Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 3335/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез упълномощен главен юрисконсулт И. З., против решение № 38 от 09.01.2024 г., постановено по адм. дело № 240/2022 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което, по оспорване на ЕТ "Био-НЛ-М. К.“, е отменено като незаконосъобразно негово решение № 01-6500/1932 от 30.06.2020 г. за налагане на финансова корекция по договор № 07/04/2/0/00225 от 10.11.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4“Инвестиции в материални активи“ по Програма за развитие на селските райони 2014- 2020; оставена е без разглеждане жалбата на "Био - НЛ България" ЕООД против решение № 01- 6500/1932 от 30.06.2020 г. за налагане на финансова корекция; делото е върнато като преписка на ДФЗ за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебното решение; ДФЗ е осъден да заплати на ЕТ "Био-НЛ-М. К.“ направените по делото разноски.

В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят оспорва изводите на решаващия съд, че с оглед извършеното прехвърляне на търговското предприятие от ЕТ „Био-НЛ-М. К.“ на „Био-НЛ-М. К. ЕООД, вписано в ТР на 25.11.2021 г., не става въпрос за нововъзникнал субект, а за универсален правоприемник, като от момента на извършеното прехвърляне на цялото предприятие на търговеца занапред дейността му продължава да се осъществява от дружеството. Счита, че фактът, че ЕТ „Био-НЛ-М. К.“ е прехвърлил търговското си предприятие на „Био-НЛ-М. К. ЕООД не освобождава едноличния търговец от отговорност, тъй като е налице солидарна такава по смисъла на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон /ТЗ/ във вр. с чл. 121 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Според касатора не представлява нарушение, водещо до отмяна на решението за налагане на финансова корекция и обстоятелството, че в производството по издаването му не е участвал правоприемника, след като същия не е адресат на акта. Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на ЕТ "Био-НЛ-М. К.. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответниците - ЕТ "Био-НЛ-М. К.“ и "Био - НЛ България" ЕООД не вземат становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представляват.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита за основателни твърденията на изпълнителния директор на ДФЗ за приложимост на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ, както и за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид факта, че административното производство не е водено срещу "Био - НЛ България" ЕООД и същият не е бил адресат на решението за финансова корекция, за да е било задължително неговото участие. Предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд – Габрово е било образувано по жалба на ЕТ "Био-НЛ-М. К.“ и "Био - НЛ България" ЕООД против решение № 01-6500/1932 от 30.06.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция по договор № 07/04/2/0/00225 от 10.11.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4“Инвестиции в материални активи“ по Програма за развитие на селските райони 2014- 2020 г. С решението на ЕТ "Био-НЛ-М. К.“ е определена финансова корекция в размер на 54 085,91 лева за неспазване на договорни нормативни задължения, попадащи в група III „Други задължения” по съответната мярка/подмярка от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014 – 2020 г. /Правилата/.

С обжалваното решение административният съд е отменил решението за налагане на финансова корекция и е осъдил ДФЗ да заплати в полза на ЕТ "Био-НЛ-М. К.“ направените в производството разноски. За да постанови решението си, съдът, след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – икономическа експертиза /СИЕ/ е счел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа изложение на фактически и правни основания, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснато нарушение на материалния закон. Първостепенният съд е преценил, че неправилно органът не е взел предвид факта, че в хода на проведеното административно производство е извършена промяна в ЕТ, като е налице и прехвърляне на търговското предприятие на същия в "Био-НЛ България" ЕООД без да е налице заличаване в търговския регистър на ЕТ и вписването е преди датата на постановяване на решението за налагане на финансова корекция. Съдът е установил, че на 11.11.2021 г. е сключен договор за прехвърляне на предприятие на ЕТ между М. М. К. в качеството му на ЕТ „Био-НЛ-М. К.“ като прехвърлител и и „Био-НЛ-България“ ЕООД, като приемател. Обект на сделката е търговското предприятие на ЕТ, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително и описаните в договора недвижими имоти, сред които и стопанска постройка „Цех за производство на сушени плодове и гъби“, находящ се в [населено място], общ. Севлиево, имот № 168048. Прехвърлителният договор е нотариално заверен на 17.11.2021 г., а промяната като последица от прехвърляне на предприятието, е вписана на 25.11.2021 г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Според установените по делото факти, цехът за производство на сушени плодове и гъби“, предмет на инвестицията по финансирания проект също е бил прехвърлен на ЕООД, като не се твърди и не се установява дейността на цеха да е преустановена или променена. Предвид тези фактически установявания, първостепенният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 15 ТЗ и извършеното прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ не става въпрос за нововъзникнал субект, а за универсален правоприемник, като от момента на извършеното прехвърляне на цялото предприятие на търговеца занапред дейността му продължава да се осъществява от дружеството. Според съда нито в ЗУСЕФСУ, нито в одобрените Условията за кандидатстване с проектни предложения се съдържат специални разпоредби, които да дерогират общите правила на Търговския закон, а обстоятелството дали ЕТ е заличен в ТР или не в случая е неотносимо към правния спор. Решаващите изводи на съда са, че в административното производство, приключило с издаване на процесния акт, е участвал единствено ЕТ, включително след вписване на прехвърлянето му, а "Био - НЛ България" ЕООД като правоприемник на ЕТ „Био-НЛ-М. К.“ е било лишено от право да участва в проведеното административно производство и не е адресат на постановения краен акт. Това е квалифицирано като порок, обуславящ незаконосъобразност на оспореното решение за налагане на финансова корекция, предвид задължението на административния орган по чл. 35 АПК.

Административният съд е преценил като процесуално недопустима жалбата на „Био - НЛ България" ЕООД , предвид факта, че адресат на оспорения акт е ЕТ „Био-НЛ-М. К.“ и с него не се засягат права и интереси на дружеството. По тези съображения съдът е отменил протоколно определение от 12.12.2023 г. по адм. д. № 240/2022 г., в частта с която е даден ход на делото по същество по жалбата на „Био - НЛ България" ЕООД, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на приложимия материален закон.

Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти досежно констатирано неизпълнение на задължения по одобрения бизнес-план с договор № 07/04/2/0/00225 от 10.11.2016 г. и по-конкретно неизпълнението на заложените в Таблица 5 „Производствена програма“ от бизнес плана приходи от продажби за 2019 г. 2020 г., данните за които са установени включително от заключението на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /ЗСчЕ – л. 1651 – 1670 от първоинстанционното дело/. Спорът по делото е относно това дали административният орган е провел законосъобразна процедура по чл. 73 ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕФСУ, като не е уведомил ЕООД като правоприемник на ЕТ за образуваното административно производство и не е дал възможност дружеството да вземе участие в него.

По делото е безспорно установено, че договор № 07/04/2/0/00225 от 10.11.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4“Инвестиции в материални активи“ по Програма за развитие на селските райони 2014- 2020 г. е сключен с ЕТ „Био-НЛ-М. К.“ като ползвател и поради това за откритото на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ производство е бил уведомен само едноличният търговец. Прехвърлянето на предприятието на ЕТ „Био-НЛ-М. К.“ на „Био - НЛ България" ЕООД е направено въз основа на сключен на 11.11.2021 г. договор с правно основание чл. 15 ТЗ, а промяната е била вписана в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на 25.11.2021г. Основателно е основното възражение на касационния жалбоподател, че не е допуснато нарушение при издаване на акта, касаещо правосубектността на адресатите. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ, според която при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Без правно значение е обстоятелството, че ЕТ „Био-НЛ-М. К.“ не е било заличено, тъй като фактът на заличаване не изключва възможността физическото лице да носи отговорност за задълженията, възникнали от дейността им като еднолични търговци. Действително изпълнението на задължението по чл. 73 ал. 2 ЗУСЕФСУ е гаранция, от една страна за спазване на правата на адресата на акта, а от друга - за постановяването на акта след изясняване на всички фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят неговите обяснения и възражения, т. е. за спазване на изискванията на чл. 35 от АПК. В конкретния случай обаче, при съобразяване на нормата на чл. 15, ал. 3 ТЗ, на едноличния търговец е била дадена възможност да предостави своите възражения, които са били подробно обсъдени.

Настоящата касационна инстанция намира за основателно и възражението на жалбоподателя относно липсата на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила поради това, че в хода на производството по реда на ЗУСЕФСУ „Био-НЛ-М. К. ЕООД не е взело участие като правоприемник. По отношение на дружеството не са възникнали неблагоприятни последици, същото не е било адресат на акта и неговото участие в производството по издаване на решението за налагане на финансова корекция не е било задължително. Участието на правоприемника би било необходимо, ако по делото е било налице съмнение относно действителните отношения между праводателя и правоприемника по сделката за прехвърляне на търговското предприятие, с оглед ангажиране на отговорността чрез решението за финансова корекция. Такова съмнение не е налице, поради което не се установява съществено нарушаване на приложимите процесуалноправни норми в хода на административното производство, водещо до незаконосъобразност на административния акт - предмет на съдебно оспорване.

По изложените съображения обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Доколкото решаващият съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата на ЕТ "Био-НЛ-М. К.“ против решение № 01- 6500/1932 от 30.06.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 200 лева за всяка съдебна инстанция, който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и държавна такса за касационното производство в размер на 370 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 38 от 09.01.2024 г., постановено по адм. дело № 240/2022 г. по описа на Административен съд – Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "Био-НЛ-М. К.“ против решение № 01- 6500/1932 от 30.06.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция.

ОСЪЖДА ЕТ "Био-НЛ-М. К.“ , ЕИК 203791276, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, [жк], [адрес], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 770 /седемстотин и седемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ