Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 3104/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Джуник ЕООД срещу решение № 7929/18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1752/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-22221220008190-091-001/31.03.2022 г., на ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за периода от 01.11.2019г. до 31.10.2020г. по доставки от Елан ЕООД и П. М. ЕООД в общ размер на 161 615,05 лева и са определени лихви за забава в размер на 28 846,40 лева, както и допълнително са установени данъчни задължения по ЗКПО за данъчен период 2019г. в размер на 4 279,21 лева и лихви за забава в размер на 759,62 лева.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК.

О. Д. на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявената жалба за неоснователна, а административният акт за законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Административен съд София-град е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Спорен момент се явява отказаното право на приспадане на данъчен кредит по доставките от ЕЛАН ЕООД и ПРАЙМ МУВЪР ЕООД за периода от 01.11.2019 г. до 31.10.2020, както и увеличеният финансов резултат по ЗКПО за 2019 г. Видно от РА, касаторът е закупувал месо през ревизирания период само от ЕЛАН ЕООД, като ревизиращите органи са приели, че реални доставки на месо не е имало поради липса на кадрова и материално-техническа обезпеченост на дружеството, както и липса на осчетоводяване в дневниците за покупки от страна на ЕЛАН ЕООД на извършените вътреобщностни придобивания и доставки от дружества от страни в ЕС.

Налице са множество доказателства (инвойси за закупуване на месото от ЕЛАН ЕООД, банкови плащания от ЕЛАН ЕООД към доставчиците му, ЧМР-та за получената стока (месо), търговски документи и др.) за произхода на стоките, продадени от ЕЛАН ЕООД, от които е видно, че месото е закупувано от негови контрагенти в ЕС, транспортирано е до България и е разтоварено в складове на ФИОРЕ ЕООД. От същите складове на части то е доставяно на касатора. Доказателства за това са представени още в хода на ревизията (Договор между ЕЛАН ЕООД и ФИОРЕ ЕООД от 09.05.2019 г. за съхранение на замразено месо). В допълнение декларираният ВОП от страна на жалбоподателя не е оспорен от данъчните органи.

Доставките, извършени от ПРАЙМ МУВЪР ЕООД са във връзка със сключен Договор за управление, приемо-предавателни протоколи, фактури към тях и граждански договори между ПРАЙМ МУВЪР ЕООД и М. П. Д., а именно лицето, което фактически е извършвало работа за касатора, придружени от сметки за изплатените суми по тях. Ревизиращите органи са направили извод, че тъй като липсва точна конкретизация на извършваните дейности в протоколите и Договора за управление, услугите, които са предоставяни се явяват неустановени, на база на което са счетени за нереални и не е отпуснат данъчен кредит. Като допълнителен довод в тази насока е и направеното заключение от ревизиращите, че сумите, които касаторът е следвало да заплаща на дружеството, предоставящо управленските услуги, са изплащани по банкови сметки на друго дружество - АЛДЕРИТ ЕООД, а доказателства за прихващане на задължения, както и предварителни договори не са представени в хода на самата ревизия.

Извършеното увеличение на финансовия резултат по ЗКПО е в резултат на констатациите за липса на реални доставки от ЕЛАН ЕООД, липса на реално извършени разходи за ремонт на МПС, както и корекцията на категорията на амортизируемите активи на дружеството и съответно и на данъчните амортизации.

В хода на първоинстанционното производство е извършена и съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е направило заключение, че не става ясно дали доставяното месо от ЕЛАН ЕООД е прясно или замразено, че не са налице документи за пряк санитарен контрол и не е ясен произходът на месото, както и мястото на доставка. Липсва реквизитът предмет във фактурите с доставчик ЕЛАН ЕООД, разфасовки, вид месо, както и липсват данни за хладилен или друг превоз. Експертът не е установил и мястото на съхранение на месото, като е направил извод, че касаторът не разполага със собствена база за съхранение на количествата, които са изисквали такава. По отношение на доставките на услуги от ПРАЙМ МУВЪР ЕООД, вещото лице е направило извод, че и там реквизитът предмет липсва, тъй като от предоставените му документи не ставало ясно къде, в кой от обектите, колко време и какво точно е правено от ПРАЙМ МУВЪР ЕООД.

Видно от съвкупността на доказателствата по делото, по отношение на сделките с доставчиците ЕЛАН ЕООД и ПРАЙМ МУВЪР ЕООД са налице всички необходими документи, от които може да се направи извод за реалност на извършените доставки, а именно фактури, касови бонове, договори, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, от които може да се индивидуализират стоките, а именно самата стока, количество, мярка, ед. цена, имена на лицата, приели и предали стоката с подпис на същите. Нещо повече, допълнително са представени и ЧМР-та, инвойси и други търговски документи, от които може да се извод за реалност на извършените доставки.

Недопустима е практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуалноправни и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Следва да се посочи още, че при доставката на стоки не се изисква наличието на персонал, съответно изводът за реалност на самата доставка не може да бъде обусловен от наличието/липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците. В случая е необходимо да се установи дали получателят разполага със същата и съответно доказателства за разпореждане със стоката или влагането й в определена продукция или обекти.

За да се твърди липса на доставка следва да се докаже, че доставчиците не са разполагали със съответната стока, респ. не са се разпоредили с нея и същата не е използвана от ревизираното лице в дейността му. В настоящия случай предмет на процесните фактури са родово определени вещи и за да бъде изпълнена престацията по тях, същите следва да бъдат индивидуализирани, което може да стане по взаимно съгласие на страните или чрез предаване.

По отношение на доставките от ЕЛАН ЕООД, наличието или липсата на документи за ветеринарен и санитарен контрол няма общо с това дали са налице реални доставки, или не. Тези документи са съпътстващи и съгласно Директива 2006/112/ ЕО, тяхната липса не е основание данъчният орган да откаже правото на приспадане на данъчен кредит.

Представен е и договор между ЕЛАН ЕООД и ФИОРЕ ЕООД, относно съхранението на месото. От своя страна ЕЛАН ЕООД е внесъл по ВОП същото месо на територията на България. Ответникът, в нито един момент, не оспорил доводите за наличие на осъществен от ЕЛАН ЕООД ВОП на месо и възможността на същото дружество да съхранява тази негова стока в складовете на ФИОРЕ ЕООД.

Относно доставките от ПРАЙМ МУВЪР ЕООД, към фактурите са предоставени и протоколи за предаване на работата по сключения договор, от които е видна индивидуализацията на извършените услуги. В случая става въпрос за договор за управление на цялата търговска дейност. Не би могло да се очаква отчитането по договор за управление да става по часове на работа на ден, място и вид на извършените дейности.

Отказът на правото на приспадане следва да бъде аргументиран с категорични доказателства, а не с необосновани съмнения, почиващи върху твърдяна липса на счетоводната отчетност във връзка с отразените продажби, в противоречие с налични и събрани по делото доказателства.

От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА.

Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 11 114 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на 1 т. 6 от ДР на АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7929/18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1752/2023 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221220008190-091-001/31.03.2022 г., на ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на[Фирма 2], ЕИК 205474513, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], представлявано от А. П. И. сумата от 11 114 лв. /единадесет хиляди сто и четиринадесет лева/, разноски за две инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ