Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 4138/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт К. К. срещу Решение № 1695 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело № 7593/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22000122005084-091-001/10.04.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената му част с Решение № 891/28.06.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП София, с който на Г. О. ЕООД, е начислен допълнително ДДС в размер на 177 100,02 лв. във връзка с декларираните ВОД на стоки към S. VAINAS CO OE. и VAINAS URBAN EE за данъчни периоди м.08.2022 г. и м.10.2022 г. и осъдена Дирекция ОДОП - София да заплати на Г. О. ЕООД разноски в размер на 10 650 лв.
С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е изградил изводите си за осъществени ВОД без да извърши анализ на съдържанието на представените международни товарителници /CMR/. Неправилно съдът приел, че CMR доказват ВОД, след като не съдържат съществени реквизити относно мястото на натоварване, мястото на разтоварване, данни за вида, номерата и маркировката на превозваната стока. Твърди се, че обратно на приетото от съда, ССЕ не доказва плащане по процесните фактури, а установява липса на плащане по три от фактурите и частично плащане по останалите две. Наред с това, не било опровергано и обстоятелството, установено в хода на ревизията, че получателя VAINAS URBAN EE не е декларирал ВОП по данни от системата VIES за контрола на ВОД. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу РА. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 23 686 лв. и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 1 438 лв.
Ответникът - Г. О. ЕООД, в писмен отговор на касационната жалба чрез адв. Ц. и чрез процесуален представител адв. Л. в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за юрисконсулт с позоваване на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22.
Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество за основателна.
Предмет на оспорване пред Административен съд София град (АССГ) е бил РА № Р-22000122005084-091-001/10.04.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената му част с Решение № 891/28.06.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП София, с който на Г. О. ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 50 904,07 лева, ведно със съответните лихви в размер на 2 729,03 лв., вследствие на допълнително начислен ДДС в размер на 177 100,02 лв. за данъчни периоди м.08.2022 г. и м.10.2022 г.
Начисленият ДДС произтича от непризнаване на вътреобщностни доставки по фактури, издадени от Г. О. ЕООД, като доставчик на стоки дрехи и обувки с получатели гръцките дружества S. VAINAS CO OE. и VAINAS URBAN EE.
АССГ е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите процесуални правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е обосновал извод, че по отношение на процесните доставки оспорващото дружество е доказало реално осъществени ВОД, респективно са налице основание за облагане на същите с ДДС с нулева ставка.
Приел е, въз основа на представените в хода на ревизията документи, че транспортът на стоките е за сметка на доставчика, от което следва, че е налице хипотезата на чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС, респ. осъществяването на ВОД следва да бъде удостоверено с транспортен документ. Приел е, че изпращането или транспортирането на стоките се доказвало с международни товарителници и потвърждения за получаване. В представените международни товарителници, РЛ е посочено за изпращач на стоката, получатели са гръцките дружества S. VAINAS CO OE. и VAINAS URBAN EE, а като превозвачи са вписани Джи Ес Ел Лоджистик ООД и Орбит EООД. Приетата по делото справка от Главна дирекция Гранична полиция изцяло опровергавала доводите на ревизиращите органи, че на датите вписани в ЧМР, товарни автомобили с посочените регистрационни номера не са преминавали през ГКПП на Р. Б. и доказва всяко едно преминаване на автомобилите, съответно на издадените ЧМР.
Прието е, че в хода на ревизионното производство дружеството е представило доказателства и относно заплащането на процесните ВОД, което се потвърждавало и от заключението на ССчЕ. Направен е извод, че ревизираното лице е добросъвестно, а представените от жалбоподателя в хода на ревизията доказателства установяват, че доставките са правилно документирани, осчетоводени и разплатени. В доказателствената съвкупност се съдържат кореспондиращи си търговски, данъчни, платежни и счетоводни документи, които водят до извода, че ВОД са осъществени.
Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона и необосновано.
За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС.
Неправилно съдът приел, че изпращането или транспортирането на стоките се доказва с международни товарителници и потвърждения за получаване.
В случая няма спор, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, поради което съгласно чл.45, т.2, б. б от ППЗДДС документ за изпращането или транспортирането на стоките може да бъде само транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Неправилно съдът приел, че изпращането или транспортирането на стоките се доказва с международни товарителници и потвърждения за получаване.
С случая, при транспорт за сметка на доставчика, както се посочи по-горе - документ за изпращането или транспортирането на стоките може да бъде само транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, а не потвърждение за получаване. Освен това приложените по делото потвърждения за получаване не съдържат задължителните по чл.45, т.2 б. а, изр.2 от ППЗДДС задължителни реквизити, като място на получаване, вид и количество на стоката, вид и марка на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. С оглед което, неправилно съдът е кредитирал представените потвържденията за получаване.
Настоящата инстанция не споделя и извода на първоинстанционния съд, че изпращането или транспортирането на стоките се доказва с международни товарителници, като съобразява, че същите не съдържат съществени реквизити като място на получаване на стоките на територията на държава членка. В нито една от представени международни товарителници в кл.24 не се съдържат данни за място на получаване на стоките, а освен това не се съдържат и данни и за разтоварен пункт. Установява се, че в кл.3 Разтоварен пункт, в някои от товарителниците е посочено само Солун, Гърция /без конкретизация на разтоварен пункт/, а в други Солун, Гърция и административния адрес на получателя, но без да се посочва разтоварен пункт или място на получаване на стоките. Освен това в товарителниците не се съдържат данни за вида на стоките, които по фактури следва да бъдат различни видове дрехи, а в товарителниците са посочено само определен брой кашони и общо килограми. Този товар, при липса на други доказателства за предаване на стоки между доставчик и превозвач или между доставчик и получател, не може да се обвърже с фактурите.
Безспорно е установено, че в случая не е представен договор между доставчика и получателя, които дружества, съгласно свидетелските показания на В. С. Х., са свързани лица, тъй като собственика и управителя на доставчика и свидетелката В. С. Х., като собственик и управител на двете гръцки дружества получатели са баща и дъщеря.
Според обясненията на управителя на доставчика Г. О. ЕООД, стоките пристигат от Китай на пристанище в Солун с морски транспорт, след което със сухопътен транспорт пристигат в България и след това се изпращат обратно към клиенти в Гърция в случая към двете дружества, притежавани и управлявани от дъщеря му В. С. Х..
Също така, не е оборена констатацията от ревизията, че получателя VAINAS URBAN EE няма декларирани придобивания на стоки от доставчика, а тези обявени от S. VAINAS CO OE. са на стойност по-ниска от декларираните от Г. О. ЕООД. Св. В. С. Х. обяснява този пропуск с допусната счетоводна грешка, но няма доказателства тази грешка да е поправена, а и свидетелските показания, като заинтересовани от изхода на спора не следва да се кредитират, в тази им част.
Неправилно съдът е приел, че заплащането на процесните ВОД, се потвърждава от заключението на ССчЕ. Видно от заключението, три от общо пет фактури не са платени, а по две има частично плащане. Според свидетелските показания на В. С. Х. до неплащане се е стигнало, защото баща и казал да не му изпраща повече пари, тъй като има проблем с българските данъчни власти. В тази им част, показанията на свидетелката потвърждават факта на неплащане по фактурите по устни договорки между баща и дъщеря.
При така установените факти и като съобрази и тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, че правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама, настоящата инстанция приема следното:
При липса на съществени реквизити в международните товарителници, като място на получаване, неправилно първоинстанционния съд е приел, че доставчика е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването относно транспортирането на стоките в друга държава-членка. Освен това с оглед установените факти, че стоките се транспортират от Гърция към България и обратно, а получателите гръцки дружества, са свързани лица с доставчика и не декларират ВОП по три от процесните фактури, а по останалите две декларира по-ниски стойности, както и че плащането по процесните фактури не е доказано, настоящата инстанция не споделя и извода на първоинстанционния съд за добросъвестност на доставчика.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, първо отделение, намира, че решението като неправилно подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Г. О. ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22000122005084-091-001/10.04.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 891/28.06.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП София, с който на Г. О. ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 50 904,07 лева, ведно със съответните лихви в размер на 2 729,03 лв., вследствие на допълнително начислен ДДС в размер на 177 100,02 лв. за данъчни периоди м.08.2022 г. и м.10.2022 г.
С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта на разноските, поради което следва да се отмени и в тази му част, като се присъдят такива на Национална агенция по приходите в състава на която е включена дирекция ОДОП София. При преценка на възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, настоящата инстанция съобрази следното:
С Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В случая, пред първоинстанционния съд са проведени три съдебни заседания с участие на процесуален представител на дирекция ОДОП София, касационната жалба на директор на дирекция ОДОП Пловдив е подадена чрез юрисконсулт Кирилов, като процесуален представител на касатора е взел участие и в проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция, спора е с материален интерес от 177 100,02 лв., но не се отличава с фактическа или правна сложност. При съобразяване на тези критерии, посочени в решението на СЕС и на основание чл. 161, ал. 1, изр.2 ДОПК в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 000 лева за всяка инстанция, или общо разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 10 000 лева, както и разноски за държавна такса за касационното производство в претендирания размер от 1 438 лв. или общо разноски в размер на 11 438 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1695 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело № 7593/2023 г. по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. О. ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22000122005084-091-001/10.04.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 891/28.06.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП София, с който на Г. О. ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 50 904,07 лева, ведно със съответните лихви в размер на 2 729,03 лв., вследствие на допълнително начислен ДДС в размер на 177 100,02 лв. за данъчни периоди м.08.2022 г. и м.10.2022 г.
ОСЪЖДА Г. О. ЕООД, ЕИК 205874888 да заплати в полза на Националната агенция по приходите разноски в размер на 11 438 /единадесет хиляди четиристотин тридесет и осем лева / лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ