Тълкувателно дело № 4/2012 е образувано с разпореждане от 09.05.2012 година на Председателя на Върховния касационен съд по предложение на тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, I отделение по т. д. № 784/2010 година - Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия да приеме тълкувателно решение по реда на чл. 292 ГПК, поради противоречива съдебна практика по въпроса:

Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител -енергийно предприятие, когато неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора - е прекъснал електроснабдяването на потребителя - договорна или деликтна, с оглед претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

По повдигнатия правен въпрос някои съдилища приемат, че при неизпълнение на договорно задължение за непрекъснато доставяне на електрическа енергия и при неправомерно прекъсване на електрозахранването в нарушение на разпоредби от общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на енергийното предприятие, общественият снабдител отговаря по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на имуществените вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако е недобросъвестен - за всички преки и непосредствени вреди, но не дължи обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществените вреди се обезщетяват, когато произтичат от непозволено увреждане.

Други съдилища присъждат обезщетение за неимуществени вреди, определени по критерия на чл. 52 ЗЗД, за причинени неудобства в резултат на прекъсване на електрозахранването на основание чл. 49 ЗЗД, като приемат, че деликтът се изразява в действия на служители на електроразпределителното дружество, които в изпълнение на възложената им работа са преустановили доставката на електрическа енергия.

Преди да се даде отговор на поставения въпрос трябва да бъде изяснен по-общия въпрос, дължи ли се обезщетение за неимуществените вреди от неизпълнението на договорно задължение? Този въпрос не е разрешен изрично в българското законодателство. Старият...