Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М.К от [населено място] срещу Решение № 4960 от 23.07.2018 г. по адм. д. № 4132 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2 от 27.02.2017 г. на Общото събрание на съдиите в Специализиран наказателен съд /СпНС/ в частта, с която е освободена предсрочно от задълженията й на съдебен заседател при СпНС, на основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ)/ЗСВ/.
Изложените съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното съдебно решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: нарушения при прилагането на чл. 146 от АПК във вр. с чл. 71, ал. 2 и 3 от ЗСВ и на административнопроизводствените правила на чл. 26 и чл. 34 от АПК. Претендира и разноски.
Ответникът - Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд - гр. С., не е ангажирал становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:
Производството пред Административен съд София - град е започнало по жалба на М.К от [населено място], с правно основание чл. 149, ал. 5 от АПК, с искане да бъдат обявени за нищожни два акта: решение на Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд (ОСС при СпНС), обективирано по точка 2 от протокол от 27.02.2017 г., в частта, с която жалбоподателката е освободена предсрочно от задълженията на съдебен заседател в СпНС; решение на Общото събрание на съдиите от А. Сан наказателен съд (ОСС при АСпНС), обективирано в протокол от 10.03.2017 г., с което избраната съдебна заседателка М.К е освободена предсрочно на основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ.
Определението от 10.05.2018 г., с което Административен съд София – град е разделил производството по жалбите срещу двата акта за разглеждането им в две отделни производства, е необжалваемо пред по-горна съдебна инстанция. Определението не е преградило по-нататъшното развитие на съдебните производства по оспорване на актовете, а обжалваемостта му не е изрично предвидена от закона - чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 от АПК.
Въпреки че е налице съдопроизводствено нарушение на чл.210, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно в производството, тъй като жалбите са подлежали на разглеждане по един и същи ред и за тях са били приложими едни и същи разпоредби на ЗСВ, регулиращи статута на съдебните заседатели, това нарушение не е съществено. Поддържаното в касационната жалба становище, съгласно което двата оспорени акта пораждат заедно търсения правен резултат и представляват осъвместяване на компетентност, е неправилно. И с двата акта лицето е било освободено от длъжност като съдебен заседател в Специализирания наказателен съд на едно и също основание, но от два различни органа, действащи като административни. Всеки един от двата акта има самостоятелно правно действие и може да бъде обжалван отделно от другия. По този начин пътят на съдебна защита на оспорващата не е бил преграден и тя е получила възможност да защити правата си в надлежно съдебно производство по реда на АПК.
Производството по вече образуваното дело е продължило в частта по жалбата срещу решението на Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд, обективирано по точка 2 от протокол от 27.02.2017 г. Решението има белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който не е изключен с изрична законова разпоредба от съдебен контрол и поради това е обжалваем по реда на АПК. С подадената жалба, на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, е отправено искане към съда да прогласи нищожността на Решение на ОСС на СпНС от 27.02.2017 г.
С постановеното съдебно решение Административен съд София – град е приел, че решението за освобождаване на положилия клетва съдебен заседател е прието от компетентен орган. Понятието „съответното общо събрание“ по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗСВ не се отнася до общите събрания по чл. 68б, а до общите събрания на съдилищата, в които изпълняват функциите си съдебните заседатели. Съдът е приел, че ако е имал предвид общото събрание на съда по чл. 68б от ЗСВ, то законодателят би използвал словесната конструкция, визирана в нормата на чл. 67а от ЗСВ, а именно - „общите събрания по чл. 68б“. Функциите по назначаването на съдебните заседатели, до момента на полагането на клетва, са предоставени на общото събрание по чл. 68б от ЗСВ. След полагането на клетва и започването на изпълнението на възложените от закона функции правомощията по чл. 70 и чл. 71 от ЗСВ са възложени на председателя и общото събрание на съдиите, в което работи съответният съдебен заседател.
Така постановеното решение е неправилно. Извършеното тълкуване на разпоредбите на глава четвърта, раздел втори от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), е в нарушение на принципите на чл. 46, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) и чл. 4, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК.
Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б.
Разпоредбите на раздел втори с наименование Съдебни заседатели, глава четвърта от ЗСВ, нееднократно препращат към „съответния“ съд или „съответното“ общо събрание. С чл. 68б, т. 1 - 3 от ЗСВ е предвидено съдебните заседатели да се избират от общото събрание на съдиите от съответния по-горен съд по отношение на първоинстанционния съд, в който съдебните заседатели участват при разглеждане на някои видове дела. За специализирания наказателен съд с точка 3 е предвидено, че съдебните заседатели се избират от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд. Не съществува разпоредба, предоставяща компетенции на общото събрание на съдиите от първоинстанционните съдилища във връзка с броя, подбора или прекратяване на мандата на съдебен заседател. На основание чл. 67а от ЗСВ именно общите събрания по чл. 68б определят броя на съдебните заседатели за съответните съдилища, като вземат предвид: 1. броя на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели; 2. становището на председателя на всеки първоинстанционен съд относно тенденциите на увеличение или намаление на тези дела. На председателите на окръжните и апелативните съдилища и на апелативния специализиран наказателен съд разпоредбата на чл. 67б от ЗСВ възлага задължение в срок от 6 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели да съобщават на общинските съвети броя съдебни заседатели, които трябва да бъдат избрани. Специално създадена комисия в окръжните, апелативните и на апелативния специализиран наказателен съд по реда на чл. 68д от ЗСВ извършва проверка за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети. Когато комисията установи, че предложените от общинските съвети кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 67, ал. 1, са по-малко от определения по чл. 67а брой, председателят на съответния съд – а това е председателят на съответния по-горен съд, който е създал комисията - изпраща искане до общинските съвети за попълване на списъка на кандидатите за съдебни заседатели в срок до един месец от постъпване на искането.
На основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда при възникване или установяване на обстоятелство по чл. 67, ал. 3 от ЗСВ.
Логическото и функционално тълкуване на нормативната уредба води до извод, че компетенциите по чл. 71 от ЗСВ за предсрочно освобождаване на съдебен заседател са предоставени на „съответното общо събрание“ по чл. 68б от ЗСВ, което определя броя на съдебните заседатели и което избира съдебните заседатели. Предложението се прави от председателя на съда по чл. 68б от ЗСВ, в който се извършва и проверката по чл. 68д от ЗСВ за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели. Всички предоставени от закона правомощия на съответното общо събрание на съдиите от първоинстанционния съд и неговия съответен председател са свързани с изпълнението на функциите на съдебния заседател в съответния първоинстанционен съд – чл. 66, ал. 2, чл. 68д, ал. 2, чл. 72, чл. 74 от ЗСВ. Ако се приеме по пътя на тълкуването, че в хипотезите на чл. 71, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗСВ волята на законодателя е била избраният съдебен заседател да бъде предсрочно освобождаван поради несъвместимост със законовите изисквания от общото събрание на съответния първоинстанционен съд, в който изпълнява функциите си, би се стигнало до дописване на закона чрез правораздаване.
За предсрочното освобождаване на жалбоподателката Хашъмова на същото основание като съдебен заседател в СпНС е издадено решение от Общото събрание на съдиите от А. Сан наказателен съд, обективирано в протокол от 10.03.2017 г., което е предмет на разглеждане в отделеното съдебно производство.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбата с искане за обявяване на нищожност на взетото от ОСС при СпНС решение на основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ, е основателна. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспореното решение се обяви за нищожно като издадено от некомпетентен орган.
С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса за касационното производство. В първоинстанционното производство не са претендирани разноски и не е представен списък на разноски, а в касационното не са налице доказателства за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4960 от 23.07.2018 г. по адм. д. № 4132 по описа за 2018 г. на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗЗД НИЩОЖНО решението по точка 2 от протокол от 27.02.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Специализирания наказателен съд, в частта, с която М.К от [населено място] е освободена предсрочно от задълженията на съдебен заседател в Специализирания наказателен съд.
ОСЪЖДА Специализирания наказателен съд да заплати на М.К от [населено място] разноски за касационната инстанция в размер на 5.00 /пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.