Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 3011/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. И., срещу Решение № 245/22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 236/2023 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-29002921006648-091-001/14.10.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП, в частта му, потвърдена с Решение № 421/03.04.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 15 вр. чл. 16, ал. 1 и чл. 78 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е извършено допълнително увеличение вследствие на преобразуване на данъчния финансов резултат на „Стомана - Индъстри" АД със сума в размер на 28 210 927,48 лева за финансовата 2015 г., и данъчната администрация е осъдена за разноски.

касационната жалба се съдържат доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при формиране на извода за необходимост от прилагане на индикатор ВОА, вместо приложения от РЛ ВОР и ВП, от ревизиращият екип е взет предвид вида на стопанската дейност на РЛ и значението ѝ за групата. Твърди, че предложеният подход за изчисление на индикатора на нетната печалба на база общи разходи е в противоречие с представената от дружеството документация, както и с разпоредбите на Ръководството на ОИСР. В обобщение счита, че ангажираните в хода на ревизията доказателства не опровергават констатациите в РА. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и за държавна такса.

Ответникът – „Стомана-Индъстри” АД, притежаващо ЕИК 113509219, чрез пълномощника адв. Й., в писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Моли за оставяне без разглеждане на жалбата, а в условията на евентуалност моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. В съдебно заседание се представлява от адв. Й. и адв. Я..

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Перник е бил РА № Р-29002921006648-091-001/14.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, в частта му, потвърдена с Решение № 421/03.04.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 15 вр. чл. 16, ал. 1 и чл. 78 от ЗКПО е извършено допълнително увеличение вследствие на преобразуване на данъчния финансов резултат на „Стомана - Индъстри" АД със сума в размер на 28 210 927,48 лева за финансовата 2015 г.

Съдът е установил от фактическа страна, че ревизираното дружество е част от корпоративната група „Виохалко", като това холдингово дружество е установено в Белгия и същото притежава 99% от капитала на „Стомана-Индъстри" АД. През ревизирания период дружеството извършва множество сделки със свързани лица, част от групата „Виохалко”, от които закупува заготовки, скрап и маркетингови услуги. Извършен е анализ на риска, при който се приема, че рисковите фактори, установени в рамките на ревизионното производство, са свързани с това, че от страна на дружеството за периода 2015 година същото реализирало счетоводна загуба, а също така и че юридическото лице е част от дружество-майка, чието седалище се намира в Брюксел и на трето място, че са установени търговски сделки, които са свързани с продажба и с покупка към и от свързани лица. Органът по приходите приема, че в случая гореописаните сделки, които ревизираното дружество е осъществявало през ревизирания период, не могат да бъдат разглеждани по отделно, а следва да бъдат агрегирани и да се разглеждат като една обща сделка. Направил е извод, че най-подходящият метод, който следва да се използва е методът на транзакционната нетна печалба. Ревизиращите са приели, че изчисленията на интерквартилния обхват на средно претеглената норма на нетна надбавка - възвръщаемост на общите активи на приетите като съпоставими 6 дружества и средно претеглената норма на нетна печалба на ВОА на ревизираното дружество за 2015 е както следва: Минимум: -3,09% Долен квартил: -0,76%

Медиана: 2,42%

Горен квартил: 8,10%

Максимум: 27,96%

„Стомана - Индъстри" АД: -5,17%.

С оглед на изложеното ревизиращите са приели, че за данъчни цели загубата на ревизираното дружество за периода на настоящата ревизия следва да бъде преобразувана колкото е необходимо за коригиране на тези несъответствия като по този начин се гарантира, че принципът на независими пазарни отношения е изпълнен, като ревизиращият екип приема, че с коригирането на резултата на дружеството до размера на изчисления долен квартил се постига установяването на такива резултати, каквито съществуват между независими предприятия в съпоставими сделки при съпоставими условия.

По делото е била назначена и приета съдебно-икономическа експертиза.

Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съдебния състав приемайки метода за трансферно ценообразуване по отношение на всяка група от извършени сделки, органът по приходите е нарушил разпоредбата на чл. 62 от Наредба Н-9 от 2006 г. Според съда избраните от страна на РЛ методи са правилни, което се подкрепяло и от заключението, дадено от вещото лице. Приел е, че правилно е използван индикатора на ВОР, доколкото използвайки ВОА, няма как да се изчисли/определи правилно, кой актив за коя трансакция е ползван и в каква степен, за разлика от нормата на ВОР, което от своя страна позволява в максимална степен да се определи и процентният показател относно резултатите, реализирани от сделки със свързани лица и от сделки, реализирани с несвързани лица. Съдът е стигнал до извод, че предпоставките за коригиране на финансовия резултат на акционерното дружество не са доказани. При тези мотиви е отменил процесния РА.

Съобразявайки задължението си по чл.218, ал.2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Решението е обосновано и правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 изр. второ от АПК.

Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Правният спор се свежда до това дали е основателна извършената корекция на декларирания счетоводен финансов резултат за отчетната 2015 г., извършена на основание чл. 15 от ЗКПО, във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и чл.78 от ЗКПО, увеличен със сума в размер на 28 210 927,48 лв.

Правилно и при правилно разпределена доказателствена тежест съдът е приел, че от страна на административния орган не са доказани предпоставките за коригиране на финансовия резултат на дружеството.

Обосновани са изводите на съда, че не е налице една от предпоставките, за да се премине към агрегиране на дадени сделки, а именно взаимосвързаността или последователността на сделките да води до възпрепятстване или значително затруднение за извършване на анализ на тези сделки по отделно. В дoкyмeнтaцията, представена от страна на РЛ, е дадена информация, досежно осъществените сделки със свързани и несвързани лица. Процесните сделки, свързани с основната дейност на дружеството, изразяващи се в покупката и продажба на продукция, на заготовки и препродажба на същите, действително се намират в особена взаимовръзка, но предвид наличието на достатъчна конкретна и изчерпателна информация, съдържаща се във фактурите, издадени във връзка с тях, може да се заключи, че това не би довело да възпрепятстване или затрудняване на осъществяването на анализ на всяка от тях по отделно.

Приложимостта на посочената разпоредба на чл. 15 от ЗКПО също така изисква да е извършен анализ на конкретни сделки, реализирани от РЛ, при който анализ да се установят конкретни търговски взаимоотношения между ревизираното дружество и свързаните с него лица и именно те са да довели до резултат, различен от този, който би възникнал при същата сделка, но при спазване на принципа за независимите пазарни отношения. В настоящият случай органът по приходите не е изследвал нито една конкретна сделка между РЛ и дружествата, за които се твърди, че са свързани лица.

От друга страна, в чл. 7 от Наредба № Н-9 от 2006 за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредбата) е въведена йерархия на методите за определяне на пазарните цени. Като в чл. 7 от Наредбата са посочени трите традиционни методи, чиято приложимост трябва да бъде изследвана първо - методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени и методът на увеличената стойност, а в чл. 9 от Наредбата е предвидено, че едва когато тези методи не могат да доведат до резултат, който да съответства на целите, регламентирани в чл. 4, то едва тогава биха намерили приложение нетрадиционните методи, а именно методът на транзакционната нетна печалба и методът на разпределената печалба. Така предвиденото изискване за йерархичност е задължително, до какъвто и извод е достигнал първоинстанционният съд.

Съгласно чл. 62 от Наредбата органът по приходите започва анализа на определените цени, като следва избрания от задълженото лице метод. Едва когато органът по приходите установи, че избраният от задълженото лице метод не води до резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, той прилага метод, който съответства на целта по чл.4.

Приемайки метода за транзакционната нетна печалба по отношение на всяка група от извършени сделки, органът по приходите е нарушил цитираната разпоредба на чл. 62 от Наредбата.

В обобщение правилно е приел съдът, че са нарушени материалноправните разпоредби на закона, тъй като от една страна административният орган е предприел подход, който в настоящия случай не намира приложение, а именно да агрегира всички извършени от страна на РЛ сделки в една обща и от друга страна не е зачел избраният от страна на РЛ метод за всяка една отделна група транзакции, като е променил същия, а заедно с него и индикаторът и също така не е извършил съответен съпоставителен анализ между конкретни сделки, каквото изискване се поставя с Наредба № Н-9 от 2006 г.

По изложените аргументи настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е отменен процесния РА, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски:

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски в размер на 80 459,58 лв. предвид представения списък с разноски и доказателства за понасянето им.

Водим от горното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 245/22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 236/2023 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Стомана-Индъстри” АД, притежаващо ЕИК 113509219, 80 459,58 лв. (осемдесет хиляди четиристотин петдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки), представляващи разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА