Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община К., против решение №122 от 04.08.2017г., постановено по адм. д. №58/2017г. по описа на Административен съд Кърджали/АС-Кърджали/.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отм. енително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а решение №463/23.11.2016г. на Комисия за защита от дискриминация, в частта му, с която е установено на осн. чл.65, ал.1 от ЗЗДискр., че кметът на община К. в качеството му на работодател е нарушил чл.21 от ЗЗДискр., и е осъществил спрямо П.К от [населено място] пряка дискриминация по признак „лично положение“ по см. на чл.4, ал.2 от с. з., чрез едностранно прекратяване на трудовото правоотношение между тях, извършено на осн. чл.328, ал.1, т.3 от КТ, да се обяви за нищожно. Не претендира разноски.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.

Ответникът - П.К, чрез процесуален представител в писмена молба оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Кърджали отхвърля жалбата на кмета на община К., с която се иска да бъде установена и обявена нищожността на Решение №463 от 23.11.2016г. на петчленен разширен заседателен състав по преписка №198 от 2015г. по описа на КЗД, в частта му, с която, на основание чл.65, ал.1 от ЗЗдискр. е установено, че кмета на община К. в качеството на работодател, е нарушил чл.21 от ЗЗдискр., и е осъществил спрямо П.К от [населено място], [адрес], пряка дискриминация по признак „лично положение“ по см. на чл.4, ал.2 от същия закон, чрез едностранно прекратяване на трудовото правоотношение между тях, извършено на осн. чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Жалбата пред първоинстанционния съд, обективирана в молба вх.№379/24.02.2017г. от кмета на община К., е подадена в хипотезата на чл.69, ал.2 от ЗЗдискр. предвид изтеклите срокове за оспорване по чл.149 от АПК на решение №463/23.11.2016г. на КЗД, и съдържа оплакване за нищожност на административния акт като постановен от некомпетентен орган.

В този случай при извършената служебна проверка за установяване наличие на възможните хипотези, очертаващи нищожност на процесния административен акт, първостепенния съд е достигнал до законосъобразен извод за липсата в процесния случай на допуснати от КЗД тежки, основни нарушения на изискванията за законност при издаването му, имащи за последица непораждане на правни последици.

Правилно съдът е приел, че решение №463/23.11.2016г. на Комисия за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл.47 от ЗЗДискр., в случая упражнени по чл.47, т.1 и т.6, от ЗЗдискр. Съдът е изложил подробни съображения относно неоснователност на наведения довод от кмета на община К., според който КЗД е била сезирана с жалба от лицето П.К, касаеща решаване на трудово-правен спор по чл.344, ал.4 от КТ от компетентност на Районен съд Кърджали, които мотиви на административния съд се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

Споделя се извода на АС-Кърджали, че не е налице порок във формата на акта - същия е издаден в предписаната от закона писмена форма съобразно изискванията на чл.66 ЗЗДискр.. Нито един от останалите съществени елементи на формата, съставляващи съвкупността от изисквания за външното оформяне на акта(наименование, подписи, датиране, мотиви и др.) не е нарушен по начин, който да води до липса на волеизявление.

Съдът е изследвал проведеното по реда на чл.50 и сл. от ЗЗДскр. производство пред КЗД, при което е достигнал до законосъобразния извод, че административния акт е издаден при стриктно спазване на предвидените административнопроизводствени правила, т. е. не е установено от първоинстанционния съд допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено в смисъл, че да има за последица липсата на административноправен субект или на волеизявление.

Не е установено от АС-Кърджали процесния акт да е издаден без законово основание, или да има за основание друг нищожен административен акт. Не е установено също така решението на КЗД да цели извършването на престъпление, или да има невъзможна цел.

Наведените доводи в касационната жалба, касаещи необсъждане от първоинстанционния съд на доказателства, относими към материалната законосъобразност на решение №463/23.11.2016г. са неоснователни, доколкото евентуални възраженията в тази насока от оспорващия са били преклудирани предвид изтеклите срокове за оспорване по чл.149 АПК.

Предвид горното, като е приел, че липсват основания за обявяване нищожност на решение №463/23.11.2016г. на Комисия за защита от дискриминация, в частта му, с която е установено на осн. чл.65, ал.1 от ЗЗДискр., че кметът на община К. в качеството му на работодател е нарушил чл.21 от ЗЗДискр., и е осъществил спрямо П.К от [населено място] пряка дискриминация по признак „лично положение“ по см. на чл.4, ал.2 от с. з., чрез едностранно прекратяване на трудовото правоотношение между тях, извършено на осн. чл.328, ал.1, т.3 от КТ, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

На следващо място решението на АС-Кърджали е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Не е процесуално нарушение на решаващия състав по-късното конституиране като страна в процеса на П.К.С е направено с надлежен акт, като следващото открито съдебно заседание по делото е проведено при редовна процедура по призоваване на всички страни по делото и извършване на необходимите процесуални действия. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а съдебният акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съда кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което решението на АС-Кърджали следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора съобразно претендираните и доказани разноски на ответната страна П.К на осн. чл.143, ал.3 от АПК, следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 500лв. –заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.11.2018г. с адвокат Д.К.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №122 от 04.08.2017г., постановено по адм. д. №58/2017г. по описа на Административен съд Кърджали.

ОСЪЖДА О. К да заплати на П.К сума в размер на 500 (петстотин) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.