О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1264

София, 19.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4020 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Е. П. В. ЕАД [населено място], представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС Р., А. и Ш., чрез процесуалния представител адвокат Банков против въззивно решение № 803 от 29.06.2023г. по в. гр. д. № 1155 по описа за 2023г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 1081 от 31.03.2023г. по гр. д. № 511/2023г. на РС Варна, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Може ли съдът да основе решението си, по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, ако не са посочени от ищеца в исковата молба, нито заявено от него по-късно, включително до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство? Твърди противоречие на въззивния акт с постановени решения по гр. д.№ 5857/2014г. на ІV г. о. и гр. д.№ 1008/2012г. на ІV г. о., 2. Когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с доклада, длъжен ли е въззивният съда да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими доказателства, което са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания? В хипотеза на - отсъствие, непълнота или неточност на доклада – може ли въззивният съд да приеме за установено нещо различно по фактите едва с постановеното от него решение, без да даде възможност на страните да ангажират относимите за делото доказателства съобразно разпределението на тежестта на доказване? 3. Следва ли задължително договорът за управление, сключен между търговското дружество и орган за управление, да съдържа конкретни стопански задачи, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.328, ал.2 КТ? Допустимо ли е подобни стопански задачи да са посочени в друг документ? Касаторът счита, че така въпросът е разрешен от възззивният съд в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр. д.№ 4350/2018г. на ІV г. о. 4. „Следва ли възнаграждението на новоизбрания член на УС задължително да е обвързано с изпълнение на бизнес-плана на дружеството, както и да е предвидена персонална отговорност за него прие неизпълнението му, за да се счете че е налице връзка между бизнес-плана и сключения с новоизбрания член на УС договор за управление, съответно че на него са възложени конкретни стопански задачи и това да е обуславящо правото по чл.328, ал.2 КТ?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Ц. В. Н., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че част от поставените въпроси са несъотносими, а всички са разрешени в съответствие с установената практика. По същество счита акта за правилен. Представя адвокатско пълномощно, от което е видно, че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата и желае съдът да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение, което да присъди.

Въззивния съд е счел за основателни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, като е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, заемал длъжността „началник отдел” в „Център за обслужване на клиенти-Запад“, извършено със заповед № 52 от 18.11.2022г., на основание чл.328 ал.2 КТ - поради сключване на договор за управление на предприятието от 23.09.2021г. /Уволнението му е извършено в деня, в който е бил възстановен на работа, след отмяна от съда на предходна уволнителна заповед на работодателя, издадена на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ/. Обсъждайки подробно вменените на ищеца с длъжностната му характеристика трудови функции и задължения, въззивния съд е приел, че доколкото той следва да организира, ръководи и контролира цялостната работа на центровете за обслужване на клиенти на компанията от групата „Е. П. , в седем града, в С. Б. включително и да отговаря за въвеждането и поддържането на информационната система с основни данни на клиентите на компанията, то – към релевантният момент, 18.11.2022г., същият е бил част от ръководството на предприятието, по смисъла на §1, т.3 ДТ на КТ. Решаващият мотив на въззивният съд за да отхвърли иска е, че сключеният договор за управление на който се е позовал работодателя /договор от 23.09.2022г.,който след освобождаването на един от членовете на УС, „Е. П. В. ЕАД [населено място], представлявано от председателя на Надзорния съвет е сключил с Р. Ш., като нов член на УС/, не отговаря на условията на чл.328, ал.2 КТ, разяснени в установената съдебна практика. Това е така, защото сключеният договор е с бланкетен характер и не съдържа никакви конкретни стопански задачи, които да са възложени в тежест на новоизбрания член на УС, изпълнението на които да оправдава правото му да извършва едностранни промени в подчинения му екип с ръководни функции. Такива задачи се съдържат в одобрения впоследствие с решение на УС от 27.09.2022г. „бизнес план за 2022г.-2024г.“, но няма установена връзка между този план и избирането на Р. Ш. за член на УС. Още повече, че в договора за управление не е упоменато той да съдържа приложение, което да е част от него /съответно не е посочено бизнес планът да е част от подобно приложение/. По делото липсват и доказателства възнаграждението на управителя по договора за управление от 23.09.2022г. да е обвързано от заложените в бизнес плана финансови резултати, няма и доказателства – да е предвидено управителят да носи каквато и да е икономическа отговорност за неизпълнението им.

Имайки пред вид мотивите на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, доколкото за първите два от тях не може да се приеме, че са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, т. е. не отговарят на изискването за общо основание за допустимост, а за всички – не е налице посоченото от касатора специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК - противоречие с цитираната практика на ВКС. Съображенията:

Първият въпрос не е от значение за изхода на спора и не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, защото съдържа условие /че съдът е основал решението си на факти, които не са посочени от ищеца в исковата му молба/, което не е отговаря на фактите. В случая, в исковата си молба ищецът е твърдял, че „не са налице законовите предпоставки“ на посоченото от работодателя основание. Оспорил е факта на сключване на договор за управление, доколкото такъв не му е бил връчен. Заявил е, че „същият не съответства на нормативните изисквания и на задължителната съдебна практика“. Когато ищецът общо се е позовал на липса на законовите изисквания, така както са изяснени с установената съдебна практика, за конкретното основание, въз основа на което е прекратено трудовото му правоотношение, при преценката си за законосъобразност, съдът следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с това конкретно основание. В този смисъл, ако съдът изпълни това свое задължение, не може да се приеме, че той е излязъл извън предмета на спора, очертан с исковата молба. Доколкото нормативните изисквания са ясни, а съдебната практика – публична и служебно известна на съда, детайлна конкретизация не се изисква.

Идентични са мотивите за несъответствние с изискванията за общо основание за допустимост, изяснени в т.1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и относно втория поставен въпрос. Цитираната от касатора съдебна практика е приложима в случаите, когато съдът е констатирал /а не само страната е твърдяла/, че действително са допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с доклада по делото. Когато непълнота или неточност на доклада и дадените указания /каквото е условието в поставения въпрос/ няма, въззивният съд като инстанция по същество дължи произнасяне по спора.

Третият и четвъртият от поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика. Нормата на чл.328, ал.2 КТ изисква единствено представяне на договор за управление на предприятието. Наличието на бизнес-план, посочване на конкретни стопански задачи и обвързаност на възнаграждението на представителя на дружеството с изпълнението на бизнес-плана, касаещ дейността на дружеството, са изисквания, доразвити със съдебната практика, за да се гарантира добросъвестността при прилагане на процесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ, с оглед реализиране на заложената в него цел. Посоченото основание се прилага само за уволнението на ограничен кръг служители /които са от ръководството на предприятието/ и с цел – да се осигури изпълнението на възложените на управителя, с договора за управление, задачи за успешно управление на стопанската дейност и за изпълнението на възложената бизнес програма. Ако подобни задачи и програма - се установи, че не съществуват или съществуват, но не са част от договора за управление и не са обвързани с поведението на управителя /както е в настоящия случай /, то се обезсмисля приложението на основанието, защото не може да се изпълни целта на закона.

С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК и като съобрази, че ответната страна е представила доказателства за осъществено процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, на основание чл.38, ал.2 ЗЗД, съдът следва да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Съобразявайки обстоятелството, че е налице изготвен и представен подробен отговор на касационна жалба /състоящ се от 8стр./, в който са обсъдени всички доводи в касационната жалба и изложението към нея, както и че производството се развива по реда на чл.288 ГПК, като съдът в закрито заседание преценява единствено наличието на предпоставки по чл.280 ГПК, което производство не се отличава с висока фактическа и правна сложност, настоящият съдебен състав намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата от 800лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 803 от 29.06.2023г. по в. гр. д. № 1155 по описа за 2023г. на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА„Е. П. В. ЕАД [населено място], ЕИК: 204146759, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС Р., А. и Ш., с адрес на управление: [населено място], [улица], В. Т.-Г да заплати на адвокат П. М. М., ЕГН [ЕГН] сумата от 800лв./осемстотин лева/, адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :