Р Е Ш Е Н И Е

№ 368/17.06.2024 г.

гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

А. Ц.

при участието на секретаря К. П. като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 4358 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от А. Т. С. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 1048/12.07.2023 г. по гр. д. № 1295/2023 г., с което е потвърдено решение № 1603 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 17527/2022 г. на Пловдивски районен съд, и са отхвърлени исковете на А. Т. С. по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което искова претенция бъде уважена със законните последици.

С писмения си отговор Областна дирекция на МВР - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и/или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си, Пловдивският окръжен съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че реално вторият трудов договор, който е сключен като срочен, е доп. споразумение от 15.11.2021 г., тъй като с последващото доп. споразумение от 16.05.2022 г. е отпаднала само втората клауза за срочност - тази по чл.68, ал.1, т. 3 КТ, при запазване крайния срок на договора. Приел, че при сключването на този втори трудов договор - доп. споразумение от 15.11.2021г., със срок до 14.11.2022 г., са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл.68, ал.4, във вр. § 1т.8 от ДР КТ, съставляващи допустимо „изключение“ от общата забрана по чл.68, ал. 3 КТ за сключване на срочни трудови договори - конкретна обективна причина, обусловила срочността на договора, а именно: осигурено финансиране за назначаване по трудови договори на основание чл.68 КТ за определен срок, и договорът е сключен за срок от една година. Включената в трудовия договор от 15.11.2021 г. клауза за срок на договора, потвърдена с доп. споразумение 16.05.2022 г., била валидна и породила правното си действие. Ето защо решаващият съд е заключил, че правилно РС - Пловдив е приел, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 15.11.2022 г., ищцата е работила по законосъобразно възникнало срочно правоотношение, а не по безсрочно такова, което безсрочно трудово правоотношение е прекратено с изтичането на срока по чл.325,ал 1,т.3 от КТ. Доколкото работещите по срочен трудов договор лица по чл.68,ал.1,т.1 от КТ не се ползвали със закрилата при уволнение по чл.333, ал.1, т.4 от КТ при прекратяване на ТПО на осн. чл.325,ал.1,т.3 от КТ, то работодателят не бил и длъжен преди уволнението на ищцата да вземе разрешение от ДИТ Пловдив. По възраженията във въззивната жалба въззивният съд е изложил, че относно „изключението“ по см. на §1,т.8 от КТ, в заповедта за уволнение било допустимо да не се посочват конкретните причини, при положение, че е посочен акта, в който те са описани - в случая министерска заповед № 8121К11697 от 12.11.2021г., на което и основание договорът е сключен като срочен - за допълнителен щат за съответната длъжност поради осигурено финансиране за назначаване по трудов договори на осн. чл.68 от КТ за определен срок. Посочената причина за сключването на трудов договор - допълнителното финансиране, не била сезонна работа, като в мотивите си първостепенния съд бил приел, че се касае за сезонна работа, напротив, изрично бил посочил, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.68, ал.3 от КТ, а тази на чл.68, ал.4 от КТ, включваща работи и дейности, нямащи временен, сезонен или краткотраен характер. В заключение, решаващият съд е намерил, че районния съд е постановил правилно и законосъобразно решение в атакуваната му част, което следва да бъде потвърдено.

С определение № 1058/07.03.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения и обобщен при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос относно това как следва да се разбира повторяемостта по см. на чл. 68, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 КТ.

Отговорът на въпроса е даден в трайната практика на ВКС, с която приема, че срочният трудов договор по чл.68, ал.4 , вр. с ал.1, т.1 КТ може да се сключва по изключение за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер за срок най - малко една година или за по - кратък срок, но по писмено искане на работника, респ. служителя. Съгласно даденото в §1, т.8 от ДР на КТ обяснение, изключение по см. на чл.68, ал.4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Срочният трудов договор по чл.68, ал.4, вр. с ал.1, т.1 КТ със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най - малко една година. Срочният трудов договор, сключен в нарушение на изискванията по чл.68, ал.4 КТ се смята за сключен за неопределено време на осн. чл.68, ал.5 КТ. С продължаването на срока на сключения между страните срочен трудов договор по чл.68, ал.4, вр. с ал.1,т.1 КТ се уговаря нов срок за изпълнение на работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер. Допълнително споразумение към трудовия договор, с което срокът на договора е продължен, по естеството си се явява втори срочен трудов договор със същия работник за същата работа, тъй като е уговорен нов срок, след изтичането на първия. Или повторност по см. на чл.68, ал.4 от КТ е налице винаги, когато се уговаря нов срок на трудовия договор за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, независимо дали уговорката за новия срок е обективирана с продължаване на срока на сключения срочен договор или със сключване на нов, втори срочен трудов договор. Затова и в двата случая е необходимо да са спазени изискванията на чл.68, ал.4, пр. последно КТ, за еднократност на подновяването на срочния тр. договор с минимален срок от една година.

По съществото на касационната жалба.

Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон.

Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което и спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.

От фактическа страна е установено, че на 09.03.2020 г. между страните е сключен срочен трудов договор № 317з- 1851/09.03.2020г. по чл.68, ал.1, т.1, чл.68, ал.1, т. 3 КТ, във вр. чл.70, ал.1 и 2 КТ, по силата на който А. С. е назначена в сектор „БДС“ на длъжност „системен оператор“, със срок на договора до 14.11.2020 г. или до завръщане на титуляра Т. Д., и срок на изпитване до 09.09.2020 г. С допълнително споразумение към този договор № 317з- 10440 от 15.11.2020 г. на осн. чл.68, ал.1, т. 1 и т.3 КТ , А. С. е преназначена на длъжност „системен оператор“ по допълнителен щат към сектор „БСД“, със срок от 13.11.2020 г. до 14.11.2021 г. или до завръщане на титуляра. С допълнително споразумение от 15.11.2021 г. на осн. чл.68, ал.1, т.1 и т 3 КТ А. С. е преназначена на длъжност „системен оператор“ по допълнителен щат към сектор „БДС“, със срок от 15.11.2021 г. до 14.11.2022 г., а с допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 317з-3982/16.05.22 г. е преназначена от длъжност „системен оператор по допълнителен щат към сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР - Пловдив по чл. 68, ал.1, т.3 КТ“ на длъжност „системен оператор по чл.68, ал.1, т.1 КТ по допълнителен щат към щата на сектор „БДС“ при ОДМВР - Пловдив, съгласно МЗ 8121К-11697/12.11.2021 г.“, със срок от 16.05.2022 г. до 14.11.2022 г. В допълнителните споразумения е посочено изключението, обосноваващо срочността по пар.1, т.8 от ДР КТ - изпълняваната длъжност е по утвърдено с приложените заповеди на министъра допълнително щатно разписание за съответната година. Със заповед № 317з- 10854/15.11.2022г. трудовия договор на А. С. е прекратен на осн. чл.325, ал.1, т. 3 КТ, считано от 15.112022 г.

Трудовият договор е сключен при действието на чл.68 КТ, с разпоредбите на ал.3- 5, на който са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен срок по чл.68, ал.1, т.1 КТ. Условията, при които може да се уговаря определен срок са изрично регламентирани в разпоредбите на чл.68 КТ, и страните са длъжни да се съобразяват с тях.

В случая правилно въззивният съд е приел, че е налице изключението, обосноваващо срочността по § 1, т.8 от ДР на КТ, в случаите, които изпълняваната длъжност е по утвърдено с приложените заповеди на министъра на вътрешните работи допълнително щатно разписание за съответната година, като допълнителния щат е финансиран от средствата в посочения подпараграф от бюджетната класификация на МВР. Правилно е прието и че с последното доп. споразумение от 16.05.2022 г. крайният срок на договора не е изменен, а само е отпаднала втората клауза за срочност - тази по чл.68, ал.1, т.3 КТ, при запазване по изрично искане на ищцата на клаузата по чл.68, ал.1, т.1 КТ.

Неправилно обаче въззивният съд е приел, че със сключването на доп. споразумение от 15.11.2021 г /определено като втори трудов договор между страните/, с което срокът на договора е продължен до 14.11.2022 г., не е допуснато нарушение на чл.68, ал.4 КТ. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се основава на разбирането на работодателя, че между него и служителят е съществувало срочно трудово правоотношение, докато на основание чл.68, ал.5 КТ страните всъщност са били обвързани от безсрочен трудов договор. Това е така, защото не са спазени изискванията на чл.64, ал.4, изреч. 2 КТ - подновяването на срока да е само веднъж. В действителност, допълнителното споразумение за изменение на трудово правоотношение от 15.11.2021 г., е сключено не като повторен /втори, както е приел въззивният съд/, а като трети срочен договор- след срочният трудов договор, сключен на 09.03.2020 г. и повторният: допълнително споразумение № 317з-10440/15.11.2021 г. Затова и на основание чл.68, ал.5 КТ, тъй като не е налице изключението по чл.68 ал.4 КТ договорът между страните следва да се счита за сключен без срок. Не е налице приложеното основание по чл.325, т.3 от КТ, поради което и предявеният на основание чл.344, ал.1, т. 1 КТ иск, както и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ следва да бъдат уважени.

По съдебните разноски: С оглед изхода на спора ОДМВР - Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на адв. Р. В. Р. на осн. чл.38, ал. ЗАв. сумата от общо 3600 лв.- адвокатски хонорар за всички съдебни инстанции.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК, ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплати по сметката на съда държавна такса за всички съдебни инстанции в размер на общо 1070 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1048 от 12.07.2023 г. на ОС - Пловдив, V състав, постановено по в. гр. д. № 1295/2023 г. и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗЗД НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на А. Т. С., за което е издадена заповед от № 317з- 10854/15.11.2022 г. на директора на ОДМВР - Пловдив.

ВЪЗСТАНОВЯВА А. Т. С. на заеманата преди уволнението й длъжност „системен оператор“ по допълнителен щат в сектор „БДС“ при ОДМВР - Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив, [населено място], [улица] да заплати на А. Т. С. сумата от 9000 лв.- обезщетение за оставянето и без работа за периода 15.11.2022г./15.05.2023 г.

ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив, [населено място], [улица], да заплати на адв. на адв. Р. В. Р. на осн. чл.38, ал. ЗАв. сумата от общо 3600 лв.- адвокатски хонорар за всички съдебни инстанции.

ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив, [населено място], [улица] на осн. чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на общо 1070лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: