Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ЕМИЛИЯ И. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 3765/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. К., [ЕГН], чрез процесуалния представител адв. Н., срещу Решение № 5635 от 20.09.2023 г., постановено по адм. д. № 5047/2019 г. по описа на Административен съд София –град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу Ревизионен акт № Р-22221015002667-091-001/31.03.2016 г., издаден от Р. Б., на длъжност Началник сектор, възложил ревизията, и И. А., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 1404 от 12.08.2016 на Директора на Дирекция на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ /“ОДОП“/ гр. София, при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл. 19 от ДОПК на К. К., в качеството й на член на съвета на директорите на „Мултиелектроникс” АД и акционер в дружеството на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на дружеството, в частта по ЗДДС за периодите от м.12.2012 г. до м.04.2013 г. в размер на 42 592, 17 лв. главница и 11 803, 89 лв. лихви, както и за корпоративен данък в размер на 28 406, 63 лв. главница и 7 495, 88 лв. лихви за периодите 2012 г., или общо 90 298, 57 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановения съдебен акт, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение развива съображения, че не съществува причинно-следствена връзка между извършените действия и невъзможността да бъдат събрани задълженията на юридическото лице. Счита, че не е проведено производство по събиране на задълженията на „Мултиелектроникс” АД. По подробно изложени доводи в касационната жалба моли за отмяна на оспорваното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. В представени писмени бележки в т. 2 от изложението прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал.2 от ДОПК на задълженията по процесния РА.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /“ОДОП“/ гр. София, при ЦУ на НАП, чрез юрк. З., в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на същата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната и частната жалба.

Постъпила е и частна жалба от К. К., [ЕГН], чрез процесуалния представител адв. Н. срещу Определение № 9448 от 01.11.2023 г. по адм. дело 5047/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на К. К. за допълване на Решение № 5635 от 20.09.2023 г., постановено по адм. д. № 5047/2019 г. по описа на Административен съд София –град в частта с разноските.

В частната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на постановеното определение като постановено в противоречие с материалния закон – съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Частният жалбоподател счита, че съгласно представения списък и доказателства се следва присъждане на претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение за три съдебни производства съобразно уважената част от иска. Претендира отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ /“ОДОП“/ гр. София при ЦУ на НАП не изразява становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Производството е във фаза на втора касация.

С Решение 6507 от 02.05.2019 г. постановено по адм. дело 12675/2018 г. е отменено решение № 5267 от 15.08.2018 г. по адм. дело 9765/2016 по описа на Административен съд София – град и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При повторното разглеждане на делото предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е бил Ревизионен акт № Р-22221015002667-091-001/31.03.2016 г., издаден от Р. Б., на длъжност Началник сектор, възложил ревизията, и И. А., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 1404 от 12.08.2016 на Директора на Дирекция на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ /“ОДОП“/ гр. София, при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл. 19 от ДОПК на К. К., в качеството й на член на съвета на директорите на „Мултиелектроникс” АД и акционер в дружеството на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на дружеството в размер на 2 488 821, 31 лв., в това число по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ общо в размер на 411 249, 91 лв. и лихви върху тях в размер на 188 452, 60 лв. за периодите от м. 09.2010 г. до м. 01.2011 г., м. 05.2011 г., м. 07.2011 г. и от м. 09.2011 г. до м. 04.2013 г., както и по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ - за корпоративен данък общо в размер на 1 113 266, 65 лв. и лихви в размер на 775 852, 15 лв., за периодите 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.

Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения.

За отмени частично РА съдът на първо място е приел, че възражението за изтекла погасителна давност за определените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.09.2010 г. до м. 11.2012 г. е основателно. Счетено е, че същата е изтекла на 01.01.2023 г. Посочено е, че акцесорният характер на задължението за лихва предполага правни последици, еднакви с главното задължение. Така мотивиран съдът е приел, че установените задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2009 г., 2010 г. и 2011 г., както и по ЗДДС за данъчни периоди от 01.09.2010 г. до 30.01.2011 г., м. 05.2011 г., м.07.2011 г. и от м. 09.2011 г. до м.11.2011 г. като погасени по давност са недължими и РА в тези му части следва да бъде отменен само на това основание. Решението в отменителната част не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА в останалата част съдът е приел от фактическа страна за безспорно, че в ревизирания период ревизираното лице е субект на отговорност поради това, че е била изпълнителен директор на задълженото дружество „Мултиелектроникс” АД за процесните данъчни периоди и е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 от ДОПК – дружество "Мултиелектроникс" АД, за което по делото са налични писмени доказателства, че издаденият му РА № Р –2021308855 от 27.01.2014 г., потвърден с решение № 22 от 08.01.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“, е влязъл в сила, в частта на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2012 г. и на установените задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 12.2012 г. до м. 04.2013 г., както и че задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения.

Като спорен е приет въпросът за наличието на другите елементи, а именно извършено ли е действие от задълженото лице, покриващо посочените в двете точки на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията, както и в какви граници следва да се ангажира отговорността на управителя за задължения на дружеството.

Съдът е изложил мотиви, съгласно които декларираните от лицето резултати и съответни задължения не са действителни, като същите са резултат от неправомерно включване в дневниците за покупки на фактури, които не документират реално извършени доставки, съответно при формиране на финансовия резултат за всеки от ревизираните периоди лицето е включвало разходи, които не са документално обосновани, поради което съдебният състав е приел за доказано наличието на предпоставките по чл. 19, ал.1 от ДОПК. На следващо място съдът е приел, че изтеглените от лицето суми от банковите сметки на дружеството съставляват скрито разпределение на печалбата, което се субсумира в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Съобразявайки задължението си по чл.218, ал.2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Преди да разгледа касационната жалба по същество, настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение в писмените бележки от съдебно заседание на 27.05.2024 г. за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания РА данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО съобразно разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, съгласно която с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични задължения независимо от спирането и прекъсването на давността с изключение на изрично изброени случаи.

В тази правна норма е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален кодекс. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл има разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК.

С оглед на изложеното срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК за задължения по ЗДДС за периодите от м. 12.2012 г. до м.04.2013 г. и по ЗКПО за 2012 г. е започнал да тече от 01.01.2014 г. и той безспорно е изтекъл до 31.12.2023 г., което е самостоятелно основание да се приеме, че в процесната част РА следва да се отмени. По делото не са налице данни и доказателства за прилагане на предвидените в чл.171, ал.2 от ДОПК изключения. В случаите, когато давностният срок е изтекъл след приключване на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът не дължи произнасяне по основанието и размера на задълженията.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния РА в същата част поради изтекла давност.

По частната жалба:

Същата е неоснователна. Съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя се присъжда възнаграждение за един адвокат, а в случая И. Н. се е ползвал от услугите на двама такива - адв. К. с договорено възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие на л. 13 и от адв. Н. - безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв съгласно Договор за правна защита и съдействие на л. 38 от адм. дело 5047/2019. При това положение правилно съдебният състав е приел, че следва да бъде присъдено възнаграждение за един адвокат само по Договора за правна защита и съдействие, сключен с адв. К., защото процесуалното представителството с адв. Н. е договорено след това и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал.1 от ДОПК.

С оглед на горното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски:

Решението следва да бъде отменено и в частта, в която И. Н. е осъден за разноски. Разноски за първоинстанционното производство не се дължат поради това, че давността към датата на постановяване на решението не е била изтекла. Основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за заплатена държавна такса в размер на 743,31 лв. и в размер на 150 лв. за частна жалба. Основателна е претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер на 10 800 лв. за касационна инстанция, като същото не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на казуса и извършените процесуални действия от адв. Н..

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5635 от 20.09.2023 г., постановено по адм. д. № 5047/2019 г. по описа на Административен съд София –град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на К. К. срещу Ревизионен акт № Р-22221015002667-091-001/31.03.2016 г., издаден от Р. Б., на длъжност Началник сектор, възложил ревизията, и И. А., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 1404 от 12.08.2016 на Директора на Дирекция на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ /“ОДОП“/ гр. София, при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл. 19 от ДОПК на К. К., в качеството й на член на съвета на директорите на [Фирма 3] и акционер в дружеството на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на дружеството, в частта по ЗДДС за периодите от м.12.2012 г. до м.04.2013 г. в размер на 42 592, 17 лв. главница и 11 803, 89 лв. лихви, както и за корпоративен данък в размер на 28 406, 63 лв. главница и 7 495, 88 лв. лихви за периодите 2012 г., или общо 90 298, 57 лв. и в частта, с която К. К. е обсъдена да заплати разноски

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221015002667-091-001/31.03.2016 г., издаден от Р. Б., на длъжност Началник сектор, възложил ревизията, и И. А., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 1404 от 12.08.2016 на Директора на Дирекция на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ /“ОДОП“/ гр. София, при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл. 19 от ДОПК на К. К., в качеството й на член на съвета на директорите на [Фирма 3] и акционер в дружеството на основание чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 от ДОПК за задължения на дружеството, в частта по ЗДДС за периодите от м.12.2012 г. до м.04.2013 г. в размер на 42 592, 17 лв. главница и 11 803, 89 лв. лихви, както и за корпоративен данък в размер на 28 406, 63 лв. главница и 7 495, 88 лв. лихви за периодите 2012 г., или общо 90 298, 57 лв поради изтекла погасителна давност.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 9448 от 01.11.2023 г. по адм. дело 5047/2019 г. по описа на Административен съд София град,.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на К. К., [ЕГН], разноски в размер на 11 693, 31 лв. (единадесет хиляди шестотин деветдесет и три лева и тридесет и една стотинки) за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА