Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Р. Б. Членове: Л. М. С. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 5244/2024 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Образувано е по касационна жалба от А. ЕООД, със седалище в гр. Бургас, представлявано от управителя С. А., подадена чрез упълномощения представител адвокат М. Я., срещу решение № 292 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 88/2024 г. от Административен съд - София - област. С него на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против Решение № 1299 от 14.12.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) постановено по преписка, вх. № КЗК-568/2023 г.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 31 от ЗЗК, поради което е извел неправилни правни изводи. Релевирани са и доводи за недопустимост на постановеното от Комисията за защита на конкуренцията решение поради това, че в подадената от БултракоАД жалба не е посочен периода на твърдяното нарушение. По същество излага оплаквания, сходни с разгледаните вече от първоинстанционния съд. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отменено решението на КЗК за налагане на имуществена санкция в размер на 4% от нетните приходи на А. ЕООД за продажба, равняващи се на 11960.00 лева. В жалбата е направено алтернативно искане за постановяване на решение с което да боде отменено решението на административния орган в частта с която е наложена имуществената санкция като същата да бъде определена в минималния размер. Претендира заплащане на разноски, за които прилага списък.

Касационния жалбоподател - А. ЕООД, гр. Бургас, редовно призован, не се явява представител. По делото са постъпили писмени бележки изготвени от процесуалния представител на дружеството, адв. М. Я. в които се заявява, че поддържа подадената касационна жалба по наведените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд.

Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, редовно призован. Представлява се юрк. М., който в съдебно заседание заявява становище с което моли съда да постанови решение с което да остави в сила обжарваното от А. ЕООД решение като правилно и законосъобразно. Представя подробна писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. Б. АД, редовно призован. Представлява се от адв. Л. Т., който заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд по изложените в писмения отговор съображения. Претендира присъждане на сторените разноски по делото за които представя доказателства заплащането и списък, съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, счита че не са налице сочените в нея касационни основания по чл. 209 от АПК поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд - София - област е било образувано по жалба подадена от А. ЕООД срещу Решение № 1299 от 14.12.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията постановено по преписка, вх. № КЗК-568/2023 г. с което в т. 1 установява извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на А. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица], и налага имуществена санкция на дружеството в размер на 4% (четири процента) от нетните му приходи от продажби за финансовата 2022 г., равняващи се на 11960 лв. (единадесет хиляди деветстотин и шестдесет лева). В т. 2. Постановява прекратяване на нарушението по т. 1 от настоящото решение. В т. 3. Решението по т. 2 подлежи на незабавно изпълнение и т. 4. Установява, че не е извършено нарушение по чл. 30, по чл. 32 във вр. с чл. 33, по чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, по чл. 36, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК от страна на А. ЕООД.

С обжалваното решение, Административен съд - София - област е отхвърлил жалбата в частта с която е прието за установено, че А. ЕООД е извършил нарушение по чл. 31 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията. Решението било обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържало визираните в този текст реквизити. В производството пред КЗК не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая било извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните била осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознаят с материалите по преписката. Решението на КЗК било надлежно мотивирано. Обсъдени били наведените от страните доводи, както и представените от ответното дружество доказателства, относими към извършеното проучване.

Съдът е извършил анализ на установените до момента факти спрямо приложимото право, в случая в хипотезите на чл. 31, ал. 1 от ЗЗК, която визира противоправно деяние, чийто вредоносен резултат се изразява във въвеждане в заблуждение относно съществени свойства или относно начин на използване или предоставяне на стоките и услугите, при което изпълнителното деяние се осъществява или чрез твърдение на неверни данни за изброените обстоятелства или чрез изопачаването на факти относно тях като в двата случая резултатът се изразява в създаване на погрешна представа у възприемащия данните/фактите.

Правилно е определен предмета на правния спор, очертан от твърденията в искането до КЗК за недобросъвестни действия от страна на А. ЕООД, свързани с продажбата на нови и употребявани автомобили с марката Хонда на територията на гр. Бургас, включително и извършването на гаранционно и извънгаранционно обслужване. По делото, безспорно е установено, че А. ЕООД не е официален дилър на продуктите с марката Хонда за България, като на сайта си https: //www. honda-burgas. com А. ЕООД сочи, че От 1992 г. фирмата е представител на HONDA за Бургас и региона и че извършва Ремонт и гаранционно и следгаранционно обслужване на HONDA и други марки автомобили. Към 2009 г. и 2014 г. ответното дружество се е заявявало на сайта си и като оторизиран дилър на Хонда за Бургас и региона. По делото е установено, че на сайта на настоящия касационен жалбоподател присъства логото на Хонда (словно или комбинирано), както и лого, съдържащо словните елементи Apostolov и HONDA, композирани като цялостно изображение, а наименованието на сайта на дружеството съдържа словосъчетанието honda-burgas (хонда-бургас), каквото съдържа и електронната му поща hondaburgas@gmail. сom.. В обжалваното решение, първоинстанционният съд е анализирал поведението на жалбоподателя като е обосновал извод, че въпреки липсата на сключен договор за дилърство с Бултрако АД, който осъществява дейност, свързана с продажби на едро на нови моторни превозни средства с марка HONDA/ ХОНДА, продажба на резервни части и ремонт и поддръжка на автомобили и мотоциклети с тази марка на територията на Р. Б. А. ЕООД от своя страна осъществява дейност след 2009 г. до постановяване на решението на КЗК и се представя като официален дилър на Хонда за територията на Бургас и региона, както и че извършва гаранционен и извънгаранционен сервиз. Тази информация се съдържа освен в посочения по-горе сайт, така и в социални мрежи, онлайн каталози, профили в различни платформи. Установено е, че действията са продължили без прекъсване до момента на постановяване на решението на Комисията за защита на конкуренцията, който се явява процесния анализиран период за поведението на дружеството.

Възприети като правилни изводите на КЗК, че поведението на А. ЕООД е способно да доведе до въвеждане в заблуждение на потребителите относно представителството и услугите по обслужване и сервизиране на превозни средства с марка Хонда, които дружеството предоставя на своите клиенти. Посредством публикуваната информация у потребителите, А. ЕООД е способно да въведе в заблуждение потребителите относно съществени свойства на услугите по обслужване и сервизиране на продуктите с марката Хонда, поради което е налице фактическия състав на разпоредбата на чл. 31 от ЗЗК.

Така постановеното решение е правилно. Касационната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за материалната законосъобразност на решението за наложената имуществена санкция на касационния жалбоподател, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК препраща към тях.

Първоинстанционният съд мотивирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за спора нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу обжалвания административен акт. Съдебният акт е мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че след като в искането на Бултрако АД по което е образувано производството пред Комисията за защита на конкуренцията не е посочен периода на твърдяното нарушение е постановено недопустимо решение. В случая правилно съдът е приел, че Комисията за защита на конкуренцията след извършения анализ на твърденията на искателя и предвид установените факти по извършеното проучване е определен за процесен периодът след 2008 г., до който страните са имали търговски взаимоотношения, като начало на процесния период е приет 2009 год., от момента в който на сайта си https: //www. honda-burgas.сom, А. ЕООД се представя като оторизиран дилър за Бургас на марката Хонда.

Административният съд правилно е преценил за законосъобразно в оспорените му части издаденото решение по преписка КЗК-568/14.07.2023 г. на КЗК и е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. ЕООД срещу него. С оспореното решение на основание чл. 98, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 6, чл. 66, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията е установено извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК от страна на А. ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 4% (четири процента) от нетните му приходи от продажби на дружеството за финансовата 2022 г., равняващи се на 11960 лв.

С разпоредбата на чл. 31 ЗЗК с цел недопускане на нелоялна конкуренция се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. В случая производството е образувано по искане на Бултрако АД осъществява стопанска дейност, свързана с продажби на едро на нови моторни превозни средства с марка HONDA/ХОНДА, ремонт и поддръжка на автомобили и мотоциклети с тази марка, и продажба на резервни части на територията на Р. Б. от 1992 г.

В хода на административното и съдебното производство категорично е установено, че от началото на 2009 г., касационния жалбоподател, активно се представя като представител или оторизиран/официален дилър на Хонда, който извършва ремонт и гаранционно и следгаранционно обслужване на автомобили с тази марка. В съответствие с тези констатации е направен правилен и обоснован извод от съда, че КЗК законосъобразно е приела, че по този начин действията на А. ЕООД, са осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика и имат заблуждаващ характер по отношение на съществени свойства на услугата, създавайки у клиентите, в т. ч. и потенциалните такива, представата, че дружеството действа като официален представител и оторизиран дилър на автомобили с марка Хонда и извършва гаранционно обслужване на автомобили с тази марка. Съответно това поведение на А. ЕООД е довело и до обоснования извод на съда за засягане/увреждане на интересите на конкурентите в лицето на оторизираните представители/дилъри и сервизи на Хонда в България, които са покрили изискуемите критерии, за да получат този статут, с което е нарушило разпоредбата на чл. 31 ЗЗК и законосъобразно е ангажирана имуществена санкция в определения размер.

При така установените данни по делото административният съд, като е преценил решението на КЗК за законосъобразно в оспорената му част за установяване на извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК и налагане на имуществена санкция на А. ЕООД е постановил съдебното решение в съответствие с приложимите правни норми. Съдът е споделил, че спрямо дружеството правилно е била определена и имуществената санкция в размер на 4% от нетните приходи от продажби като КЗК отчела обстоятелствата, свързани с характера на нарушението, степента на обществена опасност и неговата продължителност.

Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на Комисията за защита на конкуренцията искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на тази страна направените по делото разноски в размер на 240 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Направеното от страна на ответника Бултрако АД искане за заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция настоящият състав намира за основателно. Заплатената от тази страна сума в размер на 1500 лв. е доказана, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, поради което и в полза на тази страна следва да бъдат присъдени в претендирания размер разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 292 от 07.03.2024 г. на Административен съд София - област, постановено по адм. д. № 88/2024 г.

ОСЪЖДА А. ЕООД, с ЕИК: 102882124, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица], да заплати на Комисията за защита на конкуренцията, гр. София, направените по делото разноски в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А. ЕООД, с ЕИК: 102882124, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица], да заплати на Бултрако АД, с ЕИК: 121745703, със седалище и адрес на управление гр. София направените по делото разноски в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ