О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3636 гр. София, 21.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 4518 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба на ,,Бодкомерсконсулт“ Е., представлявано от М. Д. Д., срещу определение № 1588 от 19.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1508/2023 г. на Апелативен съд – С., с което е потвърдено определение № 4171 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 1817/2022 г. на Софийския градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от ,,Бодкомерсконсулт“ Е. и „Д.-2“ Е. искове.

Въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по искова молба на ,,Бодкомерсконсулт“ Е. и „Д.-2“ Е. срещу Апелативен съд – В., с която се претендира присъждане на обезщетения за причинени вреди от действията на съдии от Апелативен съд – В., изразяващи се в постановяване на съдебен акт - определение № 465/19.11.2021 г. по в. ч. т. д. № 670/2021 г. по описа на Апелативен съд – В.. Ищците твърдят, че определението е нищожно и недопустимо, постановено от некомпетентен съд, при допуснати процесуални нарушения и наличие на безспорни доказателства за пристрастие и предубеденост. Според изложените от първоинстанционния съд мотиви, въпреки даваните указания исковата молба е останала нередовна, тъй като не е уточнено как точно са формирани претендираните суми, заявените от ищците обстоятелства, на които основават исковете си, но формулираният от тях петитум разкрива заявеното основание и искане в степен, позволяваща на съда да извърши преценка за това дали предявените искове са допустими, или не. С оглед на тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че обезщетенията се претендират във връзка с осъществени от съдии при ответника - Апелативен съд – В., действия при и по повод упражняване на служебните им функции като магистрати, в качеството им на съдии, разглеждащи в. ч. т. д. № 670/2021 г. по описа на Апелативен съд – В.. Ищците поддържат, че са претърпели вреди от незаконосъобразните действия, изразяващи се в постановяване на посоченото определение, с което е допуснато обезпечение, следователно претенцията не е сред посочените в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като в чл. 2 ЗОДОВ изчерпателно и лимитивно са изброени хипотезите, в които държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата и съда. В сочената разпоредба не е предвидена изрична възможност за претендиране на обезщетение по реда на този специален закон от незаконосъобразно допускане на обезпечение. Исковете не са и с правна квалификация чл. 2в ЗОДОВ - за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, тъй като изобщо не е посочено в какво се състои нарушението на правото на ЕС и кое точно право, предоставено на ищците от източниците на правото на ЕС, считат, че е било нарушено с постановяване на въпросното определение. Сочените нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679, Директива 95/46/ЕО, на ЕКПЧ и др. са абсолютно неотносими към релевираните от ищците основания за реализиране на отговорността на държавата и не могат да обосноват разглеждането на претенциите по този ред. С оглед на това от Софийския градски съд е формулиран изводът, че предявените искове са с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Прието е, че очевидно от Апелативен съд – В. се претендират обезщетения за вреди, в качеството му на „възложител“/„работодател“ на съдии за извършени действия/бездействия в кръга на техните функции - постановяване на съдебен акт. Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е функционално свързана с тази на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, същата има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител.

Въззивният съд е намерил определението на Софийския градски съд за правилно. Визирал е, че съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар. функционален имунитет на магистратите, предназначен да им осигури независимост при осъществяване на тяхната дейност, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела. Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза на извършено умишлено престъпление. Единствените случаи, в които държавата отговоря за вреди от незаконосъобразни съдебни актове, независимо от функционалния имунитет на магистратите, са случаите по чл. 2, чл. 2б и чл. 2в ЗОДОВ, по който отговорността е обективна, безвиновна, за разлика от отговорността по чл. 45 ЗЗД. Във всички останали случаи, доколкото искът срещу прекия причинител би бил недопустим, недопустим е и искът по чл. 49 ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. Налице е абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на отрицателните, поради което предявените искове са недопустими и исковата молба подлежи на връщане.

Жалбоподателят „Бодкомерсконсулт“ Е. счита определението на въззивния съд за незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения и накърнено право на справедлив процес. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, че атакуваното пред ВКС определение е постановено от незаконен състав, тъй като съдиите А. С. и В. Б. са си правили самоотводи по десетки дела с участието на М. Д., поради което се явява преднамерено и пристрастно. Нарушено е европейското право относно осигуряване на независим и безпристрастен съд и процес, гарантирани от чл. 6 и чл. 8 КЗПЧОС, чл. 46 и чл. 47 ХОПЕС, чл. 32 от Конституцията на Република България, Регламент (ЕС) 2016/679, практиката на ЕСПЧ и др.; налице е отказ от правосъдие, геноцид на правосъдието и справедливостта. Жалбоподателят сочи, че претенциите за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, са били уточнени по делото, като отново ги излага.

Ответникът по жалбата Апелативен съд – В. е депозирал отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, респ. за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба на „Бодкомерсконсулт“ Е. е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна от външна страна.

Съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

В конкретния случай дружеството-жалбоподател не е формулирало въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е разрешен от въззивния съд, и поради това не е установена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените от жалбоподателя оплаквания са по правилността на съдебния акт и подлежат на разглеждане едва след допускане на касационно обжалване, при разглеждане на жалбата по същество.

Същевременно въззивното определение е валидно и допустимо. В това отношение предходни отводи на съдии от състава на Софийския апелативен съд, постановил атакуваното пред ВКС определение, от разглеждане на съдебни дела с участието на М. Д. се явяват ирелевантни. Преценката относно наличие на основания за отвод е конкретна за всяко съдебно производство, като отвеждането на съдия от разглеждане на едно дело не е основание за отвеждане от разглеждане на друго дело с участие на същата страна, когато не са налице предпоставките за това по чл. 22, ал. 1 ГПК. Конкретно, такова отвеждане не представлява обстоятелство, което само по себе си да поражда съмнение в безпристрастността на съдията при разглеждането на други дела с участието на същата страна.

Въззивното определение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В случая не се констатира такъв порок на постановения от Софийския апелативен съд акт.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1588 от 19.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1508/2023 г. на Апелативен съд – С..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: