Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна и на Д. И., представен от адв. В. Д., срещу решение № 44/09.11.2020 г. на Административен съд Русе по адм. д. № 355 по описа за 2019 г.

Първият касатор обжалва съдебният акт в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03001817008651-091-001/15.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, както и в частта, с която актът е изменен като са определени по-малки размери на установените с него публични задължения. Доводите му са за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според него релевантен за спазването на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е моментът на издаване на заповедта за възлагане на ревизията, а не този на връцването на заповедта, поради което неправилно е отменен РА в частта за установените публични задължения за 2011 г. Твърди, че при решаването на спора за съществуването и размера на установените с РА публичните задължения за 2015 г. съдът е пропуснал да възприеме използваната в ревизионния доклад методика за съпоставяне на разходите и получените доходи, която отчита в получените средства размерът на превода чрез системата „И. П“, с който съдът е намалил разходите, формиращи презюмирания доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК с аргумент, че иначе се стига до двойно данъчно облагане.

Вторият касатор обжалва „потвърдителната част“ на решението, т. е тази с която е отхвърлено оспорването му срещу РА и са определени нови размери на публичните задължения с изменянето на акта в обхвата за 2015 г. Оспорва изводите на съда, че са установени предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124а ДОПК. Навежда доводи за опущения...