Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. К. ЧЛЕНОВЕ: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 1741 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК..
С решение № 1892 от 26.10.2020г., постановено по адм. д. № 811/20г. Административен съд Пловдив, първо отделение, ХІ - ти състав, е отхвърлил жалбата на Ауто тур 777 ЕООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр.Пловдив, [адрес], представлявано от управителя М. П., против ревизионен акт № Р 16001619000105 091 001/16.12.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 92 от 24.02.2020г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практниска - Пловдив, в частта, с която на оспорващия на основание чл.177ЗДДС са установени задължения за данък добавена стойност за данъчен период м.02/2016г. в размер на 17 874,32лв. главница. С решението административният съд е отменил посочения ревизионен акт в частта му, в която на оспорващия са определени допълнителни задължения по чл.177 ЗДДС в размер на лихви за забава в размер на 6 813,23лв. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.
Срещу постановеното решение на Административен съд Пловдив, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от Г. А. в качеството му на директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената отменителна част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт и в частта за ангажираната отговорност по чл.177 ЗДДС за лихви за забава. Претендира присъждане на разноски, в това число заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.
Ответното по касационната жалба Ауто тур 777 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [адрес], представлявано от управителя П. В., чрез пълномощника му адв. Н. И. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Срещу постановеното решение на Административен съд Пловдив в отхврълителната му част е подадена касационна жалба от Ауто тур 777 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [адрес], представлявано от управителя П. В., чрез пълномощника му адв. Н. И.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. МолиВърховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт в частта за ангажираната отговорност на дружеството по чл.177 ЗДДС. Претендира присъждане на разноски.
Ответният по касационната жалба директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив чрез своя процесуален представител взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са както следва: тази на Ауто тур 777 ЕООД е не основателна, а тази на директора на ДОДОП - Пловдив е основателна.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218,ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество са както следва: тази на Ауто тур 777 ЕООД е основателна, а тази на директора на ДОДОП - Пловдив е не основателна.
С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Ауто тур 777 ЕООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр.Пловдив, [адрес], представлявано от управителя М. П., против ревизионен акт № Р 16001619000105 091 001/16.12.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 92 от 24.02.2020г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - Пловдив, в частта, с която на оспорващия на основание чл.177ЗДДС са установени задължения за данък добавена стойност за данъчен период м.02/2016г. в размер на 17 874,32лв. главница. Със същото решението административният съд е отменил посочения ревизионен акт в частта му, в която на оспорващия са определени допълнителни задължения по чл.177 ЗДДС в размер на лихви за забава в размер на 6 813,23лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, в това число съответните заповеди за упълномощаване на лицата, които са я провели, съставили и подписали издадените ревизионен доклад и ревизионен акт. Въз основа на анализ на тези доказателства е изграден извод, че ревизионното производство е възложено от компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Прието е, че издаденият ревизионен акт е постановен в изискуемата от закона форма и от компетентни за това лица, в съответствие е с изискванията на чл.119,ал.2 във вр. с чл.118,ал.2 и чл.112,ал.2,т.1 ДОПК, поради което неправеното възражение от задълженото лице за нищожност на същия се явяват неоснователни. Мотивите на първоинстанционния съд относно съответствието на акта с материалния закон са изложени на стр.4 и следващите от решението, съответно л.245 и сл. от първоинстанционното дело. Същите са твърде големи по обем, поради което систиматизирани за целите на настоящето касационно изложение, могат да бъдат сведени до следното: 1. Описана е подробно установената фактическа обстановка по делото, в това число придобития от задълженото лице Ауто тур 777 ЕООД /с предишно наименование М. 777 ЕООД/ лек автомобил марка БМВ Х5 по фактура 61/01.02.2016г., издадена от Интеграли ЕООД на стойност 133 333,33лв. и упражнено по нея право на данъчен кредит от дружеството в размер а 26 666,67лв., като дължимата цена, в това число и ДДС е заплатена изцяло по банков път; начина по който автомобила е бил придобит от продавача, назначената в ревизионното производство оценъчна експертиза и определената от него оценка; констатациите на органа по приходите за ангажиране на отговорността на задълженото лице при условията на чл. 177,л.3, предл. второ, тъй като цената на придобиване се отклонява от пазарната с 43,16%, което следва да бъде определено като значително. 2. Съдът е възпроизвел и аргументите на директора на ДОДОП Пловдив, изложени в решението по оспорване по административен ред на издадения ревизионен акт. 3. В мотивите на решението са възпроизведени и заключенията /основно и допълнително/ на назначената в съдебното производство авто-техническа експертиза, както и приобщените допълнително писмени доказателства относно командироване и упълномощаване на лицата, извършили ревизията. 4. Направено е тълкуване на нормата на чл.177 ЗДДС относно отговорност на лицата в случай на злоупотреби /стр.8 - 10 от решението/в това число които са елементите на отделните хипотези от фактическия състав на нормата и кой носи доказателствената тежест. 5. Решаващият съд е приел, че в случая от органите по приходите е извършено успешно доказване на фактическия състав на отговорността по чл.177,ал.3,пр.2 ЗДДС. Предвид позициите на страните като основен спорен момент е определен този за пазарната цена на автомобила към момента на продажбата. В тази насока решаващият съд е споделил позицията изложена от органа по приходите защо обалагаемата доставка е извършена на цена, която значително се отклонява от пазарната /чл.177,ал.3,т.2 ЗДДС/. В тази насока са изложени обстойни мотиви защо следва да бъде кредитирано заключението на оценъчната експертиза, назначена в ревизионното производство, съответно защо не следва да бъдат кредитирани заключенията на експерта, дадените в съдебното производство. Като допълнителни аргументи за знанието у задълженото лице, че дължимия данък няма да бъде внесен от продавача са посочени извършването на сделките по продажба в един и същи ден, при един нотариус, по еднотипни договори, при сериозно отклонение в цените по двата договора. Акцентирано е, че при съставянето на ревизионния акт органите по приходите са спазили принципа за съразмерност, като са ангажирани отговорността на задълженото лице до размера на 17 874,32лв., какъвто е размера на невнесения данък за периода от продавача Интеграли ЕООД, а не в размер на 26 666,67лв., колкото е упражненото право на данъчен кредит по въпросната фактура. 6. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е неправилен, а жалбата основателна, в частта относно ангажираната отговорност за лихви. В тази насока е прието, че не може да бъде споделена тезата, че ДОПК в лицето на чл.16,ал.3 е специална норма по отношение на чл.177 ЗДДС, а от друга страна солидарната отговорност по чл.177 ЗДДС не може да бъде ангажирана на самостоятелно основание, а третото лице става отговорно едва след слизането в сила на ревизионния акт. 7. Като краен резултат първоинстанционният съд е потвърдил ревизионния акт в частта за главницата по чл.177 ЗДДС и отменил същия в частта за лихвите. Съобразно уважената и отвърлената част от жалбата на страните са присъдени и разноските по делото.
Решението на Административен съд Пловдив е не правилно и незаконосъобразно в потвърдителната му част и правилно и законосъобразно като краен резултат в отменителната част.
По касационната жалба на Ауто тур 777 ЕООД, [ЕИК].
В касационната жалба на дружеството се поддържат оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. На първо място се правят оплаквания, че необосновано на събраните по делото доказателства административния съд е определил като неоснователни възраженията на дружеството, че оспорения ревизионен акт е нищожен. В тази насока се излагат аргументи в следните направления : ревизионният акт е нищожен, тъй като от една страна е издаден от лица, които нямат материална /териториална/ компетентност стр.2 4 от жалбата, л. 9 -11 от настоящето дело/ , а друга на дружеството има издаден предходен ревизионен акт за същия данъчен период и липсват предпоставки по чл.133 ДОПК за провеждане на повторна ревизия, съответно заповедта за възлагане на повторна ревизия е издадена от некомпетентен орган. На второ място се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд в потвърдителната му част по същество. Основната част от доводите в тази насока /стр.6 и сл. от жалбата, л.13 и сл. от настоящето дело/ са насочени относно изводите на първоинстанционния съд за кредитиране на оценъчната експертиза от ревизионното производство и не кредитиране на допълнително заключение на автотехническата експертиза, изслушана по делото.
По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
Доколкото изследването на въпроса съответствието с материалния закон на един оспорен ревизионен акт предполага последният да е допустим и правно валиден, приоритетно следва да бъдат разгледани оплакванията на касатора за нищожност на същия.
По първата група оплаквания за нищожност на оспорения ревизионен акт следва да бъде посочено следно:
По силата на чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК определя, че компетентната териториална дирекция относно производствата по кодекса е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. В разглеждания случай към датата на образуване на ревизионното производство със ЗВР № Р 16001619000105 020 -002/08.04.2019г. г., издадена от Т. П., на длъжност началник сектор, седалището на Ауто тур 777 ЕООД е в [населено място], обл. Пловдив, което означава, че компетентната ТД на НАП, която следва да извърши ревизията и да издаде заключителен акт по нея е ТД на НАП - гр. Пловдив.
Съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда.
Необходимостта от участие на органи по приходите от други териториални дирекции в случая е основана на постановление на Специализирана прокуратура - София, в което е посочено ревизиите на конкретни юридически лица, сред които Ауто тур 777 ЕООД да бъдат възложени на различни екипи от служители на НАП, в изпълнение на което заместник изпълнителен директор на НАП, оправомощен със Заповед № 3ЦУ ОПР-20/28.05.2018 г. на изпълнителния директор, с писма изх. № 11-02-152#2 от 31.08.2018 г. и изх. № 11-02-152#6 от 03.10.2018 г. е определил органи по приходите, които да бъдат включени в състава на ревизиращите екипи по отношение на изброени субекти. С това е изпълнена първата част от фактическия състав на чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Доказателствата в тази насока са приложени от процесуалния представител на ДОДОП-Пловдив на 15.07.2020г. с писмена молба, приложена на л.178 от първоинстанционното дело.
Процесуалните действия на органите по приходите са отразени в едноименния раздел II, стр.3, от съставения РД № Р-16001619000105-092-001/21.10.2019 г./л.38 от първоинстанционното дело/. Съпоставката между извършените по време на ревизията процесуални действия и представените /на различни места/ доказателства за командироване на служители от ТД на НАП в ТД на НАП Пловдив води до извод, че на датите на извършване на съответните процесуални действия тези служители са били надлежно командировани в съответствие с реда и условията, определени в Закона за държавния служител /ЗДСл/.
От друга страна не съществува необходимост за командироване на посочените служители за целия период на ревизията, тъй като част от действията по провеждането й /изискване на доказателства от ревизираното лице и представянето на доказателства/ са извършвани по електронен път, поради което не е била налице служебна необходимост въпросните служители на други дирекция на ТД на НАП да са през целия неин период командировани в ТД на НАП - Пловдив. Наред с това част от процесуалните действия като налагане на предварителни обезпечителни мерки са от компетентността на публичния изпълнител.
Предвид на изложеното следва да бъде прието, че е изпълнено и второто изискване на чл. 10, ал. 8 ЗНАП - датите на командироване на органите по приходите, съпоставени с извършените действия по ревизията, включително съставянето на ревизионния доклад и издаването на РА, обуславят извод за наличие на териториална компетентност същите да извършват процесуалните действия, свързани с установяване на задължения по реда на чл.177 ЗДДС на Ауто тур 777 ЕООД и в този смисъл служителите на съответните дирекция на НАП са преминали в ТД на НАП Пловдив за извършване на определени действия по смисъла на чл. 10, ал. 8 ЗНАП.
В подобен смисъл в съдебната практика на ВАС е решение № 2644 от 22.03.2022г. , първо отделение, постановено по адм. д. № 6870/21г.
Предвид на това следва да бъде прието, че макар и с много оскъдни мотиви, крайният извод на административния съд, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, е правилен, а оплакванията на касатора в обратния смисъл следва да бъдат определени като неоснователни.
По отношение на втория довод на касатора за нищожност на ревизионния акт, свързан с това, че за процесния данъчен период на дружеството има съставен друг ревизионен акт, влязъл в сила, и не са налице предпоставки за извършване на нова ревизия по смисъла на чл.133 ДОПК, съответно заповедта за възлагането на тази ревизия не е издадена от компетентен орган, следва да бъде посочено следното:
Тъй като по този въпрос е съществувала противоречива съдебна практика, във Върховния административен съд е образувано тълкувателно дело № 6/2019г. С решение № 6 от 15.04.2021г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на ВАС е прието, че Не е нищожен ревизионен акт, издаден на регистрирано лице - получател по облагаема доставка, на основание чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност, когато с предходен ревизионен акт на същото лице не е коригирано извършеното от него приспадане на данъка, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен от друго лице данък, в случай, че въпросният акт не е издаден по реда на чл. 133 и чл. 134 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс за изменение на задължения, установени с влязъл в сила РА.
Съгласно чл.130,ал.2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Предвид на това, направеното оплакване от касационния жалбоподател за нищожност на ревизионния акт поради наличие на друг влязъл в сила ревизионен акт за същия период, се явява неоснователно.
Настоящата съдебна инстанция намира за основателни оплакванията на касатора за неправилност на съдебното решение по същество поради несъответствие с материалния закон и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните налице е ли са условията на чл.177,ал.2 във вр. с ал.3,т.2 ЗДДС за ангажиране на отговорността на Ауто тур 777 ЕООД за дължим и невнесен данък от друго лице / неговият пряк доставчик Интеграли ЕООД за данъчен периоди м.02/2016г. Даденият положителен отговор на този въпрос от страна на решаващия съд е не правилен и не обоснован и не се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Както бе вече изложено, между страните няма спор относно фактите по делото и тълкуване на материалната правна норма, а спорят само относно това как следва да бъдат квалифицирани и подведени фактите.
Систематичното място на чл. 177 ЗДДС в озаглавената Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами глава XXV от ЗДДС и заглавието на самата разпоредба определят създадения с нея институт като средство за преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица, различни от платците на данъка. Отговорността е на получателя по облагаемата доставка. Фактическият й състав включва обективни елементи /чл. 177, ал. 1 ЗДДС/: дължим и невнесен от друго лице данък; ползван от получателя данъчен кредит, свързан пряко или косвени с дължимия и невнесен данък, както и субективен елемент /чл. 177, ал. 2 ЗДДС/ - съществуващо или дължимо познание у лицето, че данъкът няма да бъде внесен. Знанието се предполага при кумулативното осъществяване на предпоставките на чл. 177, ал. 3, т. т. 1 и 2 ЗДДС - дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за периода от които и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стоки или услуга /по което не се спори/ и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби е за приходната администрация. В конкретния случай приходните органи са обосновали съществуването на знание и на задължение за знание у задълженото лице, че дължимия данък няма да бъде внесен, с това, че доставната цена на стоката, предмет на доставка, се отклонява с 43,16% от пазарната такава, което съставлява хипотезата на чл.177,ал.3, т.2,предл.3 цена, която значително се отличава от пазарната. За определяне на действителната пазарна цена в хода на ревизията е допуснато назначаване на оценъчна експертиза, надлежно приета с протокол № Р 16001619000105 145 001/07.03.2019г. /л. 44 от първоинстанционното дело/. Според същата, изготвена от вещото лице инж.В. Н., пазарната цена на оценявания автомобил към момента на придобиването му на 01.02.2018г. е била 93 130 лв., с уточнението, че въпросната цена е условно средна, а реалните пазарни ценности биха били плюс минус 5% в зависимост от техническо състояние на гуми, наличие на корозия, реално изминати километри, които могат да се установят при физически оглед или от снимков материал към момента на придобиването. В експертизата е посочено, че същата е изготвена на база на справка в различни автокъщи, при актуализация на пазарната цена на оценявания автомобил като нов до пазарна цена по два метода с тежест по 50% - подход на разходите Метод на амортизираната заместителна стойност /когато амортизацията е различна от счетоводната/ и Метод на пазарния аналог.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснато и изслушването на автотехническа експертиза. Според първоначалното заключение /л.161 167 от първоинстанционното дело/, пазарната цена на доставения автомобил към датата на продажбата е 93 688лв. Отбелязано е, че поради липса на достатъчно информация за цени на подобни автомобили към периода на българския пазар е ползвана такава от европейския такъв, при определяне на оценката е използван метода на сравнимите неконтролирани цени по 1, т.10,б. а ДР ДОПК във връзка с Наредба № Н 9 от 14.08.2006г. на министъра на финансите.
Според допълнителното заключение на експерта /л. 214 223 от първоинстанционното дело/, изготвено след извършен оглед на процесния автомобил, пазарната цена към датата на доставката следва да бъде определена на 131 111лв. без ДДС при използване на същия метод на оценка сравними неконтролирани цени. Отбелязано е, че цената на аналогични автомобили през периода варира в границите от 129 656л. до 146 516лв. без ДДС. Посочването на по-висока цена от първоначалното заключение е обосновано с констатирани при огледа наличие на подобрения като салон от алкантара, допълнителни елементи от карбон и прочие, които повишават цената спрямо автомобил без такива с до около 30%. Аргументи за цената са обосновани и с изминатия пробег на автомобила, определен на средна годишна база спрямо достигнатия такъв към момента на огледа.
Тъй като определянето на пазарната цена е ключов елемент за разрешаването на спора по приложението на чл.177 ЗДДС, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи по подробно мотивите на първоинстанционния съд, съставени при условията на чл.202 ГПК във вр. с 2 ДР ДОПК, за кредитиране на първоначалното заключение, съответно за невъзприемане на допълнителното такова. Според същите : 1. Първоначално експертиза и тази в ревизионното производство са изготвени при използване на един и същ метод, като определените от тях цени са с много малка разлика и същите са условни, обосновани от това, че има твърде малко информация за подобен род автомобили . 2. Допълнителната експертиза не следва да бъде кредитирана, тъй като определената с нея пазарна цена също е условна; посочения пробег на автомобила от вещото лице също е условен. Основателна е и възражението на процесуалния представител на ДОДОП Пловдив, че как така е определена пазарна цена от 131 111лв., след като въпросният автомобил е закупен часове по рано от продавача Интеграли ЕООД за сумата 50 000лв.
Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд и ги намира за необосновани на фактите по делото. С оглед на последните, при условията на чл.202 ГПК във вр. с 2 ДР ДОПК настоящият съдебен състав намира, че за пазарната цена на автомобила следва да бъде взета тази, посочена от вещото лице по допълнителната автотехническа експертиза. Аргументите в тази насока са следните:
1. И три оценъчни експертизи са изготвени при използването на законово допустим метод този на сравнимите неконтролирани цени.
2. И при трите експертизи експертите са посочили, че срещат затруднения при определяне на пазарната цена, тъй като липсва информация за цените, по които са се извършвали продажби на подобен род автомобили към процесния период, което породило необходимост да се ползва информация от европейския пазар. Разликата е в това, че по експертизата в ревизионното производство тази информация не е предоставена с административната преписката, докато по останалите две тя е налична към заключенията. Следователно, третата експертиза е изготвена на база същата информация, при която са изготвени останалите две, и това не е основание за невъзприемането й.
3. За разликата от останалите две експертизи, при определяне на пазарната цена на автомобила при допълнителната такава вещото лице е извършило физически оглед на автомобила, за което е приложен и снимков материал към експертизата. При този оглед е установено наличие на конкретни подобрения, които водят до повишаване на пазарната цена на автомобила с около 30% процента спрямо автомобили без такива подобрения. Извършването на оглед е отбелязано и в експертизата от ревизионното производство като способ за по-реално определяна на пазарна цена на вещта. Това обстоятелство не е коментирано от първоинстанционния съд, макар и да е решаващо за определяне на по-висока пазарна стойност.
4. Вярно е, че посоченият пробег на автомобила към датата на доставката е посочен като предполагаем. Но при липса на данни за това какъв е бил пробега към този момент, използвания метод на средно изминати километри с оглед годините на вещта е правдоподобен способ, който няма защо да бъде игнориран.
5. Възраженията за това на каква цена е придобит автомобила от продавача Интеграли ЕООД са неотносими за определяне на пазарната цена. По делото няма събрани доказателства ревизираното лице Ауто тур777 ЕООД да е знаело за сочените в решението обстоятелства, поради което то не може да бъде разглеждано като недобросъвестно.
Предвид на изложеното на база на допълнителното заключение на автотехническата експертиза следва да бъде прието, че пазарната цена на въпросния автомобил към момента на доставката възлиза на 131 111лв. без ДДС. Доставната цена по фактурата е 133 333,33лв. Налице е разлика от 2 222,33лв. от пазарната цена, което отклонение от не може да бъде квалифицирано като значително по смисъла на чл.177,ал.3,предл.3 ЗДДС. Отсъствието на значително отклонение изключва презумпцията за наличие на знание, че дължимия данък няма да бъде внесен от задълженото лице, а това означава, че не е налице един от елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността по чл.177 ЗДДС на третото лице.
Като е приел друго и е потвърдил оспорения ревизионен акт в тази му част, Административен съд Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено в отхвърлителната му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионен акт № Р 16001619000105 091 001/16.12.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 92 от 24.02.2020г. на директора на ДОДОП - Пловдив, в частта, с която на оспорващия Ауто тур 777 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [адрес], представлявано от управителя П. В., на основание чл.177 ЗДДС са установени задължения за данък добавена стойност за данъчен период м.02/2016г. в размер на 17 874,32лв. главница, следва да бъде отменен.
По касационната жалба на директор на ДОДОП Пловдив.
Основните оплаквания на касатора за неправилност на съдебното решение в отменителната му част за определените с ревизионния акт лихви, са за неправилно приложение на материалния закон. Въпросната жалба би била основателна, ако ревизионният акт е потвърден в частта за главницата за ангажирана отговорност на ревизираното лице по чл.177 ЗДДС. Тъй като по-изложените по-горе е прието, че в тази си част ревизионния акт е незаконосъобразен, то решението на Административен съд Пловдив в отменителната част за лихвите се явява правилно и законосъобразно като краен резултат и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила в тази му част.
Разноски.
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част, в която Ауто тур 777 ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото в размер на 1 066,23лв., а последната, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ДОДОП-Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на дружеството разноски по делото за двете инстанция общо в размер на 4 086,85лв. съгласно представения на л. 39 от настоящето дело списък за разноски за двете инстанции и приложени по делото доказателства за тяхното извършване
Водим от горното и на осн. 221,ал.2 и чл.222,ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1892 от 26.10.2020г. на Административен съд Пловдив, първо отделение, ХІ-ти състав, постановено по адм. дело № 811/2020г. в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Ауто тур 777 ЕООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция гр.Пловдив, [адрес], представлявано от управителя М. П., против ревизионен акт № Р 16001619000105 091 001/16.12.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 92 от 24.02.2020г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - Пловдив, в частта, с която на оспорващия на основание чл.177ЗДДС са установени задължения за данък добавена стойност за данъчен период м.02/2016г. в размер на 17 874,32лв. главница, както и в осъдителната му част в която Ауто тур 777 ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото в размер на 1 066,23лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р 16001619000105 091 001/16.12.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 92 от 24.02.2020г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - Пловдив, в частта, с която на оспорващия Ауто тур 777 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [адрес], представлявано от управителя П. В., на основание чл.177ЗДДС са установени задължения за данък добавена стойност за данъчен период м.02/2016г. в размер на 17 874,32лв. главница.
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1892 от 26.10.2020г. на Административен съд Пловдив, първо отделение, ХІ-ти състав, постановено по адм. дело № 811/2020г. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите София да заплати Ауто тур 777 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [адрес], представлявано от управителя П. В., разноски по делото за двете съдебни инстанции общо в размер на 4 086,85 /четири хиляди и осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ