Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, № 377/19.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.4064 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. срещу решение №.2711/26.05.23 по г. д.№.5192/22 на СГС, ІІ Д с., в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.685/1.02.22 по г. д.№.44760/20 на СРС, 174с., предявеният от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в престъпление ведно с лихви е отхвърлен за разликата над 8000лв. до 25000лв. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли се за отмяната му и уважаване на иска в пълен размер ведно с лихви и присъждане на разноски.

Прокуратурата на Р. Б. оспорва жалбата.

С определение №.1622/3.04.24 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос във връзка с критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. Понятието „справедливост” не е абстрактно. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички конкретни обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да ги посочват и указват значението им за размера на вредите. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда, отражение върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, причиняване на здравословни увреждания. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията; предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД той трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетението за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им. При определяне на обичайните вреди според общовалидния обществен критерий за справедливост съдът не прилага субективни виждания, а отразява общите схващания на даден етап от общественото развитие, като по-тежките по характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения /ППВС 4/68, ТР №.3/22.04.05, ОСГК, реш.№.832/10.12.10 по г. д.№.593/10, ІV ГО, реш.№.321/26.11.14 по г. д.№.2516/14, ІV ГО и др./

По основателността на касационната жалба:

По делото е безспорно, а се установява и от събраните доказателства, че:

- на 3.11.08 ищецът /заедно с Ю. Х. Д./ е бил привлечен като обвиняем /с постановление от 3.11.08 по ДП №.1908/08, 04 РУ [населено място] - за това, че на 15.06.05 пред надлежен орган на власт е набедил в престъпление В. А. Ц., следовател в ССлС (в жалба изложил твърдение, че следователят е поискал подкуп от Ю.Д.), като е знаел, че е невинен, и набеденият е привлечен към наказателна отговорност на 17.01.07 с постановление на следовател от НСлС - престъпление по чл.286 ал.2 вр. ал.1 пр.1 НК/ и разпитан, предявени са му били материалите по разследването и му е била наложена мярка за неотклонение „подписка“;

- с окончателно решение от 04.04.13 по внохд №.4808/12 Софийски градски съд е потвърдил осъдителна присъда на Софийски районен съд по нохд №.14195/08 - в частта, с която, обвиняемият е признат за виновен и осъден на наказание 2 години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от 4г. на основание чл.66 ГПК, и я е изменил в частта, с която е осъден кумулативно на наказание „обществено порицание“ /отменяйки го/, и в частта, касаеща размера на присъдено по гражданския иск обезщетение - като го е увеличил от 4000лв. на 70 000лв.;

-с решение №.445/20.01.14 по к. н.д.№.1554/13 на ВКС, III НО, производството по делото е възобновено, решението на СГС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд;

- с присъда №.188/01.07.14 по внохд №.587/14 на СГС, IV в. с., първоинстанционната осъдителна присъда на СРС е отменена, ищецът /както и другият обвиняем/ е оправдан по повдигнатото му обвинение и гражданският иск е отхвърлен;

- с окончателно решение №.239/17.09.15 по к. н.д.№.1418/14 на ВКС, I НО, оправдателната присъда е оставена в сила;

- във връзка с воденото наказателно производство /след постановяване на окончателното решение на СГС от 4.04.13/ на 24.04.13 в полза на следователя В.Ц. е бил издаден изпълнителен лист, срещу Д. Д. е било образувано изп. дело №.20137900400775 по описа на ЧСИ Р.М. за вписване на възбрана, такава е наложена върху притежавани от него 1/2ид. ч. от еднофамилна жилищна сграда и от дворно място; насрочен е бил и опис; впоследствие производството по и. д. е прекратено /предвид реш. №.445/28.01.14 по нохд №.1554/13, ІІІ НО, с което е отменено решението на СГС, въз основа на което е издаден изпълнителния лист/ на основание чл.433 ал.1 т.4 ГПК с влязло в сила на 20.02.14 постановление от 11.02.14.

В първоначалния период на наказателното производство ищецът говорел за него с притеснение, но изглеждал спокоен и уверен в позитивния изход на ситуацията. През годините, обаче, усещането му за тревога нараствало и ескалирало до стрес и паника. Докато в началото производството било част от разговорите му със св.А. /негов близък приятел/, впоследствие то се е превърнало в тяхна единствена тема; основна тема на разговор било и в семейството му. След като се консултирал с приятели юристи, Д.Д. започнал да се притеснява, че срещу него е застанал следовател, граждански ищец, частен обвинител, прокуратура, а той дори не е извършил това, за което е обвинен. Приемал тежко случващото се, видимо бил подложен на огромен стрес и това се отразило и на професионалния му живот /неглижирал професионалните си задължения, тъй като съзнанието му било обзето изцяло с производството/. Тъкмо бил започнал свой собствен частен бизнес /след като преди това е бил финансов директор на кооперации, последно на „Шел“/, но загубил спокойствието си и не можел да продължи да работи. По това време съпругата му не работела. Изпаднали във финансово затруднение. През този период загубил тегло, имал проблеми със съня и стоматологичното здраве, подуване на лимфни възли. Бил изчел целия Наказателен кодекс /НК/ и следял всички дела; през нощта се будел, четял НК, бил обсебен от делото и се борел със зъби и нокти да направи каквото зависи от него, за да се реши благоприятно. На втората инстанция, след първата присъда, ищецът вече не можел да си позволи адвокат и след като бил изчел всичко, започнал сам да се защитава. Най-голям шок изживял, когато разбрал за окончателната присъда, с която се увеличавала и паричната сума, която трябвало да плати - непосилна и извън стандартите за България. Най-тежкото време за него и семейството му било, когато имало реална опасност да останат на улицата заради образуваното срещу него изпълнително производство. Това водело до семейни скандали и влошени отношения със съпругата му. Притеснявали се, че ще им бъде отнето единственото жилището. Криели от детето огледи, извършвани от съдебния изпълнител, изпращали го при баба му, не могли да празнуват рождените му дни от първи клас до гимназията /когато започнало производството, детето било на 6г. и 7м., а като завършило – в гимназията, през цялото му детство Д.Д. изцяло е бил изключил/, искали пари от приятели, които ги подпомагали финансово за посрещане на ежедневни нужди. Ищецът бил сринат. Всички тези неща го променили; от отговорен и емоционално силен човек, се превърнал в такъв, на който семейството му не може да разчита; станал по-лабилен, по-неуверен; все още не е успял да възстанови професионалните си ангажименти и дейности в нивата, на които са били преди да наказателното производство /св.А., св.А./.

При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Спорен е въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение. Настоящият състав намира, че в резултат на висящото наказателно производство ищецът е търпял психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца – бил стресиран, обезкуражен, постепенно изпаднал в паника, загубил съня си, отслабнал, бил обсебен от делото, по което в един момент бил принуден и сам да се защитава поради липса на средства, всячески се стараел да направи необходимото, за да има позитивен за него резултат, като знаел, че е невинен. Променил се и начина му на живот-не можел вече да работи, тъй като съзнанието му било изцяло заето с производството, а тъкмо бил започнал частен бизнес; семейството му изпаднало във финансово затруднение и трябвало да искат пари от приятели дори за ежедневни нужди; отношенията със съпругата му се влошили, започнали скандали; живеел в страх да не загубят единственото си жилище предвид образуваното срещу него изпълнително производство след първата окончателна присъда; пропуснал цялото детство на детето си, тъй като бил фокусиран в търсене на изход от ситуацията; притесненията му преминали в стрес, паника и отчаяние, че не е способен да осигури на семейството си сигурност, стабилност и запазване на дома; бил принуден поради липса на средства сам да се защитава.

При определяне на дължимото обезщетение и в съответствие с отговора на правния въпрос, даден по-горе, съдът отчита и голямата продължителност на негативното засягане на правата на личността /7 години/, тежестта на престъплението, ангажиращо сериозна наказателна отговорност с наказание „лишаване от свобода“, и вида му /обвинението е във връзка с подадена жалба от ищеца, който се е оплакал от корупционна практика/, обстоятелството, че делото е преминало през досъдебна и съдебна фаза, в това число при постановена първоначална окончателна осъдителна присъда, впоследствие отменена едва предвид постановеното възобновяване на наказателното производство, чистото съдебно минало на ищеца, който е неосъждан. Същевременно, следва да се отчете й, че заедно с признаването за виновен и осъждане на наказания по НК, именно във връзка с повдигнатото от прокуратурата обвинение, срещу Д.Д. е бил уважен и граждански иск в значителен размер /70 000лв. с лихви от 15.06.05 до изплащането/. Това е причинило допълнителен психически товар, напрежение и притеснения как ще бъде платена тази голяма сума, респективно страх от евентуално принудително изпълнение за събирането й, от образуваното за това изпълнително производство и предприетите по него действия, в това число огледи, от невъзможността да осигури спокойствие и финансова обезпеченост на семейството си и нормално детство на детето си, което е и пропуснал, концентрирайки се в борбата да бъде оправдан, възрастта на ищеца /на 37г. при започване на производството, през чиято продължителност е бил в активна работоспособна възраст и глава на семейство/. Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетение. Същевременно съдът отчита и, че е наложена най-леката мярка за неотклонение /“подписка“/, както и че за период от около 6м. срещу ищеца е било висящо и наказателно производство по чл.210 НК /прекратено на 23.12.08-това, заради поискан в което подкуп е подал и сигнал срещу следователя, който, след първоначално осъждане, в крайна сметка е бил оправдан и това е било повод за започване на процесното наказателно производство за набеждаване/. Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че с оглед критериите на чл.4 ЗОДОВ, чл.52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвредата на процесните неимуществени вреди трябва да се присъди цялата претендирана сума – 25000лв., ведно със законна лихва от 17.09.17г. /дата, следваща тази на влизане в сила на оправдателната присъда, но релевантна с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и посочването й от ищеца като начална за начисляване на лихвата/ до окончателното изплащане.

С оглед на горепосоченото и предвид отговора на правния въпрос следва да се приеме, че въззивният съд не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими към определяне размера на дължимото обезщетение конкретни обстоятелства-в това число че в резултат на обвиняването се е стигнало до уважаване на граждански иск в значителен размер, до предприемане на действия по образувано изпълнително производство с цел принудително събиране на присъденото обезщетение, че ищецът е бил сринат от несправедливо задвижената срещу него машина за държавна принуда и невъзможността да осигури нормален живот и сигурност на семейството и детето си - пропускайки положителните емоции, свързани с детството му, от напрежението сам да организира защитата си, въпреки, че не притежава юридическа квалификация. Пропуските в комплексна преценка и подценяването на интензитета на претърпените болки и страдания са се отразили на правилността на решението и са довели до определяне на обезщетение, несъответно на претърпените вреди.

Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 8000лв. до 25000лв., е незаконосъобразно и трябва да се отмени - вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва, считано от 17.09.17 до окончателното изплащане; в необжалваната част решението е влязло в сила. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат 35лв. разноски, съставляващи платени такси, а на пълномощника му адв.В. - на основание чл.38 ЗЗД 2650лв. адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, определено при съобразяване на решение на СЕС, ІІс., от 25.01.24, но и на фактическата и правна сложност на делото и извършената от пълномощника работа по него, вкл. изготвяне на подробна и мотивирана касационна жалба, изложение на касационните основания, явяване в открито съдебно заседание и пледиране /адвокатско възнаграждение за предходните две инстанции не е било претендирано/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.2711/26.05.23 по г. д.№.5192/22 на СГС, ІІ Д с., в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.685/1.02.22 по г. д.№.44760/20 на СРС, 174с., предявеният от Д. А. Д. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 8000лв. до 25000лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Д. А. Д. още 17000лв. /седемнадесет хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 8000лв. до сумата 250000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.09.17 до окончателното изплащане, както и 35лв. /тридесет и пет лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да. плати на адв. Г. В. В. от ДАК, 2650лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗЗД

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: