразумение от 28.06.2013 г., сключено между „Т. И. АД и „Бромак“ ЕООД, ревизиращите установили, че страните са постигнали съгласие да уредят насрещните си вземания чрез прихващане. Установено е, че „Т. И. АД има вземане от „Бромак“ ЕООД в общ размер на 221 808 914,32 лв., произтичащо от договор за заем от 31.01.2011 г. и анексите към него, по силата на които „Бромак“ ЕООД, като заемател, дължи на „Т. И. АД, като заемодател, сума общо в размер на 221 808 914,32 лв., от които непогасена главница в размер на 208 075 104, 93 лв. и лихва за ползване на заемната сума, общо в размер на 13 733 809, 39 лв., начислена за периодите от 2011 г. до 03.04.2013 г, като начислените лихви за проесната година са в размер на размер на 5 616 134,52 лв. Извършеното прихващане е намерило счетоводно отражение при ревизираното лице на 28.06.2013 г. След прихващането салдото по заема, предоставен на „Бромак“ ЕООД е в размер на 0,00 лв. и заемополучателят няма повече задължение към „Т. И. АД. В счетоводна сметка 221 „Инвестиции в дъщерни предприятия“ на 28.06.2013 г. са заприходени като придобити 12 580 000 бр. акции от капитала на „Б. Т. И. АД, на стойност 226 440 000,00 лв.

Ревизиращият екип в изпълнение на дадените указания с решение № 1313/04.08.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София, е изискал от „Б. Т. И. АД - книга на акционерите, а от „Т. И. АД е изискано временно удостоверение № 6/29.03.2013 г., удостоверяващо собствеността върху акциите. Тези доказателства не са били представени на ревизиращите и в хода на повторната ревизия.

След извършена справка в Агенция по вписванията, ревизиращите са установили, че липсват данни „Т. И. АД да е вписан като акционер на „Б. Т. И. АД. Констатирано е, че промяната в състава на акционерите не личи от нито един от публикуваните документи на дружеството след 28.06.2013 г., изискващи изрично отбелязване на участващите акционери.

След извършен анализ на счетоводната отчетност на ревизираното дружество приходните органи установили, че липсват данни отчетената инвестиция по сметка 221, да се отчита съгласно регламентите на приложимите счетоводни стандарти СС 27 и СС 28 и липсват данни за извършени преоценки и обезценки на активите.

При тези факти приходните органи са приели, че липсват доказателства за това, че „Бромак“ ЕООД е прехвърлило на „Т. И. АД собствеността върху 12 580 000 бр. акции от капитала на „Б. Т. И. АД и неоснователно ревизираното лице е осчетоводило процесните акции, като придобити по сметка 221 „Инвестиции в дъщерни предприятия“. Възприет е извода, че „Бромак“ ЕООД в качеството си на заложен джиратар не би следвало да може да упражнява правата, които му дава притежаването на акциите, каквато уговорка е включена в съдържанието на джирото, тъй като това право следва да принадлежи единствено на техния титуляр, като не е представено и временно удостоверение. При ревизията е обоснован извода, че след като нито едно от дружествата, имащи отношение към процесните акции, не е представило доказателства за прехвърляне на собствеността върху тях и за това, че „Т. И. АД е вписан като акционер в капитала на „Б. Т. И. АД, то договорите за покупко-продажба на акции, залог и джиро създават правна привидност за възникнали задължения на ревизираното лице към неговия длъжник „Бромак“ ЕООД /заемополучател по договорите за заем/. Възприет е крайния извод, че целта на сключените договори е да се създаде привидно основание за възникване на парично задължение на „Т. И. АД към „Бромак“ ЕООД, с което ревизираното лице да прихване своите реални вземания към „Бромак“ ЕООД, произтичащи от договора за заем и анексите към него. Прието е, че сделките по продажбата на акции са лишени от всякаква икономическа логика, тъй като се пораждат единствено задължения за ревизираното дружество, т. е. правото на глас, произтичащо от акциите, остава в полза на „Бромак“ ЕООД и ревизираното лице има задължение за плащане, без реално да придобие участие в „Б. Т. И. АД.

Първоинстанционният съд е приел, че обжалвания РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. от ДОПК при спазване на изискванията за форма по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, като при ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

За да отхвърли оспорването на дружеството срещу процесния РА съдът е обосновал извод за материалната му законосъобразност. Според съда основният спорен въпрос по делото е сведен до това, дали правомерно е определен корпоративен данък за довнасяне за периодите от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. Прието е, че страните в производството спорят относно прилагането на закона. Съдът е изложил, че от съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства се налага извода, че фактическите констатации на органите по приходите са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи съответстват на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че ревизираното лице е отчело по дебита на сметка 221 „Инвестиции в дъщерни предприятия“ придобити 12 580 000,00 бр. акции от капитала на „Б. Т. И. АД на стойност 226 440 000,00 лв., като основание за извършените счетоводни записвания са два договора сключени на 03.04.2013 г. между „Бромак“ ЕООД, в качеството на продавач и „Т. И. АД, в качеството на купувач, с предмет покупко - продажба на акции от капитала на „Б. Т. И. АД. Предвид уговорките по сключените договори е прието, че ревизираното лице се задължава единствено да заплати посочената в тях цена, без реално да придобива договореното участие в капитала на акционерното дружество, а целта договори е създаването на привидно основание за възникване на парично задължение към „Бромак“ ЕООД, с което да прихване реални вземания към него по сключени заемни договори. Административният съд е акцентирал на обстоятелството, че прехвърлянето на собствеността върху една част от акциите - 4 250 000 бр. е уговорено в бъдеще, докато ревизираното лице е заприходило, като придобити всичките акции от капитала на „Б. Т. И. АД. Според съда, въпреки осчетоводяването на придобитите акции, като инвестиция в дъщерно предприятие, липсват данни, че инвестицията е отчетена съгласно регламентите на приложимия счетоводен стандарт СС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия и СС 28 - Отчитане на инвестициите в асоциираните предприятия. Прието е, че от ревизираното лице на са представени доказателства за изпълнена процедура по прехвърляне на акции от „Бромак“ ЕООД на „Т. И. АД. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ТЗ и е приел, че прехвърлянето на правото на собственост върху ценни книги, в случая поименни акции се извършва чрез джиросване от страна на кредитора на ценната книга и представлява едностранна формална сделка. Посочено е, че установената форма на валидност е писмено волеизявление на кредитора върху гърба на ценната книга или върху прикрепен към нея алонж, когато върху документа има отразени много волеизявления и няма място за повече отбелязвания. Въз основа на това съдът е обосновал извода, че в случая джирото от 28.06.2013 г. за прехвърляне на собствеността върху удостоверение № 6/29.03.2013 г. за 8 330 000 бр. акции с право на глас от капитала на „Б. Т. И. ЕООД и заложното джиро от 28.06.2013 г. представляват отделни листа, в които изрично е посочено, че представляват алонж към временното удостоверение № 6. На следващо място първостепенният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 473 от ТЗ и е приел, че заложното джиро има обезпечителна функция, която се изразява в гарантираната възможност на заложния джиратар да упражнява правата по ценната книга, когато трябва да реализира залога. По аргумент от чл. 152 от ЗЗД, съдът е приел, че обезпеченият кредитор не става титуляр на заложеното вземане, като той не придобива правото, материализирано в ценната книга, нито става собственик на самата ценна книга.

Административният съд е приел, че следва да бъде споделен извода на ревизиращите, че „Бромак“ ЕООД в качеството си на заложен джиратар не би следвало да може да упражнява правата, които му дава притежаването на акциите, каквато уговорка е включена в съдържанието на джирото, защото това право следва да принадлежи единствено на техния титуляр. Съдът е обосновал извода, че липсата на временното удостоверение на хартиен носител обезсмисля двете джира, представени от дружеството, тъй като само джирата нямат никакво правно действие без ценната книга, към която се отнасят. В подкрепа на този извод съдът е посочил, че продавачът изрично е поел ангажимент да съдейства по вписването на извършеното прехвърляне на собствеността на акциите в книгата на акционерите на „Б. Т. И. АД, която също не е представена в хода на ревизията и в съдебното производство. Административният съд е отбелязал и обстоятелството, че в Агенция по вписванията не са публикувани документи, от които може да се установи, че „Т. И. АД след 28.06.2013 г. е акционер на „Б. Т. И. АД. В подкрепа на изводите си първоинстанционният съд е изложил установеното при ревизията, че към момента на сключване на договорите за покупко-продажба на акциите „Бромак“ АД е свързано лице с „Т. И. АД по смисъла на §1, т. 3, б. „е“ от ДР на ДОПК, тъй като „Бромак“ ЕООД е притежател на 500 000 броя акции от капитала на ревизираното дружество.

Първостепенният съд е приел, като правилни и изводите на ревизиращите относно приходите от лихви в размер на 5 315 054,90 лв., начислени от „Т. И. АД до 03.04.2013 г. Прието е, че същите са начислени на база съществуващото вземане от „Бромак“ ЕООД по договора за заем от 31.01.2013 г. и анексите към него.

Административният съд е възприел крайния извод, че по аргумент на чл. 78 от ЗКПО във вр. с чл. 16, ал. 3 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО с РА правилно е определен договореният лихвен процент в размер на 10% уговорен с договора от 31.01.2011 г., изчислен на база 365 дни в годината., в резултат на което законосъобразно органът по приходите е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя със сумата в размер на 15 390 031,03 лв., представляваща изчислените приходи от лихви за 2013г.

Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по следните съображения:

Видно от приложеното по делото се налага изводът че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 3 от АПК за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, като в тази връзка липсват каквито и да е било указания.

Изложеното има за последица неизясняване на спорните по делото въпроси от фактическа страна и в този смисъл необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно основния спорен момент налице ли е прикрито погасяване на действителни задължения, чрез привидно прихващане.

В тази връзка основателен е и доводът на касатора, че, съдът не е посочил по делото чия е доказателствената тежест за ангажирането на доказателства, релевантни за изхода на правния спор, каквито са книга на акционерите на „БРОМАК ТЕЛЕКОМ ИНВЕСТ“ АД и Временно удостоверение № 6/29.03.2013 г. Това са документи, на които и двете страни по спора се позовават - ответникът твърди, че същите не отразяват прехвърлянето на акциите от капитала на „БРОМАК ТЕЛЕКОМ ИНВЕСТ“ АД в полза на „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, а жалбоподателят твърди обратното.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението.

Като е решил правния спор по същество, при неправилно разпределение на доказателствената тежест и обосноваване на решението с доказателства, несъбрани по делото, съдът е допуснал процесуални нарушения, налагащи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане съдът следва да спази разпоредбата на чл. 170, ал. 3 АПК, като укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, след което да се дадат и указания за ангажиране на съответни доказателства.

Предвид изхода от делото, настоящата съдебна инстанция счита, че не следва да се произнесе и по въпроса с присъдените разноски, тъй като същите са обвързани с решението по главния спор, предвид което следва да се отмени обжалваното определение и да се върне за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3353 от 29.06.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 10258/2017 г.,

ОТМЕНЯ Определение от 26.10.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 10258/2017 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд.

Решението и определението не подлежат на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мадлен Петрова

/п/ Мария Радева