Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 4662/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – В. Т. подадена чрез юрисконсулт В. П., против Решение № 410 от 06.02.2024 г., постановено по адм. дело № 530/2023 г. по описа на Административен съд – В. Т. с което, по жалба на „ГППМП Сирона“ ООД, е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-09-1344/16.08.2023 г., издадена от директора на РЗОК – В. Т. и са присъдени разноски.
Релевирани са доводи относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76 от Закона за здравното осигуряване и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – „ГППМП Сирона“ ООД, при редовно призоваване, чрез адв.Ж. Д. намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.Претендира разноски, като представя доказателства за сторени разноски и списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на Върховна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на оспорването.
Постъпила е и частна жалба от „ГППМП Сирона“ ООД чрез адв.Ж. Д. против определение № 773 от 06.03.2024г на АС-В. Т. по адм. дело № 530/2023г, с което е отхвърлено искането на частния касатор за изменение на решение № 410 от 06.02.2024 г., постановено по адм. дело № 530/2023 г. по описа на Административен съд – В. Т. в частта му за разноските.Развити са доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, като се претендира отмяната му и присъждане на пълния размер на сторените в производството разноски.
Ответникът по частната жалба - Директорът на РЗОК-В. Т. чрез представител по пълномощие моли съда да я отхвърли, като остави в сила оспореното определение на АС-В. Т. и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна.
Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-09-1344/16.08.2023г., издадена от директора на РЗОК – В. Т. с която на „ГППМП Сирона“ ООД са наложени пет санкции „финансова неустойка“, всяка от които в размер на 100.00 лева, за нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗЗО, чл. 134 от вр. чл.30 ал.1 т.1 и 2 от НРД на МД за 2020 – 2022 г.
По делото безспорно е установено, че между НЗОК и „ГППМП Сирона“ ООД е сключен договор за оказване на първична извънболнична помощ с № 040585/10.02.2020 г. С. З. № РД-09-1021/21.06.2023 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на РЗОК – В. Т. е разпоредил извършване на самостоятелна проверка на „ГППМП Сирона“ ООД. По своя вид и обхват проверката е тематична, със задачи: контрол по спазването на договор за оказване на първична извънболнична помощ с № 040585/10.02.2020 г.
В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в Констативен протокол № ПМ-122/03.07.2023 г и протокол за неоснователно получени суми №ПМ-123/03.07.2023г. Протоколът е връчен на проверяваното лечебно заведение на 04.07.2023 г. с указания, че може да подаде писмено становище в 7- дневен срок пред директора на РЗОК – В. Т. срещу направените констатации.
В законоустановения по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО седмодневен срок, лечебното заведение е депозирало своето становище досежно констатациите на проверяващите лица. С оглед постъпилото възражение, с писмо с изх. № 62-01-347/17.07.2023 г., на основание чл. 75, ал. 5 от ЗЗО, директорът на РЗОК е отправил запитване до РК на БЛС за излъчване на представители за сформиране на арбитражна комисия. Сформирана е арбитражна комисия, която е разгледала възражението на “ГППМП Сирона” ООД на свое заседание на 19.07.2023г и поради равен брой гласове не е успяла да стигне до решение дали вписванията в амбулаторните листове, издадени от лечебното заведение отразяват локалния статус на пациентите.
При тези данни, директорът на РЗОК – В. Т. е издал процесната заповед, като е възприел, че е налице хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО.
Първоинстанционният административен съд е отменил Заповед за налагане на санкции № РД-09-1344/16.08.2023 г., аргументирайки се, че административният акт е издаден при липса на мотиви, което представлява съществено процесуално нарушение и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК,като е изложил и съображения за материална незаконосъобразност на акта.
Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно.
Според чл. 75, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия, която се произнася в двуседмичен срок от получаване на преписката.
Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17.
В конкретния случай лечебното заведение е изразило своите възражения срещу констатациите по констативния протокол. Наличното възражение е налагало свикването на арбитражна комисия и изчакване произнасянето й преди преценката дали за това нарушение да се издаде заповед за налагане на санкция.След като арбитражната комисия не е успяла да стигне до вземане на решение по подаденото възражение поради липсата на мнозинство на гласовете, то за административния орган съществува самостоятелно задължение да мотивира издадения акт за налагане на финансова санкция, а не само да се основава на констатациите на проверяващия екип в протокола.
С оглед на това, че лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите обективирани в протокола, то за административният орган възниква задължението да обсъди направените възражения предвид императивните изисквания на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК.
Действително в чл. 76, ал. 3 от ЗЗО е предоставена възможност на управителя на НЗОК, съответно директорът на РЗОК да издаде мотивирана заповед, действайки в условията на оперативна самостоятелност, като хипотезата на правната норма визира случаи, при които арбитражната комисия е надлежно формирана, но в срока по чл. 75, ал. 7 ЗЗО не се произнесе в срок или е налице равен брой гласове, поради което не е постигнато решение. В тези случаи административният орган следва да изложи свои мотиви, с оглед установената фактическа обстановка, възраженията и обясненията на проверяваното лечебно заведение, и да издаде или не заповед за налагане на санкции. Цитираната разпоредба е в унисон с правилото на чл. 35 от АПК, което предвижда задължително мотивиране за органа, тъй като актът се издава едва след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че повтарянето на констатациите от протокола, без да бъдат изложени конкретни съображения по направените възражения, не може да се приеме за мотивиране за заповедта в хипотезата на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО. Горното представлява самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед като издадена при липса на мотиви, представляващо съществено процесуално нарушение. В същия смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение №9954/21.07.2020 г. по адм. д.№4567/2020 г., VІ отд.;Решение №3592/14.04.2022 г. по адм. д.№10917/2021 г., VІ отд. и др.
Въз основа на изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, приема, че в решението на Административен съд – В. Т. не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК, то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила.
Досежно определението на съда, с което се отказва изменение на решението в частта за разноските, настоящият съдебен състав намира същото за правилно и законосъобразно.При наложена финансова санкция с конкретно парично изражение / 500 лв/ с оспорената пред съда заповед не съществува възможност да се приеме, че става въпрос за обжалване на административен акт без определен материален интерес/ чл.8 ал.3 Наредба № 1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения/.Ето защо е приложима е разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от същата Наредба и при заявеното в с. з. пред първата инстанция възражение за прекомерност от ответника, правилно първостепенният съд е определил разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
С оглед изхода на спора по касационната жалба на ответника по касация се дължат разноски съгласно чл.143 АПК вр. чл.144 ГПК вр. чл.78 от ГПК за адвокатско възнаграждение, което се установи да е в размер на 1000 лв.Предвид липсата на възражение за прекомерност, за съда не съществува задължение служебно да намалява размера на адвокатското възнаграждение, поради което и на осн. 1 т.6 ДР на АПК ще следва НЗОК да бъде осъдена за заплати сумата от 1000 лв на ответника по касация.
По отношение на частната жалба, с оглед изхода на спора, на РЗОК В. Т. също се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които ще следва да се присъдят на осн. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 410 от 06.02.2024 г., постановено по адм. дело № 530/2023 г. по описа на Административен съд – В. Т.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 773 от 06.03.2024г на АС-В. Т. по адм. дело № 530/2023г.
ОСЪЖДА Националната здравно осигурителна каса да заплати на “ГППМП Сирона “ ООД сторените в касационното производство разноски в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА “ГППМП Сирона “ООД ,ЕИК: 200933425 да заплати на РЗОК В. Т. разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ