О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4271

гр. София, 24.09.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2799/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 23056/25.02.2025 г. на Р. Л. П. и С. Л. Ч., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Л. Д., срещу въззивно определение № 2438/07.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 839/2025 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено определение № 38567/25.09.2024 г. по гр. д. № 10798/2023 г. на СРС и вместо него е поставено друго, с което е допълнено определение № 531/05.01.2024 г. по гр. д. № 10798/2023 г. на СРС в частта за разноските, като Р. Л. Ч. е осъдена да заплати на С. С. У. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК 1250 лева - разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с предявения от Р. Ч. срещу С. У. насрещен отрицателен установителен иск за собственост.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на въззивното определение. Сочи се, че въззивният съд не е разгледал наведеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и се е произнесъл без да съобрази решение по дело C-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът при направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК да извърши преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото; 2. Задължен ли е съдът при направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК да се съобразява с предвидените в Наредба № 1/2004 г. на ВАдС минимални размери на адвокатските възнаграждения; 3. Задължен ли е съдът при направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК да извърши преценка за усилията на процесуалния представител на страната, изразяващи се в обема на делото, участието му в проведените съдебни заседания за изясняване на фактическите обстоятелства, поставените за разрешаване на делото правни проблеми, отстояваната от него позиция по спора за крайното му разрешаване.

Ответникът по жалбата С. С. У., чрез адвокат С. Х., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, счита, че компетентен да се произнесе по частната жалба е Апелативен съд – София, освен това твърди, че същата е неоснователна, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

В обжалваната част на въззивното определение е отменено определение № 38567/25.09.2024 г. по гр. д. № 10798/2023 г. на СРС и вместо него е поставено друго, с което е допълнено определение № 531/05.01.2024 г. по гр. д. № 10798/2023 г. по СРС, като Р. Л. Ч. е осъдена да заплати на С. С. У. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК 1250 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с предявения от нея насрещен отрицателен установителен иск за собственост.

Въззивният съд е приел за установено, че с определение № 531/05.01.2024 г. по гр. д. № 10798/2023 г. по описа на Софийски районен съд са оставени без разглеждане предявените от ответниците по делото Р. Л. Ч. и С. Л. Ч. срещу ищцата С. С. У. насрещни субективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че С. У. не е собственик на част от имотите, предмет на главния иск. Определението е потвърдено от СГС в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният от Р. Ч. срещу С. С. У. насрещен отрицателен установителен иск. Прието е, че С. У. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК има право на разноски, доколкото е конституирана като ответник по този иск с връченото й разпореждане с указания за подаване на отговор на исковата молба. В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск е подала отговор, съдържащ искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, за извършването на които е представила доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Ищцата Р. Ч. е релевирала възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че към момента на предявяване на насрещния иск не е ясно какъв е обхватът на отреченото право на собственост върху процесните имоти, поради което цената на иска следва да се определи върху пълния размер на данъчната оценка на имота – 10835 лева. Минималното адвокатско възнаграждение, дължимо с оглед цената на иска и разпоредбите на Наредба № 1/2004 г., е 1375,15 лева, съответно претендираната сума от 1250 лева не се явява прекомерна.

Подадената частна касационна жалба от С. Ч. е процесуално недопустима. С обжалваното определение не се засягат материални или процесуални права на жалбоподателя С. Л. Ч., поради което за него липсва правен интерес да обжалва посочения съдебен акт. Ето защо неговата частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Подадената от Р. П. частната касационна жалба е допустима.

По поддържаното от ответника по жалбата възражение за функционална некомпетентност на Върховния касационен съд следва да се посочи, че съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението (определението), чието изменение се иска. С оглед това, компетентен да разгледа частната касационна жалба е Върховния касационен съд.

Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда. Този въпрос, като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби.

Така поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК не могат да предпоставят допускане до касационно обжалване на определението. Те са свързани с приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК и са решени в съответствие с цитираната от касаторите съдебна практика на ВКС. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /отм./ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. В случая при присъждане на адвокатското възнаграждение, с оглед възражението за неговата прекомерност, са отчетени фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита. След съобразяване на материалния интерес, вида на спора, повдигнат пред Софийски районен съд, данните за извършената работа /подаден подробен отговор на исковата молба/ и фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд е счел, че уговореният размер от 1250 лева не е прекомерен, респ. възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е прието за неоснователно. Следва да се посочи, че Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 не задължава националната юрисдикция да намалява размера на дължимото адвокатско възнаграждение под посочените предели в Наредба №1/2004 г. при надлежно релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна. Съдът може да определи адвокатски хонорар в по-нисък от предвидения в Наредбата размер само когато прецени, че действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществената процесуална защита по него не съответстват на заплатеното от страната възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частната касационна жалба, подадена от С. Л. Ч. срещу въззивно определение № 2438/07.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 839/2025 г. на Софийски градски съд.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2438/07.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 839/2025 г. на Софийски градски съд по частната касационна жалба с вх. № 23056/25.02.2025 г., подадена от Р. Л. П..

Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му до С. Ч.. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: