Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар М. Т. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 3474/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. Т., подадена чрез адвокат В. С., против Решение № 807/07.02.2024 г., постановено по административно дело № 10989/2023 г. по описа на Административен съд - София град.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно законосъобразност на оспорената заповед, като се иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа от адвокат Стойчев, който моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки.

Ответната страна, Министър на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Йовчева посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София град е заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение с И. К. Т., по силата на което е заемал длъжността [длъжност]. Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 04.04.2023 г. на Директора на ГДГП за това, че инспектор Т. на 16.03.2023 г., в гр. София, бул. Брюксел № 1, Летище - София, в служебно помещение на ГПУ - София, е взел от дамска чанта на инспектор З. И. - [длъжност] парична сума от 200 лева (две банкноти по 100 лева), без нейно знание и съгласие. По случая е била образувана прокурорска преписка № 15022/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура за престъпление по чл. 194, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК. С прокурорско постановление от 19.04.2023 г. е постановено да бъде осъществено административно наказателно производство при приложението на чл. 218б НК, което не е обжалвано и е влязло в сила. В изпълнение на това постановление е издадено Наказателно постановление № 4064а-1/05.05.2023 г., с което на Т. за извършеното престъпление по чл. 194, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК е наложена глоба в размер на 300 лева.

За резултата от проведеното дисциплинарно производство, дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка и становище, с мнение за извършено от жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, като е нарушил т. 10, т. 11 буква в, т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С процесната заповед е прието, че с поведението си служителят е нарушил посочените разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР му е наложено наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение.

Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Развил е доводи за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон, които се споделят от настоящата инстанция.

Първият спорен момент касае твърдението, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Настоящият съд счита, че такива нарушения не са допуснати. Неоснователни са доводите на оспорващия за нарушение на изискванията по чл. 206 ЗМВР, изразяващо се в обстоятелството, че не е бил изслушан. Както правилно е приел първоинстанционният съд, нормата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР предвижда алтернативно, а не кумулативно задължение на дисциплинарно-наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Служителят се е възползвал от правото си да даде писмени обяснения, приети лично от министъра, видно от поставената писмена резолюция. Отделно от това, в хода на дисциплинарното производство е депозирал две сведения и възражение, като по време на цялото производство е бил подпомаган в защитата си от адвокат.

Неоснователни са доводите за недоказаност на извършеното дисциплинарно нарушение. Дисциплинарнонаказващият орган е събрал в хода на производството всички относими и допустими доказателства за установяване на обективната истина. Снел е сведения от служителите на РДГП Аерогари, извършен е обстоен анализ на установените факти и събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, като мотивите за наложеното наказание не са обосновани само и единствено от приобщените материали по прокурорската преписка. Изводите на органа и съответно на решаващия съд за извършеното деяние не са основани на доказателства, събирани по друг ред, с други средства и с друга цел, а събрани такива в проведено дисциплинарно производство, в рамките на което са събрани достатъчно факти, установяващи обективните факти. Освен това, не е налице законова пречка в хода на дисциплинарното производство да се приобщават и документи, събрани в друго производство, в който смисъл за разпоредбите на чл.206, ал.3 ЗМВР, във връзка с чл. 36 и чл.39, ал.1 АПК.

На следващо място, следва да се отбележи, че дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната и този принцип е отразен в чл.203, ал.3 ЗМВР, според който държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.

Не е налице и твърдяното нарушение при спазването на сроковете по чл. 195 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а съгласно ал. 2 за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, каквото е настоящото, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Именно срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР е приложимия и съответно спазен в случая, като този извод не се променя от обстоятелството, че по отношение на служителя е издадено и наказателно постановление, което не е влязло в сила. Органът е наложил дисциплинарното наказание без да изчака приключване на това производство, каквато възможност има. Когато твърдяното дисциплинарно нарушение е било установено и квалифицирането на деянието като дисциплинарно нарушение не е обусловено от квалифицирането му и като престъпление или административно нарушение, срокът не започва да тече от момента на влизане в сила на присъдата или наказателното постановление, поради което и разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗМВР, е неприложима.

Правилно съдът е приел, че установеното от фактическа страна нарушава норми от Етичния кодекс, съответно правилно е прието извършване на нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Правилен е и изводът, че с деянието е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, към която служителят се числи, каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. По отношение на понятието деяние, уронващо престижа на службата следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г. на Върховния административен съд становище, че това деяние трябва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, като не е задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В настоящия случай извършеното деяние е станало достояние на служителите, работещи на летището и на органите на прокуратурата, като безспорно се е отразило негативно и е уронило престижа на службата.

Оспорената заповед съответства и на целта на закона. Извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание уволнение, при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер.

Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Не се установиха нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 150 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 807/07.02.2024 г., постановено по административно дело № 10989/2023 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА И. К. Т., [ЕГН], да заплати в полза на Министерството на вътрешните работи, съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ