Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:Д. С. Д. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаД. С. по адм. дело № 1420/2021

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на А. Д. – съдия в Районен съд – Козлодуй, срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 11.1 от Протокол №1 от заседание, проведено на 19.01.2021 г., с което не е прието предложението на Комисията по атестирането и конкурсите за определянето й за изпълняващ функциите „административен ръководител - председател“ на Районен съд – Козлодуй.

Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Димитрова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ. По отношение на правния интерес Върховният административен съд се е произнесъл с Определение № 8830 от 23.07.2021 г., постановено по адм. дело № 5024/2021 г., петчленен състав, поради което предприетото от А. Д. оспорване се приема за процесуално допустимо.

Предмет на оспорване пред Върховния административен съд е решение по т. 11.1 от Протокол №1 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) от 19.01.2021 г., с което не е прието предложението на Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) за определянето й за изпълняващ функциите „административен ръководител - председател“ на Районен съд – Козлодуй.

Със свое решение по т. 10 от Протокол № 1 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 19.01.2021 г., СК на ВСС е освободила, на основание чл. 160 във връзка с чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, Ц. Т. – изпълняващ функциите „административен ръководител - председател” на Районен съд – Козлодуй, от заеманата длъжност „съдия” в Районен съд – Козлодуй, считано от датата на вземане на решението. Предвид освобождаването му от длъжност като съдия, същият, от момента на прекратяване на правоотношението му, преустановява да бъде и изпълняващ функциите „административен ръководител - председател” на Районен съд – Козлодуй. Предвид предстоящото му освобождаване, поради навършване на [възраст], Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС на свое заседание, проведено на 18.01.2021 г., е приела решение по т. Р-6 от Протокол № 1/18.01.2021 г., с което е предложила на СК на ВСС да определи, на основание чл. 175, ал. 4, изр. 2 от ЗСВ, А. Д. - съдия в Районен съд – Козлодуй, за изпълняващ функциите „административен ръководител - председател” на Районен съд – Козлодуй, считано от датата на вземане на решението до встъпване в длъжност на нов административен ръководител. В мотивите към това решение е посочено, че в изпълнение на решение на СК на ВСС по т. 15 от Протокол № 31/02.10.2018 г. Комисията служебно е събрала и анализирала необходимите данни, въз основа на които е определила старшинството на съдиите в Районен съд – Козлодуй, прослуженото от тях време и въз основа на тези данни е посочила, че съдия Добрева се явява най-старшият магистрат от тримата магистрати с еднакъв ранг в този орган на съдебната власт, предвид прослуженото време в него, а именно 19 години, 6 месеца и 11 дни. Посочено е, че съдия Добрева изразява писмено съгласие да бъде определена да изпълнява административно-ръководните функции.

Посоченото предложение на КАК към СК на ВСС е внесено в заседанието на колегията, проведено на 19.01.2021 г., обсъдено е от членовете на колегията и след проведеното обсъждане е прието оспореното в настоящото производство решение по т. 11.1, с което колегията не приема предложението на КАК за определяне на А. Д. за изпълняващ функциите „административен ръководител - председател” на Районен съд – Козлодуй.

При така установеното във фактическо положение и след като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното решение, Върховният административен съд намира жалбата на А. Д. срещу решение по т. 11.1 от Протокол №1 от заседание на СК на ВСС от 19.01.2021 г., за неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, прието е с необходимото, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСВ, мнозинство и при спазване изискванията за форма. Видно от Протокол № 1 от 19.01.2021 г., в заседанието на Съдийската колегия са взели участие 11 членове, като от тях 4 са гласували „за“, а 7 са гласували „против“. Това е станало след проведено обсъждане преди приемане на оспореното решение. От членове на колегията са изказани съображения за тяхното предстоящо гласуване против предложението на КАК, мотивирани с данни, съдържащи се в кадровата справка за жалбоподателката, относно наложени й мерки по смисъла на чл. 327 от ЗСВ, както и с данни, съдържащи се в акт на Инспектората към ВСС за резултати от проверка, извършена по сигнал през 2017 г. Решението е мотивирано съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗСВ. Налице е предложение на КАК, както и изказвания на членовете на СК на ВСС в негова подкрепа и такива, които го отхвърлят. Фактическите основания за издаването на оспореното решение се съдържат в приложените към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на кадровия орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, както и проверка за материалната законосъобразност на акта.

Оспореното решение е прието от компетентен орган, в изпълнение на законоустановените му правомощия в пределите на предоставената му оперативна самостоятелност, при която преценката по същество на приетото решение е изцяло по усмотрение на компетентния орган, поради което тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност, съдебният контрол за законосъобразност на акт, постановен при упражняване на дискреционна власт, се осъществява по критериите на чл. 146 от АПК, но в рамките на чл. 169 от АПК, при който съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В настоящия случай изискването за законосъобразност е спазено, тъй като административният акт е издаден в границите на компетентността на органа и съобразно с целта, за която тази компетентност му е предоставена.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за императивния характер на разпоредбите на чл. 175, ал. 4 и чл. 168, ал. 7 от ЗСВ. Противно на твърдяното от нея, тези разпоредби не лишават органа от възможността да преценява и не го задължава да определи за изпълняващ функциите най-старшият измежду магистратите в съответния орган на съдебната власт. Така наведеният довод не намира опора в приложимата нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 168, ал. 7 от ЗСВ действително предвижда, че при отстраняване от длъжност на административния ръководител функциите на административен ръководител до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, а при липса на заместник - от съдия или прокурор, определен по старшинство. От тази нормативна редакция обаче, приложима в хипотезата на отстраняване от длъжност на административен ръководител, какъвто не е настоящият случай, не може да бъде направен извод, че кадровият орган, както в хипотезата на чл. 168, ал. 7, изр. трето от ЗСВ, така и в настоящия случай, в хипотезата на чл. 175, ал. 4 от ЗСВ, действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да определи за изпълняващ функциите административен ръководител най-старшият магистрат. Старшинството на магистратите е въведено от закона като критерий, на базата на който да бъде определен изпълняващият функциите на административен ръководител, но то не би могло да замени правото на преценка на кадровия орган да определи кой да бъде изпълняващ функциите на административен ръководител. Това следва да се извърши след анализ на данните за съответния магистрат, съдържащи се в кадровото му досие, и на служебно известната на кадровия орган информация относно органа на съдебната власт и конкретния магистрат.

Логиката възприета от жалбоподателката сочи, че изпълняващ функциите на административен ръководител на орган на съдебната власт, в случай като настоящия, основан само на критерия на старшинството, се определя директно по силата на закона, а със своя акт СК на ВСС само констатира това обстоятелство. Тази теза не може да бъде възприета най-малко поради факта, че е нужно изрично съгласие от страна на магистрата за заемането на длъжността. Това е видно дори и в цитираното в жалбата решение на СК на ВСС по т. 15 от Протокол № 31/23.10.2018 г., което предвижда за изпълняващ функциите на административен ръководител, при липса на заместник, да бъде определен съдия по старшинство, след изразено съгласие, без да предрешава волята на кадровия орган във всеки отделен случай и без да го лишава от упражняване на правомощието му в условията на оперативна самостоятелност. Тази логика противоречи и на едно основните правомощия на ВСС – да определя състава и организацията на работата на съдилищата – чл. 16, ал. 1 от ЗСВ.

Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че издадените заповеди за обръщение на внимание по отношение на жалбоподателката действително са заличени по силата на закона и те не биха имали правно значение и последици при евентуално дисициплинарно производство. Същите обаче представляват юридически факти, дали своето отражение в правния мир, които са служебно известни на членовете на съдийската колегия и които, по всяка вероятност, са формирали вътрешното убеждение у тях при приемане на процесното решение. Ето защо доводите за незаконосъобразно позоваване на тези заповеди се явяват неоснователни.

По изложените съображения, съдът приема, че оспореното решение по решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 11.1 от Протокол №1 от заседание, проведено на 19.01.2021 г., е издадено при точно прилагане на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, като не са налице основания по чл. 146 от АПК за неговата отмяна.

На ответника, предвид изхода на спора и своевременно изразената претенция, на осн. чл.78, ал.8, вр. с ал.4 от ГПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от НЗПП, вр. с чл.144 от АПК, следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Д. – съдия в Районен съд – Козлодуй, срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 11.1 от Протокол №1 от заседание, проведено на 19.01.2021 г., с което не е прието предложението на Комисията по атестирането и конкурсите за определянето й за изпълняващ функциите „административен ръководител - председател“ на Районен съд – Козлодуй.

ОСЪЖДА А. Д. от гр. Козлодуй да заплати на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Десислава Стоева

/п/ Добромир Андреев